Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         29                           17.03.2010г.                             гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На пети март,                                                    две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:..................................

Съдебни заседатели:...............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 306 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.А.А., ЕГН-**********,***, `````, срещу наказателно постановление № 46/14.09.2009г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като не е налице осъществен състав на административно нарушение, актът и наказателното постановление са издадени от некомпетентни органи, а актът не е връчен на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподател се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и иска от съда отмяна на постановлението.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя Д.И. и свидетелите на установяване на нарушението М. Н. и Е.Г., както и свидетеля доведен за разпит от жалбоподателя – П.И..

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 09.06.2009г. актосъставителят Д.И. и св.М. Н., двете служители на РИОСВ- Бургас, заедно с двама полицейски служители, между които бил и св.Е.Г., извършили проверка на в местността "Силистар", землището на с.Резово, обл.Бургаска, в имот стопанисван от жалбоподателя и установили, че в него са изградени 5бр.бунгала, 6 клетки тоалетни, клетки за душове, мивка, поставени са 3бр. каравани. Жалбоподателят присъствал на проверката, като първоначално твърдял, че бунгалата, караваните и другите вещи били за негово лично ползване, а в последствие променил позицията си и твърдял, че не е собственик на процесния имот. За проверката бил съставен констативен протокол, който жалбоподателят отказал да подпише.

На 10.08.2009г. в РИОСВ-Бургас било получено писмо от МОСВ, с което било представено решение № НСЗН-7438.ІІ/2009г. на министъра на околната среда и водите. С последното е прекратена започната от жалбоподателя процедура по ОВОС, тъй като дейността по поставяне на каравани и леки дървени конструкции е недопустима спрямо режима на Природния парк „Странджа”.

На 31.08.2009г. Д.И. и М. Н.,*** извършили нова проверка в обекта в присъствието на жалбоподателя, като установили, че той се използва като къмпинг. В него били разположени 7бр. палатки и 2бр. каравани. Установено било изтичане (преливане) на отпадни води от изградената на територията на имота септична яма към дерето, което било видимо замърсено с отпадни води и има специфична миризма. На обстоятелството, че обектът е използван от жалбоподателя като къмпинг сочи и представената по делото разпечатка от негова реклама в интернет.

Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя Д.И. да състави и акт за установяване на административно нарушение № 46/ 31.08.2009г. в който нарушението било описано по следния начин „…в имот 02008, м. „Силистар", землище на с.Резово, общ.Царево, на територията на Природен парк „Странджа” жалбоподателят поставил временни преместваеми съоръжения  от типа автокаравани (фургони) – 6бр. и леки дървени конструкции (бунгала)  - 5бр., бани и тоалетни – 2бр. и външни мивки – 2бр., което представлява недопустима дейност спрямо режима на природния парк, тъй като не попада в устройствена зона по действащия ПУП на общината.”. Актът бил предявен за подпис на жалбоподателя, но той отказал да го подпише, което е удостоверено по надлежния ред – с подписа на един свидетел.

Впоследствие наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление с което действията на жалбоподателя били квалифицирани като нарушение на чл.11 и чл.31, т.9 от Закона за защитените територии, поради което на осн. чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, му наложил глоба в размер на 1000лв.

По делото е представена заповед № РД-386/15.06.2007г. на МОСВ, с която са оправомощени експертите по защитени територии и биоразнообразие в РИОСВ за издават актове по чл.81 от ЗЗТ, а директорите на РИОСВ да издават наказателни постановления по ЗЗТ. Представена е и заповед № 1416/22.06.2009г. на директора на РИОСВ-Бургас, видно от която актосъставителят е на длъжност главен експерт – контрол на защитените територии и защитени зони, отдел „Биологично разнообразие и защитени територии” в РИОСВ-Бургас, т.е. попада в кръга оправомощени лица да съставят актове.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Приема се, че жалбата е подадена в срок (липсват данни кога постановлението е връчено) и от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата обаче се явява неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

От доказателствата по делото се установява фактът, че жалбоподателят е ползвал имот на територията Природен парк „Странджа”, който е стопанисвал като къмпинг, поради което съдът намира, че с действията си той е нарушил забранителния режим на чл.31, т.9 от ЗЗЗТ за извършване на дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка (вж. Заповед № РД-30/24.01.1995г. обн. ДВ, бр.15/1995г., съгласно която строителният режим и устройството на териториите в парка се определят и извършват в съответствие със ЗТСУ, ППЗТСУ – сега със ЗУТ, както и с устройствените планове, каквито обаче за имота стопанисван от жалбоподателя няма, защото той не попада в устройствена зона по действащия ПУП и това е констатирано и от МОСВ в решение № НСЗН-7438.ІІ/2009г.). С това жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ.

В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното постановление за законосъобразно. Няма допуснати нарушения на процедурата по издаването на акта и постановлението, административното нарушение е с категоричност констатирано и доказано. Правилно е определен субектът на отговорността, точно е индивидуализирана по вид и размер наложената санкция, а актосъставителят и наказващият орган са били надлежно оправомощени да издадат съответно акта и постановлението.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен от оправомощено лице, в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и предявен на нарушителя.  Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е в рамките на размера, предвиден в закона за такова нарушение, като правилно е индивидуализиран от наказващия орган в размер близък до минималния, защото все пак се касае за поставяне на каравани и леки конструкции, а не за масивно строителство.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Г.А.А., ЕГН-**********, срещу наказателно постановление № 46/14.09.2009г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ му е наложена глоба в размер на 1000лв. (хиляда лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.

 

 

СЪДИЯ: