Решение по дело №523/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. С. И., със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Т. Т. от АК – Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000372/02.10.2024 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като по отношение на две от посочените НП е изписан неправилно административно-наказващият орган, което е съществено процесуално нарушение, въвело в заблуждение жалбоподателя. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка в частта на направените корекции като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не явява. Представлява се от адв. Т. Т. от АК – Сливен - упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.

Административният орган, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Посочва, че към датата на издаване на заповедта са били налице материалноправните предпоставки за нейното издаване. Моли, съда да остави жалбата без уважение и да потвърди като законосъобразна Заповед № 24-0804-000372/02.10.2024 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед е издадена на 02.10.2024 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен. С нея на оспорващия И. е наложена ПАМ Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2023 г. – 2024 г. водачът П. С. И. е с отнети общо 48 контролни точки, като в посочения период не е възстановявал контролни точки. Изброени са НП, по които са отнети контролни точки, както следва: 1. НП № 23-0804-000878/07.03.2023г. на ОДМВР Сливен, с АНО /административно наказващ орган/, Началник Сектор в РУ - Сливен, отнети 6/шест/контролни точки, НП е връчено лично на 15.03.2023г. не е обжалвано, влязло в сила на 30.03.2023г.; 2. НП № 23-0804-002842/09.06.2023г. на ОДМВР Сливен, с АНО /административно наказващ орган/, Началник Сектор в РУ - Сливен, отнети 24 /двадесет и четири/ контролни точки, връчено лично на 14.06.2023г., не е обжалвано, влязло в сила на 29.06.2023г.; 3. НП № 24-0804-002643/20.03.2024 г. на ОДМВР Сливен, с АНО /административно наказващ орган/, Началник Група в Сектор Пътна Полиция Сливен, с отнети 18/осемнадесет/ контролни точки, връчено лично на 13.05.2024 г., не е обжалвано, влязло в сила на 28.05.2024г. С влизане в сила на последното наказателно постановление П. И. остава на минус - 9 контролни точки.

Относно цитираните в оспорената заповед три НП, се установи следното:

С НП № 23-0804-000878/07.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, на оспорващия И., за нарушение по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. се отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на наказаното лице на 15.03.2023 г. не е обжалвано, влязло в сила на 30.03.2023 г.

С НП № 23-0804-002842/09.06.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ - Сливен, на оспорващия И., за нарушение по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. се отнемат 24 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на оспорващия на 14.06.2023г., не е обжалвано, влязло в сила на 29.06.2023г.

С НП № 24-0804-002643/20.03.2024 г. на Началник Група в ОДМВР- Сливен, Сектор Пътна полиция – Сливен, на оспорващия за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. се отнемат 18 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на оспорващия на 13.05.2024г., не е обжалвано, влязло в сила на 28.05.2024 г.

По делото е приобщена Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, с която Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171 от ЗДвП.

Приета е справка за нарушител/водач на П. С. И., от която е видно, че лицето е с отнети точки от влезли в сила НП.

По делото е представена ЗППАМ № 24-0804-000206/13.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОД МВР Сливен, с която на П. С. И. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, изразяваща се в изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Тази заповед е обжалвана и с Решение № 1716/24.09.2024 г. постановено по адм. дело № 347/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен е отменена, като незаконосъобразна. В мотивите си съдът е приел, че заповедта е процесуално незаконосъобразна, защото липсва годно фактическо основание за издаването й; в случая не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед; видно от приложените по преписката НП две от тях са издадени не от Началник сектор „Пътна полиция“, както се сочи от заповедта, а от Началник РУ Сливен.

Оспорената предмет на настоящото производство ЗППАМ е издадена след отмяна на ЗППАМ № 24-0804-000206/13.06.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Сливен, ОД МВР Сливен.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от оспорения административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил длъжностни лица при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта е посочен Началника на сектор „ПП“ на територията на ОДМВР – Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а от процесуална страна е видно, че в нея се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Конкретно и ясно са описани наказателните постановления, издадени срещу жалбоподателя, броя на отнетите контролни точки, както и неизпълнението от същия на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, които представляват фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Неоснователни са твърдения, че е налице неправилно изписване на административно наказващия орган издал следните две наказателни постановления: 1. НП № 23-0804-000878/07.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което са отнети 6 к.т. и НП № 23-0804-002842/09.06.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което са отнети 24 к.т. В обжалваната ЗППАМ № 24-0804-000372/02.10.2024 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, точно и ясно е посочен АНО, а именно : за НП № 23-0804-000878/07.03.2023г. – АНО - Началник Сектор в РУ Сливен и за НП № 23-0804-002842/09.06.2023г. – АНО - Началник Сектор в РУ Сливен.

Оспореният административен акт е и материалноправно законосъобразен. Съобразно предвижданията на разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на заповедта, изземване на свидетелството за управление се налага на водач, който не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП, т.е. задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР след като е загубил правоспособност, поради това, че са му отнети всички контролни точки. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условия и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС е 39, като отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3/.

Жалбоподателят не оспорва, че посочените в мотивите на оспорената заповед НП са му връчени надлежно и влезли в сила. Броят на точките, отнети в резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ и влезли в сила три броя НП възлиза на 48 и надхвърля лимита от 39 точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Поради изложеното, съдът следва да зачете обвързващата доказателствена сила на отразените в разписките за връчване на НП факт на връчването им. По делото не се твърди и няма данни посочените НП да са обжалвани по съдебен ред, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила, когато е 14-дневния срок за обжалването им, считано от датата на връчването, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл са Решение № 4678 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2015 г., VII о.; Решение № 12612 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2015 г., VII о.; Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., Решение № 6889 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16838/2013 г., VII о..

С оглед гореизложеното съдът, приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т.е. осъществен е фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП "изземване на свидетелство за управление", а именно: отнемане на всички 39 контролни точки на водач и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган.

Обратно на поддържаното от оспорващия, съдът счита, че административният орган е доказал релевантния факт – отнемането на контролните точки, с чието проявление възниква правомощието му да наложи ПАМ с цел преустановяване извършваното правонарушение. С влизане в сила на описаните в административния акт наказателни постановления, подробно обсъдени по - горе в настоящото решение, наред с наложените административни наказания, автоматично на водача се отнемат законоустановения брой контролни точки съгласно правилата на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., т.е отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в обжалваната заповед.

По делото са приети като доказателства цитираните в оспорената заповед наказателни постановления. Същите представляват официални удостоверителни документи, т.е. годно доказателствено средство и се ползват с материална доказателствена сила, като разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК задължава съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с наказателните постановления, включително относно отнемането на контролни точки / в този см. решение № 8872/14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2015 г.; решение № 2764 от 02.03.2018 г. на ВАС по адм.д. № 9212/2017 г. и др./.

След като вследствие на собственото си противоправно поведение оспорващият като водач на МПС, е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемането на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал.1-4 от ЗДвП той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят е предвидил налагането на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП с цел осигуряване безопасността на движението и за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, т.е. спазено е изискването за законосъобразност по чл. 146, т.5 от АПК. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. И., със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Т. Т. от АК – Сливен, подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000372/02.10.2024 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на П. С. И., [ЕГН], на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.