РЕШЕНИЕ № 833
гр. Пловдив, 27.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА
ДЪБОВА
при
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гр.
дело № 892 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1110/21.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 14822/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х
граждански състав, е уважен предявеният от Б.П.С. – Ч. против А.Д.К. иск с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 127, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 13 353, 15 лв., представляваща заплатени от ищцата суми по изп.
дело № 20148250400025 на частен съдебен изпълнител Стефан Горчев, образувано
срещу нея и ответната страна във връзка с неизпълнение по договор за
потребителски кредит от 27.10.2009 г., сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД, както и
сумата 2 545, 89 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 05.11.2015 г. до 19.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 20.09.2017
г., до окончателното й изплащане.
Производството пред въззивната инстанция е образувано
по въззивна жалба вх. № 20462/27.03.2019 г. на Б.П.С. – Ч. чрез особения й
представител адв. Г., с доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че с подписване
на договора за кредит ищцата А.К. е станала задължено лице по кредита, заедно с
кредитополучателя в качеството й на солидарен длъжник. Счита се, че последната
няма качеството на поръчител, доколкото и съгласно разпоредбата на чл. 138, ал.
1 ЗЗД договорът за поръчителство следва да е сключен в писмена форма, за
спазването на която не били представени доказателства. Посочва, че устните
договорки между страните са ирелевантни, доколкото е налице ясно писмено
волеизявление, за което няма данни да е възникнало противоправно. Липсата на
конкретно уговорени задължения на солидарния длъжник в подписания от последния
договор не следало да се счита за основание за освобождаване на ищцата от
отговорност. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за
осъществено особено представителство пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищцата. В съдебно заседание процесуалния
представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на
депозираната въззивна жалба против първоинстанционното решение, което счита за
правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ГПК за осъждане на главния длъжник по
договор за кредит да заплати на ищцата, заплатената от последната сума за
погасяване на породеното задължение, доколкото последната твърди да е поела
задължение в качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник, като какъвто е
посочена в договора.
В исковата
молба ищцата е изложила твърдения, че по уговорка с главния длъжник е поела
задължение да обезпечи отпуснатия на последната кредит в качеството й на
поръчител. Сочи, че е подписала договора в дома й, посетен от двама служители
на банката – кредитор „МКБ Юнионбанк“ АД, които я уверили, че тъй като договорът
за кредит е обезпечен с ипотека, поемането на задължение като поръчител било
единствено формалност.
От
представения по делото договор за ипотечен банков кредит за текущи нужди от
27.10.2009 г. се установява, че „МКБ Юнионбанк“ АД в качеството му на кредитор
се е задължил да предостави на кредитополучателя Б.С. – Ч. анюитетен ипотечен
кредит в максимален общ размер от 21 000 евро. Установено е, че средствата
по кредита се предоставят и отчитат по заемна сметка, открита на името на
кредитополучателя и ще се ползват от последния. Посочено е, че кредитът се
предоставя с цел сумата от 15 100 евро да се използва за рефинансиране на
текущи кредите с длъжник Б.С. – Ч., а останалата част от размера на разширения
кредит се предоставя за задоволяване на текущи нужди. Установен е краен срок за
усвояване на средствата по кредита до 27.11.2009 г. и краен срок за погасяване
на всички дължими суми – 180 месеца след датата на усвояване, но не по-късно от
27.11.2024 г. Уговорено е, че предоставената в заем сума следва да се погаси на
180 равни месечни вноски съобразно погасителния план, представляващ неразделна
част от договора. Приложен е и погасителен план с клиент Б.С. – Ч.. Договорът е
подписан и от А.К., като е посочено, че последната поема задължение в
качеството й на солидарен длъжник.
В полза на
банката е била издадена Заповед № 12092/27.11.2013 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 19055/2013 г. на Районен съд –
Пловдив, с която е разпоредено Б.С. – Ч. и А.К. да заплатят солидарно на
„Юнионбанк“ ЕАД сумата от 18 665, 65 евро – главница, сумата от 994, 34
евро – просрочена лихва за периода от 25.03.2013 г. до 01.201.2013 г., сумата
от 629, 32 евро – просрочена наказателна лихва за периода от 25.04.2013 г. до
25.11.2013 г. и сумата от 44, 68 евро – комисионна за управление на кредита. За
посочените суми е издаден изпълнителен лист от 03.12.2013 г., на основание на
който е образувано изп.д. № 20148250400025 при частен съдебен изпълнител Стефан
Горчев с рег. № 825 и район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
От
приетата по делото по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която и настоящата съдебна инстанция цени като компетентно и
безпристрастно изготвена, се установява, че ищцата К. е внесла за погасяване на
дълга следните суми: 4 669,94 лв., постъпила на 05.11.2015г. от запорирана
на сметка на ищцата К. в „Юробанк“, сумата от 521,21 лв. от сметка на ищцата в
„Юробанк“ и сумата от 8 182 лв., постъпили на 5.11.2015 г. от запор на
сметката на ищцата в „ЦКБ“АД. Общо платените от ищцата суми били в размер на
13 373,15 лв.
В хода на
първоинстанционното производство са изслушани показанията на свидетелите П. К. –
Н. и М. Т.. Свидетелката К. – Н. –
дъщеря на ищцата, посочва, че ответната страна била близка приятелка с майка й.
През 2009 г. в дома им дошли М. Т.и И. В. като представители на „Юнионбанк“ за
подписване на договор, по който последната станала поръчител на Б.Ч..
Последното разбрала, тъй като дочула проведения разговор между майка й и
служителите на банката. Същата седмица ответната страна дошла в дома им за
почерпка по повод сключване на договора, като уверила свидетелката, че няма
повод за притеснение, тъй като майка й е станала само поръчител. Свидетелства,
че през 2015 г. майка й получила призовки и обаждане от банката, като чак
тогава разбрала, че е поела задължение като съдлъжник. Съдът в настоящия
съдебен състав цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК и приема последните за достоверни, тъй като са
правдиви, вътрешно непротиворечиви и житейски логични. Не се установи свидетелката да е заинтересована от изхода на правния
спор, предмет на делото.
Свидетелката М. Т. –
колежка на ищцата, сочи, че през 2009 г. присъствала на среща между Б.Ч. и
ищцата, като останала с впечатление, че двете са в приятелски отношения. Ч.
заявила, че иска да почерпи, тъй като е взела заем и са ѝ отпуснати пари
от банката. Свидетелката разбрала, че ищцата е станала поръчител. Години
по-късно тя срещнала К. и разбрала, че от банката я търсят за да плати дълга и
че била много изненадана, че не е поръчител, а съдлъжник.
Основният
правен спор между страните по делото се съсредоточава досежно обстоятелството
дали с подписване на процесния договор за ипотечен банков кредит ищцата К. е
поела задължение в качеството й на солидарен длъжник или на поръчител.
По своята
същност солидарната отговорност е вид лично обезпечение, тъй като позволява на
кредитора да се обърне срещу повече от един длъжник за една и
съща престация, с което се гарантира интересът му, че ще бъде
удовлетворен. Поръчителството е също лично обезпечение, тъй като поръчителят
отговаря за чужд дълг. Съгласно нормата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД договорът за
поръчителство е основание за възникване на солидарна отговорност между
поръчителя и главния длъжник, но между поръчителството и солидарната
отговорност са налице и съществени различия. Поръчителството е договор,
различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение, докато
солидарността по принцип възниква от един и същ юридически факт. Отговорността
на поръчителя е акцесорна, тъй като отговаря за чужд дълг и е обусловена
от неговия обем, докато отговорността на солидарния длъжник е самостоятелна.
Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главния дълг,
докато солидарния длъжник само за собственото си виновно поведение. Погасяването
по давност на главния дълг освобождава поръчителят от задължението му,
докато погасяването по давност на едно от солидарните задължения не погасява
другите. В случаите, когато едно лице желае да обезпечи изпълнението
на чужд дълг, той има право да избере по какъв начин да направи това – като поръчител,
като солидарен длъжник или като встъпи в дълг по реда на чл. 101 ЗЗД, в който
случай също възниква солидарна отговорност.
При
тълкуване разпоредбите на договора с оглед критериите, установени в
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЗД, настоящият съдебен състав достигна до
правния извод, че ищцата А.К., посочена в договора като „солидарен длъжник“, е поела задължение спрямо
кредитора в качеството й на поръчител. Обстоятелството, че в договора е
посочено, че ищцата поема задължение като съдлъжник, наред с главния длъжник, е
ирелевантно, тъй като характерът на нейната отговорност следва да се извлече от
разпоредбите на договора, а не от правния термин, установен от страните при подписване
на договора.
Съдържанието
на договора налага извода, че в случая ищцата се е задължила в качеството й на
поръчител, а не наред с главния длъжник - заемател, да отговарят за една и съща
престация към кредитора - заемодател, който може да я поиска изпълнение от
всеки един от тях. Това е така, тъй като в клаузите на договора не са посочени
конкретните задължения на солидарния длъжник към кредитодателя, като не е
предвидено, че последният следва да отговаря за погасяване на задължението на
кредитополучателя. В процесния договор са упоменати единствено задълженията на
кредитополучателя – главен длъжник, като именно той фигурира като задължено
лице и в погасителния план, представляващ неразделна част от договора. Липсата
на конкретни задължения на „солидарния длъжник“ в договора води до извод, че
волята на страните е била последният да отговаря не като съдлъжник на собствено
основание за поетото задължение, а да осигури допълнително обезпечение по
предоставения кредит, освен учредената от главния длъжника ипотека на недвижим
имот. Наистина съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят отговаря
солидарно за задължението с главния длъжник, но по отношение на поръчителството
намират приложение специалните правила, установени в разпоредбите на чл. 138 и
сл. ЗЗД. Поради което в разграничение от установеното в разпоредбата на чл. 127 ЗЗД с нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД е установено, че поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Следователно поръчителят встъпва в правата на удовлетворения кредитор за
цялото вземане – изцяло за погасената от последния сума, а не по правилата,
установени в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, в която е установено,
че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, като
солидарният длъжник, изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
Нещо повече – от показанията на свидетелката К.
– Н. се установява, че при подписване на договора от ищцата, последната била
уверена от представители на дружеството – кредитодател, че поема задължение
като поръчител, като не прочела договора, поради доверието, което имала към
ответната страна – тогава нейна близка приятелка. Според съда в настоящия
съдебен състав ирелевантни за характера на възникналото правоотношение и
породените от последното задължения за ищцата са уговорките между последната и
главния длъжник. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поемащия задължение за
обезпечение на чуждо задължение.
В случая
формата на договора за поръчителство като едностранно съглашение между
последния и кредитора е спазена, доколкото последният е инкорпориран в договора
за кредит, подписан от страните по него.
Съгласно
правната норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението
по договор между длъжника и кредитора може да претендира от първия главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения
за предявената срещу него претенция. Вземането на поръчителя против прекия
длъжник за сумата, изплатена срещу задължението на последния, възниква в
момента на извършеното изплащане от поръчителя. В случая вземането на ищцата е
възникнало от момента на заплащане на посочените суми по изпълнителното дело,
постъпили чрез принудително изпълнение върху имуществото на ищцата и налагане
на запор върху вземанията й. Следва да се счита, че ответната страна е била
надлежно уведомена за предявената против солидарния длъжник претенция на
кредитора, доколкото последният е предприел действия по събиране на вземането
против двете страни, като ищцата твърди, че в момента, в който е била уведомена
от банката – кредитор, е разговаряла с кредитополучателката Ч., което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката К. – Н.. По
изложените съображения правилно исковата претенция е била изцяло уважена за
сумата от 13 353, 15 лв., която видно от данните по делото и от
заключението на вещото лице е била заплатена от ищцата по образуваното
изпълнително дело, ведно с обезщетение за забава от деня на плащането –
05.11.2015 г. до 19.09.2017 г. в размер на сумата от 2 545, 89 лв.
Следователно и съобразно обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция достигна, съответства изцяло на правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото
въззивно производство, ответната страна – въззивник следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски от 1007 лв. за особен
представител на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, внесени по сметката
на съда с платежно нареждане, представено с молба от 07.06.2019 г. В този
смисъл са и мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед цената на иска по
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК при
обосноваване на предпоставките за допускане до касационен контрол по чл. 280,
ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1110/21.03.2019 г., постановено по гр.д. №
14822/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК Б.П.С.
– Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на А.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 6 -
адв. К.А. – В., сумата от 1007 лв. –
разноски за особено представителство на ответника във въззивното производство
по гр.д. № 892/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 или ал. 2 ГПК.
Препис от решението да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.