Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260062
гр. Пловдив, 07 април 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ВАНЯ
ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 570 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260012/30.10.2020 г. по НОХД 356/2020 г. П.
окръжен съд е признал подс. Г.Д.Д., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 24.05.2019 г. в
гр. П., обл. П. на ул. „Б. Е. и Х. Г.“ при управление
на МПС - лек автомобил „Ф.“ модел „П. с peг. № „“, е нарушил
правилата за движение по пътищата, чл.
5. ал.3 т.1 от ЗДвП, чл. 25 ал.1 ЗДвП, чл.
77 ал. 1 ППЗДвП и с тези си действия умишлено е
причинил средна телесна повреда на Г.Б. ***, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК, поради което и на
основание чл. 342 ал. 3 б. „б“ във вр.
с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП във вр. с чл. 25 ал.1 ЗДвП и във
вр. с чл. 77 ал.1 от ППЗДвП във вр. с чл. 36 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването
на наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Г.Д. с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл. 343г НК съдът е ЛИШИЛ
подс. Г.Д. от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът се
е произнесъл и по направените по делото разноски.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник го е обжалвал, с искане да бъде отменен и той бъде признат за невинен
по така повдигнатото обвинение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Частният обвинител счита, че присъдата следва да бъде
потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, П. окръжен съд е приел за
безспорно установено от фактическа страна, че на 24.05.2019 г. в гр. П., около обяд, св. С. Р., св. И. Т., пострадалият Г.Б. се намирали пред гараж на
жилищен блок на ул. „Б. К.“, собственост на първия и му помагали да поставят плочи. Към тях се присъединил и подс. Г.Д., който пристигнал с личния си
автомобил - марка „Ф.“, модел „П.“ с ДК № РА „“ /с две врати/. След като приключили работата, св. С. Р. почерпил приятелите си и след
това се прибрал в дома си, тъй като бил изморен.
Останалите се преместили пред гаража на пострадалия Г.Б., където продължили
да консумират алкохол. След известно време св. И. Т. също си тръгнал и останали пострадалият и подсъдимият.
В един момент подс. Г.Д.
решил да си тръгне с колата. По този повод между него
и св. Г.Б.
възникнал конфликт. Подсъдимият тръгнал към автомобила си, паркиран на пътното платно на ул. „Б. Е. и Х. Г.“, със задна част към
бул. „Г. ***. Двамата разговаряли, като подс. Г.Д. се качил в автомобила и запалил
двигателя. Пострадалият застанал
отстрани на шофьорската врата и се
хванал за нея, като прозорецът бил отворен. В този
момент по ул. „Б. Е. и Х. Г.“ се движила пеш св. Й.К.. Същата се намирала на около десетина метра от
паркирания автомобил на подсъдимия. Видяла, че двамата мъже, единият - в автомобила, а другият до шофьорска
врата, си
говорят. В един
момент водачът потеглил рязко, а стоящият до автомобила - св. Г.Б., се хванал с две
ръце за шофьорската врата. Чула го да крещи „Спри, спри“, но водачът не
преустановил движението на автомобила. Възприела как мъжът продължава да се държи за
вратата и се влачи по асфалта около 10 метра, след което се пуснал, ударил се в
автомобила, извикал от болка и се претърколил в посока, обратна на движението
на колата и останал да лежи на асфалта. Водачът не спрял, а продължил
движението на автомобила. Свидетелката веднага се отправила
към лежащия на
пътното платно мъж и установила, че същият е в безсъзнание, със затворени очи.
В това време към нея се приближила и св. Р. У., която заедно с мъжа си били в близост до мястото на инцидента.
Последната успяла да види цифрите от регистрационния номер на отдалечаващия се
автомобил, управляван от подс. Г.Д. – „“, но не е била пряк очевидец на инцидента. Свидетелката Й.К. в 16:04 часа подала сигнал за
произшествието на тел. 112 /л. 189 т. 2 ДП/.
След подаване на сигнала, първи произшествието посетили св. Т. М. и Б. Р. - служители при ОД МВР
П., които
запазили мястото на инцидента. Малко след тях пристигнал и екип на спешна
медицинска помощ. Пострадалият бил откаран в безсъзнание от екип на ЦСМП П. и след извършен преглед
хоспитализиран в МБАЛ П., в кома и увредено общо състояние. Впоследствие до идването на дежурната
оперативна група двамата полицейски служители били сменени от колегите си - св.
Е. Т. и св. К. С..
Местопроизшествието било посетено и от дежурната оперативно - следствена група при РУ
МВР П..
Извършен бил оглед, за което бил съставен протокол и фотоалбум /л. 18 т.1 ДП/.
След това служители в РУ МВР П., били изпратени до дома на подс. Г. ***. Последният
бил открит на адреса, установен е и управляваният от него автомобил, с който напуснал местопроизшествието, паркиран
в гараж. До
идването на дежурната оперативна група двамата полицейски служители били
сменени от колегите си - св. И. З. и П. Е.. Пред св. Б. Г.
подсъдимият споделил, че тъй като бил пил Г.Б. не му давал да кара и се държал
за колата, но той потеглил и не разбрал да е пострадал човек.
В мотивите на първоинстанционния
съдебен акт е прието, че е извършен оглед на
автомобила „Ф.“ с ДК № „“, с две врати. За това процесуално-следствено действие бил съставен
протокол,
ведно с фотоалбум, неразделна част от него. Лекият автомобил е открит с отворено
стъкло на шофьорската врата - около 10 см. При огледа в задната лява част, под
задно странично ляво стъкло, е установена вдлъбнатина. Иззети са три дактилоскопни следи - от горната греда на
лявата врата на автомобила /л. 23 т.1 ДП/. Последните са
били обект на назначена по делото дактилоскопна експертиза. Вещото лице е посочило,
че не е установено пълно и точно съвпадение между общите и частните признаци и
не може да се направи категоричен и точен извод кое е лицето, на което принадлежат
изследваните следи.
Според съдебно -
химически експертизи за определяне на концетрацията на алкохол в кръвта на подс.
Г.Д. и пострадалия Г.Б. е установено наличието на етилов алкохол в
иззетите проби кръв, в количества - на подсъдимия Д. – 1,04 промила /л.61 т.1 ДП/, а на пострадалия Б. – 0,18 промила /л. 70
т.1 ДП/.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни на Г.Б. е
причинена контузия на главата със субдурален хематом в дясно /слепоочно/ и
счупване на дясната слепоочна кост, довели до коматозно състояние, което е причинило разстройство
на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК.
Според експерта,
травматичните увреждания на Г.Б. са причинени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят по време и
начин да са получени при влачене от лек автомобил, с последващо падане на
асфалта и удряне на главата.
Видно от заключението на
назначената автотехническа експертиза лек автомобил
„Ф.“ модел
„П.“ с peг. № „“ е бил изправен преди
ПТП-то и техническото му състояние не е в причинна връзка с настъпилото
автопроизшествие /л. 170 т. 2 ДП/.
Вещото лице е посочило,
че първоначалният контакт между пострадалия и автомобила е бил в зоната на
паркиране на автомобила, като Г.Б. се е държал за предната лява врата.
Автомобилът е потеглил рязко, като пострадалият е повлечен, държейки се с ръце
за вратата до мястото на изпускане, падане и претъркулване и позиционирането му
на пътното платно. Скоростта на автомобила, след потеглянето, до момента на изпускане
на пострадалия от вратата, била около 20 км/час, т.е. скоростта на движение е
съобразена с допустимата за участъка на произшествието, но не е била съобразена с
наличието на човек извън автомобила, захванал се здраво за отворена предната
лява врата. В конкретния случай водачът сам се е поставил в положение на
невъзможност да избегне произшествието, тъй като не е изпълнил следните
технически изисквания: да е в добро здравословно състояние, без употреба на
алкохол, да затвори вратите на автомобила преди потегляне, да постави предпазен
колан и да стартира двигателят, да се убеди, че при потегляне няма да застраши други МПС, хора
или животни, в близост до автомобила, да превключи на необходимата предавка и
плавно да потегли по пътното платно по собствената лента за движение.
Като механизъм на станалото ПТП,
експертът приел, че подс. Г.Д., като водач на посочения лек автомобил, преди потегляне не е
предвидил опасната ситуация от намиращия се захванат за отворената, предна лява
врата на автомобила Г.Б.. В момента на рязко потегляне, с голямо ускорение,
лявата врата на автомобила е била отворена, а за нея здраво се е бил захванал
пострадалият
/вероятно правил опит да спре автомобила/, при което тялото му е било повлечено от него.
От мястото на потегляне, до мястото на следата от хлъзване на предно,
задвижващо колело на автомобила са изминати около 8,80 м, при което автомобилът
е достигнал скорост около 20 км/ч. При изминаването на това разстояние пострадалият загубил
устойчивост, захванат за вратата на колата, отделил се е от нея и е паднал на
уличното платно, при което е ударил главата си в терена. Мястото на падане
върху пътното платно е по траекторията на движение на автомобила.
Като причина за настъпвате
на произшествието, вещото лице е заключило, че те са: предприето потегляне на
автомобила при отворена врата, допуснато от подсъдимия в момент и на място, когато е
съществувала реално опасност здраво захваналия се пострадал да бъде повлечен,
ударен или прегазен от задните гуми на автомобила и неадекватно действие на Г.Б., при опит да се
задържи за предна лява врата.
Инцидентът е бил предотвратим при недопускане на грешки от двамата участници в него. Вещото лице е посочило, че произшествието е протекло с активното участие на пострадалия, който от първоначалния си контакт с автомобила, държейки се с ръце за отворената предна лява врата, е преместен от потеглящия автомобил на определена дистанция, след което е паднал на пътното платно. По отношение на водача, експертът е установил, че същият, без да предвиди опасността на ситуацията, е потеглил при отворена врата от страна на водача, с държащ се здраво човек и е ускорил рязко автомобила без да спира. С това си действие той е улеснил избутването от вратата и падането на пострадалия.
Описаната по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за безспорно установена след внимателен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Правилно са възприети с
доверие показанията на св. Й.К., св. Р. У., св. И. З., св. Е. Т., св. Б. Г., св. И. Т., св. С. Р., св. Г.Б., частично от показанията на св. Х. Р.,
които съответстват на изготвените по делото съдебно -
химически експертизи, СМЕ и АТЕ, протоколи за оглед на местопроизшествие и приложените
писмени доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие /л.18 т.1 ДП/; фотоалбум /л. 21 т.1 ДП/; протокол
за оглед на местопроизшествие /л.23 т.1 ДП/; фотоалбум /л. 25 т.1 ДП/; протокол
за химическа експертиза /л.61 и сл. т.1 ДП/;
протокол за химическа експертиза /л.70 и сл. т.1 ДП/; медицинска
документация /л.105 т.2 ДП/; писмо и приложена информация от РЦ 112 /л.189 и
сл. т.2 ДП/; справка за нарушител /л.192 т.2 ДП/; характеристична справка
/л.203 т.2 ДП/; справка за съдимост /л.205 т.2 ДП/.
Основният довод, който се развива пред въззивната
инстанция е свързан с твърдението за непоследователността и липсата на
основание за кредитиране показанията на св. Й.К.. С оглед обективнотото,
всестранно и пълно изяснаване на фактите по делото и гарантиране правото на
защита на подсъдимия, съдът допусна до преразпит тази свидетелка. В съдебното
заседание, проведено на 11.03.2021 г. тя подробно, логично и добросъвестно изложи
непосредствено възприетите от нея факти и обстоятелства. Точно описа своето
местоположение в момента, когато е възприела възникналия конфликт между
подсъдимия и пострадалия. И пред въззивния съд потвърди как автомобилът се е намирал със задната
част, с оглед посоката на нейното движение. Категорично заяви, че видяла
пострадалия, който се е намирал извън автомобила, да се държи за вратата. В
момента на потегляне на автомобила последният е бил влачен и започнал да вика
„Спри! Спри!”. В един момент се е пуснал и се ударил
в автомобила, претъркаляйки се буквално до краката на
свидетелката. Свидетелката потвърди, че тя се е обадила на тел. 112, а друга
жена е успяла да запише цифрите на автомобила, понеже се усъмнила, че е станало
нещо.
Показанията на свидетелката Й.К. /л.26 гърба
ВНОХД/ изцяло кореспондират с изпратената справка от РЦ 112, думите на св. Р. У.,
а така също и със заключението на съдебно-медицинската експертиза на
пострадалия Г.Б. и автотехническата екпертиза, които са изяснили както механизма на настъпване
на произшествието, така и начина, по който са получени уврежданията по
пострадалия.
Неоснователно е възражението на защитата,
поддържано по време на въззивното съдебно заседание,
че здравният статус на пострадалия, след настъпване на произшествието, не е бил
изяснен всетранно.
Органите на досъдебното производство са изискали
на 17.06.2019 г. цялата медицинска документация на пострадалия Г. Б.. Същата е
била изпратена на 27.06.2019 г. и приложена по делото /л.103 и сл. т.2 ДП/.
Съдебно-медицинската експертиза е назначена с постановление 02.07.2019 г. /л.90
т.1 ДП/, а заключението е изготвено на 05.07.2019 г.
Следователно компетентното вещо лице е разполагало
с пълната медицинска документация, въз основа на която да изгражда своите
изводи при изготвяне на заключението си. В него освен отговор на всички
поставени въпроси, експертът подробно е описал механизма на получаване на
уврежданията, който изцяло кореспондира със гласните доказателства, обсъдено
по-горе.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, според който след като вещото
лице К. Д. /л.83 ДП/, изготвило дактилоскопната експертиза, установило че
дактилоскопните следи, открити и иззети на 24.05.2019 г. при огледа на
местопроизшествие от л. а. Ф. П. с ДК № „“, не са оставени от Г.Б., то и
механизмът на произшествието не съвпада с казаното от този свидетел и св. Й.К..
Внимателният прочит на експертното заключение
показва, че вещото лице е изследвало иззетите следи от местопроизшествието
/л.84 ДП/, които са по-скоро динамични и пръстовите отпечатъци на пострадалия
/л.85 ДП/, които са снети статично в спокойна среда. Поради това и в
обстоятелствената част на заключението е отразено, че при проведената сравнителна
идентификация между дактилоскопните следи, иззети от местопроизшествието и тези
на пострадалия, не е установено пълно и точно съвпадение между общите и частни
признаци, което да дава основание за направата на категоричен извод.
Не е без значение обстоятелството, че ситуацията
се е развила бързо и начинът, по който пострадалият се е опитал да предотврати
потеглянето на автомобила, управляван от подсъдимия, е безспорно и категорично
изяснен от показанията на св. Й.К., включително и тези депозирани пред
настоящата инстанция, които бяха подробно обсъдени по-горе. Те изцяло
кореспондират с думите на св. Г.Б. /л.52 гърба ДП/, който изрично е подчертал,
че желанието му било да вземе ключовете от автомобила на приятеля си, понеже
бил много пиян. Казаното от този свидетел съответства и на показанията на св. Й.К..
В същата насока е и заключението на автотехническата експертиза и
съдебномедицинската експертиза, които по категоричен начин изясняват механизма
на настъпване на произшествието и причиняване на получените увреждания по
тялото на пострадалия.
Неоснователно е и възражението на защитата, според
което процентът на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е
отчетена коректно, понеже пробата е взета два часа след инцидента. Това
поставяло под съмнение причината, поради която е възникнал конфликтът между
подсъдимия и пострадалия.
Тук е необходимо да се посочи, че действително
полицейските служители са установили подсъдимия известно време след получаване
на сигнала за инцидента в дома му. Употребата на алкохол преди инцидента обаче
е установена по безспорен начин от показанията на св. Г.Б. и св. И. Т. /л.62 НОХД/. Думите им кореспондират със съдебно - химически експертизи за определяне на концетрацията на
алкохол в кръвта на подс. Г.Д. и пострадалия Г.Б. /л. 60 и л. 70 ДП/.
Видно от протокола за медицинско изследване /л.73
ДП/ кръвната проба от пострадалия Г.Б. е взета на 24.05.2019 г. в 16:50 ч.,
като същият е бил на носилка и в кома. Пробата на подсъдимия е взета на същата
дата в 20:02 ч. /л.63 ДП/. Обстоятелството, че досежно подс. Г.Д. това е
сторена няколко часа по-късно е в негов интерес, предвид по-дългото време за
разграждане на алкохола в организма му.
Разликата относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и
пострадалия с нищо не променя изводите относно инцидента и механизма на
произшествието, понеже това зависи от количеството консумиран алкохол и
индивидуалното физическо състояние на всеки един от тях. Впрочем, показателни
са думите на св. И. Т. /л.62 НОХД/, според които подс. Г.Д. е бил толкова
повлиян от алкохола, че залитал и не могъл да седи.
При така установената безспорна фактическа
обстановка, П. окръжен съд с основание е преценил, че подс. Г.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в
чл. 342 ал. 3 б. „б“ във вр. с ал. 1 НК, понеже на
24.05.2019 г. в гр. П., обл. П. на ул. „Б. Е. и Х. Г.“ при управление на МПС -
лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с peг. № „“, е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 5.
ал.3 т.1 от ЗДвП, чл. 25 ал.1 ЗДвП, чл. 77 ал. 1 ППЗДвП, и с тези се действия умишлено е причинил средна телесна
повреда на Г.Б. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота по смисъла на чл. 129 НК.
От субективна
страна престъплението е извършено при евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал тяхното настъпване.
Безспорно по
делото е установено, че преди рязко да потегли, подсъдимият и пострадалят са
имали спор. Именно това е привлякло вниманието на св. Й.К.. Нещо повече, в момента
на тръгване на автомобила подс. Г.Д. ясно е съзнавал,
че приятелят му се е захванал за вратата и дори му е викал „Спри! Спри!”.
Следователно той е бил наясно с последиците от своите действия и е допускал
настъпването на съставомерния вредоносен резултат.
При така
посочената правна квалификация, първоинстанционният съд с основание е преценил,
че наказанието следва да се определи при наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива правилно са отчетени чистото съдебно минало на подс.
Г.Д., добрите му характеристични данни и трудовата му ангажираност. Наред с
това, видно от характеристичната справка /л.203 ДП/, до настоящия момент няма
данни за нарушаване на обществения ред от негова страна. При определяне на
наказанието е обсъдено и поведението на самия пострадал. Действително
последният сам се е поставил в опасната ситуация, довела до причиняване на
уврежданията му, хващайки се за вратата на автомобила, но от друга страна това
е сторено поради желанието му да попречи на подсъдимия да управлява МПС след
употреба на алкохол.
И Пловдивският
апелативен съд счита, че в конкретния
случай не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това и
справедливо е преценено, че наказанието следва да бъде определено при наличие
на смекчаващи отговорността обстоятелства, съответно към предвидения в закона
минимум от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законосъобразно е
преценено, че в случая следва да бъде приложена нормата на чл. 66 НК.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
и предвид добрите характеристични данни с основание е прието, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне, не е наложително
наказанието да бъде изтърпявано ефективно. Изпитателният срок е определен в
справедлив размер, а именно на ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Наложеното
наказание по реда на чл. 343Г НК също е определено в справедлив размер.
Подсъдимият Г.Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Направените по
делото разноски са правилно изчислени и законосъобразно са възложени в тежест
на подсъдимия по реда на чл. 189 ал.3 НПК.
Пред настоящата
инстанция са направени разноски в размер на 10 лв. – пътни, по отношение на св.
Й.К., които следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият ще
следва да заплати на пострадалия Г.Б. 1500 лв. разноски пред настоящата
инстанция, за които са налице основанията, регламентирани в чл. 189 ал.3 НПК
Предвид на изложеното и тъй като не са налице
основания за отмяна или изменение на така постановената присъда, на основание
чл. 338 НПК, Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260012/30.10.2020 г. по НОХД 356/2020 г., по
описа на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА
подс. Г.Д.Д., със снета
по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд,
сумата 10 /десет/ лв. разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
подс. Г.Д.Д., със снета
по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.А.Б. 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски по водене на делото пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок
пред ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.