Р Е Ш Е Н И Е
№ 163/23.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 299 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 162,
ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е
образувано по жалба на М.Г.Г. срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
13/06/1/0/01902/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/531 #2 от 06.04.2020 г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Пловдив. В жалбата
са изложени бланкетни твърдения за незаконосъобтразност на оспорения акт.
Твърди се, че актът е незаконосъобразен поради наличието на съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост при издаването му. С жалбата е оспорено надлежното връчване на
акта. Моли се за отмяната на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ю., който по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като основателна и
отмени издадения административен акт. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
Пловдив не се явява, в съдебно заседание се представлява от юрк. Н., която оспорва
жалба като неоснователна и ангажира доказателствени искания. С допълнителни
молби от страна на друг процесуален представител на ответника юрк. М., жалбата
се оспорва, изразява се становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира
се заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се размера на
претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя, поради прекомерност.
С Определение № 1200/08.08.2022 г. съдът е дал задължителни указания на
страните, съобразно които жалбоподателят следва да изрази становище дали
поддържа, че АУПДВ не е надлежно връчен, както и го задължава да представи
доказателства относно постоянния и настоящия адрес на жалбоподателя към
09.09.2019 г., към 28.10.2019 г. и към 06.04.2020 г. Съответно ответникът е
задължен да посочи с какви данни за настоящ и постоянен адрес на жалбоподателя
е разполагал, вкл. за електронния му адрес. На жалбоподателя е изрично указано
да уточни дали оспорва съдържателната част на АУПДВ с оглед бланкетния характер
на жалбата и също така бланкетното уточнение сторено с молба вх. №
5043/01.06.2021 г., като ако оспорва същите да направи съответните доказателствени
искания и да ангажира доказателства.
Предвид горните и с оглед твърдението за липса на редовно връчване на
оспорения акт на жалбоподателя, което е свързано с допустимостта на жалбата
настоящият състав намира следното:
Административният орган е инициирал процедура по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане с писмо с изх. № 01-163-6500/551 от
09.09.2019 г. Писмото е изпратено на адреса на жалбоподателя с писма с обратна
разписка с ИД PS 4040 01EVNR D и ИД PS 4040 01EVNА W, които са върнати като
непотърсени съответно на 30.09.2019 г. и 23.10.2019 г. В тази връзка на
основание чл. 61, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК от страна на
администрацията на ответника е изготвено Уведомление – Приложение № 5 от
28.10.2019 г., постановено на таблото в ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив, с което
се цели жалбоподателят да бъде уведомена за инициираната процедура. Последвало
е изготвяне на Констативен протокол № 6 за оповестяване на уведомление,
съобразно което на 11.11.2019 г. от таблото е свалено уведомлението до
жалбоподателя.
Предвид горните, административното производство е продължило с издаване на
оспорения АУПДВ на 06.04.2020 г. За издаването му, жалбоподателят е уведомена с
писмо изх. № 01-163-6500-551#4 от 07.04.2020 г., изпратено с писмо на
„Български пощи“ ЕАД с ИД PS 4040 010NXL V, което обаче е върнато като
непотърсено с дата 26.05.2020 г. Второ писмо е върнато със същото отбелязване и
на 20.06.2020 г. Предвид това, административният орган е пристъпил към връчване
на писмото на жалбоподателя с Уведомление за поставяне на таблото в ОД на ДФ
„Земеделие“ – Пловдив на 19.06.2020 г., а впоследствие е съставен и констативен
протокол № 1 за оповестяване на уведомление от 19.06.2020 г., съобразно който
уведомлението е свалено от таблото на 06.07.2020 г.
По делото са представени удостоверения за настоящ и постоянен адрес на
жалбоподателя, от които се установява, че адресът ѝ е гр. Пазарджик, ул.
„Дунав“, № 6, ет. 1, ап. 5, който е и заявеният адрес на жалбоподателя пред
ответника.
Предвид това, следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
10.10.2019 г. в АПК е приет чл. 18а, който по аргумент от чл. 26, ал. 2 от АПК,
приет с допълнения на АПК от същата дата, е предвидено, че съобщаването за
започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. Аналогично,
съобразно чл. 61, ал. 1 от АПК, допълнен също с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 10.10.2019 г., административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се
съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички
заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в
производството.
Съответно в чл. 18а, ал. 9 от АПК, който е приложим в административното
производство, е прието, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и
не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се
извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около
нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В
съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията
на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите
или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от
канцеларията на органа или на съда.
От горните следва, че още към момента на изпращане на писмо с изх. №
01-163-6500/551 от 09.09.2019 г., с което е инициирана процедурата по издаване
на оспорения акт и връщане на непотърсените писма от 30.09.2019 г. и 23.10.2019
г., административният орган е следвало да приложи чл. 18а, ал. 9 от АПК, за да
уведоми лицето за висящото административно производство, вместо да съставя
уведомление и протокол, които да са поставени на таблото в сградата на ДФ
„Земеделие“.
Съответно нарушена е и процедурата по уведомяване на жалбоподателя за
издадения краен акт, предмет на административното производство – процесният
АУПДВ, доколкото той също не е съобщен по надлежния ред на жалбоподателя. В
този случай също не е приложен чл. 18а от АПК, а е залепено уведомление в
Областната дирекция на ДФ „Земеделие“.
Предвид изложените се установява липса на валидно връчване на оспорения
АУПДВ на жалбоподателя, от което като дата да бъде преценен и срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК. В хипотезата на горните, трайната съдебна практика установява, че
при липса на данни за датата на връчване на оспорения акт на жалбоподателя,
жалбата не следва да бъде приемана за просрочена.
С оглед посоченото, настоящият състав приема жалбата за процесуално
допустима, тъй като се оспорва подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.
По основателността на жалбата:
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
На
26.04.2016 г., между жалбоподателя, в качеството ѝ на Ползвател и
Държавен фонд „Земеделие“, като Фонд, е сключен Договор № 13/06/1/0/01902 от
26.04.2016 г., по силата на който на ползвателя е предоставена безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г., с оглед
подадено заявление УИН 13/06/1/0/01902 на М.Г.. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора е прието, че при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на
условия или задължени по договора или при наличие на основание в действащ нормативен
акт или на акт на правото на ЕС, Фондът ще прилага съответните правила,
предвидени в този договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за
изплащане помощ, съответно за изискуемост на изплатените суми. Съобразно чл. 3
от договора, е предвидено да бъдат извърши две плащания, всяко в размер на
24 447,50 лева – първо до два месеца от сключване на договора и второ
плащане след издаване на УИН за окомплектоване на заявка. Съобразно чл. 6 от
договор е предвидено същият да бъде със срок до 30.08.2018 г., при спазване на
сроковете и изискванията подадени в одобрения бизнес план на кандидата, като с
оглед чл. 6, ал. 4 от договора, тези изисквания следва да бъдат спазвани до 5
години от подписване на договора.
В
чл. 13 и 14 от договора изрично са записани конкретни задължения на Ползвателя,
вкл. да спазва точно условията на одобрения бизнес план и да води всички
финансови операции, свързани с извършваната от него дейност (чл. 14, ал. 1 от
Договора) за срок от 5 години и половина от сключване на договора, т.е. до края
на 2021 г.
По
делото е представен и бизнес планът, въз основа на който е сключен договора, от
който план са видни заложените обеми на стопанството.
С
оглед сключения договор, жалбоподателят е уведомена с писмо изх. №
01-163-6500/245 от 24.01.2017 г., че следва да представи доказателства за
реалното започване на изпълнението на договора, като такива са представени с
писмо вх. № 01-163-6500/245#1 от 24.02.2017 г. Подадена е и Заявка за плащане №
1306100190230 от 30.09.2018 г. (второ), ведно с писмени доказателства, вкл. ГДД
на лицето за 2016 г. и платежни нареждания за платени дължими данъци и
осигуровки. По изпълнението на договора са направени периодични проверки, като
видно от представен Контролен лист за проверка на място от 10.09.2018 г. не са
констатирани забележки. Не са констатирани забележки и от представени документи
за проверка от 05.10.2018 г. Констатирани са 930 бр. животни по документи и 930
бр. животни на място. Отбелязано е, че проверката е извършена на извадков
принцип (л. 230 от делото).
С
оглед горните е издадено Решение № 13/06/1/0/01902/3/01/03/01 с изх. №
01-163-6500/233 от 19.02.2019 г. за одобрение за плащане на сумата от
24 447,50 лева.
С
Докладна записка вътр. № 03-163-163/30 от 04.04.2019 г. е инициирано ново
посещение на място във връзка с изпълнението на договора. При последяващата
проверка обективирана в протокол от 23.07.2019 г., обаче е констатирано, че 930
бр. животни са заявени по документи, но на място са установени 530 бр. животни
(л. 254). Констатирани са и документални пропуски в счетоводното записване на
стопанството и на бенефициента.
При
тези установявания е издаден оспореният АУПДВ, съобразно който е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за четири отделни нарушения на сключения
договор: в резултат на посещението е установено, че на място в стопанството се
отглеждат 530 бр. пъдпъдъци при поети като ангажимент по бизнес план - 930 бр.,
като вследствие на констатациите от посещението е изчислен икономическия размер
на стопанството, измерен в СПО в размер на 18550 лева и е прието, че е налице
установено намаление на икономическия размер на стопанството. На второ място е
установено, че ползвателят на помощта не води всички финансови операции,
свързани с извършваната от него земеделска дейност, отделно в счетоводната
система. Липсват документи /фактури, бележки, протоколи и др./, удостоверяващи
реализация на част или цялата произведена продукция и липсва отразяване на
получените приходи в счетоводните документи. Липсва и годишна данъчна
декларация за 2018 г. Установено е и, че ползвателката не е пререгистрирана по
реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за „Създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани” за стопанската 2018/2019 г.
Предвид
дадените задължителни указания на страните с Определение № 1200/08.08.2022 г.,
от тях са ангажирани доказателствени искания в насока да бъдат изслушани
свидетели и да бъдат назначени съдебни експертизи.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно, мотивирано, ясно и компетентно изготвено. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е констатирало, че през 2019г. не са представени данни за
водена счетоводна отчетност от М.Г.Г.. За 2019 г. е представена единствено
фактура №**********/17.12.2019 г. на стойност 15,00 лв., издадена от Областна
дирекция по безопасност на храните. Не са констатирани документи, които да
съдържат информация за броя на отглежданите животни в стопанството на
жалбоподателя към месец юли 2019 г. М.Г.Г. не е представила хронологични
справки от счетоводни сметки или други данни за водена счетоводна отчетност, от
които да се констатира броя на отглежданите животни и установената смъртност
през 2019 г. За 2019 г. М.Г.Г. има подадена Годишна данъчна декларация по чл.50
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вх. №13001/10198101
от 27.03.2020 г., като за 2019 г. жалбоподателя не е представила данни за
водена счетоводна отчетност. Съответно изчислено е от вещото лице, че
икономическият размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем,
като се вземат предвид резултатите от извършеното посещение от страна на
инспектори от ДФЗ на 23.07.2019 г., при което са констатирани 530 бр.
пъдпъдъци, е в размер на 18 550.00 лв.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в данъчната декларация,
която е подадена, не са отразени на отделен ред разходи, а са отразени
единствено субсидиите, които са получени като второ плащане по процесния
договор за безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ, като приход. Уточнено е също,
че в задача № 5 вещото лице е записало, че не е водена счетоводна отчетност за
2019 г., и не са представени документи за водена такава отчетност. От
счетоводна гледна точка най-малко би следвало да е осчетоводено самото плащане
от ДФЗ. Освен това са внасяни осигуровки като самоосигуряващо се лице. Не са
представени никакви документи за водена счетоводна отчетност по Закона за
счетоводството-двустранни счетоводни записвания, книга за приходите, книга за
разходите. Не са представени никакви счетоводни документи.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната и съдебно-агрономическа
(ветеринарномедицинска) експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно, мотивирано, ясно и компетентно изготвено. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е посочило, че в заключение може да обобщи отговорите от
извършване на експертизата, че жалбоподателя М.Г.Г. е работила легитимно при
спазване на правилата за регистрация и откриване на животновъден обект,
съдействала е за извършването на проверки от БАБХ и ДФ "Земеделие",
полагала е необходимите грижи за отглеждането на пъдпъдъците и е подържала
заплащането на гледач, грижещ се за птиците. Взети са всички мерки за
събирането, съхраняването и обезвреждането на труповете на умрелите пъдпъдъци.
Както е видно от представеното писмено заключение на вещото лице, така и от
посоченото от него в съдебно заседание обаче не може да се установи точният
брой на отглежданите животни в стопанството към датата на проверката от м. юли
2019 г. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че не може да констатира бройките
на пъдпъдъците от броя на гледачите и от количеството на смеските и
лекарствата. Бройката на пъдпъдъците се установява само от констативния
протокол.
С цел установяване спазването на заложените изисквания по договора и в
приетия бизнес план по делото е разпитан свидетеля Х.Н.И., който посочва, че познава
М.Г.Г., която му е била работодател. През 2017-2021 г. свидетелят е бил
животновъд във фермата за пъдпъдъци, на трудов договор. Посочва, че е
присъствал на всички проверки като последната била през есента на 2020 г. На
тази проверка дошли две жени да броят пъдпъдъците, влезли вътре, преброили ги,
но не ги вадели едно по едно. При други проверки ги вадели едно по едно. Посочва,
че към момента на проверката имало починали единици. Тях не ги броили, тъй като
били в хладилник. Свидетелят твърди, че ежедневно се е грижел за птиците.
Общата бройка на пъдпъдъците – живи с умрели била около 1000-1030 и се поддържала.
Умрелите били около 70 броя, под 100 броя.
Свидетелят посочва също, че е имал участие в регистрацията за последната
стопанска година. Известно му е, че не е спазен срока за регистрацията за
2018-2019 стопанска година. Твърди, че последната регистрация не е направена,
защото объркали стопанска година с календарна година. Свидетелят уточнява също,
че когато се роди пъдпъдък не се записва, когато умре също не се записва. Брояли
се ден за ден и се попълвала бройката с други, за да се равни. Уточнява се
също, че за целия този период от време на договора от стопанството не били продавали
пъдпъдъци. Договорът не е за продажба на пъдпъдъци, а за яйца, но не знае колко
яйца са продавани. Не му е известно да е извършвана продажба на яйца.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля, доколкото същите са
подкрепени и съответстват частично на събраните по делото писмени
доказателства. Твърдяната от свидетеля бройка на пъдпъдъци от над 1000 броя
нито е залагана в предвидения бизнес план, нито са налични други подкрепящи ги
доказателства за брой, особено като се има предвид посоченото от самия
свидетел, че липсват точни записвания на броя на отглежданите животни и
механизмът на замяната им. От отбелязванията в предходните протоколи за
проверка е видно, че също не са вадени животните едно по едно за преброяване, а
това е правено „на извадков принцип“ (л. 230 от делото). По отношение на
останалите обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост.
По делото е разпитан и свидетелят Г.С.И.,
който посочва, че е работил при жалбоподателя в период от 5 години като
общ работник, чистел и хранел пъдпъдъците. Последната, петата година се грижели
за 950 – 1000 пъдпъдъка. Посочва, че последната година е 2020 г. Посочва, че
друг служител – Х. се занимавал с покупка на нови пъдпъдъци, с изхранването им,
с разпореждане с труповете на умрелите животни. Отглеждали пъдпъдъците в
клетки, като една клетка съдържала около 30-35 пъдпъдъка. Общо били около 45-50
клетки. Пъдпъдъците слабо снасяли яйца, защото били повече мъжки. Яйцата ги
вземали за ядене, нямало за продаване. Посочва, че различни служители ходели да
проверяват стопанството - доктори и други. Идвали да броят и пъдпъдъците
последната година, но на проверката не е присъствал.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля, доколкото същите са подкрепени
и съответстват частично на събраните по делото писмени доказателства.
Твърдяната от свидетеля бройка на пъдпъдъци от над 1350 броя (по 30 пъдпъдъка в
45 клетки) нито е залагана в предвидения бизнес план, нито са налични други
подкрепящи ги доказателства за брой, включително противоречат на показанията на
другия разпитан по делото свидетел в тази насока. По отношение на останалите
обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост.
По делото е разпитан и свидетеля Г.И. И. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и безпротиворечиви, съответстващи на приетия по делото
писмен доказателствен материал. Свидетелят посочва, че стопанството, в което са
отглеждани пъдпъдъците на жалбоподателя било в нейния двор, като дейност се извършвала
около 5 години. Свидетелят не е присъствала на броенето на пъдпъдъци и не знае
техният точен брой, но посочва, че жалбоподателят е имала работници, които
обслужвали стопанството. Били правени различни проверки, като документалното им
оформяне се извършвало пред свидетеля на маса пред нейната къща.
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за спазване на
нормативните изисквания по прилагане на счетоводното законодателство. Не се
установява водене на счетоводство в изпълнение на чл. 14 от сключения между
страните договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ към датата на проверката – м. юли 2019 г. не е
представена годишна данъчна декларация за 2018 г., за което е санкционирана. По
делото е представена ГДД за 2019 г. По отношение на липсата на своевременно
регистриране по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските стопани за стопанската 2018-2019 г., нарушението не
се оспорва. Точно обратното - същото е потвърдено с изявленията на свидетеля Х.Н.И. и на процесуалния представител на
жалбоподателя в съдебно заседание. Намаляване на СПО се установява от
изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза.
При
тази фактическа обстановка, настоящият състав намира следното от правна страна:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на
настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът
констатира следното:
Процесният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган, съгласно т. 8 от раздел II от Заповед №
ОЗ-РД/2700#2 от 16.10.2019 г., а именно Директорът на Областна дирекция –
Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на
Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация.
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на РА,
съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и решения
за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
а според ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал.
2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
С оглед изложените и представената и приета по делото Заповед №
ОЗ-РД/2700#2 от 16.10.2019 г., с която на Директорът на Областна дирекция –
Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирано да издава актове от вида на
процесния, настоящия състав приема, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК,
като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта,
адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна
част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в
какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на
лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за
издаване на акта. Предвид това не се установява и нарушение във формата на
акта.
На следващо място, установяването на публичните вземания според чл. 166 от ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, а според ал. 7 на
същата разпоредба, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. Съответно пък, съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящия случай процесният АУПДВ е издаден с оглед извършена проверка
през м. юли 2019 г. на стопанството на жалбоподателя по повод извършено второ
плащане по сключения договор. Правомощията на органа да извърши проверката са
уредени както в сключения между страните договор, така и в приложимата
нормативна уредба. Действително констатира се нарушение в процедурата по
издаване на административния акт с оглед нередовното уведомяване на
жалбоподателя за инициираната производство (подробни съображения изложени по – горе),
но в случая с оглед събраните доказателства в настоящото производство не се
установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Това следва от факта, че дори лицето да бе взело участие в административната
процедурата, то резултатът от същата не би бил различен, тъй като се установява
неспазване на поетите с договора ангажименти, което не може да бъде преодоляно
с представяне на различни доказателства в рамките на административното
производство. В този смисъл следва да се подчертае и, че правото на защита на
жалбоподателя в случая е разгърнато в пълна степен в развилото се съдебно
производство.
Що се касае до приложението на материалния закон, в случая се установява,
че действително са налице нарушения на поетите със сключения договор
задължения. От приетите по делото протоколи за проверка, които съставляват официални свидетелстващи документи и се
ползват с материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън тях
факти с правно значение, се установява, че при заложени 930 бр. животни, в
стопанството са констатирани 530 броя животни. С оглед разпределената
доказателствена тежест между страните, от страна на жалбоподателя бяха
ангажирани гласни доказателства посредством свидетелски показания на трима
свидетели, двама от които даващи различни показания по отношение на броя на
отглежданите животни и един който посочва, че не му е известен техният брой.
Липсват писмени доказателства – отчети и справки, които да установят брой на
животните, респ. дори реализирана от тях продукция – яйца за съответния период,
които да опровергаят констатациите на контролните органи. Представеният по
делото тефтер не би могъл да установи брой на животните, нито спазване на
счетоводните изисквания. Предвид това, следва да се приеме, че е налице несъответствие
със заложения брой животни. Не е спорно, че регистрация за стопанската
2018-2019 г. не е извършена с оглед задълженията по чл. 42 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. Не се установява и водене на надлежно счетоводство на земеделския
стопанин с оглед чл. 14 от сключения договор за предоставяне на безвъзмездна
помощ във вр. с чл. 42 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като с оглед намаления
обем на отглеждани животни е намален и СПО на стопанството, което се установява
и от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза. С оглед тези факти,
правилно е установено нарушение на чл. 42, т. 9, т. 6, т. 1 и т. 7 от Наредба №
14 от 28.05.2015 г. за
прилагане на Подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно
чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Разплащателната
агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по
договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва
върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят
не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или
уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на
пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. При
горните мотиви, се установява и спазване на материалния закон при постановяване
на оспорения АУПДВ.
Спазена е и целта на закона, с оглед възстановяване към бюджета на средства,
за които не се установява да са постигнали заложената цел, с която са предоставени
като безвъзмездна финансова помощ.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че при издаването на процесния АУПДВ
административният орган се е съобразил с фактите и обстоятелства, които са били
установени, както при извършената проверка на място, така и при проверки в
събраните писмени доказателства, поради което е формирал правилни изводи
относно наличие на подлежащи на възстановяване суми по реда на ДОПК, а земеделският
производител М. Г. Г. не е изпълнила всички свои задължения по отношение на
отглежданите животни и реализираната продукция.
С
оглед гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/06/1/0/01902/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/531 #2 от
06.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“
Пловдив, с който е определено за възстановяване публично вземане в размер на 48895
лв. за законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба ще следва да
бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответника, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата М.Г.Г. срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПДВ/ №
13/06/1/0/01902/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/531 #2 от 06.04.2020 г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Пловдив.
ОСЪЖДА
М.Г.Г. да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Пловдив разноски
по делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: /П/