№ 48296
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110152941 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
предявен от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес в **** против Д. М. Д., ЕГН **********, с
адрес за призоваване в ****
Твърди се в исковата молба, че ответникът, като служител на *** (в уточнителни
молби от 17.03.2025 г. и от 14.08.2025 г.), е изготвил писмо с вх. № 8375 от 22.03.2019 г. по
описа на ДАНС. В същото писмо Д. Д. е посочил, че 1) у ищеца се забелязва тенденция за
ангажиране на институциите и при реакция, различна от очакваната, подава сигнал срещу
съответния служител; 2) Т. П. прави впечатление на неуравновесен човек, който прекъсва
събеседника си и който не се явява за разпит, след като са му указания дата и часа; 3)
ищецът е разследван за хулиганство и 4) Т. П. е използвал квалификации извън рамките на
добрия тон.
Ищецът сочи, че писмото е с невярно съдържание. Със съставянето му и
предоставянето му по досъдебно производство № 111 по описа за 2019 г., ответникът е
създал негативно отношение към ищеца от страна на служители на *** и на ДАНС и
сигналите жалбите на Т. П. не са били вземани на сериозно от страна служителите на двете
институции. С изнасянето на невярната информация, ответникът е окуражил колегите си да
се отнасят към ищеца враждебно и непрофесионално и да не извършват качествено
разследване на сигналите му. Ищецът претендира, че Д. Д. е извършил непозволени
увреждания на 22.03.2019 г., изразяващи се в 1) разгласяване на невярната и позорна
информация, че Т. П. има тенденция да подава сигнали против служители разглеждащи
сигналите му, прави впечатление на неуравновесен човек, разследван е за хулиганство,
ползва квалификации извън добрия тон; 2) несъгласуване на справката с никого и 3) отказва
да събере данни в полза на ищеца.
Като излага тези съображения, Т. П. моли да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
1
Съдът, след като взе предвид твърденията на ищеца и данните по делото, намира, че е
сезиран с недопустим иск, предвид следните съображения:
Съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от Т. П.
неимуществени вреди в следствие на непозволени увреждания, извършени от ответника в
качеството му на служител на КПК (бивша ***). Видно от съдържанието на писмо с изх. №
1113 – 1 от 05.03.2025 г.на Главния секретар на КПК към датата на твърдяните деликти –
22.03.2019 г., ответникът е заемал длъжността „За директор“ на дирекция „***“ в ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗОНПИ, „Членовете на Комисията и органите по
чл. 16, ал. 1 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на
възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на
престъпление от общ характер.“ Съгласно чл. 16 ал. 1 и ал. 2 от ЗОНПИ в редакцията на
разпоредбата, действаща към датата на претендираните непозволени увреждания, органи на
Комисията са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях, както и
директорите на дирекцията, която извършва дейности за *** чрез събиране, анализиране и
проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи
висши публични длъжности, и инспекторите в нея. Както беше посочено по-горе, към
22.03.2019 г. Д. Д. е изпълнявал длъжността „За директор“ на дирекция „***“. В този
смисъл, съдът приема, че ответникът ръководна длъжност, попадаща в приложното поле на
чл. 16 ал. 1 от ЗОНПИ, към която препраща отменената, но действаща към релеватния
момент норма на ал. 2 на чл. 16 от ЗОНПИ. Следователно и в съответствие с нормата на чл.
20 от ЗОНПИ ответникът носи отговорност за причинени от него вреди, само ако същите са
следствие на престъпление от общо характер. Дори и да се приеме, че описаните в исковата
молба деяния съставляват престъпления, те не са от общ характер, а попадат в състава на
нормата на чл. 147 от НК.
Предвид гореизложени съображения, съдът приема, че законът изключва
отговорността на ответника за причинени от него вреди, освен ако същите са следствие на
престъпление от общ характер, поради което искът против него за обезщетяване на такива
вреди, се явява недопустим.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и предвид извода на съда за недопустимост на
предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от
последния разноски за заплащането на адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер
на 1 300 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 52941 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на Д. М. Д., ЕГН
2
**********, с адрес за призоваване в ****сумата от 1 300 лв. (хиляда и триста лева),
представляваща направени от ответника разноски за заплащането на адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на ищеца и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3