РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 27.11.2020 год.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 245 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 023 от 23.12.2019г., издадено от инж. Г.П.С. - Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Плевен, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 2
000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ за
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от същия
закон на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. А.,
обл. Ловеч, ***, представлявано от управителя А.М.И. с ЕГН **********. Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от „***“ ЕООД гр. А., обл. Ловеч, представлявано от
управителя А.М.И., чрез пълномощника адвокат К.Н. ***. С жалбата е направено
искане съдът да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно, като са изложени аргументи за това. В съдебно
заседание дружеството – жалбоподател се представлява от процесуалният представител
адвокат К.Н., който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи
за отмяна на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.
За ответника по жалбата РИОСВ
гр. Плевен, редовно призован, в съдебно заседание се явява главен юрисконсулт Б.П.,
която моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно,
правилно и обосновано. Ангажирани са
доказателства.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели В.Х.Н. и
П.А.П., от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Наказателно
постановление № 023 от 23.12.2019г.; Заверено копие от обратна
разписка за доставяне от 08.07.2020г.; Заверено копие на АУАН № 023/22.11.2019г.;
Заверено копие на Констативен протокол № В-ВН-107/22.11.2019г.; Заверено
копие на Договор за наем
на недвижим имот от 17.11.2017г.;
Заверено копе на Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на
отпадъчни води и повърхностви води №
13110172/17.10.2016г.; Заверено копие
на Фактура №
**********/15.11.2019г. на „ВиК“
АД гр. Ловеч; Заверено копие
на Фактура №
**********/17.06.2019г. на „ВиК“
АД гр. Ловеч; Заверено копие
на Фактура №
**********/15.02.2019г. на „ВиК“
АД гр. Ловеч; Заверено
копие на Фактура № **********/15.01.2019г. на
„ВиК“ АД гр. Ловеч; Заверено копие на Фактура
№ **********/15.04.2019г. на „ВиК“
АД гр. Ловеч; Заверено копие
на Констативен протокол (КП) № 1-ИГ-67/27.11.2019г. на Басейнова
дирекция „Дунавски район“; Заверено копие на извадка
от Общински план за развитие
на Община А.; Заверено копие на Писмо
изх. № ПВ 1-00099-(3)/14.02.2019г.
на Басейнова
дирекция „Дунавски район“, Писмо изх. № 1576/05.07.2020г. на
Община А.; Заверено копие на Заповед
№ РД-154/28.02.2019г. на Министъра на околната
среда и водите и Заверено копие на Заповед № РД-981/31.12.2019г. на Министъра
на околната среда и водите, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
За обект Семеен хотел с
ресторант „С.“, находящ се в гр. А., ***, има
издадено Разрешително № 13110172 от 17.10.2016г. за заустване на отпадъчни води
в р. Острешка, приток на р. Видима, което е издадено от Директора на БДДР гр.
Плевен на „Поли“ ЕООД гр. А., представлявано от Поля Красимирова Колева, с
краен срок на действие – 08.06.2019 година.
На 22.11.2019г. е извършена планова
проверка в Семеен хотел с ресторант „С.“, находящ се
в гр. А., обл. Ловеч, ***, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. А., обл. Ловеч, ***, представлявано от
управителя А.М.И. с ЕГН **********. Посоченото дружество стопанисва обекта от
месец ноември 2017г. по силата на Договор за наем на недвижим имот, сключен на
17.11.2017 година. При извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №
В-ВН-107/22.11.2019г., в който са отразени констатациите от
проверката. Отразено е, че „***“ ЕООД гр. А., обл. Ловеч, е подало в Басейнова
Дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен Заявление на 22.10.2018г. за откриване на
процедура за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, като с Писмо изх. № ПВ-1-00099/14.02.2019г. на БДДР гр.
Плевен дружеството е било уведомено, че административното производство се
прекратява. В констативният протокол е отразено, че към момента на проверката „***“
ЕООД няма разрешително за заустване на отпадъчни води от Семеен хотел с
ресторант „С.“ в повърхностните води на р. Острешка, приток на р. Видима,
поречие на р. Янтра. Отразено е също, че при проверката е установено, че обекта
работи и отпадъчните води от обекта постъпват в локална пречиствателна станция,
която е в режим на работа и съоръженията се поддържат в изправност. Отразено е,
че на изхода се е установил поток отпадъчни води, които се заустват в
повърхностните води на р. Острешка. С Констативният протокол е дадено
задължително предписание на „***“ ЕООД гр. А., обл. Ловеч, в срок до
22.12.2019г. да подаде в БДДР гр. Плевен заявление за издаване на разрешително
за заустване на отпадъчни води от Семеен хотел с ресторант „С.“ в
повърхностните води на р. Острешка, приток на р. Видима, поречие на р. Янтра. Съставеният
констативен протокол е подписан от свидетелите В.Х.Н. и П.А.П., които са
извършили проверката, както и от А.М.И. – управител на „***“ ЕООД гр. А., обл.
Ловеч, като последната е получила и екземпляр от протокола на дата 22.11.2019
година.
На датата на проверката 22.11.2019г.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 023/2020г.
от В.Х.Н. - главен експерт в „Дирекция Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ
гр. Плевен, в присъствието на свидетеля П.А.П., срещу „***“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. А., обл. Ловеч, ***, представлявано
от управителя А.М.И. с ЕГН **********, за това, че при извършена на 22.11.2019г.
проверка в обект Семеен хотел с ресторант „С.“, находящ
се в гр. А., обл. Ловеч, ***, е констатирано, че поток отпадъчни води от обекта
се зауства в повърхностни води на р. Острешка, приток на р. Видима, без
необходимото за това основание. В акта е отразено, че „***“ ЕООД – ползвател на
обекта, няма разрешително за заустване на отпадъчни води от Семеен хотел с
ресторант „С.“ във воден обект, което се издава съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от Закона за водите, както и че нарушението е установено с Констативен протокол №
В-ВН-107/22.11.2019г. на РИОСВ гр. Плевен. Отразено е в акта, че горното
представлява нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от Закона за водите. АУАН е съставен в присъствие на А.М.И. – управител на „***“
ЕООД гр. А., обл. Ловеч, която е подписала акта и е получила екземпляр от същия
на датата на неговото съставяне 22.11.2019 година. В графа: обяснения
/възражения/ А.М.И. е отразила, че няма такива.
Въз основа на АУАН № 023/22.11.2019г.
е издадено Наказателно постановление № 023 от 23.12.2019г. от Г.П.С. - Директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Плевен, с което на
„***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. А., обл.
Ловеч, ***, представлявано от управителя А.М.И. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 2 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2
от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 46,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от същия закон.
В законоустановеният срок е
подадена жалба от „***“ ЕООД гр. А., обл. Ловеч, с която се моли съда да
постанови решение, с което отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Съдът намира, че жалбата е
допустима, подадена е от надлежна страна и в посочения срок съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса
и следва да бъде разглеждана по
същество.
Съдът като анализира
събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна и недоказана по
следните съображения: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно
постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и
местослуженето на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП,
трите имена, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са
данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното
нарушение, нарушената разпоредба от Закона за водите, вида и размера на наказанието,
дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от
длъжностното лице, което го е издало. Съдът счита, че е спазен визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. АУАН също е
съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган – Директора на РИОСВ гр. Плевен, съобразно
изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл. 201, ал. 2 от ЗВ. АУАН също е
съставен от оправомощено лице – свидетелката В.Х.Н. - главен експерт „Дирекция
Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ гр. Плевен, която е оправомощена да
съставя АУАН за нарушения по Закона за водите съгласно Заповед № РД-154 от
28.02.2019г., допълнена със Заповед № РД-981 от 31.12.2019г., и двете на
Министъра на околната среда и водите.
На следващо място, за да
бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има
съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В
настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице, както досежно
текстовото описание на нарушението, така и досежно неговата цифрова
квалификация. АУАН съдържа изискуемите от чл. 42, ал. 1 от ЗАНН задължителни
реквизити, спазена е и процедурата по неговото съставяне в присъствие на законния
представител на нарушителя и предявяването му за подпис на този представител. АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел - П.А.П., присъствал при
установяване на нарушението. В наказателното постановление са посочени както
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, така и доказателствата,
които го потвърждават. След извършената проверка за законосъобразност съдът
счита, че както АУАН, така и Наказателното постановление са издадени в съответствие
с императивните изисквания на ЗАНН и в хода на административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
След анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита, че нарушението, за което е
санкционирано „***“ ЕООД гр. А., обл. Ловеч, е
доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ Разрешително за ползване на воден обект се издава за
експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени
места, селищни и курортни образувания. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ
Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.
На първо място съдът счита, че „***“ ЕООД гр. А., обл. Ловеч, е годен субект на нарушението
по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, в качеството
си на юридическо лице, което ползва воден обект, без да има издадено
разрешително за заустване във воден обект. Титуляр на Разрешително № 13110172
от 17.10.2016г. за заустване на отпадъчни води в р. Острешка, приток на р.
Видима, което е издадено от Директора на БДДР гр. Плевен е „Поли“ ЕООД гр. А.,
като разрешителното е с краен срок на действие – 08.06.2019 година. В конкретният случай съдът приема за безспорно доказано обстоятелството, че „***“
ЕООД гр. А., обл. Ловеч, не е изпълнило задължението си да подаде заявление за
издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води от Семеен хотел с
ресторант „С.“, който стопанисва, във воден обект и едва след издаването на
такова разрешително да зауства отпадъчни води в р. Острешка, приток на р.
Видима. Безспорно установено е, че към датата на проверката – 22.11.2019г.
дружеството е зауствало отпадъчни води от обекта в р. Острешка без необходимото
за това разрешително.
Адвокат Н. възразява, че в конкретният
случай е налице предвиденото в чл. 46, ал. 4 от ЗВ изключение от правилото по
т. 3, б. „б“ на чл. 46 от ЗВ, тъй като в гр. А. няма изградена канализационна
система, отпадъчните води от обекта са под 10 куб.м. денонощно и „***“ ЕООД е
осигурило първично пречистване на отпадъчните води чрез изграденото в обекта
пречиствателно съоръжение. Адвокат Н. счита, че ако е налице някакво нарушение,
то е по ЗУТ, а не по ЗВ. Съдът намира това възражение за неоснователно.
Действително от приетото като доказателство по делото Писмо изх. № 1576 от
05.07.2020г. на Кмета на Община А. се установява, че в района на Семеен хотел с
ресторант „С.“, находящ се в гр. А., ***, няма
изградена централна канализация. Установи се също, че в обекта е налице
пречиствателно съоръжение, което се поддържа в изправност. Съдът приема за
основателни и правилни изложените аргументи от главен юрисконсулт Б.П. в
съдебно заседание, че дори и да е приложим ЗУТ, съгласно същия в населените
места и селищни образувания със зони с ниско застрояване и без канализация,
битовите отпадъчни води се заустват във водоплътни изкопни ями, които отговарят
на техническите и санитарно-хигиенните изисквания. В конкретният случай такова
заустване не е било налице, а отпадъчните води от обекта - Семеен хотел с
ресторант „С.“, са били заустени във воден обект – р.
Острешка, приток на р. Видима, без да е налице издадено на „***“ ЕООД гр. А.,
обл. Ловеч, разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. По
описания начин дружеството-жалбоподател е извършило нарушението по чл. 200, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.
Предвид
изложеното съдът приема за установено и доказано по несъмнен начин, че „***“
ЕООД гр. А., обл. Ловеч, е извършило нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр.
чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, за което е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление.
Съдът споделя изложените
от наказващия орган в наказателното постановление аргументи, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и случаят не е маловажен. В ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с оглед
препращащата норма на чл. 11
от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
посочена в чл.
93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи от същия вид. В конкретният случай няма основания да се
приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други сходни и типични за деянието хипотези. Закона за водите определя висока
степен на обществена опасност на деянията, нарушаващи неговите норми и именно
затова отговорността за нарушения на законови разпоредби на ЗВ е по-строга. За
да е осъществен състава на чл.
200, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ
не се изисква наличие на осъществен вредоносен резултат, а е достатъчно само
неизпълнение на възложените задължения. Предвид изложеното съдът счита, че не
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвиденото от законодателя в разпоредбата
на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ административно наказание е глоба или имуществена
санкция от 2 000 до 10 000 лева. В конкретният случай на „***“ ЕООД гр. А.,
обл. Ловеч, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2
000 лева, който е минималния размер, предвиден в закона за конкретното
нарушение. Тоест няма нито правна, нито фактическа възможност размерът на това
административно наказание да бъде намален, тъй като е минималният предвиден
такъв. В този смисъл съдът счита, че наказващият орган е съобразил наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, и е определил размера на
административното наказание съобразно изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът
счита, че обжалваното Наказателно постановление № 023 от 23.12.2019г., издадено
от Г.П.С. - Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.
Плевен, се явява законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 023 от 23.12.2019г.,
издадено от Г.П.С. - Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите гр. Плевен, с което на „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. А., обл.
Ловеч, ***, представлявано от управителя А.М.И. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция
в размер 2 000.00 – две хиляди лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2
от Закона за водите за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: