№ 96
гр. Шумен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500166 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №990/18.12.2024г. по гр.д.№970/2024г. по описа на ШРС , съдът е
отхвърлил предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД
/предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5, срещу Н. Г. Н., с ЕГН
********** и адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 1, ет. 13, ап. 51, иск с правно основание чл. 205
вр. чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 146 вр. чл. 143 вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване като установено
между страните, че ответника дължи на ищеца, сумата 37.50 (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки) лв. - платена вместо ответника по Договор за поръчителство от
07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* и
ищеца, за която по образувано ЧГД № 42/2024 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника
е издадена Заповед № 15/05.01.2024 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2024 г. /датата на подаване на Заявление по
чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, като неоснователен, отхвърлил е предявеният, по
реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5, срещу Н. Г. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен,
ул. „....“ № 1, ет. 13, ап. 51, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване като
установено между страните, че ответника дължи на ищеца, сумата 12.42 лв. (дванадесет лева
и четиридесет и две стотинки) – обезщетение в размер на законна лихва върху сумата 37.50
(тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лв. - платена вместо ответника по Договор за
1
поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК ********* и ищеца, за периода от 21.12.2020 г. /датата на плащане/ до 04.01.2024 г.
/датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, за която по образувано
ЧГД № 42/2024 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед №
15/05.01.2024 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.01.2024 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, като неоснователен, осъдил е Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно
наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5, да плати на Н. Г. Н., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 1, ет. 13, ап. 51, сумата 400 (четиристотин) лева, разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е обжалвано от „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД / с предишно
наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД , с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“ АД/, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ №
4, вх. А, ет. 5 ,действащо ,чрез пълномощника си адв. И. М. Л. от АК-София като
недопустимо , незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено в частта му с която съдът се е
произнесъл по непредявен иск на осн.чл.270 ал.3 ГПК и е отхвърлил акцесорния иск за
сумата от 12.42лв. мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 2.01.2024г. като
недопустимо и да се отмени в останалата му част и вместо това предявеният установителен
иск за сумата от 37.50лв. да се уважи и да се присъдят направените по делото разноски за
двете съдени инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК Н. Г. Н. не е депозирал отговор на въззивната жалба,
не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въз основа на заявление рег. № 205/04.01.2024 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 42/2024 г., по описа на РС Шумен, като в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед № 15/05.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение
сумата 37.50 и мораторна лихва в размер на 12.42 лв., както и 425 лв. разноски в
заповедното производство. По издадената Заповед за изпълнение на парично задължение,
длъжникът Н. Г. Н. е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, като твърди, че не
дължи вземането, поради което на 14.03.2024 г. заповедният съд е дал възможност на
заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК – съгласно пощенско клеймо от 15.04.2024 г.. Въз основа на така
2
установеното съдът намира исковата претенция , предявена по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415,
ал. 1 ГПК, за допустима.
Ищецът е предявил по делото в даденият едномесечен срок по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, положителен, установителен иск, за признаване, като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца – поръчител съществува предсрочно изискуемо
парично вземане, произтичащо от Договор № *********/20.06.2018 г. за продажба на
изплащане, сключен между „Мобилтел” ЕАД /„А1 България“ ЕАД/ и Н. Г. Н., с който на
ответника е предоставен мобилен апарат Handset Huawei P9 lite mini Gold, със сериен номер:
868749033928048 за сумата от 37.50 лв. - платена вместо ответника по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК ********* и ищеца.
По делото е прието за безспорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между ответника и „А1 България“ ЕАД е бил сключен Договор №
*********/20.06.2018 г. за продажба на изплащане /л. 9/, с който на ответника е предоставен
мобилен телефон Handset Huawei P9 lite mini Gold MT 15, IMEI: 86874903392804. Съгласно
Погасителен план към Договора продажната цена на мобилното устройство е 180 лева, при
договорено плащане на една първоначална вноска от 7.50 лева и остатък разсрочен на 23
месечни вноски, свключена лихва от 5.39 %., последната в размер на 7.46 лева – главница и
0.04 лева – лихва, дължима на 20.06.2020 г.. С Договор от 07.11.2014 г. /л. 12 - л. 33/, Анекс
от 08.10.2015 г. /л. 34 - л. 35/; Анекс от 15.03.2016 г. /л. 34 - л. 35/; Анекс от 12.12.2016 г. /л.
36/; Анекс от 30.11.2017 г. /л. 37 - л. 38/; Анекс от 05.06.2018 г. /л. 39 - л. 40/; Анекс от
01.10.2018 г. /л. 41 - л. 42/; Анекс от 08.08.2019 г. /л. 43/; Анекс от 08.08.2020 г. със срок на
деаствие до 30.09.2020г. /л. 44/, Мобилтел АД, чиито правоприемник е „А1 България“ ЕАД,
възлага на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, срещу възнаграждение, гарантиране чрез
поръчителство вземанията на мобилния оператор от абонати по Договори за продажба на
изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от СБС, до размера на Кредитния
лимит. Съгласно Приемо-предавателен протокол № 303/11.06.2020 г. /л. 47 – л. 52/ вземания
на А1 България ЕАД по Договори за продажба на изплащане в общ размер 62,447.42 лева,
съгласно приложен списък от 422 абоната, сред които задължение на ответника в размер на
37,50 лв. по Договор № *********/20.06.2018 г. за продажба на изплащане, са прехвърлени
на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД. С Платежно нареждане № 692616/21.12.2020 г. /л.
53/ сума в размер на 247 082.47 лв. е наредена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД в
полза на „А1 България“ ЕАД. С Приемо-предавателен протокол № 336/08.02.2021 г. /л. 54 –
л. 58/ А1 България ЕАД приема, че на 21.12.2020 г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД
като поръчител е платил задължения по Договори за продажба на изплащане в общ размер
60,549.02 лева, съгласно приложен списък от 404 абоната, сред които задължението на
ответника в размер на 37,50 лв. по Договор № *********/20.06.2018 г.. Съгласно
Уведомление по чл. 146 ЗЗД адресирано до ответника /л. 45/ считано от 21.12.2020 г.
поръчителят встъпва в дълг на ответника в размер на 37.50 лв. Доказателства писмото да е
достигнало до адресата не са представени.
3
За основателността на така предявеният иск е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи: 1. наличието на валидно облигационно
правоотношение между "А1 България" ЕАД /преди "Мобилтел" ЕАД/ и ответника Н. Г. Н.
по сключен Договор за продажба на изплащане от 20.06.2018 г. по силата на който
последният е закупил и съответно получил апарат Handset Huawei P9 lite mini Gold MT 15,
IMEI: 86874903392804. 2. че дължимите по договора суми са станали предсрочно
изискуеми, поради неплащане от страна на ответника на най-малко две последователни
месечни вноски, съгласно уговореното в погасителния план към договора, съответно на коя
дата е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора и какъв е размерът
на предсрочно изискуемите суми по договора; 3. че между "А1 България" ЕАД и ищецът е
сключен валиден договор за поръчителство от 07.11.2014 г., обезпечаващ именно вземането
на мобилния оператор по процесния договор за продажба на изплащане от 20.06.2018 г. 4.
че ищецът е заплатил в полза на мобилния оператор процесната сума от 37.50лв., съответно
на коя дата е извършено плащането.
Съгласно уговореното в чл. 21 от договора от 07.11.2014 г. за поръчителство, срокът
на същия е една година от датата на подписването му. С последователни анекси, приложени
към исковата молба срокът на договора е продължен до 30.09.2020 г. /в този смисъл е
последният Анекс от 08.08.2020 г. /. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства,
установяващи, че този договор е продължен след посочената крайна дата 30.09.2020 г.
Плащането на ищеца /към този момент с наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс”
АД/ към "А1 България" ЕАД по договора за продажба на изплащане в размер на 37.50лв. е
извършено на 21.12.2021 г. Съобразявайки обстоятелството, че сключеният между ищеца и
"А1 България" ЕАД договор за поръчителство е прекратен на 30.09.2020 г., съдът приема, че
извършеното от същия плащане от 21.12.2020 г. е без основание, тъй като към тази дата
ищецът вече не е имал качеството на поръчител, предвид липсата на действащ договор за
поръчителство. Следва да се отбележи, че при наличие на данни по делото, че към момента
на извършеното от ищеца плащане срокът на договора за поръчителство е бил изтекъл, то не
е доказано твърдението на ищеца за наличие на соченото основание за плащане /посочения
договор за поръчителство/, за да заплати вместо ответника остатъкът от неплатените вноски
от цената на закупеното от последния устройство на изплащане, тъй като, както вече се
посочи, не е бил налице действащ договор за поръчителство. В този смисъл, при идентична
фактическа обстановка са и разрешенията, дадени в постановеното решение №
267/25.10.2024 г. по в. гр. д. № 281/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил, IV състав и решение
№ 4639 от 20.12.2024 г. на РС - Варна по гр. д. № 760/2024 г.
Извод за наличие на действащ договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД не
може да се направи и от представените приемо-предавателни протоколи № 303/11.06.2020 г.
и 336/8.02.2021 г. , доколкото в тях е посочено, че са съгласно сключеният договор от
07.11.2014 г., за който обаче няма данни да е продължен след 30.09.2020 г.
Ето защо и доколкото в производството ищецът не установи една от основните
предпоставки за основателността на така предявения иск – наличието на валиден /действащ/
4
договор за поръчителство, то и само на това основание съдът приема, че така предявеният
установителен иск за сумата от 37.50лв. е неоснователен, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира, че не следва да коментира и обсъжда останалите възражения на
ответника, доколкото те не могат да променят направения краен правен извод за
неоснователност на заявения установителен иск за сумата от 37.50лв.
Ето защо решението на ШРС в частта му с която е бил отхвърлен установителния иск
по чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 37.50лв. е правилно и законосъоразно и следва да се
потвърди.
С определение №1334/30.05.2024г. по гр.д.№970/2024г. по описа на ШРС е било
прекратено производството по делото по предявения иск от ищеца за сумата от 12.42лв. за
мораторна лихва за периода от 21.12.2020г. до 2.01.2024г. на осн.чл.232 ГПК , което
определение е влязло в сила.
Предвид гореизложеното постановеното решение от ШРС в частта му по този иск е
недопустимо и следва да се обезсили ,тъй като е разгледан и решен иск, който не е бил
предмет на делото към момента на постановяване на решението по него и е налице
произнасяне свръхпетитум, като в тази й част въззивната жалба се явява основателна.
При този изход от спора решението на ШРС не следва да се променя в частта му
за разноските и същото следва да се потвърди в тази му част.
Предвид изхода от спора пред ШОС на жалбоподателя се следват разноски за
въззивната инстанция, за която той претендира разноски за адвокатски хонорар от 400лв. и
държавна такса от 25лв. в половин размер , което е сумата от 212.50лв.
Въззиваемата страна не претендира разноски и не е направила такива за въззивната
инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №990/18.12.2024г. по гр.д.№970/2024г. по описа на ШРС, в
частта му с която съдът е отхвърлил предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Мъни
Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/, а сега с
наименование „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5, срещу Н. Г. Н., с ЕГН ********** и адрес:
гр. Шумен, ул. „....“ № 1, ет. 13, ап. 51, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
като установено между страните, че ответника дължи на ищеца, сумата 12.42 лв. (дванадесет
лева и четиридесет и две стотинки) – обезщетение в размер на законна лихва върху сумата
37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лв. - платена вместо ответника по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „А1 България“
ЕАД, с ЕИК ********* и ищеца, за периода от 21.12.2020 г. /датата на плащане/ до
5
04.01.2024 г. /датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, за която по
образувано ЧГД № 42/2024 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед
№ 15/05.01.2024 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.01.2024 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до
окончателно плащане, като неоснователен, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение №990/18.12.2024г. по гр.д.№970/2024г. по описа на
ШРС в останалата му обжалвана част с която съдът е отхвърлил предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“ АД/, а сега с наименование „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД , с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5, срещу Н. Г.
Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 1, ет. 13, ап. 51, иск с правно
основание чл. 205 вр. чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 146 вр. чл. 143 вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване
като установено между страните, че ответника дължи на ищеца, сумата 37.50 (тридесет и
седем лева и петдесет стотинки) лв. - платена вместо ответника по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сключен между „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК ********* и ищеца, за която по образувано ЧГД № 42/2024 г., по описа на РС – Шумен,
срещу ответника е издадена Заповед № 15/05.01.2024 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2024 г. /датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, като неоснователен и е
осъдил „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“ АД/, а сега с наименование „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5, да плати на Н. Г. Н., с
ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 1, ет. 13, ап. 51, сумата 400 (четиристотин)
лева, разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., с ЕГН ********** да заплати на „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“
ЕАД / с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД , с предишно наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „....“ № 4, вх. А, ет. 5 разноски по делото за въззивната инстанция в размер на
212.50лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6