О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр.В.Търново, 28.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в закрито
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1123
по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т.Р.Н., К.Д.Г., Т.М.Д., К.М.Ж.,
Бяла Д.М., Р.С.М. и М.Р.П., действащи чрез адв. Ц.Й.-***. е предявен иск по
чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след
като се запозна отново с изложеното в
исковата молба, извърши проверка на допустимостта на
предявения иск, за което следи служебно във всеки момент на производството, като взе
предвид сочените от ищците обстоятелства и направеното искане, намира,
че е сезиран с недопустим иск, по следните съображения:
В настоящия случай ищците излагат твърдения,
че със заповед №РД ********. въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед №****на Областния управител
на Великотърновска област и решение №******. на Общинска служба по земеделие и гори ******* им е възстановено
правото на собственост върху три новообразувани имоти, описани в исковата
молба, намиращи се извън строителните граници, в местност „Г в землището на с. **** като се сочи, че със
същата заповед №*******. са отнети имоти по
параграф 4, като същите са продадени на правоимащите лица съгласно параграф 4
от ПЗЗ на ЗСПЗЗ, описани в исковата молба. Излагат се твърдения, че общата сума
платена на Община ****** за тези имоти в
периода 15.12.1993г.-28.09.1995г. е в размер на ****лв., от която сума след деноминацията е било
определено обезщетение в размер на ****лв., като не получили обезщетение до този момент. Ищците
заявяват, че са входирали в Община **** заявление вх.№****, с искане да им бъде изплатено справедливо
обезщетение и полагащата се лихва, за
което получили отговор, че е изчислена сумата, която трябва да получат за обезщетение,
но ищците считат тази сума крайно недостатъчна, защото обезщетението следва да
е справедливо и изчислено наново като се въведе методика на актуализиране на
стойността, базирана на индекса на инфлацията. Отправя се искане съдът да осъди
ответника Община ***** да заплати на ищците
сумата 3572,80лв., представляващо дължимо справедливо обезщетение от **** за отчуждените по
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имоти, както и сумата 1087,71лв.-лихва за периода
12.04.2016г.-12.04.2019г. върху обезщетението.
Правото на
обезщетение се признава и определя, заради това, че признатото право на
собственост върху земеделска земя реално не може да се възстанови, като земите
се оценяват при условия и ред, определени от МС, съгласно чл.15 ал.3 от ЗСПЗЗ. Процедурата
по признаване на правото на собственост върху земеделска земя, обезщетяването
на правоимащите за невъзстановяването му преминава през няколко етапа, като се
постановят решения на административни органи с предмет признаване правото на
собственост, признаване правото на обезщетение и определяне на неговата
стойност. Съгласно пар.4ж от ЗСПЗЗ средствата по пар.4а, 4б, 4з се набират по
банкова сметка ***ихвите се използват за обезщетяване на бивши собственици и
ползватели, като сумите се изплащат в едномесечен срок от постъпването им по
ред, определен в правилника за прилагане на закона. В чл.31 от ППЗСПЗЗ по ПМС
234/16.12.1999г. е посочено, че оценката се одобрява със заповед на кмета,
която може да се обжалва. Съгласно ал.4 от този параграф общината уведомява правоимащия
за възможността по получаване на дължимото обезщетение в едномесечен срок от
внасянето на сумите.
В закона е предвидена административна
процедура по уреждане на взаимоотношенията между бивши собственици и ползватели
на земи в терени по пар.4 от ЗСПЗЗ. Видно от изложеното от ищците те не са
съгласни с методиката за определяне на
обезщетението, което определяне е част от тази административна процедура и се
извършва по административен ред, със съответен акт на административен орган и
защитата на интересите на ищците следва
да се осъществи по реда на обжалване на съответния административен акт, с който
се определя обезщетението, пред компетентния съд. В този смисъл и доколкото е
налице друг ред за защита, съдът намира предявения иск по чл.59 от ЗЗД, който е
субсидиарен иск, както и акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за процесуално
недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане и съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК исковата молба
подлежи на връщане.
Водим от горното и на основание
чл.130 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Т.Р.Н., К.Д.Г., Т.М.Д., К.М.Ж., Бяла Д.М., Р.С.М.
и М.Р.П. ***.*** искове, по които е образувано
гр.дело 1123/2019г. по описа на ВТРС,
поради процесуална недопустимост и връща исковата молба, по която е
образувано настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1123/2019г. по описа на Великотърновски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Великотърновски
окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: