Р Е
Ш Е Н
И Е
№334
Гр.
Перник, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно засеД.е на тридесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието
на секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 150/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Образувано
е по жалба на Е.Д.К., ЕГН ********** *** против Заповед № РД
15-00-03/19.11.2019 г., издадена от **** на Регионална здравна инспекция –
Перник, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/, на жалбоподателката, в качеството и на „инспектор” в
дирекция „Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” при **** е
наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” и против Заповед № РД
15-04-11/19.11.2019 г., издадена от **** на Регионална здравна инспекция –
Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 89, ал. 2, т.
1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение на
длъжност „инспектор” в дирекция „Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен
контрол” при ****, считано от 20.11.2019 г.
В жалбата
се сочи, че оспорените заповеди не отговарят на изискването за мотивираност,
издадени са при съществени нарушения на административно-производствените
правила и без да са налице посочените в тях материално правни основания. Излага
се, че не са описани ясно дисциплинарните нарушения, тъй като не са
конкретизирани обстоятелствата при изпълнение на всяко от деянията и причинените
с него вреди. Твърди се, че в хода на дисциплинарното производство са нарушени
процесуалните права на държавния служител, тъй като не е разрешено
фотокопирането на протоколите от заседанията на дисциплинарния съвет и не е
осигурена възможност за предоставяне на обяснения относно всички дисциплинарни
нарушения. Посочено е, че жалбоподелката е с призната 80% намалена
работоспособност, поради което дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен на
основание чл. 333, ал. 1 от КТ да поиска становището на инспекцията по труда,
което не е сторено. Оспорено е извършването на дисциплинарното нарушение.
Твърди се, че служителите от ****, които поемат и разпределят гражД.те на входа,
ежедневно се заместват по време на ползване на обедната почивка, без писмена
заповед, само по устно нареждане, като заместващият ги служител ползва почивка
след определеното за това време. Сочи се, че констатираните отсъствия на
жалбоподателката от работното и място са именно, поради ползване на обедната и
почивка във време, различно от установеното, тъй като е замествала служителите,
работещи на входа на сградата. Също така се твърди, че за някои от отсътвията и
е получавала устно разрешение от преките си ръководители, за да се явява на
интервюта за работа. Уточнено е, че е имало случаи, в които поради спиране на
електрозахранването, чекиращото устройство не
отчело влизането и в сградата. Изложени са и аргументи за несъразмерност
на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение.
Искането
към съда е да отмени обжавланите заповеди като незаконосъобразни и да присъди
на жалбоподателката направените от нея съдебни разноски.
Ответникът
– **** на Регионална здравна инспекция – Перник е представил писмен отговор, в
който е оспорил жалбата. Изложил е подробни аргументи за законосъобразност на издадените
административни актове и е поискал оспорването им да бъде отхвърлено като
неоснователно.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния
си представител – адв. Б.,
поддържа жалбата. Моли оспорените заповеди да бъдат отменени като
незаконосъобразни по изложени в съдебно засеД.е и в писмени бележки подробни
съображения. Заявява претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния представител адвокат А., оспорва жалбата. Счита обжалваните заповеди за законосъобразни по аргументи,
изложени в подадения отговор, в съдебно засеД.е и в представени писмени
бележки. Искането към съда е да отхвърли оспорването и да
присъди направените разноски.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор
между страните, че през периода, в който се е развило и приключило
дисциплинарното производство Е.Д.К. е заемала длъжност „инспектор” в дирекция
„Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” при Регионална здравна
инспекция – Перник.
Основната
цел на заеманата от нея длъжност съгласно приложената длъжностна
характеристика, утвърдена на 13.06.2019 г. и връчена на жалбоподателката на
20.06.2019 г. е обработка на информацията в областта на държавния здравен
контрол, оказване на методична помощ на всички служители в отдела при оформяне
и подготовка на документи и разработки, дава дежурства като инспектор в отдел
„ДЗК” и при необходимост замества дежурния от дирекция „АПФСО”.
Видно от
приложените формуляри за оценка на изпълнението на длъжността е прието, че за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., жалбоподателката е изпълнявала
длъжността си съгласно изискванията. Поставената и оценка за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г. е „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията”, като е
отразено, че не планира и не използва работното си време рационално и има устни
сигнали за нарушаване на работното време. За времето от 01.04.2019 г. до
30.06.2019 г. поставената и оценка е „Приемливи резултати”, като отново е
посочено, че има устни сигнали за нарушаване на работното време. Всички формуляри
са връчени на служителката и тя се е съгласила с поставените оценки.
Със
заповед № 15-00-01/05.07.2019 г. на ****а на **** на Е.К. е наложено
дисциплинарно наказание „Забалежка” за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, във
вр. с чл. 23 от ЗДСл.
Повод за образуване
на процесното дисциплинарно производство са докладни записки с вх. №
2322/20.09.2019 г., вх. № 2323/20.09.2019 г., вх. № 2324/20.09.2019 г. и вх. № 2502/11.10.2020
г., подедени от дирекор на дирекция „Обществено здраве” до ****а а ****. В тях са изнесени данни, основани на
извършена справка в системата за контрол на достъп и отчитане на работното
време в РЗИ, според които Е. Д. К. не е спазвала работното си време, като се е
намирала извън сградата на РЗИ без да са
и възлагани допълнителни задачи, налагащи изилзането и, както следва: на
30.08.2019 г. – от 10.00 ч. до 11.10 ч.; на 02.09.2019 г. – влизане в 08.38 ч.,
от 10.45 ч. до 10.58 ч., от 13.00 ч. до 13.18 ч. и от 14.45 ч. – 15.24 ч. или общо
за деня 78 мин.; на 03.09.2019 г. – от 10.45 ч. до 11.05 ч.; от 11.10 ч. до
11.18 ч., от 14.45 ч. до 15.22 ч. или общо за деня 65 мин.; на 04.09.2019 г. –
влизане в 08.35 ч., от 13.00 ч. до 13.45 ч., от 15.14 ч. до 15.30 ч. или общо
за деня 66 мин.; на 05.09.2019 г. – вход в 08.38 ч. или общо за деня 8 мин.; на
09.09.2019 г. – от 13.00 ч. до 13.16 ч., от 14.45 ч. – 14.53 ч. или общо за
деня 24 мин., на 10.09.2019 г. – вход в 08.35 ч., от 12.22 до 12.30 ч., от
13.00 ч. до 13.23 ч. или общо за деня 36 мин.; на 11.09.2019 г. – вход в 08.41,
от 10.45 ч. до 11.00 ч., от 13.00 ч. до 13.26 ч., от 15.38 ч. до 15.58 ч. или
общо за деня 72 мин.; на 12.09.2019 г. – вход в 08.34 ч., от 13.00 ч. до 13.10
ч., от 16.09 ч. до 16.45 ч. или общо за деня 50 мин.; на 13.09.2019 г. – вход
08.38 ч., от 08.45 ч. до 08.51 ч., от 10.45 ч. до 10.56 ч., от 13.00 ч. до
13.40 ч. или общо 65 мин.; на 16.09.2019 г. – вход в 08.36 мин., от 13.00 ч. до
13.07 ч., от 13.52 ч. до 14.13 ч., или общо за деня 34 мин.; на 17.09.2019 г. –
влизане в 08.39 ч., от 10.45 ч. до 10.59 ч., от 13.00 ч. до 13.23 ч. или общо
за деня 46 мин.; на 18.09.2019 г. – не се е явила на работа; на 19.09.2019 г. –
влизане в 08.41 мин., от 10.45 ч. до 10.50 ч. или общо за деня 16 мин.; на
20.09.2019 г. – влизане в 08.51 ч., от 10.45 ч. до 10.51 ч., от 12.15 ч. до
12.30 ч., от 15.58 ч. до 17.00 ч. или общо 83 мин. ; на 24.09.2019 г. – влизане
в 08.36 ч., от 10.45 ч. до 10.54 ч., от 13.00 ч. до 13.24 ч. и от 14.45 ч. до
15.02 ч. или общо 50 мин.; на 25.09.2019 г. – влизане в 08.40 ч., от 10.45 ч.
до 11.05 ч., от 12.19 ч. до 12.30 ч., от 13.00 ч. до 13.19 ч. и от 14.45 ч. до
15.10 ч. или общо 75 мин.; на 26.09.2019 г. – влизане в 08.38 ч., от 10.45 ч.
до 10.59 ч., от 12.20 ч. до 12.30 ч., от 13.00 ч. до 13.12 ч., от 14.24 ч. до
14.30 ч., от 14.45 ч. до 15.05 ч. или
общо 62 мин.; на 27.09.2019 г. – влизане в 08.34 ч., от 13.00 ч. до 13.12 ч.
или общо 16 мин.; на 30.09.2019 г. – влизане в 08.39 ч., от 13.00 ч. до 13.20
ч. или общо 29 мин. Докладвано е и за неизпълнение на задължението и да създава
ежедневен архив на новосъздадените документи през работния ден, като копира и
поставя в съзададените за целта папки на всеки компютар в инспекциятавсички
новосъздадени документи.
За
проверка на така постъпилата информация и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, ****ът
на **** е издал Заповед № 01-201/16.10.2019 г., с която е свикал дисциплинарния
съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу Е.К. за дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл – системно
неспазване на работното време.
Дисциплинарният съвет при Регионална
здравна инспекция – Перник е назначен със заповед № РД 01-49/06.03.2019 г. за
срок от три години и е в състав: председател – К.Б.Б.– ****;
заместник-председател: С. Д. С. – **** Дирекция „Медицинска дейност”; членове: Я.С.Ч.–
**** дирекция „Обществено здраве”; М. М. С. – началник отдел „Лабораторни
изследвания”, дирекция „Обществено здраве”; Б. Т. Е. – главен експерт, дирекция
„Административно – правно, финансово и стопанско обслужване”; резервни членове:
К.И.В.– началник отдел „Държавен здравен контрол”, дирекция „Обществено
здраве”; Р. А. А. – главен експерт, дирекция „Администравно-правно, финансово и
стопанско обслужване” . Със същата заповед са утвърдени Правила за работа на
дисциплинарния съвет на Регионална здравна инспекция – Перник.
От представеното длъжностно разписание
на ****, в сила от 01.07.2019 г. се установява, че в структурата на инспекцията
няма предвидена длъжност за служител с юридическо образование.
Първото заседанието на дисциплинарния
съвет е насрочено за 17.10.2019 г. и за него са уведомени председателят,
заместник – председателят и редовните членове. Поканени са за изслушване:
привлеченото към дисциплинарна отговороност лице и още трима служители в РЗИ – К.В.
– началник отдел Д „ЗК”, Т. Георгиева – инспектор в Д „ОЗ”, О „ДЗК”, А. И. – старши инспектор в Д „ОЗ”, О „ДЗК”. С
връчено и на 17.10.2020 г. писмо с вх. № РЗИ – 2557/17.10.2019 г., Е.К. е
поканена да даде писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно
производство пред дисциплинарния съвет, в срок до 11.00 ч. на 18.10.2019 г.
В определения срок са депозирани
обяснения, с вх. № РЗИ – 2557#1/18.10.2019
г., в които е изложено, че причина за закъсненията след ползване на обедна
почивка, е необходимостта от явяване на интервюта за работа, която и се е
наложило да търси след като не еднократно е била поканена да напусне заеманата
от нея длъжност. Насрочвала е срещите си в периода на обедна почивка, но те не
винаги приключвали навреме. Също така е изложено, че поради даване на дежурства
не винаги е успявала да ползва регламентираните почивки, в определения за това
час и е излизала по друго време, за да си вземе обяд. Изложила е, че
здравословните и проблеми налагат периодично раздвижване, което тя извършва в
близост до сградата на ****. Във връзка с неявяването и на работа на 18.09.2019
г. е посочила, че е подала заявление за отпуск за тази дата, което е било
разписано от прекия и ръководител, но до края на деня тя не е успяла да провери
и съответно да установи, че отпускът не и е разрешен от ****а на РЗИ - Перник.
Изложила е, че това е затруднено, поради не осигурения и достъп до ползваната в
администрацията програма „Архимед” и в конкретния ден е имала за изпълнение
много служебни задължения, поради което е забравила да попита дали отпускът и е
разрешен. Тъй като до този момент не се било случвало, не предположила, че не е
получила разрешение по заявлението си.
На 17.10.2019 г. е проведено първото
засеД.е на дисциплинарния съвет, в състав: К. Б. – председател; С. С. – заместник
- председател и членове: Я. Ч., М. С. и Б. Е. Излушана е Е.К., която е изложила
обстоятелствата, подробно описани от нея в дадените на следващия ден писмени
обяснения. Ислушани са също К.В. – началник отдел Д „ЗК”, Т.Г. – инспектор в Д
„ОЗ”, О „ДЗК”, А. И. – старши инспектор
в Д „ОЗ”, О „ДЗК”. Те са потвърдили, че служителката системно нарушава
работното време, като извън периода на регламентирани почивки отсъства от
работното си място, с което затруднява работата и на останалите служители. За
засеД.ето е съставен протокол № 001/17.10.2019 г.
С писмо изх. № РЗИ-2563/18.10.2019 г. Е.К.
отново е поканена да даде обяснения за неспазване на работното време през
периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.10.2019 г. до 16.10.2019 г.,
като към писмото е приложена справка от системата за контрол на достъпа, чрез
която са установени обстоятелствата, за които се искат обясненията. В отговор,
жалбоподателката е представила писмо вх. № РЗИ – 2363#1/18.10.2019
г., в които е потвърдила по-рано дадените обяснения.
На 18.10.2019 г. е проведено второ
засеД.е на дисциплинарния съвет, в същия състав, за което е съставен протокол №
002/18.10.2019 г. На него са приети писмените обяснения на привлечения към
дисциплинарна отговорност служител.
С писмо изх. № РЗИ – 2502#1/25.10.2019
г. отново са поискани писмени обяснения от жалбоподателката, като е даден три
дневен срок за представянето им пред дисциплинарния съвет. Подробно са посочени
времевите интервали и датите, на които е констатирано отсътвие от работното и
място през периода 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. Писмото е връчено на
25.10.2019 г.
Със заповед № РД – 01-211/29.10.2019
г. на ****а на **** е продължен срока за заседаване на дисциплинарния съвет до
01.11.2019 г. и поради ползване на болничен отпуск от председателя К. Б., е
наредено засеД.ята на съвета да продължат с участието на резервния член Р. А.
Указано е като консултант в засеД.я да бъде привлечен адвокат Ч. П.
Следващото заседание е насрочено за
30.10.2019 г., за което са уведомени чрез връчване на писма заместник –
председателят и членовете на дисциплинарния съвет.
С писма вх. № РЗИ – 2502#2/29.10.2019
г. и вх. № РЗИ – 2502#3/29.10.2019
г. Е.К. е допълнила обясненията си, като е посочила, че е имло случаи, в които
излизането и влизането в сградата на **** не е било отчетено, поради прекъсване
на електрозахранването или ремонт, както и че част от случаите на напускане на
работното и място извън регламентираните почивки се дължат на заместване на
други служители, без увтвърден за това график,
по време на обедната почивка, което налагало в по-късен час, тя да излезе,
за да си вземе обяд. Също така е посочено, че се е налагало излизане от
сградата, поради възложена и служебна задача да ангажира външни лица за
преместване на багаж от служебни помещения.
Заседанието на дисциплинарния съвет е
проведено на 30.10.2019 г., в състав: С. С. – заместник – председател и
членове: Я. Ч., М. С., Б. Е. и Р. А. В него са приети писмени доказателства и
са изслушани: Е.К. и прекия и ръководител – К.В. От приложените справки от
системата за контрол за достъпа за потребител Е.К. за процесния период, се
установява с точност до секунда влизането и излизането на жалбоподателката от
сградата на ****. От тях по безспорен начин се установяват фактите, описани в
докладна записка вх. № 2502/11.10.2020 г., подедена от Дирекор на дирекция
„Обществено здраве” до ****а а ****.
Видно от
заявление вх. № РД - 14 – 368/17.09.2019 г. на 17.09.2019 г. Е.К. е подала
молба до ****а на **** за ползване на един ден платен годишен отпуск на
18.09.2019 г. Заявлението и е било съгласувано от **** на дирекция чрез
полагане на подпис. До началото на следващия ден заявеният отпуск, не е бил
разрешен за ползване. Не е спорно между страните, че на 18.09.2019 г.
жалбоподателката не се е явила на работа.
За проведеното на 30.10.2019 г. засеД.е на
дисциплинарния съвет е съставен проткол № 003/30.10.2019 г., в който са вписани
възражения на жалбоподателката относно отразяване на изкаването на К.В.
В протокол № 004/30.10.2019 г. са
обективирани обсъжданията на дисциплинарния съвет във връзка с проведеното
дисциплинарно производство. В него е отразено и взетото решение за наличие на
предпоставките за ангажиране дисциплинарната отговорност на Е.К., поради извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл –
неизпълнение на служебните задължения – системно неспазване на установеното
работно време и неизползването му за изпълнение на служебните задължения.
Предложено е на дисциплинарно-наказващия орган за така установеното
дисциплинарно нарушение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение”. Указано е цялата дисциплинарна преписка да
бъде представена на дисциплинарно-наказващия орган до 04.11.2019 г.
Видно от приложените писма изх. № РЗИ
– 2661#2/08.11.2019
г. и вх. № РЗИ – 2720#1/07.11.2019
г., жалбподателката е ползвала отпуск, поради общо заболяване през периода
01.11.2019 г. – 14.11.2019 г., което обстоятелство не е спорно между страните.
С писмо изх. № 2502#4/15.11.2019
г. Е.К. е поканена от ****а на **** да представи пред него писмени обяснения в
тридневен срок и да се яви за изслушване на 15.11.2019 г. в 11.00 ч. във връзка
с извършените от нея подробно описани дисциплинарни нарушения.
Видно от протокол от 15.11.2019 г.
изслушването е проведено от ****а на ****, в присъствието на К. И. и Р. А. В
него служителката е потвърдила на кратко обстоятелствата, посочени в дадените
от нея по-рано обяснения. Не е отрекла не спазване на работното време. Изложила
е лични, служебни и здравословни причини за това.
Представени са и писмени обяснения с
вх. № РЗИ – 2502#5/18.11.2019
г., в които също са посочени обстоятелствата, налагащи отсъствието и от
работното място извън регламентираните почивки.
При тези
факти ****ът на
Регионална здравна инспекция – Перник е издал заповед № РД 15-00-03/19.11.2019
г., с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ е наложил на Е.Д.К. - „инспектор” в дирекция
„Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” при **** дисциплинарно
наказание ”Уволнение” и заповед № РД 15-04-11/19.11.2019 г., с която на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23
от ЗДСл е прекратил служебното и правоотношение на длъжност „инспектор” в
дирекция „Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” при ****,
считано от 20.11.2019 г.
Дисциплинарното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е описано
като системно неспазване на установеното работно време и не използването му за
изпълнение на служебните задължения, а именно закъснения за периода от 09.09.2019
г. до 30.09.2019 г., за които са отчетени предвидените съгласно заповед № РД –
01 – 185/07.10.2019 г. почивки: обедна – от 12.30 ч. до 13.00 ч. и физиологични
– от 10.30 ч. до 10.45 ч. и от 14.30 ч. до 14.45 ч., както следва: на
09.09.2019 г. – от 12.27.16 ч. до 13.15.34 ч.18.18 мин., на 10.09.2019 г. – от
12.22.43 ч. до 13.23.05 ч. или общо за деня 30.22 мин.; на 11.09.2019 г. – от 12.22.37
ч. до 13.25.30 ч. или общо за деня 25.30 мин; на 13.09.2019 г. – от 12.27.24 ч.
до 13.31.55 ч. или общо 34.31 мин.; на 17.09.2019 г. – от 12.26.08 ч. до 13.23.06
ч. или общо за деня 26.58 мин.; на 18.09.2019 г. – отсъствие без заповед за
разрешен платен отпуск; на 24.09.2019 г. – от 12.29.30 ч. до 13.23.46 ч. или
общо 24 мин.; на 25.09.2019 г. – от 12.18.56 ч. до 13.19.07 ч. или общо за деня
31.11 мин.; на 26.09.2019 г. – от 12.20.56 ч. до 13.12.28 ч.; на 30.09.2019 г.
– от 12.27.40 ч. до 13.19.37 ч. или общо 21.57 мин. Дисциплинарното нарушение е
квалифицирано по чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл и за него е
наложено предвиденото в чл. 90, ал.
1, т. 5 от ЗДСл дисциплинарно наказание – „уволнение”. На основание чл. 107,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката.
Оспорените
заповеди са връчени на Е.К. на 19.11.2019 г. и тя е подала жалба срещу тях с
вх. № 97-00-70/04.12.2019 г., изпратена по пощата на 02.12.2019 г.
В съдебното производство по
обжалването им и във връзка с възраженията на жалбоподателката, са събрани писмени
и гласни
доказателства.
От
Правилника за вътрешния ред на ****, утвърден със заповед № РД – 04 –
218/05.10.2018 г. на ****а на **** се установява, че работното време на
служителите от **** се определя със заповед на работодателя и е с
продължителност 8 работни часа дневно или 40 работни часа седмично. Началото и
краят на работния ден се определят със заповед на ****а на ****. Обедната
почивка е 30 минути и също се определя със заповед на ****а на ****. Видно от
заповед № РД – 01 – 185/07.10.2019 г. на ****а на ****, работното време на
служителите в **** е с начало 08.30 ч. и край – 17.00 ч. Обедната почивка е от
12.30 ч. до 13.00 ч., а физиологичните почивки – от 10.30 ч. до 10.45 ч. и от
14.30 ч. до 14.45 ч. Служителите от звено за административно обслужване и РКМИ
ползват почивка в интервала между 12.30 ч. и 14.00 ч., така че да се осигури
непрекъсваем режим на работа с гражД.. Работното време се отчита чрез Система
за контрол на достъпа за отчитане на работното време. Цитираната заповед е издадена
след процесния период – 09.09 – 30.09.2019 г. и с нея е отменена заповед №
РД-01-40/12.02.2019 г. Последната регламентира работното време през периода, в
който са осъществени дисциплинарните нарушения, за които е наказана жалбоподателката.
Тя е приложена по делото и от нея се установява, че работното време на
служителите в **** е от 08.30 ч. до 17.00 ч. Обедната почивка е от 12.30 ч. до
13.00 ч., а физиологичните почивки от 10.30 ч. до 10.45 ч. и от 14.30 ч. до
14.45 ч. Служителите от звено за административно обслужване и РКМЕ ползват
почивка в интервала между 12.30 ч. и 14.00 ч., така че да се осугири
непрекъсваем режим на работа с гражД. в рамките на обявеното работно време.
Видно е, че по отношение на началото и края на работното време и почивките,
двете заповеди не съдържат разлики.
От представените с жалбата заявление
вх. № РЗИ – 2027/30.08.2019 г. се установява, че Е.К. е поискала да бъде
освободена от заеманата от нея длъжност в РЗИ, считано от 16.09.2019 г. Със
заявелние с вх. № РЗИ – 2027/03.09.2019 г. тя е оттеглила това си искане.
Приложено
е Експерто решение № 1733 от засеД.е № 65/07.05.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Рахаила Ангелова”, от което е видно, че Е.К. е с призната 75 % трайно намалена
работоспособност, поради първична ***. Срокът на определената
неработоспособност е до 01.05.2022 г. Вписани са указания от здравните органи
за противопоказни условия на труд – системно динамично и статично натоварване
на ***.
Като доказателства са приети заявления
вх. № РД – 14 – 268/03.07.2019 г. и РД - 14 – 313/07.08.2019 г., ведно със
заповеди с №№ РД – 14 – 263/04.07.2019 г. и РД – 14 – 313/08.08.2019 г., от
които е видно, че Д.Б. Д., заемаща длъжност „главен специалист” в дирекция
„АПФСО” е ползвала платен годишен отпуск през периодите от от 17.07.2019 г. до
25.07.2019 г. и от 22.08.2019 г. до 05.09.2019 г.
От приложения график за дежурствата на
дежурен телефон на служители от отдел „ДЗК”, дирекция „ОЗ” при **** се
установява, че жалбоподателката е била дежурна на 02.09.2019 г., на 12.09.2019
г. и на 27.09.2019 г.
В хода на съдебното производство са
изслушани свидетелите, доведени от жалбопдателката - В.Г.Д. – С., заемала
длъжност ****, а в последствие **** в **** и К.Б.Б.– **** в ****. Към момента
на разпитите и двете свидетелки не работят в ****. Изслушани са и давма
свидетели, посочени от ответника – Я.С.Ч.– **** на дирекция „Обществено здраве”
в ****, в момента – **** и К.И.В.– началник отдел „Здравен контрол” в ****. Събраните гласни
доказателства
изцяло подкрепят установената в хода на дисциплинарното производство и
възприета от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка. Съдът
кредитира напълно показанията, дадени от всички свидетели. Те са ясни, конкретни и логични,
не съдържат вътрешни противоречия и съответстват на останалия събран
доказателствен материал.
Свидетелите
Я.Ч.и К.В. установяват, че Е.К. системно не е спазвала работното време, като е
отсъствала от работното си място извън времето, определено за обедна и
физиологична почивка, което поведение датира от 2015 г. Сведенията за тези
факти се основават на непосредствени възприятия и във връзка със служебното качество
на разпитаните лица – съответно **** на дирекцията и началник на одтела, в
които е работила жалбоподателката. Те съответстват и на отразеното във
формулярите за атестация на последната за 2018 г. и за първите 4 месеца на 2019
г., в които е посочено, че служителката не спазва работното си време. В
подкрепа на достоверността им е и приложената заповед № 15-00-01/05.07.2019 г.
на ****а на ****, от която е видно, че жалбоподателката е наказвана е с
дисциплинарно наказание „Забалежка” за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, във
вр. с чл. 23 от ЗДСл – неспазване на работното време.
Свидетелите
К. Б. и В. Д. – С. дават сведения за установения в РЗИ ред за заместване на
служителя Д.Б., полагаща труд на портала на ****, при ползване на обедната и
почивка. От тях става ясно, че в тези случаи, без да се издава писмена заповед
и да се изготвя график, по устно нареждане, задълженията на Д.Б. са изпълнявани
от друг служител, който е ползвал обедната си почивка в по – късен момент,
включително и извън определеното за това време. Установява се, че Е.К. често е
замествала Д.Б.. Свидетелката Б. съобщава, че през месец август 2019 г. тя е
замествала ****а на ****, като през този период лично е възлагала задължения на
Е.К. *** и няколко пъти последната е искала разрешение за закъснение след
обедната почивка.
При така
възприетите факти,
Административен съд – Перник, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорените актове на всички основания
по чл.
146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
срещу подлежащи
на съдебен контрол по силата на чл.
124, ал. 1 от ЗДСл административни актове, от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от същите, при спазване на
срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорените
заповеди са издадени от компетентен орган.
Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от
органа по назначаването. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл това е органът,
компетентен да прекрати служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 9, т. 6 от Устройствения правилник на регионалните
здравни инспекции предвижда, че ****ът на Регионалната
здравна инспекция назначава
държавните служители в нея,
изменя и прекратява служебните им правоотношения. В настоящия случай оспорените
заповеди,
с които
е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено служебното правоотношение
на жалбоподателката, са издадени от ****а на РЗИ - Перник в съответствие с
компетентността му по чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл.
9, т. 6 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции.
Спазени са
изискванията за писмена форма, мотивираност и реквизити, регламентирани в чл.
97, ал. 1 от ЗДСл и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Посочени са изискуемите
индивидуализиращи данни за дисциплинарно наказващия орган и наказвания
служител/чл.
97, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗДСл/. Ясно и точно са изложени фактите, елемент от
състава на дисциплинарното нарушение, датата, мястото и обстоятелствата при
извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават. Конкретизирани
са нарушените служебни задължения. Посочено е дисциплинарното наказание, което
се налага и правното основание за това. Заповедите са датирани и подписани. Предвид изложеното
съдът счита, че оспорениите
актове са издадени в изискуемата от
закона форма. В тази връзка неоснователни са оплакванията в жалбата за
отсъствие на описание на извършеното нарушение. Видно от обстоятелствената част
на заповед № РД 15-04-11/19.11.2019 г. ясно са отразени всички обстоятелства,
представляващи елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение –
неизпълнение на служебните задължения, във формата му на неспазване на
работното време. Посочени са датите и точните часове на извършване на всяко
съставомерно деяние. Индивидуализиран е актът, с който е определен началният и
крайният час на работния ден и времето за обедна почивка и за физиологични
почивки. За деянието, извършено на 18.09.2019 г. ясно е посочено, че е
изпълнено чрез неявяване на работа през целия ден, без да е дадено разрешение
за ползване платен годишен оптуск. Към описаната фактическа обстановка е
приложена съответната правна норма – чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от
ЗДСл. Деянията правилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение –
системно неизпълнение на служебните задължения – неспазване на установеното
работно време и неизползването му за изпълнение на служебните задължения. С
оглед изложеното изводът на настоящият състав е, че оспорените заповеди са в
изискуемата от закона писмена форма и съдържат необходимите реквизити.
Спазени са и
регламентираните в глава V, раздел ІІ от ЗДСл и в глава ІV от Процедура
по търсене на дисциплинарна отговорност, определяне и налагане на
дисциплинарните наказания по ЗДСл в Правила за работа на дисциплинарния съвет на ****,
утвърден със заповед № РД – 01-49/06.03.2019 г., административно-производствени
правила.
От приложените заповеди, с №№ РД
08-55/07.05.2013 г., РД 07-11.12.2018 г., РД 08-31/07.05.2013 г., РД
08-69/15.07.2015 г., РД 08-49/07.05.2013 г., РД 08-80/28.10.2013 г., длъжностно
разписание на ****, в сила от 01.07.2019 г., заповед № РД 01-49/06.03.2019 г. и
заповед № РД 01-211/29.10.2019 г. е видно, че в **** е назначен дисциплинарен
съвет, в съответствие с
изискването на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта за това е издадена от органа
по чл.
95, ал. 2 от ЗДСл, във вр. с чл. 9, т. 6 от
Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, в която са
посочени и председателят, заместник-
председателят на съвета, редовните и резервните членове. Съставът на
дисциплинарния съвет е в съответствие с изискванията на чл.
95, ал. 1 от ЗДСл – определени са общо три редовни членове и двама резервни. Всички са
държавни служители. В състава на дисциплинарния съвет не е включен юрист,
тъй като в щатното разписание не е предвиден държавен служител, с такова
образование, пореди което е налице изключението по чл. 95, ал. 1, изр. последно
от ЗДСл. В
последното проведено засеД.е, председтелят на съвета е отсътвал, поради
ползване на болничен отпуск и съгласно чл. 4 от Правила за работа на
дисциплинарния съвет на **** и нарочно издадена заповед № РД 01.211/29.10.2019
г. е бил заместван от заместник-председтеля.
Съгласно същата заповед съставът е попълнен с резервния член Росица
Алтънбащева, която е участвала в проведеното на 30.10.2019 г. засеД.е, в обсъжД.ята
и във формиране взетото решение.
Дисциплинарното
производство е започнало с уведомяване на жалбоподателката за образуването му, за
което и е изпратено писмо изх. № РЗИ – 2547/17.10.2019 г., връчено и на
17.10.2019 г. С него и е предоставена възможност за даване на обяснения. В
последствие, такава и е осигурявана още няколко пъти, като своевременно и е
предоставяна и необходимата инфармация/справки от системата за контрол на
достъпа/. Изслушвана е два пъти от състава на съвета.
Не намират
опора в доказателствата по делото твърденията и за нарушаване на правото и за
ксерокопиране на материали от дисциплинарната преписка. По същата не се
съдържат нито искания в този смисъл, нито постановени откази по тях.
Дисциплинарният
съвет е изпълнил
задължението си по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл да изясни относимите факти и
обстоятелства, като е събрал гласни и писмени доказателства и е изслушал
обясненията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.
В съответствие с
правомощията си по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл е приел решение,
обективрано в протокол № 004/30.10.2019 г., в което е обективирано
становището си
относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност и вида на съответното
на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневния срок по чл.
96, ал. 4 от ЗДСл дисциплинарният съвет е представил на
дисциплинарно наказващия
орган взетото решение, ведно с дисциплинарната преписка.
В изпълнение на
задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, със писмо изх.
№ РЗИ – 2502#4/15.11.2019
г., връчено на същата дата,
ответният орган е предоставил възможност на Е.К. в тридневен срок да представи писмени
обяснения и я е поканил за изслушване. Приел е депозираните писмени обяснения с
вх. № РЗИ – 2502#5/18.11.2019
г. и я е
изслушал, което е видно от съставения на 15.11.2019 г. проткол за устно
изслушване на Е.Д.К..
Предвид изложеното, неоснователно се явява оплакването в жалбата, че
дисциплинарно-наказващият орган не е дал възможност на привлечения към
дисциплинарна отговоронст служител да даде обяснения и да бъде изслушан.
Дисциплинарната
отговоронст е реализирана в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Видно от мотивите на
обжалвания административен акт, преди да упражни дисциплинарната си власт,
дисциплинарно наказващият орган е извършил преценка за изтичане на двностните
срокове.
Достигнал е до правилния извод, че не е настъпил правопрекратяващия им ефект по
отношение правомощието му да наложи дисциплинарно наказание. Чл.
94, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Съгласно чл.
94, ал. 3 от ЗДСл тези срокове не текат когато държавният
служител е в законоустановен отпуск. В случая дисциплинарната отговорност е
ангажирана за нарушение, извършено в периода 09.09.2019 г. – 30.09.2019
г. Дисциплинарното наказание е наложено със заповед, издадена на 19.11.2019 г.,
поради което е спазен едногодишният срок от извършване на нарушението.
Спазен и двумесеченият срок, с начало -
денят, в който е открито нарушението. Нарушението се счита за открито от
момента, в който дисциплинарно наказващият орган е узнал фактите,
представляващи елемент от състава на дисциплинарното нарушение и
обстоятелствата от значение за определяне на дисциплинарното наказание,
посочени в чл.
91, ал. 1 от ЗДСл. Това е
денят, в който ответният орган е получил решението на дисциплинарния съвет,
ведно с дисциплинарната преписка. В настоящия случай не са представени доказателства за това,
но с оглед вземане на решението на 30.10.2019 г., обективно невъзможно е
представянето му на дисциплинарно-наказващият орган да е извършено преди тази
дата. Затова настоящият съдебен състав приема, че двумесечният срок по чл. 94,
ал. 1 от ЗДСл е започнал да тече на 30.10.2019 г. Той е спрял на основание чл.
94, ал. 3 от ЗДСл, поради ползване на болничен отпуск от жалбоподателката в
периода от 01.11.2019 г. до 14.11.2019 г. Заповедта за налагане на дисцилинарно
наказание е издадена на 19.11.2019 г., преди изтичането му. Следователно
дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на срокове по чл. 94,
ал. 1 от ЗДСл.
Независимо от изложеното
настоящият състав намира, че в случая се явява основателно оплакването на
жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, изразяващо се в неприлагане от
дисциплинарно-наказващия орган на предварителната закрила при дисциплинарно
уволнение, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Цитирната
норма вменява в задължение на работодателя, преди
дисциплинарно да уволни работник или служител, който е трудоустроен, да поиска
разрешение от инспекцията по труда
за всеки отделен случай. Преценката за приложимостта на императивната разпоредба
на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ в производството по налагане на дицпилинарно
наказание „уволнение” на държавен служител е с оглед
Решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/15, М., ECLI: EU: C: 2017: 198, постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициално запитване отправено от Върховния
административен съд. В него е прието, че "член 7,
параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в
областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията
на обединените нации за правата на хората с уврежД.я, която е одобрена от името
на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26.11.2009 г., и във връзка с основния принцип на равно третиране,
закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като
разглежданата по главното производство, която предоставя специфична
предварителна закрила при уволнение на лица с определени уврежД.я, работещи по
трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители
със същите уврежД.я, освен ако се установи нарушение на принципа на равно
третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка
съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен
върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което
регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане,
работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на
държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид
по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното
производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78,
в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с уврежД.я и във връзка
с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава
членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази
правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за
закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да
се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители
със същото увреждане. "
Казусът,
по който е отправено преюдициалното запитване е по спор относно приложението на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, но следва да се приеме, че тълкуването
на общностните норми, направени от СЕС са относими и към настоящия случай, при
който националната норма, установяваща закрила е чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ.
Този извод следва от обстоятелството, че в хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3
от КТ закрилата е спрямо всички лица, страдащи от определен вид заболявания,
изброени в наредба на министъра на здравеопазването, а тази по чл. 333, ал. 1,
т. 2 от КТ е установена по отношение на работници и служители, чийто конкретни
заболявания са станали вече причина да им бъдат определени специфични условия
за труд /трудоустрояване/, за да е възможно те да продължат да изпълняват
възложените им трудови функции. И в двата случая се касае за лица с трайни
уврежД.я, които се отразяват върху тяхната способност да полагат труд./В този
смисъл е Решение
№ 2726 от 25.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 9992/2018 г., V о. /
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателката е
физическо лице с увреждане, защото боледува от трайно заболяване, установено по
съответния ред – първична коксартроза, двустранна, за което е издадено
Експертно решение № 1733 от засеД.е № 65/07.05.2019 г. Тя е „трудоустроена” по
смисъла на чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване и чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ,
тъй като с посоченото експертно решение и е призната трайно намалена
работоспособност над 50%, а именно 75 % и са дадени предписания от здравните
органи за противопоказни за заболяването и условия на труд – системно динамично
и статично натоварване на долните грайници, гръбначния стълб, неблагоприятна
работна поза, неблагоприятен климат. Отразено е, че може да изпълнява заеманата
от нея длъжност - „инспектор”
в дирекция „Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” при ****.
С оглед посоченото по-горе, в
случай, че Е.К. полага труд по трудово правоотношение, тя би ползвал особената закрила на чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда. Според установената в националното законодателство система дейността на
администрацията се осъществява от държавни служители по служебно правоотношение
и лица, работещи по трудово правоотношение. Установената в националното
законодателство система от правни норми гарантира принципно защита на хората с
уврежД.я и недопускане на дискриминация по признак увреждане, от което при
съобразяване с насоките, дадени в цитираното решение на СЕС, настоящият съдебен
състав намира, че механизмите за защита на хората с уврежД.я следва да
функционират спрямо всяко едно от тях по еднакъв начин, а наличието на разлика
в третирането следва да се обоснована от обективни причини. Видът на
правоотношението, по което те полагат труд срещу възнаграждение не следва да
се възприема като такава обективна причина или законно преследвана
цел.
Чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ,
който е част от националната правна система предвижда предварителна
закрила от уволнение на лица с уврежД.я, изразяваща се в изискването
работодателят им, преди да прекрати трудовото правоотношение в определени
хипотези включително и при дисциплинарно уволнение да поиска предварително
разрешение от инспекцията по труда. Смисълът от тази закрила е специализиран
орган да извърши преценка как уволнението би се отразило върху здравословното
състояние на лицето. Подобна предварителна закрила при прекратяване на служебно
правоотношение на държавен служител не е предвидена изрично в ЗДСл, но не е налице обективна и основателна причина да не бъде прилагана
спрямо лица в същото положение, които полагат труд по служебно правоотношение
когато областта на дейност, преките задължения, отговорностите и изискванията
за заемане на длъжността не се различават от тези, които биха били поставени
към друго лице със същото увреждане, упражняващо същите функции и задачи при
същия или друг работодател, но по трудово правоотношение.
Предоставената
допълнителна закрила на всички хора с уврежД.я, установена през 1987 г., не е
възпроизведена за държавните служители с приемането на Закона за държавния
служител през 1999 г. без изрични мотиви на вносителя за изключването й. Това
положение е запазено за всички работещи на трудово правоотношение, дори и в
сферата на публичната власт, и след присъединяването на Република България към
Европейския съюз, но липсата на допустима и законосъобразна цел за различното
третиране на всички хора с уврежД.я, за които по принцип е допустимо приемането
на позитивни мерки от страна на държавата. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде разглеждана именно като такава приета от държавата допустима
позитивна мярка спрямо определена уязвима група и следва да е приложима спрямо
цялата група лица, носещи този защитим признак, а не само спрямо част от нея.
Регионална здравна инспекция,
в структурата, на която жалбоподателката полага труд по служебно правоотношение, е публична институция и затова на нея могат да
бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие /Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, C-180/04, Recueil,
стр. I-7251, точка 26 /. Следователно приетите от Република България
разпоредби, представляващи специфични мерки за закрила на лица с уврежД.я
представляват допустимо позитивно действие по смисъла на чл. 7 от Директива
2000/78/ЕО и трябва да намерят приложения спрямо всички лица, които страдат от
уврежД.я и за които са определени специфични условия за
изпълнение на възложените им отговорности, с което се гарантира на хората с
уврежД.я равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация,
на каквито и да е било основания.
Следователно в настоящия
случай нормата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ е приложима и преди да наложи на Е.К.
дисциплинарно наказание – „уволнение” и да прекрати служебното и правоотношение
на това основание, ****ът на **** е бил длъжен да поиска разрешение от
инспекцията по труда. Като не е сторил това е нарушил императивна правна норма,
осигуряваща предварителна закрила от уволнение на жалбоподателката.
Неизпълнението на задължето по чл. 333, ал. 1 от КТ представлява съществено
нарушение на административно-производствените правила, засягащо правото на защита на дисциплинарно наказаното лице. То е
самостоятелно и достатъчно основание по силата на чл. 146, т. 3 от АПК,
обуславящо незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” и на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение. Затова същите следва да бъдат отменени, без да се обсъжда
съответствието им с материалния закон и неговата цел.
Предвид изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените от нея съдебни разноски в размер на 1200 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД 15-00-03/19.11.2019 г., издадена от **** на Регионална здравна инспекция –
Перник, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл на Е.Д.К.,
ЕГН ********** - „инспектор” в дирекция „Обществено здраве”, отдел „Държавен
здравен контрол” при ****, е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение”,
както и Заповед № РД 15-04-11/19.11.2019 г., издадена от **** на Регионална
здравна инспекция – Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр.
с чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на Е.Д.К., ЕГН ********** на длъжност „инспектор” в дирекция
„Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” при ****, считано от
20.11.2019 г., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
Регионална здравна инспекция – Перник да заплати на Е.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста
лева/, представляваща направи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/