Решение по дело №1588/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 604
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20194310101588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

                                                       

                                      гр.Ловеч, 18.12.2019 г.

                 

                          В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на  осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

              

при секретаря…………ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА……………...и в присъствието на

прокурора………………………..…………………………...като разгледа докладваното от

съдията  …...гр.дело № 1588 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:

             Иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК.

             Ловешки РС е сезиран с искова молба от Б.П.П., с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адв.А.В. *** против И.В.Г., с адрес: ***.

             Ищцата излага в ИМ, че от съжителството им с ответника, на 12.02.2012 г. родила дете – Рафаил И.Г.. Първоначално живеели заедно тримата и заедно отглеждали детето.  Твърди, че през 2015 г. се разделили и останала сама с детето, като се грижела за него и съчетавала професионалната си кариера. Посочва, че ответникът също се включва в отглеждането на детето, като й помага за неговата издръжка. Същият се опитва да съчетава работните си ангажименти и личните контакти с детето, но това трудно му се удава и поради тази причина много често имат спорове кой какво да прави, кога бащата да бъде с детето или какво и при кого ще бъде детето.

             Наведени са твърдения, че и двамата родители се занимават с изкуство и почти винаги има проблеми при осъществяването на срещите между детето и бащата, което често води до спорове относно начина и времето на осъществяване на тези контакти. След доста дълги спорове двамата родители успели да постигнат споразумение, според което към 15.05.2018 г. същите вече трайно са прекратили съвместното си съжителство, като бащата И.Г. ще заплаща месечна издръжка на малолетното дете Рафаил И.Г. в размер на 130.00 лв, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска по посочената от майката банкова сметка.

             Ищцата твърди, че с ответника не успели да се разберат и да се споразумеят относно местожителството на детето, родителските права и личните контакти между бащата и детето. Сочи, че понастоящем тя живее в гр.Ловеч, к-с Космос, като това е настоящият адрес и на детето, което живее при нея. Има сключен трудов договор на длъжност „Директор на Драматичен театър – Ловеч” за срок от четири години, като й е предоставено жилище, в което живее заедно с малолетното си дете. Заявява, че й е много трудно да  провежда непрекъснати разговори с ответника и всеки път да възникват спорове относно срещите на бащата с детето.

             В петитумната част на ИМ ищцата е отправила искане съдът да постанови решение, с което да възложи упражняването на родителските права на малолетното дете Рафаил И.Г. на нея като майка и законен представител и да постанови местожителството на детето да бъде при нея.

             Моли съдът да определи режим на лични контакти между бащата И.Г. и малолетното дете Рафаил Г., както следва: първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване , като бащата взима и връща детето от/в дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Бащата да има лични контакти с детето на всяка нечетна година за коледните празници, считано от 18.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26-ти декември, на всяка четна година на Новогодишните празници, считано от 19.00 часа на 30 декември до 2-ри януари, както и през пролетната ваканция, като за всяка нечетна година първата половина от ваканцията, за всяка четна година втората половина от ваканцията. При осъществяването на режима бащата се задължава да взима и връща детето от/в дома на майката след всеки осъществен контакти съобразно посочения режим на лични контакти.

             Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 160.00лв., считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника И.Г., чрез адв.Л.А.. Не оспорва, че от съжителството си с ищцата през 2012 г. се родил техният син Рафаил и до раздялата им през 2015 г.двамата родители съвместно полагали родителските грижи. Твърди, че след като се разделил с ищцата, не е прекъсвал връзките си с детето и не е престанал да участва в издръжката, отглеждането и възпитанието на детето. Оспорва като невярно твърдението в ИМ, че винаги има проблеми при осъществяването на срещите между него и детето, което води до изключително чести спорова за това как и кога ще се осъществяват контактите. Изтъква, че детето и бащата са изключително привързани един към друг, като много често сам изявява желание да тръгне с баща си и тогава следват уговорки с майката. Твърди се, че от момента на предявяване на иска от майката, поисканите привременни мерки и посещенията на социални работници при родителите до изготвяне на социални доклади по привременните мерки, детето Рафаил И.Г. заявява, че желае да живее при баща си в гр.Сливен и да учи там. Бащата И.Г. също изразява готовност, съгласие и желание да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и счита, че притежава необходимия родителски капацитет за това. Сочи се, че бащата може да разчита в родния си град на помощта на други близки и роднини, с които детето общува, както и че са създадени познанства и връзки на детето със свои връстници в гр.Сливен. Ответникът твърди, че въпреки желанието на майката да се грижи за детето, същата е изключително ангажирана с работата си, често и до късно, поради което не съумява да обръща достатъчно внимание на детето. Случвало се е детето да присъства на нейни работни срещи в обществени заведения до късно вечерта, което бащата установявал при проведени разговори със сина си. Твърди се още, че детето чест пътува с майка си до гр.София, когато тя има служебни ангажименти и понякога се налага да отсъства и от училище. Майката не може да разчита в гр.Ловеч на подкрепата на близки, тъй като семейството й живее в гр.София. Бащата счита, че майката не притежава по-добри родителски и възпитателски качества и като счита себе си за по-добрия родител и този, който поставя на преден план интересите на детето и има повече възможности да бъде непосредствено с него, предявява следните претенции: родителските права върху малолетното дете Рафаил да се предоставят на бащата; да се определи местоживеенето на детето при бащата на адрес: гр.Сливен, ул.”Генерал Столетов”№65; да се определи режим на лични контакти на майката Б.П. с детето: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като майката взима и връща детето от/в дома на бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; ищцата да бъде осъдена да заплаща на ответника като баща и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в размер на 160.00 лв, считано от датата на постановяване на решението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й и заплащане.

             В насроченото о.с.з.ищцата Б.П.П. се явява лично и с пълномощник- адв. А. Василена. Поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени така, както са предявени. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания, както и в представена писмена защита.

             Ответникът И.В.Г. взема лично участие в процеса, като се явява с представител по пълномощие - адв.Л.А..Счита, че бащата е изключително пригоден родител, за да му бъдат предоставени родителските права. Поддържа направеното с отговора  насрещно искане за предоставяне на родителските права на бащата, определяне на местоживеенето на детето при него, личните контакти с другия родител и издръжката. Подробни съображения са изложени в писмена защита.  

             Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Съгласно вложеното удостоверение за раждане   от *** ***, р-н Красно село, издадено въз основа на акт за раждане № 367 от 15.02.2012 г. , детето Рафаил Ивайлов Г. е родено на *** г., като ищцата  Б.П.П. е негова майка, а  ответникът  И.В.Г. - негов баща.

             Не е спорен фактът, че двамата родители нямат сключен граждански брак, но са живели съвместно и от съжителството им на 12.02.2012 г. се родил синът им Рафаил И.Г..

             Страните не спорят, че през 2015 г. са се разделили и живеят в различни населени места – майката в гр.Ловеч, където е регистриран настоящият й адрес/ гр.Ловеч, к-с Космос, ул.”Търговска”№55, вх.И, ет.3, ап.3/, а бащата - в гр.Сливен, ул.”Генерал Столетов”№65.

             Установено, че след раздялата на родителите преките и непосредствени грижи по отглеждането на детето Рафаил се полагат от майката Б.П.П.. През настоящата учебна 2019/2020 г. детето е записано като ученик в първи клас в ЧНУ „Свети Седмочисленици” – гр.Ловеч и посещава редовно учебните занятия.  По делото е установено, че  майката никога не е ограничавала и възпрепятствала контактите на ответника с детето, като доказателствата по делото са безспорни, че бащата също активно присъства в живота на своя син. Същият се старае да поддържа непрекъснат контакт със своя син, както личен, така и по телефона. Между двамата съществува естествена емоционална връзка, общуват с лекота и са привързани един към друг, като в негово присъствие детето се чувства спокойно и щастливо.

             По делото са ангажирани писмени доказателства, които свидетелстват, че и двамата родители са професионални актьори, като и двамата са  трудово ангажирани в сферата на изкуството. По силата на Споразумение № РД12 – 552 / 01.08.2018 г., сключено с Министъра на културата, майката заема длъжността „Директор на Драматичен театър – Ловеч, за срок от 4 години, считано от 01.08.2018 г., с основна месечна заплата 1160 лв. Бащата работи като актьор в Сливенския театър, като по негови данни месечните му доходи са в размер от 1200 лв. Естеството на работата и на двамата родители е такова, че налага чести пътувания и отсъствия им от дома, когато вечер са ангажирани в театъра.

             Постъпил е социален доклад на ДСП – Сливен, от който се установява, че в проведен разговор със социален работник бащата е заявил, че с майката са се разделили през 2013 г., като през годините след раздялата им са полагали съвместни грижи за детето, като то е и при нея, и при  него, чуват се редовно по телефон и често Рафаил му гостува в гр.Сливен. Споделил е, че през годините майката  никога не е ограничавала и възпрепятствала срещите му с детето. Информирал е, че може да полага необходимите за детето грижи и може да му осигури всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му. Съгласно  социалния доклад, детето Рафаил се отглежда в семейната среда на майка си в гр.Ловеч, който полага преки и непосредствени грижи да детето. Детето често гостува на баща си за различен период от време, като по време на престоя му, той е ангажиран с грижите за него, а при необходимост, разчита и на помощ и подкрепа от родителите си, с които съжителства. Установено е, че бащата проявява загриженост за бъдещото израстване, развитие и възпитание на детето си Рафаил Г.. Налице е желание от негова страна за осигуряване на сигурна и безопасна семейна среда, която да благоприятства и гарантира интереса му. В жилището, където бащата възнамерява да отглежда детето, са осигурени необходимите условия и е осигурена безопасна жилищно – битова среда.

             По молба на бащата на 12.09.2019 г. е проведена среща – разговор с детето Рафаил, в хода на която социален работник от ДСП - Сливен е консултирал и информирал детето  относно: отношенията по предоставяне на непосредствени грижи на един от родителите, когато те не живеят заедно; възможността да живее при един от родителите и да осъществява контакти с другия родител и възможността свободно да изразява желанията си. Детето е заявило, че желае да остане и живее при баща си. Информирало е, че обича еднакво и двамата си родители и е изразило желание да осъществява контакт и с двамата, като споделило, че при баща си няма ограничения и се чувства добре, докато при майка си има ограничения и правила, които трябва да спазва, а това не му харесва.

             По делото е представен и социален доклад от ДСП – Ловеч, видно от който основните грижи за детето се полагат от майката Б.П., която е осигурила благоприятни условия за отглеждането му. Жилището, в което живеят майката и детето на адрес: гр.Ловеч, ул.”Търговска”№55 е предоставено под наем от Областна администрация – Ловеч за което майката заплаща  месечна наемна цена в размер на 110 лв. Детето разполага със самостоятелна стая и му е осигурено лично пространство. За детето Рафаил е осигурен достъп до подходящо учебно заведение и достъп до здравеопазване. През учебната 2019/2020 г. детето е записано в първи клас в ЧНУ”Св.седмочисленици” – гр.Ловеч. Пред социалния работник е споделило, че посещава занималня, мама му носи обяд, а след занималня го прибира от училище. Съобщило е, че се чувства добре при мама и в училище всички деца са му приятели. По данни майката, детето контактува с близки и роднини както по майчина, така и по бащина линия. Майката е съобщила, че не е възпрепятствала контактите между бащата и детето, като е демонстрирала привързаност и заинтересованост относно развитието на детето.

             По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: Евгени Христов Енчев и Катя Цветанова Божилова, разпитани по искане на ищцата, и Николина Димитрова Велчева и Августин Сергеев Демерджиев, разпитани по искане на ответника.

              Св. Енчев заявява, че познава ищцата от около 1 година. Заявява, че живеят в един вход и се виждат често,  предимно  между 17,30 и 10.00 ч, когато се прибират с децата. Посочва, че детето ходи при него на тренировки по карате, като освен Б., от около 6 месеца за детето се грижи и жена на име Ана. По негова преценка ищцата се грижи добре за детето си и е всеотдайна майка. Отрича да е бил свидетел на случаи, в които Б. е излизала или се е прибирала късно с детето. Споделя, че курсът по карате се провежда в петъчния ден и понякога се е случвало Рафаил да отсъствал, но не може да каже дали в същите дни е отсъствал и от училище.

             Св. Божилова дава показания, че познава Б. от 14- годишна, а ответникът откакто имат връзка с нея.  Излага, че Б. прави всичко, което една майка може да направи за детето си. Когато е ангажирана, в грижите по отглеждане на детето й помагат нейната майка, сестра и, както и самата тя/свидетелката/. Твърди, че Рафаил никога не е оставал сам. От 6 месеца майката е ангажирала жена на име Ани, която й помага в грижите за детето в случаите, когато Б. е служебно ангажирана. В такива дни  Ани прибира детето и се грижи за него, докато Б. се прибере. Свидетелката твърди, че Б. всеки ден се старае да намира време за детето си, като общуват адекватно. Споделя, че вече две години ходи за по 20 дни в Поморие заедно със своя син и Рафаил. Заявява, че се случвало понякога ответникът да звъни в 22,00 часа, когато детето е вече заспало и тогава тя е отказвала да го събуди.  Твърди, че позвъняванията на бащата  са ежедневни – „всяка вечер и всяка сутрин, като понякога и самата Б. настоява Рафаил да се чува с баща си, тя никога не е отказвала да имат контакт.” Понякога обаче се случвало да звъни в неподходящ момент. Свидетелката твърди, че Рафаил е първокласник и не отсъства от училище, като по нейни думи „може да е отсъствал един единствен път от училище, защото не е имало кой да се грижи за него, а Б. е трябвало да пътува”. Изтъква, че когато Б. пътува с детето за София обикновено е след като са приключили учебните занятия и занималнята на Рафаил. Знае, че е имало случаи, когато бащата взима детето от петък, това да става още на обяд и в тези дни детето да е отсъствало от занималня.

             От показанията на св. Велчева се установява, че познава и двамата родители повече от 10 години, тъй като са колеги. Заявява, че има наблюдения какви са отношенията между детето и бащата, когато детето е в Сливен, тъй като тя също живее там и понякога двамата гостуват на семейството й. Не отрича, че детето обича и двамата си родители . Твърди, че между баща и син има рядко срещана силна връзка. Според показанията на свидетелката „И. всеки път изключително подробно обръща внимание на всяко запитване на детето, като отговорите му са адекватни, съобразени с възрастта на детето, така че да добие ясна представа за нещата, които го вълнуват. Когато Рафаил е на гости на баща си, същият се старае да осигури подходяща социална среда за детето, да има контакти с други деца на неговата възраст, подходящи места за игра. Общо взето И. винаги се старае да поставя приоритетите на детето пред своите”.Св.Велчева  споделя за случаи, в които са канили ответника на гости, но същият е отказвал, за да може да прекара повече време със сина си в семейна среда и да посвети вниманието си на него. В известност е, че бащата много държи да има контакти с детето и държи да се чуват и виждат възможно най-често. Пред свидетелката ответникът е споделял, че „много му тежи това, че не е част от ежедневието на детето си и не може да му помага за училище.”

             Св.Дерменджиев също е колега на двамата родители. Известно му е, че бащата и детето се срещата и в Сливен, и в София и в Ловеч. Не е присъствал единствено на срещите им в  гр.Ловеч. Заявява, че „отношенията им са каквито трябва да бъдат между баща и син”. Споделя, че неговата дъщеря и Рафаил са приятели, като се е случвало да излизат заедно на разходка в гр.Сливен. Според показанията на свидетеля: „Когато Рафаил е казвал на баща си, че иска да остане при него, И. винаги  му е обяснявал спокойно, че трябва да се прибере при майка си, че трябва да се свърши някаква работа, но детето винаги е оставало спокойно, без да е бил с повишена тревожност.”

 

             При така установените по делото факти съдът прави следните правни изводи:

             Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

             В настоящия случай двамата родители не живеят заедно от 2015 г. Към настоящия момент между двамата не може да бъде постигнато съгласие относно режима на лични контакти с детето, поради което в рамките на образуваното производство на спорна съдебна администрация решаващият съд ще следва да се произнесе по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с другия родител и неговата издръжка. В производството по предявен иск с правно основание чл.127, ал.1 от СК намират приложение общите правила за доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест за тяхното доказване в процеса.

            Във всички случаи, при преценката на съда кой от родителите да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични контакти приоритет следва да намери най-добрият интерес на детето.

            Най-добрият интерес на детето се определя съгласно легалната дефиниция по §1, т.5 от ДР на ЗЗДет, а именно: „Най- добър интерес на детето” е преценка относно: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношения към детето. При разрешаването на възникналия между родителите спор по упражняване на родителските права съдът следва да съобрази в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи са относими към най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта  и важността на онези от тях, които имат отношение към оценката  на този интерес. При тази преценка освен положението на детето се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в спора, свързан с грижите за детето.

             Съобразявайки доказателствата по делото, съдът счита, че родителският капацитет и на двамата родители е положително установено, като и двамата имат качества, желание и условия  да полагат грижи за малолетния си син Рафаил.  От разпитаните свидетели и приобщените социални доклади се установява, че и при двамата родители са налице добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждане на детето в жилищата, с които разполагат, както и достатъчно жилищно пространство. И двамата родители имат възможности да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство, като с оглед данните по делото и двамата имат почти равни материални възможности. Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се променя установеното фактическо статукво, като майката Б.П. ще следва да продължи да упражнява родителските права и детето да остане да живее при нея по настоящия й адрес в гр.Ловеч. По делото няма данни относно наличието на такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, да налагат изменение на установения режим на упражняване на родителските права, установен от раждането на детето до настоящия момент. Съдът счита, че на настоящия етап от развитието на детето майката е по-подходящият родител да упражнява родителските права. Същата е доказала добри родителски качества, като в момента именно тя полага непосредствените грижи за малолетния Рафаил, осигурила е добри битови условия, добра и спокойна среда за отглеждане на сина си. С оглед множеството си професионални ангажименти, в процеса по отглеждане на детето майката разчита на помощта и на трети лица – членове на разширеното семейство /майка, сестра/, близка приятелка / св.Божилова/ и  наета за целта жена Ани. По делото се установи, че въпреки натовареното си ежедневие ищцата се старае да има пълноценен ежедневен контакт със сина си. Съдът намира, че предвид възрастта на детето, една евентуална промяна, свързана със смяна на местоживеенето, средата, училището би повлияло отрицателно върху детето и не е в негов интерес. Несъмнено е, че малолетното дете има нужда от системен контакт с всеки от двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В този смисъл бащата следва да има възможност да осъществява пълноценни отношения със своя син, което е в интерес и на самото дете с оглед укрепване и развитие на връзката между двамата, изграждане чувство на привързаност и доверие, което от своя страна ще съдейства за правилното развитие на детето, спокойствието и самочувствието му. Това налага да бъдат взети мерки, които да обезпечат възможност за по-широк  контакт между бащата и детето, за да се избегне тяхното отчуждаване и в по-голяма степен да бъде удовлетворена естествената потребност от общуване между тях. Съдът счита, че адекватен режим в случая би бил ответника да осъществява контакт със своя син всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като последният взема детето от дома на майката и го връща пак там, както и възможност да го взима при себе си по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Наред с това, бащата следва да има възможност да контактува със сина си: всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 24 декември  до 18.00 часа на 26 декември; всяка четна година на Новогодишните празници, считано от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 2 януари; всяка четна година за Великденските празници, както и пролетната ваканция, като за всяка нечетна година първата половина от ваканцията, а за всяка четна година втората половина от ваканцията. При осъществяването на режима бащата следва да бъде задължен да взима и връща детето от/ в дома на майката. Следва да се предвиди възможност за бащата да осъществява лични контакти с детето и извън определения режим – по общо съгласие с майката .   

             Според съда при така определения режим ще се осигури възможност на детето да контактува равностойно и с двамата си родители, като расте под грижата и обичта и на двамата. По този начин ще се избегне отчуждаването от родителя, който не упражнява родителските права и в по-голяма степен да бъде удовлетворена естествената потребност  от общуване на детето с бащата, както и с членовете на разширеното семейство – баба и дядо по бащина линия, леля и др., които живеят в гр.Сливен.

              Ищцата е заявила претенция за заплащане на ежемесечна издръжка на детето, която съдът приема за основателна. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката ще следва да се определи съобразно изискванията на чл.142, ал.1 от СК - според нуждите на лицето, което има право на издръжка /в случая малолетното дете Рафаил/и възможностите на лицето, което я дължи/ответникът и баща на детето И.В.Г., /но не по-малко от ¼ от МРЗ за страната, т.е. не по-малко от 140.00 лв. при МРЗ за страната в размер на 560.00 лв, определен съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. От страна на ищцата е отправено искане ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лв, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.  Този размер не е оспорен от ответника, като съдът счита, че същият се явява реален и  съответства както на възможностите на ответника, така и на нуждите и потребностите на детето. При това положение издръжката следва да бъде определена в  размер съответстващ на претендирания в исковата молба, а именно 160.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на ИМ /12.08.2019 г./ до настъпването на законна причина за прекратяването или изменяването на тази издръжка, ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане.       

             Производството по чл.127, ал.2 от СК е по спорна съдебна администрация, като съдебното решение изхожда от правилото за защита  по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете и ползва и двамата родители. Ето защо в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора./ В този смисъл е Определение №385 от 25.08.2015 г.по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. на ВКС, І ГО./

 С оглед изхода на делото и предвид присъдената издръжка по чл.143 от СК,    И.В.Г. следва да заплати по сметка на Ловешкия районен съд държавна такса в размер на 230.40 лв, съставляваща 4% върху тригодишните платежи.

             Мотивиран от горните съображения,съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

           

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете РАФАИЛ И.Г., ЕГН: **********, роден на *** г. на майката Б.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  комплекс „Космос”, ул.”Търговска”№55, вх.И, ет.3, ап.3.

             МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето ще бъде при майката на настоящия й адрес: гр.Ловеч, комплекс „Космос”, ул.”Търговска”№55, вх.И, ет.3, ап.3.

             .ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични контакти на бащата И.В.Г., ЕГН ********** с детето РАФАИЛ И.Г., както следва:

             - всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като последният взема детето от дома на майката и го връща пак там, както и възможност да го взима при себе си по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

             - всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; всяка четна година на Новогодишните празници, считано от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 2 януари; всяка четна година за Великденските празници; пролетната ваканция - за всяка нечетна година първата половина от ваканцията, а за всяка четна година втората половина от ваканцията. При осъществяване на контактите бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща пак там .

             - бащата има възможност да осъществява лични контакти с детето и извън определения режим – по общо съгласие с майката.

             ОСЪЖДА, на основание чл.143 от СК, И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син РАФАИЛ И.Г., род.на *** г., чрез неговата майка и законен представител Б.П.П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 160.00 /сто и шестдесет/лв., начиная от датата на подаване на ИМ /12.08.2019 г./ до настъпването на законна причина за прекратяването или изменяването на тази издръжка, ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане.      

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС държавна такса по иска за издръжка с основание чл.143 СК в размер на сумата от 230.40 лв/ двеста и тридесет лева и 40ст/, съставляваща 4% върху тригодишните платежи

             ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.

 

                                    

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: