РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 24.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 29 октомври 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1134 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Д. Б. Б., чрез И.Н.Н.
– юрисконсулт, против ответника Ц.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес ***, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено по
отношение на ответника Р., че дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, *** сумата 5763.31 лева
/ пет хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 31 ст. /, представляваща
главница по договор за потребителски кредит; сумата от 1025,59 лева /хиляда
двадесет и пет лева и 59 ст./ - договорна лихва за периода от 20.05.2017г. до
20.02.2019г.; сумата от 1057,99 лева /хиляда петдесет и седем лева и 99 ст./ -
лихва за забава по договор за потребителски кредит за периода от 21.05.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2019 г. до
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски
за образуване на делото в размер на 156,94 лева /сто петдесет и шест лева и
94ст./, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева /сто и петдесет лева/.
В исковата молба се
твърди, че на 02.02.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като кредитор и Ц.Р.Р.
като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит CARU-14427233,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и
условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя са
уредени в договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този
договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а
именно: 6000,00 лв.. Сочи се, че страните са постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена
директно на застрахователния агент „Д. С.“ ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 540 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно
погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната
лихва. Релевира се , че с
подписването на договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил да заплати
на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 120 лв., срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Твърди се, че предоставянето
на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора
да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 7798,80 лв.
Така, размерът на договорната лихва по кредита е 1798,80 лв.
Излагат се доводи, че на
основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.02.2019 г., на 24 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 324,95 лв., при първа погасителна вноска на
20.03.2017 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който
е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е
изтекъл на 20.02.2019 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Релевира се , че съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 21.05.2017 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 1057,99
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
Сочи се, че на
17.11.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата
на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
CARU-14427233 от 02.02.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Ц.Р.Р. е прехвърлено в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Като в чл. 23 от
Договора изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Приложение № 1 от 17.11.2017 г., представляващо неразделна
част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на
длъжника Ц.Р.Р..
Длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е била погасена, е
в размер на 649,90 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:
413,21 лв. и главница: 236,69 лв..
Моли се съдът да уважи
предявените искове и да присъди направените в исковото и заповедното
производство разноски.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител е оспорил предявените искове по основание и
размер. В представения отговор на исковата молба се твърди, че уговорения
размер на кредита от 6000 лева не е предоставен в пълен размер и няма
доказателства изобщо да е предоставен на ответника. Сочи се, че ищцовото
дружество не е представило информация, относно неплатените вноски, погасителен
план, лихви и др., както и че ГПР и ГЛП били посочени като абсолютна стойност,
без да са посочени взетите предвид допускания, взети при изчисляването им,
каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Релевира се, че за
разрешаване и получаване /отпускане/ на кредита са поставени две условия в ДПК:
директно заплащане на „такса ангажимент”, чрез удръжка от кредита с размер 120
лв. и директно плащане на покупка-застраховка „Защита на плащанията”, отново
чрез отпуснатия кредит с размер 540 лв., на трето лице -„Д. С.-ЕАД“. Тези
условия-изисквания по ДПК били предпоставки за заобикаляне на ЗПК и са в
противоречие с чл. 10а, ал.4 от същия. Излагат се доводи, че нямало
доказателства за други две услуги, уредени с договора за потребителски кредит –
„револвиращ потребителски кредит“ и „кредитна карта“. Твърди се, че е налице
нищожност на договорните клаузи в т.2 от ДПК, с оглед разпоредбата на чл.21, от ЗПК, вр. чл.23 от ЗПК, според която при недействителен договор не се дължат
лихви и други разходи по кредита. Намира, че тези клаузи били сключени в нарушение
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Счита се, че договорът за
потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.23
от ЗПК, тъй като липсвал стандартен европейски формуляр, както и че липсвал
списък на цедираните вземания, от който да е видно, че ищецът към настоящия
момент се легитимира като кредитор на длъжника. Излагат се съображения, че
ответникът не дължи разноски в заповедното и в настоящото производство.
Моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни
и недоказани, а разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
След
преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото ч. гр. дело №292/2019г. на РС-Козлодуй, се установява, че
по депозирано от ищцовото дружество „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано
от Д. Б. Б., чрез И.Н.Н. – юрисконсулт заявление против Ц.Р.Р., с ЕГН: **********,
с адрес *** е издадена заповед №202 от 08.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: сумата от 5763.31 лева / пет хиляди
седемстотин шестдесет и три лева и 31 ст. /, представляваща главница по договор
за потребителски кредит; сумата от 1025,59 лева /хиляда двадесет и пет лева и
59 ст./ - договорна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г.; сумата от
1057,99 лева /хиляда петдесет и седем лева и 99 ст./ - лихва за забава по договор
за потребителски кредит за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда 05.03.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски за
образуване на делото в размер на 156,94 лева /сто петдесет и шест лева и
94ст./, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева /сто и петдесет лева/.
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление,
като е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.
След
служебна справка в търговския регистър се установява, че на 31.01.2018г. е
осъществено презгранично сливане на основаниие чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „Б. П. П. Ф. С.А.“,
регистрирано във Франция акционерно дружество, със седалище гр.П. и „Б. П. П. Ф.
С.А.“ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище ***.2018г. по
силата на настъпило универсално правоприемство „Б. П. П. Ф. С.А.“ упражнява
дейността си чрез регистрирания в търговския регистър клон на чуждестранния
търговец – „Б. П. П. Ф. С.А.“ клон Б..
От
представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-14427233 от 02.02.2017г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ЕАД,
със седалище и адрес на управление *** и Ц.Р.Р. се установява, че кредиторът е
отпуснал на ответника револвиращ кредит в размер на 6000 лева, при годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Прието
по делото като доказателство е и Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК,
представляващо Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в което подробно са описани харатктеристиките на
съответния кредит; разходите по кредита, както и други важни условия по договора
за кредит.
Представен е сертификат №
CARU-14427233, от който е видно, че срещу заплащане на
застрахователна премия, застрахователят се е съгласил да застрахова
кредитополучателя на потребителски паричен кредит, предоставен от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, съобразно „Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по договор за потребителски
паричен кредит“.
Видно
от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК: *********
и “А.з.с.н.в.“ ЕООД, с ЕИК: *********, както и приложение № 1/17.112017г.
към него вземанията по процесния Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARU-14427233 от 02.02.2017г. срещу ответника Ц.Р.Р. са цедирани н. „А.з.с.н.в.“ЕАД,
с ЕИК: *********.
В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т.1 от договора/.
Представено е и е прието писмено потвърждение от 17.11.2017г., видно от което „Б. П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК: *********
потвърждава извършената продажба н. „А.н.с.н.в.“ЕАД, с ЕИК: *********
на всички вземания, индивидуализирани в Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. и Приложение №1/17.11.2017г.
към него.
С изрично пълномощно
законният представител на „Б. П. П. Ф.“ЕАД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в
качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името
на цедента.
По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника от „Б. П. П. Ф.“ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-14427233 от 24.11.2017 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника. Писмото е връчено на майката на длъжника.
Приета
по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява,
че с подписването на договор за потребителски кредит CARU-14427233, „Б. П. П. Ф. С. А.“ЕАД е
предоставило сумата от 6000 лева в заем на ответника, който се задължил да я
върне на 24 месечни вноски по 324,95 лева. Договорният лихвен процент е в
размер на 18.07 фиксиран годишен лихвен процент. На 20.02.2019г., срокът за
погасяване на кредита е изтекъл. По кредита е внесена сумата от 650 лева, което
представлява две месечни вноски. На 20.03.2017г. е внесена сумата от 325 лева,
от която 157.23 лева е погасена главница, 145.22 е погасена лихва и 22.50 лева
е погасена застраховка по кредита. На 24.03.2017г. е внесена сумата от 325
лева, от която 214.46 лева е погасена главница, 87.99 е погасена лихва и 22.50
лева е погасена застраховка по кредита. Кредитът е изпаднал в забава на
21.05.2017г.. Размерът на неплатената главница от датата на забава на
плащанията до 20.02.2019г. е 5628.31 лева. Размерът на неплатената
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г. е 1025.59
лева. Размерът на обезщетението за забава за периода от 21.05.2017г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е
1057.99 лева. Посочено е, че на 03.02.2017г. отпуснатата сума по договор за
потребителски паричен кредит CARU-14427233/02.02.2017г.
е преведена по банкова сметка *** „У. Б.“. Реалното предаване на заемната сума
на ответника е изъвршено с платежно нареждане №4313754/03.02.2017г. от сметка
на БНП Париба по сметка с IBAN:***, с титуляр Ц.Р.Р.. Според вещото
лице размерът на реалния ГПР е 22.02 ℅, а рамерът на реалния лихвен
процент по кредита е 18.07℅. Уточнено е, че към ГПР е включена таксата от
120 лева – такса ангажимент.
Съдът
приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите
писмени доказателства по делото и крадитира същата като вярна и обективна.
Други
относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.422,
вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
С
тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника цитираните
суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването на това право.
Между страните е налице
спор относно наличието на облигационно правоотношение между тях, по силата на
което ищецът като кредитор на вземане по Договор за потребителски кредит
№CARU-14427233 от 02.02.2017г., прехвърлено с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., неразделна част от който е
Приложение №1, в което са индивидуализирани вземанията, има право да иска от
ответника изпълнение на задълженията му по договорите.
В тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника по силата на валидно сключен Договор за
потребителски кредит №CARU-14427233 от 02.02.2017г.; 2. Реално предоставяне на
заемната сума в твърдения размер от 6 000 лева; 3. Настъпване на падежа на
вземанията; 4. Размера на претенцията за главница и лихви; 5. Настъпило
универсално правоприемство между „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.“ ЕАД и „Б. П. П. Ф.“ЕАД.
На следващо място е
налице спор относно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване е да докаже, че е изпълнено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от своя
страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения,
от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай
при евентуално доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е
изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по Договор за
потребителски кредит №CARU-14427233 от 02.02.2017г., както и че го е изпълнил
точно.
След
служебна справка в търговския регистър бе установено, че от 01.02.2018г. по
силата на настъпило универсално правоприемство „Б. П. П. Ф. С.А.“ упражнява
дейността си чрез регистрирания в търговския регистър клон на чуждестранния
търговец – „Б. П. П. Ф. С.А.“ЕАД клон Б. с ЕИК: *********. При
извършена справка и в публичния регистър на БНБ се установи, че „Б. П. П. Ф.
С.А.“ЕАД е регистрирано като финансова институция по реда на чл.3а от ЗКИ с
регистрационен номер „BGU00413“. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, финансовите
институции могат да извършват дейности по отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
На
следващо място, както беше посочено по-горе от представения по делото Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен
между „Б. П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК: ********* и “А.з.с.н.в.“ ЕООД, с
ЕИК: *********,
както и приложение № 1/17.112017г. към него вземанията по процесния Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARU-14427233 от 02.02.2017г. срещу
ответника Ц.Р.Р. са цедирани н. „А.н.с.н.в.“ЕАД, с ЕИК: *********.
В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар. 1, т.1 от договора/.
Представено е и е прието писмено потвърждение от 17.11.2017г., видно от което
„Б. П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК: ********* потвърждава извършената
продажба н. „А.н.с.н.в.“ЕАД, с ЕИК: ********* на всички
вземания, индивидуализирани в Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017 г. и Приложение №1/17.11.2017г. към него.
С изрично пълномощно законният
представител на „Б. П. П. Ф.“ЕАД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството
си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента.
По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника от „Б. П. П. Ф.“ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-14427233 от
24.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български
пощи до адреса на длъжника. Писмото е връчено на майката на длъжника.
Съдът намира, че е изпълнено условието на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, като ответникът е уведомен за извършената цесия. Това е,
така, тъй като дори и майката на ответника да не е получила уведомлението, то
същото се счита за връчено на последния, чрез назначения му по настоящето
производство особен представител, на когото е предоставена исковата молба и
приложенията към нея. В тази връзка е и Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС
по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, което се споделя и от настоящия състав.
От представения по
делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-14427233 от
02.02.2017г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ЕАД, със седалище и адрес на
управление *** и Ц.Р.Р. се установява, че кредиторът е отпуснал на ответника
револвиращ кредит в размер на 6000 лева, при годишна лихва и такси за
ползването му, посочени в договора. Съдът приема, че по силата на този договор
е възникнало облигационно правоотношение „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника. Това е
така, тъй като е изпълнено изискването на чл.240, ал.1 от ЗЗД, да се предадат в
собственост на заемателя пари, а той от своя страна да се задължи да ги върне. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заемната
сума по договора е предоставена по банкова сметка *** №4313754/03.02.2017г.,
като от нея е удържана сумата от 120 лева, представляваща такса ангажимент.
Видно от договора ответникът се е задължил да върне заетата сума, със
съответната възнаградителна /договорна/ лихва. В договора е предвидено, че
ответникът се задължава да заплати и сумата от 120 лева – такса ангажимент
/която се заплаща при усвояването на кредита/ и сумата от 540 лева –
застрахователна премия.
Срокът на договора е
изтекъл на 20.02.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Изхождайки от предмета
на Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-14427233 от
02.02.2017г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на
контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредити в
рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
форма и съдържание, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
От гореизложеното може
да се направи извод, че ищецът „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: ********* има качеството
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
С Решение
№23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год. по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел,
че нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е
посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите
на Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е длъжен да
разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Националният съд,
който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен от една
страна, без да чака потребителят да направи искане в този смисъл, да изведе
всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за
да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза. Горното се
потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от 20.12.2019г., където в
чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
В чл.22 от ЗПК е
предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от закона, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
С оглед изложеното от особения
представител на ответника и при преглед на Договора за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARU-14427233 от 02.02.2017г., настоящият съдебен състав намира,
че последният е недействителен, като противоречащ на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
На първо място, съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, досежно минималния
размер на шрифта в договора за потребителски кредит, който трябва да е не
по-малък от 12. В случая клаузите на договора са отпечатани с шрифт, който
очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравнение на два
текста, видимо различаващи се по размера на ползваните от тях шрифтове, не са
необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК. В настоящия
случай използвания в договора за потребителски кредит шрифт е с по-малък размер
от законоустановения, което е в нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението,
то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по
отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен в почти
нечетлив размер шрифт. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника
и в него се съдържат уговорки относно сключената застраховка /която договорът
урежда/, поради което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява
елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените
законови изисквания. Посоченото по-горе води до недействителност на договора.
На
следващо място, основателно се явява и възражението на особения представител на
ответника, че в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна стойност, като липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР /22.02%/,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. И след като договореният ГПР не е конкретизиран,
кредиторът към главницата е прибавил застрахователната премия /540.00лв./. Явно
е, че по този начин ГПР нараства над договорения и посочен в договора размер и
значително оскъпява кредита.
Всичко
това не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен.
В
чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не
дължи лихви или други разходи по кредита.
Поради това ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищеца само претендираното главно вземане, но не и претендираните лихви, такса ангажимент и застрахователна премия. Това е така, тъй като не е се доказа по делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е заплатил на ищцовото дружество в цялост дължимата сума за главница.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответникът е внесъл по кредита
сумата от 650 лева. С тази сума са погасени: главница в размер на 371,69 лева;
лихва в размер на 233,21 лева и застрахователна премия в размер на 50 лева.
Ето защо сумата от
288,21 лева / 233,21 лева-лихва + 50 лева – застраховка/, следва да погаси част
от задължението за главница. Според съдебно-счетоводната експертиза размерът на
непогасената главница е в размер на 5628,31 лева /при действителен договор/.
След приспадането на посечената сума от 288,21 лева, както и на сумата от 120
лева – такса ангажимент, удържана при отпускането на кредита, остава дължима
сумата от 5220,10 лева, представляваща неизплатено задължение Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARU-14427233 от 02.02.2017г., която сума
ответникът Ц.Р.Р., следва да заплати на ищцовата страна.
По
разноските:
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Съразмерно на уважените
искове в полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от 204,19
лв. - разноски в заповедното производство съразмерно на уважения размер на
исковете и сумата от 800,20 лв. - разноски в исковото производство, съразмерно
на уважения размер на исковете.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес ***
дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от Д. Б. Б., чрез И.Н.Н. – юрисконсулт, сумата от 5220.10 лева, представляваща
част от претендираната главница в размер на 5763.31 лева /пет хиляди седемстотин
шестдесет и три лева и 31 ст./, дължима по Договора за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARU-14427233 от 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 05.03.2019г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №202/08.03.2019 г. по
ч.гр.д.№292/2019 г. на Районен съд-Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2
от ГПК от „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Д. Б. Б., чрез И.Н.Н. –
юрисконсулт против Ц.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес *** за дължимост на
сумата от 1025,59 лева /хиляда двадесет и пет лева и 59 ст./ - договорна лихва
за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г.; сумата от 1057,99 лева /хиляда
петдесет и седем лева и 99 ст./ - лихва за забава по договор за потребителски
кредит за периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019г.; както и за сумата от 543.21 лева /петстотин четиридесет и три
лева и 21 ст./, представляваща част от претендираната главница в размер на 5763.31
лева / пет
хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 31 ст./ по договор за паричен заем,
за които суми е издадена Заповед №202/08.03.2019 г. по ч.гр.д.№292/2019 г. на
Районен съд-Козлодуй като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ц.Р.Р.,
с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от Д. Б. Б., чрез И.Н.Н. – юрисконсулт, направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 800.20 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и за особен представител и в заповедното
производство по ч. гр.д. №292/2019 г. на Районен съд - Козлодуй в размер на 204.19
лв., съобразно уважената част на исковете.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: