Решение по дело №1928/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20237180701928
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2106

гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:

Председател: Здравка Диева

Членове: Величка Георгиева

Адриан Янев

 

при участието на секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1928 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).     

Образувано е по касационна жалба на П.Т.Т. срещу Решение №926/28.05.2023 г. по НАХД № 1080 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0438-000659/30.11.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03- Пловдив, с което на касатора на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и на основание Наредба 1з-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат оплаквания, че наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй като е издадено от лице, което не е упълномощено от предходен министър на вътрешните работи, а не от този, който е към момента на извършване на нарушението. Поддържа за несъответствие между АУАН и НП, отнасящи се за часа на нарушението, както и че последното е в противоречие с отразеното в издадената заповед за налагане на ПАМ. Поддържа, че в издадения талон не е отразен избора за начина на проверката (с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване). Поддържа, че кръвната проба е взета след указания в талона срок и това се дължи на действията на контролните органи на МВР. Счита, че районният съд не е обсъдил и взел под внимание обстоятелствата, че в срок е подадено искане за извършване на повторен анализ на кръвната проба.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което счита, че следва да се отмени.  

Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 07.11.2022 г., в 22:10 ч., по бул. „Дунав“ до № 66, П.Т.Т. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, след употреба на алкохол. Същият бил спрян за проверка от служители на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив, а именно В.Д. и Г.Г., които поканили жалбоподателят да извърши тест с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № ARNA -0179. Проверката с техническото средство започнала в 23:09 часа, а пробата извършена в 23:13 ч. на 07.11.2023 г. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,74 промила. Пробата била показана на водача, който не се съгласил с нея. Поради това бил издаден талон за медицинско изследване № 088958 и 8 бр. стикери и в 00:20 ч. ма 08.11.2022 г. са връчени на нарушителят, който следвало в срок от 45 минути да стигне до УМБАЛ „Пловдив“ АД. Бил издаден АУАН. Служителите на реда придружили нарушителя до лечебното заведение, където стигнали в 00:30 ч., а в 00:40 ч. били взети две моновети кръв от по 4 мл., които били запечатани и надписани с имената на жалбоподателя. Било извършено изследване на кръвта, обективирано в Протокол 3 2199 на БНТЛ, което установило концентрация на алкохол в кръвта от 0,85 g/L. Впоследствие било издадена ПАМ за отнемане на СУМПС, а на 30.11.2022 г. било издадено наказателното постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, районният съд е обосновал изводи, че НП е издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е правилно.

Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени всички събрани относими писмени доказателства. Показанията са разгледани в съвкупност с останалите събрани доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е обосновал правилен извод, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити.

По тези съображения правилно районният съд е намерил, че на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП следва да се ангажира административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Неоснователни са възраженията за некомпетентност на началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03- Пловдив, да издава процесното НП, тъй като такива правомощия са предоставени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Ирелевантни са обстоятелствата, че към датата на извършване на нарушението посоченото като издател на заповедта лице не е заемало длъжността министър на вътрешните работи. От значение е моментът на издаване на заповедта, при което се установява, че посоченото лице като издател на заповедта действително заема длъжността министър на вътрешните работи. В тази връзка заповедта поражда действие, т. е. делегират се правомощия на началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03- Пловдив за издаване на процесното НП. Следва да се отбележи, че делегирането на правомощия не е свързано с конкретно лице, а с обстоятелството дали съответното лице заема съответната длъжност, за да има възможност да делегира своите правомощия на друг, ако това е предвидено в закон (в случая чл. 189, ал. 12 ЗДвП). В тази връзка промяната на личността на съответния министър на вътрешните работи не засяга вече делегираните правомощия от предходния министър, докато не бъдат изрично оттеглени от новия министър. Разбира се няма пречка да се издаде нова заповед за делегиране на правомощия, но същата има значение да внесе сигурност в съответното производство.

Не се споделят възраженията, че в АУАН и НП е налице несъответствие относно момента на извършване на нарушението, доколкото и в двата документа е посочено това, а именно 07.11.2023 г. в 22:10 ч. Изцяло неотносими са възраженията на жалбоподателя за липсата на съответствие между заповедта за налагане на ПАМ и НП, респ. АУАН, тъй като първата се отнася до друго производство, различаващо се от настоящото. Следва да се отбележи, че не е необходимо в АУАН и НП да се отбележи моментът на извършване на проверката, тъй като този момент не е равнозначен на момента на извършване на нарушението (моментът, когато е установено управлението на МПС – то).

Не се споделят възраженията, че в талона за медицинско изследва не е отразен изборът за вид на изследване, доколкото в него изрично е посочено „изследване и вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта“. Освен това подлагането на такова изследва, каквото действително е извършено, означава, че жалбоподателя е избрал медицинско и химическо лабораторно изследване.

Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. вземането на кръв се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. В настоящия случай определеният срок в талона е 45 минути, който е започнал да тече в 00:20 ч. на 08.11.2023 г., когато е връчен талонът, а не когато е започнало и приключило изследването с дрегер или спирането на водача за проверка. Именно от този момент нарушителят има възможност да се яви в съответно лечебно заведение за изследване, доколкото преди това същият няма такава възможност, тъй като не му е предоставен талонът. В тази връзка в чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е регламентирано, че контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване

Не се споделят възраженията, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, мотивирани с разбирането, че не са обсъдени доказателствата за подадено искане за извършване на повторен анализ на кръвната проба. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. В случая НП е връчено на 27.01.2023 г., поради което такова искане може да се направи до 03.02.2023 г. (работен ден), а настоящото е подадено по пощата на 08.02.2023 г., видно от товарителницата, поради което е просрочено и правилно не е обсъдено от наказващия орган. Допълнително следва да се отбележи, че по неразглеждането на такова искане, дори подадено в срок, не води до съществени процесуални нарушения, тъй като се касае за подадено искане след издаване на НП, а не преди санкционния акт т.е. не може да се отрази на процедурата по издаване на НОП, тъй като вече е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, направеното искане в становище към жалбата и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН следва в полза на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив

                                  

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №926/28.05.2023 г. по НАХД № 1080 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА П.Т.Т. *** сумата в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                     2.