РЕШЕНИЕ
№ 3680
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20253110100232 по описа за 2025 година
Ищеца В. С. В. действащ със съгласието на своята майка Г. М. И. сочи,
че с решение №260962/30.10.2020г. по гр.д.№17578/2019г. по описа на 9-ти
състав на ВРС ответника С. В. К. е лишен от родителски права по отношение
на него и със същото решение съдът му е определил мерки за лични
отношения с детето и го е осъдил да заплаща в негова полза издръжка в
размер на 152,50лв., месечно, платими с падеж 1-во число на всеки месец,
считано от постановяване на решението до промяна на обстоятелства,
обосновали задължението, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена
вноска. След обжалване от страна на назначения особен представител на
ответника, решение №260962/30.10.2020г. на ВРС е потвърдено с решение
№651/02.04.2021г. по в.гр.д.№223/2021г. от ВОС. От присъдената издръжка са
минали повече от четири години, през които нуждите на детето са нараснали
значително. То е родено на 23.01.2010г. и вече е ученик в 8-ми клас в СУ
„Елин Пелин", гр.Варна. Обичайните и нормални нужди, с оглед правилното
му отглеждане и хармонично развитие водят до необходимост от средства за
покриване на ежедневните нужди от храна, облекло; консумативи, както и
средства за посрещане на разходите му свързани с обучението му. От друга
страна е налице изменение и в обществено -икономическата обстановка, с
оглед многократното покачване на минималната работна заплата за страната.
С други думи обективно са изменени икономическите условия в страната.
Сочи се, че съдилищата приемат, че водещия критерий при постановяване
размера на издръжката са обикновените условия на живот за тях, и че
1
„Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на:жицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотно състояние и квалификация." - Определение
№1312/10.12.2012г. по гр.д.№736/2012г. на ВКС. От 01.01.2025г. минималната
работна заплата за страната е 1077лв., поради което предявява на настоящия
иск за увеличаване на издръжката в полза на непълнолетното дете на 270лв.
Твърди, че към настоящия момент бащата С. В. К. не е поставен под
запрещение, както и че не е плащал присъдената издръжка на детето. От друга
страна майката на ищеца работи по трудов договор №032/01.09.2024г. като
продавач-консултанта към ЕТ „Я.-В. Я., ЕИК***. С оглед изнесеното по горе
смята, че месечна издръжка в минималния размер от 270лв., дължаща се от С.
К., на този етап, ще бъде достатъчна да покрие нарасналите нужда на сина ни.
Моли да се измени, размера на месечната издръжка в полза на детето В.
С. В., ЕГН********** постановена по гр.д.№17578/2019г. по описа на ВРС, в
размер на 152.50лв., като се осъди С. В. К., да заплаща на малолетното си дете
месечна издръжка в размер на 270лв., считано от датата на подаване на
исковата молба, до настъпване на законоустановени причини за нейното
изменение или прекратяване.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
сочи, че предявеният иск е допустим и частично основателен. Не възразява
срещу направените твърдения на ищцата за настъпили промени на нуждите на
детето, както основания за промяна на размера на издръжката поради
повишаване на минималния размер на заплатата в страната. Сочи, че е вярно,
че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката
на едно дете, дължима от единия родител, не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Възразява, че са налице други
условия за повишавана на размера на присъдената издръжка, а именно
възможностите на задълженото лице. Поради наличието на психично
заболяване лицето е нетрудоспособно, не получава доходи, не е във
възможност да осигури средства за собствената си издръжка поради което не е
в състояние да заплаща издръжка на непълнолетното си дете. Размерът на
издръжката, дължима от родителя на ненавършилото пълнолетие дете, зависи
от възможността му да я дава, т.е. от неговите доходи, имущество и
квалификация - т.5 от ППВС №5/1970г. Предвид линията на бедност за 2025г.
за страната-638лв./ДВ брой: 84, от 4.10.2024г. Официален раздел/ издръжката,
която може да плаща ответникът, следва да бъде такава, че той да може да
покрива собствената си необходима издръжка, в случая 638лв., издръжката на
други ненавършили пълнолетие деца и евентуално да заплаща необходимите
разноски за живот (наем), без които не би могъл да живее, работи и да дава
издръжка от доходите си. В настоящия случай предвид здравословното
състояние на ответника счита, че той не притежава такива възможности и не
2
би могъл да заплаща и минимален размер на издръжка за детето, поради което
ако се установи, че същият получава някакви доходи или социални помощи,
които надхвърлят необходимия размер за неговата лична издръжка, то следва
да бъде осъден да заплаща разликата над тази сума за издръжка на детето В.
В.. Ответникът от 2010г. страда от параноидна шизофриния, няма сключен
трудов договор, не получава доходи, няма собствено жилище, поради което
към този момент е в затруднение да заплаща издръжка на непълнолетния си
син.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.150 от СК.
Видно от представеното удостоверение за раждане ответникът е баща на
ищеца.
Съгласно представеното копие от решение №260962/30.10.2020г. по гр.д.
№17578/2019г. на ВРС ответникът е лишен от родителски права по отношение
на настоящия ищец в качеството му на негов баща, като е осъден да заплаща
месечна издръжка за детето си в размер на 152.50лв. Посоченото решение е
влязло в сила след проведен инстанционен контрол от ВОС по повод подадена
въззивна жалба.
От доказателствата приложени по приложеното към настоящото дело в
цялост гр.д.17578/2019г. на ВРС се установява, че ответникът е с
психиатрично заболяване съпроводен с многократни настанявания в
психиатрични клиники. От друга страна исканото увеличение на издръжката е
до размера на минимално допустимата по закон.
По отношение на отглеждащия родител са представени доказателства, че
работи, но получава месечно възнаграждение в размер на 933лв.
При изложената фактическа обстановка съставът намира, че само по
силата на изминалото време от последното определяне на издръжката до
сезирането на съда с настоящото искане следва да се приеме, че нуждите на
детето са се увеличили. От друга страна доходите на отглеждащия родител са в
размер на минималните за страната трудово доходи, а ответник от своя страна
се намира в такова здравословно състояние, че то не позволява да полага труд.
При изложеното съдът приема, че следа да се уважи искането за увеличаване
на размера на издръжката изцяло както е направено и да се осъди ответника да
заплаща месечна издръжка в полза на ищеца в размер на по 270лв. считано от
датата на подаване на исковата молба-9.01.2025г. до настъпването на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Ответникът предвид уважения иск следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 169.20лв.
сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ размера на издръжката дължима от С. В. К. ЕГН********** от
гр.Добрич, *** в полза на детето В. С. В. ЕГН********** заплащана със
съгласието на неговата майка Г. М. И. ЕГН********** и двамата от гр.Варна,
***, като го увеличава от присъдените с решение №260962/30.10.2020г,.
постановено по гр.д.№17578/2019г. на ВРС, 152.50лв. на 270лв. считано от
9.01.2025г., с падеж 1-во число на месеца за който се дължи издръжката,
заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска за периода на
закъснението, до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл.150 от СК.
ОСЪЖДА С. В. К. ЕГН********** от гр.Добрич, *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 169.20лв.
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4