РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2271
Гр. Пловдив, 11 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две
хиляди и
деветнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА и на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното
от съдията адм.
дело № 2242 по описа на съда
за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК,
вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166
от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Актуал Индъстрис“ ООД,
град Пловдив, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.Пловдив, ****,
представлявано от Р.Б.Г., чрез адв. Г.К., срещу решение № РР-3544 от 23.05.2019
г. на директора на Байсейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което е
отказано издаване на разрешително за водовземане от подземни води.
Претендира се отмяна изцяло на акта, поради незаконосъобразност
и съществени нарушения на процесуалните правила ва чл.60, ал.3 от Закона за
водите. Освен това органът неправилно се е поовал на стара информация, а не на
такава към издаване на процесното решение. Твърди също, че така установените от
органа задължения към 22.02.2019 г. съставляват лихви в минимален размер по
текущи месечни задължения, които са били изплатени веднага, след като
дружеството е разбрало за тях. Не е проверено от органа и обстоятелството дали
тези задължения не са били отсрочени и разсрочени, съгласно изискването на
чл.68, т.10, б.“а“ от ЗВ. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът - директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, чрез ст. юриск. Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда
да я отхвърли. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив
по същество предлага жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави
без уважение.
Съдът намира жалбата за подадена при наличие на правен
интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява
допустима.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От жалбоподателя е постъпило заявление на 08.02.2019 г.
за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови
видивземни съоръжения от подземно водно тяло BG000000Q013 „Порови води в Кватернер –
Горнотракийска низина“, посредством тръбен кладенец, който се предвижда да бъде
изграден в ПИ с идентификатор 06007.20.254, местност „Чиирите“ по КККР на с. Браниполе, общ.Родопи, област
Пловдив, с цел на вземането -
водоснабдяване за други цели.
За да откаже издаването на исканото разрешително за
водовземане, административният орган се е позовал на постъпила информация на
22.02.2019 г. от ТД на НАП – Пловдив, от която се установява дружеството да има
наличие на задължения. Поради това на основание чл.68, т.10, б.“а“ от ЗВ е
отказано издаването на такова разрешително.
В хода на настоящото производство от страна на
жалбоподателя се представиха писмени доказателства, ангажира се и
съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице установи, че към 31.05.2019 г. дружеството
няма изискуеми задължения. Установи също така, че по предоставената от НАП –
Пловдив информация относно наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.1
от ДОПК е записано, че към 22.02.2019 г.
дружеството има задължения, но същите не са индивидуализирани по вид, сума,
размер, падеж, поради което експертизата не може да отговори на въпроса дали
така установените задължения произтичат от влези в сила актове. От приложената
към жалбата преписка на л.10 по делото справка за задълженията на дружеството
за 2019 г., вещото лице е направило извод, че задълженията на дружеството са
текущо възникнали и няма данни за такива, които произтичат от влезли в сила
актове.
От така приетото за установено съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, което налага изводът, че
оспорването е в рамките на изискуемия 14-дневен срок. Жалбата е от легитимирана
страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
В пределите на правомощията си по чл.168 от АПК и с
оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно правилата по чл.
170 от АПК, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Издаването на разрешително за водовземане и/или
ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно
уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата
е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на
чл. 60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на
разрешителното. Изричната разпоредба на чл. 61, ал. 4 от Закона за водите
предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени
изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените
приложения в указаните в закона срокове.
Съгласно чл. 61, ал. 5 от ЗВ - ако при преценката по
чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2 се установи, че искането не
съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68,
органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на
разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по
чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ,
без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3.
Съгласно чл.60, ал.13, т.4 от ЗВ При провеждането на
процедурите по издаване на разрешителни по чл. 44 и чл. 46, ал. 1, т. 2 и 3 и
преди изготвянето на съобщението по чл. 62а, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1
изисква служебно по електронен път от Националната агенция за приходите,
Агенция "Митници" и общините информация за наличие или липса на
задължения.
В случая такова служебно събиране на информация е било
извършено в срока по чл. 61, ал.2 от ЗВ с изискване на информация от органите
на НАП досежно наличието или липса на задължения, но при получената информация
не е дадена възможност на заявителя да отстрани установените несъответствия на основание
чл. 61, ал.3 от ЗВ - когато не са изпълнени изискванията по чл. 60, органът по
ал. 1 уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца.
При липсата на достатъчно данни и за влезли в сила
актове, разсрочвания и обезпечения на задължения, съгласно изискването на
чл.68, т.10, б.“а“ ЗВ, както и невъзможност самият орган да се снабди от НАП с
тази информация, е следвало административният орган да даде възможност на
жалбоподателя да представи доказателства за липса или наличие на задължения, а
при установяване на такива – да посочи от какво произтичат те.
В случая от изготвената ССЕ се установи, че към
момента на издаване на административния акт дружеството има текущи помесечни
задължения, които своевременно погасява, но няма публични задължения, които да
произтичат от влезли в сила актове.
Посоченото представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като ако не беше допуснато, би могло да се стигне до вземането
на друго решение от административния орган, което да е в полза на заявителя и
жалбоподател в настоящото производство.
Ето защо съдът намира, че при издаването на заповедта
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на
акта, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Актът е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила, а тъй като друго основание за отказ не е посочено, и невъзможност
да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на
закона, и следва да се отмени. Доколкото поради естеството на въпроса не може
да се постанови акт по същество, делото като преписка следва делото да се върне
на административния орган за продължаване на процедурата по заявлението и
издаване на ново решение.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски се явява основателна, поради което следва нему да се
присъдят сторените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 1250
лв. – 200 лв.депозит за вещо лице, 50 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатски
хонорар. Не се споделят възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., поради
което двукратният в случая хонорар не е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № РР-3544 от 23.05.2019 г.
на директора на Байсейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на "Актуал
Индъстрис“ ООД, град Пловдив, с ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.Пловдив, ****, представлявано от Р.Б.Г., чрез адв. Г.К., е отказано издаване
на разрешително за водовземане от подземни води.
ВРЪЩА делото като преписка на органа за
постановяване на ново решение в съответствие с мотивите, изложени в настоящето
решение.
ОСЪЖДА Байсейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ да заплати на
"Актуал
Индъстрис“ ООД, град Пловдив, с ЕИК *********, с адрес на управление:
гр.Пловдив, ****, представлявано от Р.Б.Г., сумата от 1250 / хиляда двеста и
петдесет/ лева разноски за производството.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: