Решение по дело №334/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 13
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №      /27.01.2020г.                                                                     гр.Търговище

   в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              първи състав

 

На тринадесети януари                                                            2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

        ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар: Станка Желева

като разгледа докладваното от председателя на състава  в.гр.д.№334 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по ЖАЛБА на Ш.М.А., ЕГН: **********, ищец  в първата инстанция, с постоянен адрес ***, действащ чрез пълномощник адв.Й.Й.-***, съдебен адрес:*** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №575 от 17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 9/2019г. по описа на Районен съд- гр.Търговище, с което отхвърлен  предявения от Ш.М.А., ЕГН: **********, против  А.Ш. Мехмедова, ЕГН:**********, действаща чрез пълномощник адв.С.Д.,***, съдебен адрес:***, ИСК ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ, което е извършено с нотариален акт за  дарение на недвижим имот №66, том ХІ, рег.№ 10469, дело №1140 от 22.07.2013г.  по описа на нотариус Петя Ангелова- нотариус с район на действие РС- Търговище, с рег.№496 на Нотариалната камара /съответно  акт № 104, том ХІ, дело № 2092, Дв.вх.рег. № 4230 от 22.07.2013г., парт.книга: 57068 и 57069 по описа на Служба по вписванията-Търговище/,  когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, на основание чл.227, ал.1, б.„в“ от ЗЗД, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно и необосновано, несъобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, моли съда да го отмени като уважи предявения от него иск.

В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв. Й.Й.-***. Двамата поддържат жалбата с наведените в нея съображения.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата- ответник, действаща чрез процесуалния си представител адв. С.Д.-***, в който са изложени съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд, с всички законни последици.

 В съдебно заседание въззиваемата не се явява, за нея се явява адв. Д., която оспорва жалбата по наведените в отговора основания, моли съда да отхвърли предявената жалба като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

След проверка по реда на чл.269- 271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Предявеният иск за отмяна на дарение на недвижим имот с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е обусловен от обстоятелството, че с нотариален акт за дарение на  недвижим имот №66, том ХІ, рег.№ 10469, нот.дело № 1140 от 22.07.2013г. по описа на нотариус П.Ангелова ищецът дарил на внучката си- ответница А. Мехмедова притежаваните от него 4/6 /четири шести/ идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място- дворище с планосн.№ 14, за което  са отредени УПИ ІV14 с площ от 1045 кв.м. в кв.2 по плана на с.Руец и УПИ ІХ-14 с площ от 1275 кв.м. в кв.2 по плана на с.Руец, ведно с 4/6 /четири шести/ идеални части от построената в имота къща, при посочените граници, като дарителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно  правото на ползване върху имота. Ищецът твърди, че имал нужда от грижи и издръжка, искал такива от ответницата, но тя му отказвала.

 С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, счита същия за допустим, но неоснователен. Прави възражение, че никога между тях с ищеца не е имало уговорки и не е ставало дума за издръжка или за гледане от нейна страна. Независимо от това, че  ищецът не е искал и че тя не е била задължена,  се опитвала да му помага във времето след сключване на договора за дарение- за всяка зима изпращала пари  за закупуване на дърва; непрекъснато се чували по телефона; когато е имал нужда от помощ винаги нейната свекърва се отзовавала на молбите и  се грижила за него. Никога не е казвал на ответницата, че е болен или че нещо му липсва, или  се нуждае от издръжка. Видно от протоколите от съдебни заседания от пълномощника на ответницата е заявена четирикратно след получаване на исковата молба воля и готовност за даване на издръжка от надарената, като същата  моли  ищеца да посочи  сметка, по която да му превежда необходимите средства за издръжка, но той е до момента не е посочил такава. 

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Безспорно е установено по делото, а не се спори и от страните, че въззивникът е прехвърлил с договор за дарение на въззиваемата собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот, подробно описан и идентифициран по-горе.

От представеното в първата инстанция писмено заключение на съдебна счетоводна експертиза се установява следното: Доходите на ищеца от пенсии и социални помощи в период от 02.01.2018г. до 02.01.2019г.,  когато е подадена исковата молба, са средно месечно в размер на 302.05 лв.; разходите на ищеца  за покриване на нуждите му от  храна, лекарства, отопление, вода, хигиена, за същия едногодишен период са средно месечно в размер на 483.37 лв. Т.е. ежемесечната издръжка, от която се нуждае ищецът за период от една година преди завеждане на иска е 181.32 лв. на месец до пълния размер на необходимата месечна издръжка.

            Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: 

Предявеният иск е за отмяна на дарение, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, с правно основание чл.227, ал.1, б.„в“ от ЗЗД.  Съгласно тази правна норма дарението може да бъде отменено, когато дареният   отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Съгласно чл.227, ал.3, изр.1-во от ЗЗД, искът може да се предяви в едногодишен срок откакто  на дарителя са станали известни основанията за отменяне на дарението. Издръжка може да бъде поискана винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението независимо от това, колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшестващи откази и независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка. В този смисъл и Решение №322 от 09.04.2009г. на ВКС по гр.д. №656/2008г., IV г.о. Исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка. /Решение №293 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. №1302/2010г., IV г.о., ГК/.  Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. /Решение №473 от 20.01.2012г. на ВКС по гр.д. №263/2011г., IV г.о., ГК/.  Отчитайки установената съдебна практика, първоинстанционният съд правилно е приел, че искът е предявен в едногодишния преклузивен срок и е допустим.

За да е основателен искът по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД, следва да са налице в условия на кумулативност следните три предпоставки:  1.дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка,   2.да е поискал такава от надарения   и   3.последният да е отказал да я предостави. В този смисъл е константната съдебна практика- Решение №864 от 22.12.2009г. на ВКС по гр.д. №1584/2008г., III г.о., ГК. Задължението на надарения да даде издръжка на дарителя не възниква автоматично с осъществяване на дарствения акт. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. В тази насока изцяло Решение №1309 от 19.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 6013/2007г. и  Решение №222 от 10.07.2000г. на ВКС по гр.д. №1349/99г., II г.о., Решение №688 от 18.11.2010г. на ВКС по гр.д. №1699/2009г., III г.о., ГК.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, датираща  от 2014г., след извършване на дарението през 2013г. и продължаваща и към момента на подаване на исковата молба и към датата на приключване на устните състезания в настоящата инстанция. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. В този смисъл е установената съдебна практика посочените и по-горе. Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. В конкретния казус от заключението на вещото лице, дадено в първата инстанция, се установява по несъмнен начин, че ежемесечната издръжка, за покриване на специфичните  нужди и задоволяване на индивидуалните  потребности на дарителя, която  дарителят реално не заплаща, остава сумата от 38.48 лв. на месец, представляваща необходимата издръжка, която е непосилна за него и той се нуждае от нея. Правилно първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на първите две предпоставки за основателност на предявения иск- дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка  и  е поискал такава от надарения.

Що се касае до третата предпоставка за основателност на предявения иск, а именно- отказ на дарения да предостави издръжка, настоящият състав на съда също намира, че такава ищецът не успя да докаже.

Настоящият състав на съда изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд като съгласно изискванията на закона излага и собствени такива: Въззивният съд  възприема изводите за неоснователност на предявения иск. За да се уважи искът по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД следва да са налице в условия на кумулативност следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, да е поискал такава от надарения и последният да е отказал да я предостави, наличието на които в настоящия случай не е доказано.

Съгласно константната съдебна практика основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първият елемент от същия е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение №275/26.03.2009г., по гр.д. № 5837/2007г., на IV г.о. ВКС). От значение е единствено дали действително дарителят има нужда от издръжка, която той не може сам да удовлетвори, и при покана надареният да е отказал да му даде издръжката. Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само, ако непризнателността е приела драстична форма. Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната сделка, при иска за отмяна на дарението съдът е длъжен да изследва задълбочено всички събрани по делото доказателства. Когато от тях се установи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществуване, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на нуждите за издръжка, да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства. Надареният проявява непризнателност, когато дарителят има нужда от издръжка и той след покана не я удовлетвори. Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Третият елемент на фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. От изложеното във връзка с третото основание за отмяна на договора за дарение може да бъде направен изводът, че поначало моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства като правно-релевантни факти- изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение. Това е така, доколкото целта на договора за дарение- да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеност на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Съгласно ТР №1 от 21.10.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС - в хипотеза, когато дарителят трайно се нуждае от издръжка и дареният има възможност да даде такава и я откаже, за дарителя възниква правото да иска отмяна на дарението. Касае се за високо укорима непризнателност, при която отмяна на дарението, от една страна ще даде възможност на дарителя да получи средствата, от които се нуждае, а от друга- ще е санкция за поведението на дарения. Тази санкция следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо поведение, поради което при преценката за наличието на такова, съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства.  

Както бе изтъкнато по-горе за успешното провеждане на иск за отмяна на дарение, с правно основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД, законът изисква, освен дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка и надареният да е отказал да я предостави, и първият да е поискал такава от втория. Формата на поканата е без значение.

Доколкото искът по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде осъден да я дава до размера на подареното. Нейното недаване в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер обаче води до отмяна на дарението, за да се избегне неоснователното обогатяване на надарения за сметка на нуждаещия се дарител.

За пълнота на изложението следва да се вземе предвид и Решение № 67/01.02.2010г. по гр.д. №4166/2008г. на ВКС, IV г.о., с което се приема, че "дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка", което становище изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът се нуждае от издръжка, но приема, че ответницата не само не е отказала да дава такава, установено е по безспорен начин, че надарената не е отказвала и не отказва предоставянето на издръжка. Налице са доказателства, че надарената е подпомагала ищеца, посредством други лица, на които е давала парични средства за предаването им на дарителя, макар и не ежемесечно. В хода на настоящото производство дарената заяви  четирикратно воля и готовност за даване на издръжка на дарителя, като същата моли той да посочи банкова сметка, ***ства за издръжка. Дарителят и до момента не е сторил това. Предвид тези обстоятелства и съобразявайки съдебната практика, съдът не може да приеме, че е налице доказан в конкретния случай отказ от страна на  дарената да  дава издръжка на дарителя. При очертани от ищеца обстоятелства в исковата молба, която служи за покана, от съществено значение е поведението на ответника - дали той заявява желание да дава издръжка на дарителя си или не. В случая дарената е изявила категорично воля за даване издръжка на дарителя, то не следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД. В този смисъл и  Решение №172 от 16.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1203/2012 г., IV г.о., ГК, Решение №65 от 30.05.2018г. на ВКС по гр.д. №1498/2017г., III г.о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров, Решение №34 от 19.02.2016г. на ВКС по гр.д. №4981/2015г., III г.о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение №435 от 2.11.2011г. на ВКС по гр.д. №1370/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров.

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.227 ал.1 б. „в“ от ГПК не е доказан по основание. Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и изцяло съобразено с трайната съдебна практика по този въпрос.

По разноските: пред въззивната инстанция разноски не са претендирани от страните и не следва да се присъждат, а да останат за страната, така както ги е сторила.

       Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  РЕШЕНИЕ №575 от 17.10.2019год., постановено по гр.д.№ 9/2019г. по описа на Районен съд- гр.Търговище, с което отхвърлен  предявения от Ш.М.А., ЕГН:**********,***, действащ чрез пълномощник адв.Й.Й.-***, съдебен адрес:***, против  А.Ш. МЕХМЕДОВА, ЕГН:**********, действаща чрез пълномощник – адв. С.Д.,***, съдебен адрес:***, ИСК ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ, което е извършено с нотариален акт за  дарение на недвижим имот № 66, том ХІ, рег.№ 10469, дело № 1140 от 22.07.2013г.  по описа на нотариус Петя Ангелова- нотариус с район на действие РС- Търговище, с рег.№496 на Нотариалната камара /съответно  акт № 104, том ХІ, дело № 2092, Дв.вх.рег. № 4230 от 22.07.2013г., парт.книга: 57068 и 57069 по описа на Служба по вписванията-Търговище/,  когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, на основание чл.227, ал.1, б.„в“ от ЗЗД, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.283 от ГПК.

                                                                                       

                                                                                       1.

            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                             

                                                                                        2.