Р Е Ш Е Н И Е
№І-119 10.01.2018
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Сияна Димитрова
при
секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1346
по описа на Окръжен съд-Бургас за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
на Д.А.П.,предявена чрез процесуален представител адвокат Светла
Стоянова, против Решение № 1099/24.07.2017г., постановено по гр.д.№ 6192/2016г.
по описа на РС-Бургас.
Със същото решение е
отхвърлен отрицателния установителен иск
на ищцата-въззивница П., предявен срещу
ответната Община-Бургас- за приемане за
установено спрямо ищцата, че Община-Бургас не е собственик на поземлен имот с
идентификатор № 07079.659.416 по кадастралната карта на Бургас, одобрена със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изп.директор на АГКК, представляващ бившо
дворно място с пл.№ 1068 ,кв.5, парцел VІ по плана на града от 1985 година;
присъдени са съдебно деловодни разноски в полза на ответната Община в размер на
300 лева.
Във въззивната жалба се
твърди, че съдебният акт бил необоснован, правните изводи били в противоречие с
представените от ищцата и приетите от съда писмени доказателства; били
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.На първо място се
твърди, че съдът не обсъдил в решението записването на името на ищцата в разписния списък на
ГНС-Бургас, както и в разписния лист.На второ място се сочи, че
индивидуализацията на имота в акт за ЧОС
2721/25.01.2001г. се различавал от индивидуализацията, дадена от Община-Бургас
в писмения й отговор по исковата молба. Сочи се, че първоинстанционният съд не
обсъдил в мотивите на съдебното решение така констатираните различия в
индивидуализацията на имота,с оглед на което постановил порочно и недопустимо
решение. Заявява се, че по отношение на
ищцата П. акт за ЧОС № 2712/2001г. нямал вещно-прехвърлително действие, въпреки
посоченото в него придобивно основание –чл.2,ал.1,т.2 ЗОС и §42. На следващо място се изтъква, че
било неотносимо към спора твърдението на Община-Бургас- за придобита от
държавата собственост по силата на Закон за водното стопанство от 1956г.;
Закона за водите/ отменен на 28.01.2000г./.Сочи се, че ответната Община
представила акт за ЧОС на недвижим имот, който не бил идентичен с имота, описан
в исковата молба.Изложени са твърдения за допуснати от районния съд процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане на фактическите твърдения на страните,
неустановяване кое се приема за установено и кое не и възоснова на кои от
доказателствата съдът приема правните си
изводи.Във въззивната жалба се изтъкват обстоятелствата, които не били налице в
спора, както и доказателствата, които не били ангажирани от
Община-Бургас за доказване на правото й на собственост. Във въззивната
жалба се излагат доказателствата, ангажирани по делото, както и
обстоятелствата, които се е целяло да бъдат доказани с тях, като се сочи, че при постановяване на
съдебния акт тези доказателства не били обсъдени и изяснени от съда, което
довело до постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли се отмяна на първоинстанционното решение от
въззивния съд, с всички последици по закон от това; моли присъждане на съдебно-деловодните разноски.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззивницата- адвокат Стоянова, поддържа въззивната жалба и моли уважаването й;
твърди, че акт за
общинска собственост № 2410, който
се представя от Община-Бургас, е представен и по друго дело, но бил за
имот с идентификатор, различен от процесния,представя писмени бележки.
Препис от въззивната жалба
е връчен за писмен отговор на насрещната Община-Бургас, която в
законоустановения срок не депозира такъв по същата.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалния представител на Община-Бургас- юрисконсулт
Стоянов, заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение;представя АОС
№2712/2001г., за който сочи, че не се отнася за процесния имот и АОС№
2410, който бил за процесния имот, но не бил подписан от Кмета на Общината към
момента на издаването му; моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Никоя
от страните не заявява доказателствени искания.
Разгледаният
от първоинстанционния съд иск е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Бургаският
Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
В исковата молба пред
БРС ищцата Д.П. сочи, че в имот с идентификатор № 07079.659.416 по
КККР на Община-Бургас от 2009 година, представляващ по предходен кадастрален
план от 1985г. дворно място с пл.№1068, кв.5,
парцел VІ с площ от 279 кв.м.,наследодателят й А. Г. простроил през 1962г.
еднофамилна, едноетажна жилищна сграда с площ от 83 кв.м.В разписния лист към
плана/ от 1998г./ фигурирало името на
ищцата като собственик на имот с пл.№ 1068,кв.5,парцел VІ; този поземлен
имот се владял и държал от нейния наследодател
от 1962г. до смъртта му през 2007г., а след това- от нея, поради което
същият бил придобит по давност още преди влизане в ЗОС в сила.
От справка, издадена
за процесния имот с настоящ идентификатор № 07079.659.416 ищцата установила , че за процесният имот бил издаден акт за
общинска собственост № 2410/22.03.2000г., което следвало да се извърши само ако
имотът преди това бил актуван за
държавен и впоследствие- деактуван като частен общински имот. При изложените
обстоятелства ищцата П. моли съдът да приеме за установено,
че Община-Бургас не е собственик на спорния имот с идентификатор №
07079.659.416.
Община-Бургас в писмения си отговор по исковата молба оспорва иска и моли отхвърлянето му като неоснователен. Проследявайки статута на имота, излага съображения, че през 1926г. бил изработен регулационен план на местността „Акациите“, в който план площта от северната част на улица „Ангелария“ /където понастоящем се намирал спорния имот/, била показана като пясъчна ивица, заключена между езерото „Вая“ и ул.“А.“.За тази усвоена част от езерото нямало одобрен кадастрален и регулационен план до 1995 година, като със Заповед №4/03.01.1995г. на Кмета на Община-Бургас бил одобрен първия кадастрален и застроителен план- западна част на кв.“Акациите“. Със заповед от 1998 г. на Кмета на Община Бургас е одобрен цялостния действащ и понастоящем кадастрален, застроителен и регулационен план на кв. „Акациите“. Твърди се, че на основание пар. 42 от ЗИД на ЗОС (в редакцията от ДВ бр. 96/1999г.) от Община Бургас са съставени актове за общинска собственост на урегулираните поземлени имоти, в частност и за процесния имот.Заявява, че имотът станал частна общинска собственост по силата на закона, доколкото е бил отреден за жилищно строителство по действащия план от 1998 г. и попада в жилищно-устройствена зона с предвиждане за малкоетажно застрояване.Твърди, че изградената в имота постройка е незаконна- без строителни книжа и доказателства за право на строеж или позволителен билет; не отговаряла на предвижданията на плана,както и към момента също не отговаряла на действащите норми на ЗУТ. По отношение на довода, че имотът е придобит по давност, се излагат съображения за наличието на законова забрана за придобиване на имоти частна общинска собственост по давност.Представя писмени доказателства.
Твърдението на ищцата- че е наследник на праводателя си А. А. Г. , се установява от представено от същата удостоверение за наследници-лист 11
от делото на БРС.
От представен от ответната
Община-Бургас договор за наем със страни: Община-Бургас и ищцата П. се установява, че на последната е
предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот, описан като дворно
място-общинска собственост, с административен адрес - гр.Бургас, ул.“А.“№**А,с
площ от 100 кв.м. за земеделски нужди, срещу наемната цена от 148 лв., като в
същото дворно място е изградена и сграда
без нот.акт. От ответната Община е
представена и приета от БРС справка за
платени възоснова на този наемен договор суми към ответната Община-Бургас в периода от
1998 г. до 2016 г. включително.Представено е и копие от писмо, постъпило в Общинско предприятие „Общински имоти-Бургас“
с вх.№ 317/18.05.210година, с автор- ищцата Д.А. П., което не е оспорено от същата и установява, че същата е заявила
искане да продължи да плаща наема за имота, което през 2000г. прекъснала.
От БРС е допусната и
назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на вещото лице по която се установява,че за
кв.“Акациите“ на гр.Бургас били изготвени два регулационни плана- от 1926г. и
от 1996г, а през останалато време всеки
от тези планове е претърпявал попълване.
По плана от 1926г. процесния имот не бил
отразен в същия план. Вещото лице при изслушване на заключението пред районния
съд заявява, че процесният имот попадал
в езерото, което означавало, че към този момент имотът не съществува, за което представя със
заключението и скица-извадка от плана от
1926г., в която спорния имот е очертан с
червени линии и запълване с жълт цвят/ лист 84 от делото на БРС/. Представена е
и скица –извадка от плана на гр.Бургас
от 1912г./лист 83 по делото на БРС/, като според писменото заключение на
вещото лице , до 1944г. кв.“Акациите„ е застроен до ул.“А.“ от север,което
безспорно явства и от цитираните по-горе графични приложения към писменото
заключение по СТЕ /листи 83 и 84 от делото на БРС/. За първи път в кадастралния план, измерван 1956-58г. и изчертан през 1969 година, част от процесния имот е отразен./вж. лист 82
от делото на БРС/; върху действащата регулация от 1998г. процесния терен заема
северозападната част от УПИ
VІ-1068,кв.5. Според допълнителното заключение на
вещото лице, по действащия регулационен план от 1998 г.,който е първи
регулационен план за процесния имот,
същият е отреден за ниско жилищно
застрояване.
По делото е
разпитан един свидетел, воден пред съда от ищцовата страна-свидетеля Й., от
показанията на който се установява, че към 1969г., когато свидетелят отишъл в
кв.“Акациите“, родителите на ищцата Д.П. вече живеели там; живеели почти едни срещу
други- той на ул.“Вая“, те на ул.“А.“.Според показанията на св.Й., преди да се
построи къщата от родителите на Д.П., мястото било запълвано с пръст, която
била носена с каруци; мястото, на което
била и неговата къща, също било тресавище и по същия начин е запълвано с пръст, за да се построи къщата.
Представена е
Заповед №299/10.02.1987г. ,издадена от ОбНС-Бургас на основание чл.98 ЗТСУ, от
която е видно провеждане на отчуждителна процедура по отношение на недвижими имоти в
кв.“Акациите“, като е безспорно, че процесният имот не е е отчужден.
При изложената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за
собственост, ответната Община Бургас следва да докаже претендираното право на
собственост на посоченото правно основание, а именно, че имотът е общинска
собственост по силата на закона, съгласно чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.§42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96 от 5.11.1999г. в сила от 09.11.1999 г./
Според разясненията, дадени по т.1 от Тълкувателно решение № 8/
27.11.2013 г. по т.д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която
ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане
правата на ответника върху него.
Именно такъв е и случаят, при който обект на владение е имот, актуван
като държавен или общински, предвид установения с § 1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006
г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти,
продължен до 31.12.2017 г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния,
респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на
изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата
или общината. Това е единственият път
на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен
установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно
установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или
общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му
интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79
ЗС владение като фактическо състояние
при прилагане на презумпцията за своително намерение по чл.69 ЗС.
От изложеното се налага изводът, че когато правният интерес от
отрицателния установителен иск срещу държавата или общината произтича от
възможността имотът да бъде придобит по давност при отричане на неговия
държавен или общински характер, ищецът е длъжен да докаже само фактите,
обуславящи правния му интерес - в случая продължилото владение в срока по чл.
79 от ЗС.
В настоящия случай както от
твърденията на ищцата, така и от представените от същата доказателства/ копие от разписен лист и към ЗРП
на гр.Бургас и гласни
доказателства/ безспорно се установява,
че ищцата има правен интерес от търсената защита, основан на
упражняваната от праводателя й, впоследствие – и от нея фактическа власт върху процесния имот от 1962
г.
От своя страна ответникът е въвел основание, на което твърди
ттитулярството по отношение на правото на собственост, като е посочил, че
същото произтича директно от закона, при наличие на предпоставките на § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./, на което основание е съставен и АЧОС №
2410/22.03.2000г., съставен от гл.специалист „Общинска собственост“ при
Община-Бургас, но неодобрен от Кмета
Йоан Костадинов.
На това законово основание се считат за общинска собственост
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на ЗС подробни градоустройствени планове. Освен посоченото
общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в
общинска, ответникът с отговора на исковата молба е въвел и конкретно
фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за
да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС, а именно-
че процесният имот представлява усвоена част от езерото „Вая“ и по-конкретно от
неговия бряг /пясъчна ивица/.
По силата на чл.5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие,
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г.
по т.д. №11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното.В случая обаче, както се посочи и по-горе, А ЧОС №
2410/22.03.2000г. не е надлежно одобрен
от Кмета, който към датата на
съставянето му е представлявал Община-Бургас, поради което същият АЧОС не е в
състояние да легитимира ответната община като собственик на процесния имот.
Настоящият съдебен състав
намира обаче, че ангажираните по делото доказателства са годни да обосноват
съществуването на твърдяното в нейна полза право на собственост по отношение на
процесния имот, на въведеното с отговора правно основание по следните
съображения:
Съгласно чл. 17, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията на Република България,
собствеността е частна и публична, като режимът на обектите на държавна и
общинска собственост се определя със закон, като тази принципна постановка е
била възприета и с чл. 51 и чл. 52 от Конституцията на Българското Княжество
/приета на 16.04.1879 г., отм. ДВ, бр. 284 от 06.12.1947 г./, както и с чл. 11
от Конституцията на Народна Република България /приета на 06.12.1947 г., отм.
ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г./ и чл. 14 от Конституцията на Република България
/обн. На 18.05.1971 г., отм. ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г./.
С чл. 7 на Конституцията от 1947 г. за общонародна собственост са
обявени всички природни богатства, горите, водите и други, а с чл. 16, ал. 1 и
ал. 2 от Конституцията от 1971 г. е прието, че водите са само държавна
собственост, а намиращите се в землището на общината водоизточници – общинска
собственост.
Видно от разпоредбите на чл. 39, т. 4 и чл. 88 от Законъ за
имуществата, за собственостьта и сервитутите /в сила от 01.09.1904 г., отм. на
16.12.1951 г./, езерата и блатата, които са образувани естествено в
обществените земи на държавата, както и техните легла са били включени в
обществените имущества на държавата, аналогично на приложимата уредба на
публичната държавна собственост, като собственикът на езерата и блатата запазва
правото на собственост върху земята, която се покрива от земята, дори и обемът
на водата да се намали.
Специалната нормативната уредба е доразвита през релевантния
период и с чл. 1 от Закон за
водостопанството /обн. ДВ бр. 40 от 19.02.1949 г., отм. в. Известия, бр. 89 от
06.11.1953 г./ и чл. 1 от Закон за водното стопанство /обн. в. Известия, бр. 89
от 06.11.1953 г. отм. с приемането на Закона за водите обн. ДВ,бр.29 от
11.04.1969 г./, като законодателят е обявил за общонародна собствеността по
отношение на всички води и техните легла, а впоследствие на всички подземни и
надземни води, техните легла и брегове.
При анализ на приложимото законодателство и с оглед заключението на
вещото лице, прието по делото без възражения на страните, безспорно се
установява, че към 1926 г., процесният имот е попадал в езерото „Вая“ –
публична собственост на държавата по силата на закона. От събраните свидетелски
показания, които съдът кредитира като
обективно дадени и отразяващи
непосредствени лични впечатления на свидетеля, се установява, че усвояването и
засушаването на процесния имот е извършено самоволно от наследодателя на
въззивницата Д.П. преди 1962г. Действието по промяна характеристиките и
предназначението на ползване на имота не влияят на съществуващото по закон право на
собственост на държавата по отношение на същия имот, което е абсолютно право и не подлежи на погасяване по давност,
като се влияе единствено от конкуриращи го права на трети лица. В този смисъл,
за настоящия съдебен състав се налага извода, че първата предпоставка на
фактическия състав на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е доказана по делото, а именно,
че към 09.11.1999 г. процесният имот е имал статута на частна държавна
собственост.
Владението на наследодателя на ищците и самите тях действително е
упражнявано в периода от 1962 г. до 1999
г., но при действието на забраната за придобиване на държавна собственост по
чл. 86 от ЗС, предвид което и с основание държавата, чрез ОНС – Бургас е
предоставила под наем имота като държавен. Наличието на валидни договорни
правоотношения между държавата и праводателя на ищците изключва възможността за
своене на имота по смисъла на чл. 68 от ЗС.
Съобразявайки от друга страна приложимата към 09.11.1999 г. разпоредба
на чл. 2, ал. 3 от Закона за държавната собственост, следва да се приеме за
доказан към влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС статута на имота като
частна държавна собственост.
Предвид изложеното и съобразявайки основното и допълнително заключение
на вещото лице по делото, което съгласно което процесният имот, отразен като УПИ VІ-1068 в кв. 5 към релевантната дата -
09.11.1999 г. е бил с отреждане за жилищно строителство, съдът намира за
доказана и втората кумулативно предвидена предпоставка на § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС.
Следва да се отбележи, че ирелевантно към предмета на делото се явява
извършваното отчуждаване в кв. „Акациите“ от 1987 г., за което се съдържат
данни по делото. Видно от представена заповед за отчуждаване, процесният имот
не е бил засегнат от проведеното обществено мероприятие, а статутът му и
съществуващите по отношение на него собственически права не се вляят от тези на
други имоти в кв. „Акациите“.
По горните съображение и предвид извода на съда за доказаност на право
на собственост по отношение на процесния имот, придобито по силата на
деривативен способ от ответната община – законово предвидената при наличие на
предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗИД трансформация на частна държавна в частна
общинска собственост, то предявеният от Д.П.
иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК против Община
Бургас се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, до какъвто правен извод е стигнал и районния съд, с оглед на което
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора и на осн. чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл.81 ГПК в полза на въззиваемата община
следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева –определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ и съобразно сложността на правния спор.
С оглед на предмета на исковете въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280 от ГПК.
Мотивиран от изложеното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1099/24.07.2017г., постановено по гр.д.№ 6192/2016г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Д.А.П. с ЕГН ********** от гр.Бл,ул.“А.“№1**,
да заплати на Община Бургас, ЕИК 00056814, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 26, представлявана от кмета – Димитър Николов Николов,
сумата от 300 лева/ триста лева/,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред БОС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението му до страните пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.