Определение по дело №225/2021 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Радомир, 20.07.2021 г.

 

               Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН А.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 225 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег. № 261196/10.03.2021 г., подадена от Д.И.Г. срещу К.А.М., с която е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 143 СК.

С определение от 18.05.2021 г., след като е констатирал, че по отношение на ответника К.М. са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът е предоставил правна помощ на ответника, като е определил възнаграждение на особения представител в размер на 400,00 лева, на основание чл. 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със същото определение съдът е указал на ищцата да внесе така посочената сума по сметка на РдРС в едноседмичен срок от съобщението, като изрично я е предупредил, че при невнасяне на сумата в срок, исковата молба ще бъде върната.

Съобщението с дадените указания е получено от ищцата чрез упълномощен представител на 29.06.2021 г. и в рамките на определения от съда срок, изтекъл на 06.07.2021 г., както и до настоящия момент, ищцата не е изпълнила дадените ù указания да внесе определеното възнаграждение за особен представител, поради което съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Това е така, тъй като когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т. е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изричните указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. В този смисъл са определение № 211/01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 602/09.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7217/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 1/04.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3320/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. и др.

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА искова молба с рег. № 261196/10.03.2021 г., подадена от Д.И.Г. срещу К.А.М..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 225/2021 г. по описа на Районен съд - Радомир.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищцата.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

                                                                      

                                                                      

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: