РЕШЕНИЕ
№ 1979
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330203800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия №
********** за нарушение, установено от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179,
ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2500 лева за
извършено от него нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят „С.Т.“ ЕООД, по съображения изложени в жалбата и
допълнителни писмени бележки, моли съда да отмени процесния електронен
фиш като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, АПИ-НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ-С.
редовно призована за съдебно заседание чрез процесуалния представител
юрисконсулт Гладийска оспорва подадената жалба. Намира електронния фиш
за законосъобразен и иска неговото потвърждаване, излага доводи по
същество на спора.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
1
следното:
Съдът споделя изцяло възприетата от въззиваемата страна фактическа
обстановка, а именно:
На 19.11.2020г. в 16.06 часа товарен автомобил „МАН ТГА“, с рег.№
**** се движил в община П., по път А-1 км 107+663 с посока нарастващ
километър, включен в обхвата платена пътна мрежа. Камионът бил без
ремарке, с технически допустима максимална маса от 18000 кг., брой оси 2 и
екологична категория ЕВРО 5, но за движението му по конкретната пътна
артерия изцяло не била заплатена нито валидна маршрутна карта, нито
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с
устройство № 20211 представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път А-1 км 107+663. За същото Електронната система за събиране на пътни
такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за
констатираното нарушение било посочено - няма маршрутна карта или
бордово устройство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които Съдът кредитира доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
Според нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното
превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за
преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се
дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Съгласно
посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от
разпоредбата на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
2
в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП. Собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното
превозно средство, посочен е собственикът на същото - жалбоподателят
„С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, описано е нарушението - движение на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, както и нарушената законова разпоредба - на чл.102, ал.2 от Закона
за движението по пътищата.
По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно
средство е „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, а от доклада по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид
на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство - товарен
автомобил „МАН ТГА“ с регистрационен номер ****, на 19.11.2020г., в 16:06
часа, е преминал през км 107+663 по път А-1, с посока - нарастващ
километраж, като движението на същото ППС е било заснето от контролно
устройство с идентификатор № 20211, намиращо се на същото място. От
статичните изображения е видно, че ППС е с този регистрационен номер и
при засичането му безспорно се установява, че не е било в състав, като от
статичното изображение е видно, че ППС-то е било с 2 оси. Докладът и
статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата.
По делото е приложено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, от което става ясно, че за
датата на нарушението за ППС няма получени тол декларации, нито
получени маршрутни карти, като не е имало и получена и платена тол
декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.Въз
основа на тези обстоятелства се установява, че жалбоподателят е извършил
описаното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.
Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в
случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация,
каквато не е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно
собственик на пътното превозно средство, а в случая не е била заплатена
3
каквато и да е такса за преминаването на ППС- то.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. В случая С.Т.“ ЕООД твърди, че е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимата такса чрез друго дружество „А.
Д.И.“ ООД, с което имал сключен договор, но твърдението му в хода на
процеса остана недоказано, тъй като такъв договор така и не бе представен от
жалбоподателя, поради което и с оглед липсата на предоставени каквито и да
е доказателства за платени такси за извършеното движение на ППС с рег. №
**** за дата 19.11.2020г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от
ЗДвП не беше оборена.
Не е основателно и възражението на жалбоподателя, че не му е
станало ясно каква сума всъщност дължи за нарушението си. Видно е от
съдържанието на електронния фиш, че от административнонаказващия орган
просто е предоставена възможност преди предприемането на принудителни
мерки да се заплати предвидената съгласно националното законодателство
компенсаторна такса, която възможност е обяснена напълно достъпно и
разбираемо, но въпреки това няма данни жалбоподателят да са е възползвал
от нея в дадения законов срок.
Без значение е и каква е била цялата дестинация на извършения превоз
на същия ден, като изобщо не е изключено всички останали камери по
маршрута да не са отчели нарушение, тъй като за тези участъци просто са
били заплатени нужните такси. От значение е преминаването на ППС през
процесния пътен участък - км 107+663 по път А-1 в община П., за който
безспорно се установи, че не са били изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса.
Не е било нарушено и изискването на чл.34, ал.1, б. „в“ от ЗАНН, тъй
като изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш, а последният бива издаден тогава, когато
техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на
нарушението.
Неоснователно се явява и възражението, че нарушението било
установено от технически уред, който не е преминал техническа проверка. В
случая заснемането е извършено с камера, която не попада в обхвата на
Закона за измерванията, доколкото същата не измерва каквато и да е
величина, поради което и не е включена в приложното поле на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Правилно е приложена и санкционната норма, като съгласно чл.187а,
ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за констатираното нарушение е
предвидено наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 лева. В тази
връзка видно е от нормата, че наказуемо би било деянието както когато не е
заплатена изобщо дължимата такса, какъвто е настоящият случай, така и
когато същата е само частично заплатена.
4
С оглед на изложеното, електронният фиш се явява законосъобразен и
правилен, поради което същият следва да бъде потвърден.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя
от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI
н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия №
********** за нарушение, установено от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179,
ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2500 лева за
извършено от него нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5