№ 208
гр. С. 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500257 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. адв.К., пълномощник
на С. Г. С., ЕГН: ********** и Г. С. И., ЕГН: **********, двамата от с.Ж. в.,
общ.С. ул.“Т. Т.“ № * против решение №415/19.05.2023г., по гр.д.
№1699/2022г. на Сливенския районен съд, с което по предявения иск по чл.45
от ЗЗД жалбоподателите са били осъдени да заплатят на Н. В. Х., ЕГН:
********** от с.Ж.в., общ.С. ул.“Т.“ № ** сумата от 15 000.00лева
представляваща обезщетение за причинени на 11.09.2019г. в с.Ж.в.,
неимуществени вреди – „болки и страдания”, от която сума 12 000.00лв. за
две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на лявата ръка с данни
за напречно счупване на тялото на лакътната кост в нейната дистална долна
трета и контузия на левия крак с данни за счупване на тялото на малкия
пищял и 3 000.00 лв. за множество леки телесни увреждания - контузия на
главата с наличие на две разкъсно-контузни рани в челната и тилна области с
размери 3-4 см и изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в
съседство; контузия на гръдния кош с наличие предимно по страничната
повърхност на неговата лява половина на множество масивни кръвонасядания
1
с широчина 4-5 см и дължина около 10-15 см с изразени травматични отоци
на меките тъкани в областта на кръвонасяданията с палпаторна и
функционална болезненост; болезненост в областта на врата и гърба;
кръвонасядане в дясната половина на поясната област с триъгълна форма и
размери 4-5 см с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта;
кръвонасядания по предна коремна стена, в областта около пъпа с
повърхностно охлузване на кожата върху площ с размери 8-10 см и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта; масивен ретроперитонеален
хематом, обхващащ поясната и коремна области и достигащ краниално до
гръдния кош, манифестиран клинично със следкръвоизливна анемия,
лекувана чрез кръвопреливане, ведно със законната лихва върху сумата от 15
000 лв., считано от деня на увреждането 11.09.2019г. до окончателното
изплащане.
С обжалваното решение жалбоподателите са били осъдени да заплатят
деловодни разноски в размер на 2420.00лв., както и държавна такса в размер
на 863.40лева.
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано и
противоречащо на материалния закон. Посочва се , че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е присъдил обезщетение в завишен
размер.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски.
На 15.06.2023г. е депозирана допълнителна въззивна жалба. В нея
жалбоподателите посочват, че първоинстанционният съд неправилно е
присъдил дължимото обезщетение в условията на солидарност. Изтъкват, че
ищецът е искал обезщетение от всеки от ответниците поотделно и съдът е
следвало да се съобрази с това негово желание. По същия начин съдът е
следвало да присъди и разноските – по равно за всеки от ответниците, а не
солидарно. Отново се изтъква, че определеното обезщетение в размер на
15 000.00лв. е силно завишено и не отговаря на търпените от ищеца болки и
страдания. Той се бил възстановил бързо , без да е необходимо да ползва
специализирана помощ, което се потвърждавало и от заключението на
съдебно – психологическата експертиза.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски.
В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на
въззивната жалба.
Страните нямат направени доказателствени искания.
В с.з.въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се
от адв. К., който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.
2
Въззиваемият в с.з. не се явява. Представлява се от адв.С., която
оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и да се
присъдят деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.05.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.06.2023г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.
По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В
разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е
необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е
противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда –
имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка
между поведението, вредата и вината – психическото отношение на дееца към
последиците от извършеното деяние.
Разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на
ответника / извършител. В настоящия случай , съдът е обвързан с присъдата
по НЧХД 521/2020г. по описа на СлРС по посочените по – горе въпроси.
Страните не спорят по тях. Спорът е относно размера на определеното по
справедливост обезщетение, както и дали съдът се е произнесъл свръх
петитум като е осъдил ответниците в условията на солидарност да заплатят
присъденото обезщетение и разноски.
По отношение на солидарността, съдът намира, че правилно е била
съобразена разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, която предвижда, че когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Очевидно
3
ищецът не е прецизирал претенцията си при изписването и, но волята му е
ясна – от двамата ответници той претендира 12 000.00 за причинените му
неимуществени вреди от нанесените средни телесни повреди и 3000.00лева
обезщетение за неимуществени вреди за причинените му множество леки
телесни повреди. Ето защо решението не следва да се изменя в тази част.
По отношение на претенциите за неимуществени вреди, съдът съобрази
следното:
Извършената по делото съдебно – медицинска експертиза подробно е
описала вида на претърпените наранявания, както и обичайния срок за
възстановяване от тях. По - тежките травми – контузия на лявата ръка с данни
за напречно счупване на тялото на лакътната кост в нейната дистална долна
трета и контузия на левия крак с данни за счупване на тялото на малкия
пищял е следвало да отшумят за два месеца и половина – три месеца. Чисто
физически по – леките, но множество травми ( контузия на главата с наличие
на две разкъсно-контузни рани в челната и тилна области с размери 3-4 см и
изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в съседство; контузия на
гръдния кош с наличие предимно по страничната повърхност на неговата лява
половина на множество масивни кръвонасядания с широчина 4-5 см и
дължина около 10-15 см с изразени травматични отоци на меките тъкани в
областта на кръвонасяданията с палпаторна и функционална болезненост;
болезненост в областта на врата и гърба; кръвонасядане в дясната половина
на поясната област с триъгълна форма и размери 4-5 см с болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта; кръвонасядания по предна
коремна стена, в областта около пъпа с повърхностно охлузване на кожата
върху площ с размери 8-10 см и болезнен травматичен оток на меките тъкани
в областта; масивен ретроперитонеален хематом, обхващащ поясната и
коремна области и достигащ краниално до гръдния кош, манифестиран
клинично със следкръвоизливна анемия, лекувана чрез кръвопреливане) е
следвало да отшумят в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на
оздравителните процеси.
Изготвената и приета по делото съдебно- психологична експертиза
посочва, че психологичното съС.ие на ищеца след нанесения му побой
отговаряло на критериите за остра стресова реакция, довела до разстройство в
адаптацията с тревожно - депресивна реакция, съС.ие, което се
4
характеризирало с емоционални промени, съС.ие на дискомфорт, което
следвало хронологично стресовото събитие. Симтомите обикновено се
появявали в разС.ие на няколко минути след въздействието на стресогенният
стимул и изчезвали в разС.ие най-често след няколко часа. Той имал
негативни мисли, изпитвал несигурност, нежелание да се среща с други хора,
разстройство на съня и храненето което, повлияло негативно, както на
общуването му, така и на задълженията му в дома и на работа. Според вещото
лице, ищецът изпитвал силни болки непосредствено след увреждането, както
и в продължение на два - три месеца също страдал - от загуба на апетит и не
можел да спи нормално. Заедно с това ищецът бил силно стресиран и
засрамен от случилото се, за няколко месеца отказвал да излиза сам от дома
си, поради страх да не бъде нападнат отново. Случилото се било
разпространено сред съселяните му, което дало повод за различни коментари
по адрес на ищеца. Той отказвал да ходи до центъра на селото и да излиза
сред хора, отказвал да се занимава с работата си, а и физически това му било
невъзможно, което допълнително го накарало да се чувства зле, както и да
общува с приятели.
Казаното от вещото лице се потвърждава и от свидетелските показания
на св.Атанасов, Енева и Енев, които са имали непосредствени впечатления от
неговото съС.ие към момента на осъществяване на непозволеното увреждане
и в месеците на възстановяване от него. Съдт не кредитира показанията на
св.Толев исв.Вълев, тъй като те са в явно противоречие със заключенията на
вещите лица и писмените доказателства по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като взе
предвид обстоятелството, че нараняванията на ищеца са били на практика по
цялото тяло – от главата до краката на ищеца, че са били многобройни, че две
от тях са фрактури на крайници, че потърпевшият е бил хоспитализиран
10дни, че му е била извършена хирургична процедура, че му е било
извършено кръвопреливане, че травмите са отшумявали продължителен
период от време – до три месеца, справедливо би било за претърпените болки
и страдания от причинените му контузия на лявата ръка с данни за напречно
счупване на тялото на лакътната кост в нейната дистална долна трета и
контузия на левия крак с данни за счупване на тялото на малкия пищял да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000.00лева, а за
5
множеството по – леки травми да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3 000.00лв.
Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на извършване на
деянието 11.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд по отношение на размера на присъденото
обезщетение, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия деловодни разноски за въззивна инстанция в размер
на 660.00лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №415/19.05.2023г., по гр.д. №1699/2022г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: ********** и Г. С. И., ЕГН: **********,
двамата от с.Ж. в., общ.С. ул.“Т. Т.“ № да заплатят на Н. В. Х., ЕГН:
********** от с.Ж.в., общ.С. ул.“Т.“ № ** сумата от 6600.00 ( шестстотин и
шестдесет) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6