Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
девети октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1663 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.М.М.,
с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-0442-001689/14.04.2020г.
на Началника на 04 РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за допуснато нарушение
по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
В
жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят посочва, че притежава мотоциклет
„Пиаджио”, който поради техническа неизправност не бил в движение и на
процесната дата чрез бутане го бил закарал до съсед, който да прецени дали може
да го ремонтира, след което го върнал до дома си в същото състояние, тъй като
ремонт не можео да бъде осъществен. Посочва, че не е управлявал мотоциклета
поради невъзможност да стори това и моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление. В условията на евентуалност моли за отмяна на издаденото НП с
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и посочва, че показанията на разпитаните полицейски
служители били протоворечиви помежду си и едновременно с това не съответствали
и на тези дадени от другите свидетели по делото, които единодушно посочват, че
жалбоподателят е бутал МПС, поради невъзможност дас приведе двигателя му в
движение. Наред с това посочва, че разстоянието е било кратко от около 50
метра, поради което и деянието следвало да бъде квалифицирано като маловажно
такова, като акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят е шофьор по
професия, който се грижи за нетрудоспособната си съпруга.
Въззиваемата страна, редовно призована, не представител, в
писмени бележки моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като пледира за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.08.2019г. около 11.20 часа в с. Шкорпиловци, обл.
Варна, на ул. „Братя Шкорпил” жалбоподателят Б.М.
придвижвал мотоциклет „Пиаджио” (на връщане от св.
Николай Пейчев, който трябвало да поправи двигателя на същия, за да може да се
управлява) без каквито и да е регистрационни табели с рама номер ZAPM2300002016508, с неустановени собственик
и без регистрация, когато бил спрян за проверка от полицейските служители св. Ж.Х.
и св. Г.Д., които му съставили два АУАН – за управление на МПС без регистрация
и за управление без свидетелство за управление на МПС.
Междувременно било образувано и ДП № 3195/2019г. по описа
на 04 РУП за престъпление по чл. 345, ал.2 НК, което впоследствие било
прекратено поради недоказаност на обвинението от фактическа страна.
Във връзка с това на М. бил съставен АУАН за допуснато
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на този АУАН впоследствие било издадено и
процесното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на сведетелите Христо
Дросев и Николай Пейчев, както и частично от показанията на св. Ж.Х. и Г.Д. досежно спирането на жалбоподателя и неговите по-нататъшни
последици.
Безспорно по делото се оформиха две групи свидетелски
показания касателно основния факт в производството, а именно дали процесният
мотоциклет е бил управляван или не от страна на жалбоподателя, като съдът
кредитира показанията на св. Дросев и Пейчев, тъй като последният е
категоричен, че е опитал да извърши ремонт на процесния мотоцикет, тъй като
двигателят му е бил технически неизправен и на практика е невъзможно същият да
е бил приведен в движение.
Наред с това действително и двамата полицейски служители
твърдят, че са чули двигателя на мотоциклета, но едновременно с това посочиха,
че са били в патрулния автомобил, но го спрели с палка, на известно разстояние
от мотоциклета, водачът на който е спрял сам незабавно след като ги е видял.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателно постановление № 19-0442-001689/14.04.2020г. на Началника на 04 РУП при
ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен
със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални
срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз
основа на него НП.
При все това обаче и в унисон с твърдяното от жалбоподателя,
съдът намира, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
свързани с описанието на допуснатото наушение, което на практика е довело до
съществено ограничаване на правото на жалбоподателя да разбере в извършването
на какви конкретни действия е бил обвинен.
На първо място, в обстоятелствената част на издаденото
наказателно постановление е посочено, че процесният мотоциклет е бил без
регистационни табели, а в диспозитивната част на същото е описано нарушение по
чл. 140, ал.1 ЗДвП – МПС нерегистрирано по надлежния ред, като между описаните
два фактически състава според съда не съществува принципен знак за равенство.
На следващо място, по същество в производството по делото
не се доказа по изискуемия категоричен начин, че жалбоподателят М. е управлявал
МПС, т.е. че е привел двигателят му в работен режим, като в тежесет на АНО е
било да установи посоченото обстоятелство по несъмнен начин и едва след това да
ангажира административнонаказателната му отговорност, като изложеният извод се
потвърждава и от възприето от представителя на ВРП в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, приложено по АНП.
С оглед изложеното съдът намира, че издаденото НП следва
да бъде отмянено като незаконосъобразно, като поради това и не следва да се
обсъждат основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в последното по делото съдебно заседание
жалбоподателят не е поискал присъждане на сторените в производството разноски,
съдът не следва да се произнася по тои въпрос, поради ненадлежно сезиране.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0442-001689/14.04.2020г. на Началника на 04 РУП при ОД МВР -
Варна, с което на Б.М.М. е наложено административно наказание наказание „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за допуснато
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: