Мотиви кьм Пр. № 260014/08.10.2020 г. по НОХД № 333/2020 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия С.Д. ***, за извършено престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
В
разпоредителното заседание по делото защитникът на подсъдимия, на основание
чл.371, т.2 от НПК, сьс съгласието на подсъдимия, поиска делото да продължи по
реда на Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда,
поискан от защитата.
Сьдьт, след като изслуша страните, прие, че може
производство по Гл.27 от НПК да продължи по реда на чл.371, т.2 от НПК, като на
основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му бъде
провеждан разпит и всички гласни и писмени доказателствени средства, както и
заключението на в.л., ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитата
заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не
желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът
изрази становище, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по
делото в ДП доказателства и може по приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия и
счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните
по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв.,
при условията на чл.58а, ал.5, вр. чл.54 от НК.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат. Признава се за
виновен по предявеното обвинение без да оспорва фактите изложени в обвинителния
акт. При последната си дума изразява съжаление за извършеното деяние и моли да
му бъде наложено по-леко наказание, сочейки тежкото си социално и семейно
положение. Чрез защитника си пледира за налагане на наказание „глоба“ при
условията на чл.58а, ал.5 от НК в размер на 150 лв. и поради чистото му съдебно
минало.
Сьдьт, за да
постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетеля Х. П. З. от
гр.Я. работел
като *** във
фирма „**“ ЕООД с управител Х.
С. А.от гр. Я.. Дейността
си свързана с доставка на стоки
на различни обекти осъществявал с помощта на товарен
автомобил „***“ с
per № *****.
На 22.11.2019 г. в гр.
Я.около 10.30 ч. св. З.паркирал товарния автомобил „***“ с рег. № **** на кръстовището на ул. П. с ул.
Т., за да зареди
магазин с хранителни стоки. След като паркирал автомобила, З.
взел стоката, за да я занесе
в магазина, като оставил вратите на автомобила отворени.
В същото време
в близост до автомобила се намирал
подс. С.Д. ***, който след като
забелязал, че шофьорът на автомобил оставил
вратите на автомобила отворени, решил да вземе
от автомобила каквито стоки намери. Изчакал св. З. да
влезе в магазина, след което през
отворените врати на автомобила, взел от него
два кашона, които веднага отнесъл
до дома си.
След като ги отворил видял,
че вътре има 20 кг пилешко
филе, което Д. продал на непознати
за него хора,
като получените от продажбата парични
средства похарчил за лични нужди.
След като
св. З. заредил
магазина в гр. Я.се отправил към
гр. Е.за да достави стока
на други обекти в града. При пристигането си пред поредния обект
в гр. Е., З. установил, че от автомобила липсват два кашона с пилешко
филе - 20 кг х по
7.50 лв. за
1 кг, на обща стойност 150 лв., собственост на „***“ ЕООД с управител Х.С. А.от гр. Я.. За констатираното незабавно уведомил св. Асуад и подал заявление
в РУ-Я.за
установяване извършителя на деянието, по
повод на което е образувано настоящото ДП.
От изготвената оценителна експертиза/ОЕ/ се установява
общата стойност на вещите, собственост на „***“ ЕООД,
с управител Х. С. А. от
гр. Я. - 2 кашона пилешко филе - общо 20 кг на с-ст
7.50 лв. за
1 кг, възлиза на 150 лв.
Подсъдимимият е неосьждан към
момента на извършване на деянието.
Изложената обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимия от с.з. и от показанията на свидетелите
Х.А., Х. З. и Я. К., дадени в хода на досьдебното
производство. Самопризнанията и показания са логични, последователни и
безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени доказателствени
средства, приложени по делото и заключението на в.л. по ОЕ на основание чл.372,
ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от събраните в досьдебното производство писмени
доказателства, кореспондиращи с приетите за достоверни обяснения и показания на
подсъдимия и свидетелите. Посочените доказателствени средства бяха ползвани при
постановяване на присъдата на основание чл.373,ал.3 от НПК.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. С.Д. *** с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, т.к. на
22.11.2019 г., в гр. Я., около 10.30 ч., от паркиран на
кръстовището на ул. П. с
ул. Т. товарен автомобил „***“ с рег. №
*** е отнел
чужди движими вещи - 2 кашона пилешко филе - общо 20 кг на
стойност 7.50 лв. за 1 кг,
на обща стойност
150 лв., от владението на Х. П. З.от гр. Я., собственост на „*** ЕООД представлявано от управителя Х. С. А. от
гр. Я., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен случай.
От
обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими и потребими вещ/пилешко месо/, подробно описани по-горе, с
определена ст-ст, годни да бъде употребявани по
предназначението си до тяхното консумиране. Подсъдимият е взел участие и в
двете фази на изпълнителното деяние на престъплението кражба - прекъснал
фактическата власт на собственика на вещите, вземайки от процесния бус двата кашона с месо и е установил своя фактическа власт
върху тези вещи, отнасяйки вещите до дома си, без да е давано съгласие от
собственика и неговия шофьор. Налице е деяние, което е сьставомерно
по чл.194, ал.3 от НК. Извършеното от подсъдимия деяние е „маловажен случай“ по
чл.93, т.9 от НК, имайки предвид не само ниската стойност на вещите/много под
минималната работна заплата за страната/, а й поради причините довели до
извършване на деянието – недобро социално и семейно положение на дееца, който не
е разполагал с парични средства за лични нужди. Следва да се отчете и оказаното
активно съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина по
делото, в хода на предварителното разследване и съдебната фаза на процеса,
изразеното искрено разкаяние за стореното и младата възраст на дееца, който не
е осъждан. В този смисъл може да се приеме, че е налице „незначителност на
вредните последици“, както и две смекчаващи отговорността обстоятелства,
свързани със семейното и социалното положение дееца, което характеризира
деянието с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпление от този вид. Подсъдимият не е придобил владението на вещите на
правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик. При
извършване на кражбата подсъдимият не е имал съучастници
- сьизвьршители, помагачи, подбудители.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено с
пряк умисъл. Деецът е искал, целял настъпването на общественоопасните
последици. Той е действал с намерение противозаконно да присвои вещите - след
кражбата се е разпоредил юридически с вещите като ги е продал на непознати
лица, за да си набави необходимите парични средства. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен
характер на деянието, но въпреки това не е преустановил престъпната си
деятелност. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението
кражба. Налице е т.нар."внезапен умисъл" - решението за извършване на
кражбата е взето непосредствено преди осъществяване на престъплението.
Стремежът на подсъдимия към противоправно облагодетелстване, поради недоброто
му семейно и социално положение, го е подтикнал към осъществяване на деянието.
В тази
връзка, съдът споделя доводите на страните, касаещи обективната и субективната
страна на процесното инкриминирано деяние.
Предвид гореизложеното съдът призна
подсъдимият в извършване на кражба по чл.194, ал.3, вр.
ал.1 от НК
При определяне на вида и размера
на наложените наказания, сьдьт взе предвид следното:
Извършеното от
подсъдимия престъпно деяние е с относително висока степен на обществена
опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с
упражняване правото на собственост.
Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на извършеното деяние
и факта, че деецът не е осъждан към момента на осъществяване на деянието.
При определяне на наказанието сьдьт,
след като взе предвид гореизложеното и това, че подсъдимият се разкайва за
стореното, оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото в
ДП и в с.з., стойността на невъзстановените вещите, която е невисока, младата
му възраст, недобрите характеристични данни за лицето, това, че има вече девет заявителски материала за извършени престъпления от общ
характер от дееца, както и недоброто му семейно и социално положение, наложи на
подс. С.Д. наказание „глоба“ в размер на 150 лв. при
условията на чл.58а, ал.5 и чл.54 от НК.
Съдът не наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ или „пробация“, защото прие, че тези наказания са изключително тежки
при така установената инкриминирана дейност на подсъдимия, съобразно разпоредбата
на чл.35, ал.3 от НК.
Сьдьт прие, че не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
най-лекото предвидено в закона наказание не би било несъразмерно тежко, поради
което не приложи разпоредбите на чл.55 от НК.
Сьдьт счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е стремежът на
подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин поради неговото семейно
и социално положение.
Граждански иск по делото не бе предявен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да
заплати направените по делото разноски в р-р на 109,80 лв. в полза на
Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР-Я..
По тези съображения сьдьт
постанови присъдата си.
Районен съдия: