РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330105684 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Д. Б. Б., срещу М. В. И., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. **, обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 700 лева
– главница по договор за паричен заем № ***г., сключен между ответника и „Сити Кеш“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № *** г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от *** г., сумата в размер на 92,19 лева – договорна
лихва за периода 26.08.2019 г. – 09.03.2020 г., сумата в размер на 238,13 лева – обезщетение
за забава за периода 10.03.2020 г. – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 01.02.2021
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № ***за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч. гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд Пловдив, ***. с-в. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за
паричен заем № ***г. за сумата от 700 лева, представляваща главница по договора. Твърди
се, че ответникът усвоил сумата. По силата на посочения договор, заемателят се бил
задължил да върне на заемодателя сумата от 700 лева ведно с уговорената лихва в срок до
09.03.2020. Излагат се съображения, че ответникът не погасил задължението си към
кредитора „Сити Кеш“ ООД. Била начислена и лихва за забава върху просрочените
задължения на ответника. Впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на
„Сити Кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
Приложение № * от дата ***г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
дата ***г. ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че
оветникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити Кеш“ ООД,
1
чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като са изложени аргументи в
подкрепа на редовното уведомяване на длъжника. По горните съображения се иска
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от М. В. И., в който се
излагат подробни съображения, че визираният договор противоречи на добрите нрави /чл.26
ал.1 ЗЗД/, както и на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК, поради което ако ответника изобщо дължи
връщане на сума, то тя е само чистата стойност на заема. Твърди, че е нищожна и цесията
между кредитора и ищеца. Прави се и е прието за разглеждане по делото възражение за
прихващане на претендирата главница със сумата в размер на 483,81 лева, представляваща
платени от ответника по нищожна клауза за неустойка, в случай че ищецът докаже
дължимостта на определените суми. Претендира разноски и моли за отхвърляне на иска.
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** състав,
образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № **** г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в месечния
срок, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между М. В. И., като кредитополучател, и „Сити
Кеш“ ООД, като кредитодател, Договор за паричен заем № *** от дата *** г., с който на
ответницата е отпуснат заем в размер от 700 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 40,05 %, и
посочено ГПР от 49,37,9 %. Съгласно чл. 6 от Договора заемът е следвало да бъде обезпечен
в тридневен срок от сключването му с едно от посочените в договора обезпечения, а именно
предоставяне на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от
Общите условия на кредитора. Съгласно чл. 8 от Договора, при непредоставяне в срок на
едно от посочените обезпечения, заемополучателят дължал заплащане на неустойка в
размер на 483,81 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно погасителния план. Видно от
представения погасителен план, към месечните вноски, състоящи се от главница и
възнаградителна лихва, се начислявала и съответната сума за погасяване на вземането за
неустойка. По делото са представени и Общите условия на кредитора по договора.
Представен е още и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата *** г., сключен между ищеца, като цесионер, и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, както
и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета. Видно от
Приложение № * от *** г. към договора за цесия, предмет на същия е било и вземането на
„Сити Кеш“ ООД срещу ответницата М. В. И. по договор от *** г. с отпусната главница от
700 лв. Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията е представено уведомително
писмо изх.№ ***, и известие за доставяне, приложено на л.21 от делото, видно от което
ответницата М.И. лично е получила на дата *** г., по пощата, пратка, съдържаща
посоченото уведомително писмо. Представено е още и пълномощно, в полза на ищцовото
дружество, с което същото е упълномощено от цедента да уведоми длъжниците по
прехвърлените вземания за извършената цесия.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице, задълженията на ответницата по процесния договор
за паричен заем са както следва: 700 лв. главница, 92,19 лв. договорна лихва и 441,44 лв.
2
неустойка. Размерът на лихвата за забава, който ответницата дължи вследствие на
забавеното си плащане на задължението по кредита, според вещото лице е в размер на 63,97
лв., начислено за процесния период от 10.03.2020 г. до 01.02.2021 г.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение
по силата на Договор за паричен заем № *** г., с посочено по-горе в настоящите мотиви
съдържание. При това правоотношение ответницата е имала качеството на
кредитополучател, но също така и на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на
ЗЗП. В тази насока същата се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради
което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП.
Не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че по силата на
договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Сити
Кеш“ ООД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който е и актуалният
кредитор по правоотношението. Не се споделят възраженията на ответната страна за липса
на материалноправна легитимация на ищеца. Прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера настъпва по силата на договора за цесия на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да
породи действие цесията спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да му
е надлежно съобщена. В случая са налице данни за сключен договор за цесия, с предмет
процесното вземане и страни първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД, като цедент, и
ищцовото дружество, като цесионер. Цесията, като вид сделка, не е ограничена единствено
до възмездно прехвърляне на вземания, като начинът за прехвърлянето и задължението на
цесионера срещу получаването на вземането може да се уговарят свободно между страните
по прехвърлителния договор, вкл. и в няколко документа. В допълнения към това, видно от
представеното Приложение № *** г., където е индивидуализирано вземането срещу
ответницата, като предмет на процесната цесия, за прехвърлянето на това вземане е
уговорена дължима цена между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. В тази насока, бидейки оформена като възмездна сделка, настоящата цесия съдържа
уговорки за цена на вземането. Дали същата е платена е въпрос на вътрешни отношения
между цедента и цесионера. Следователно по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от ***г. и Приложение № *** г. към договора, „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е станал титуляр на вземането. Цесията също така е надлежно съобщена на
длъжника М. В. И., на дата *** г., т.е. преди образуване на производство. Последното е
видно от представеното известие за доставяне. Следователно прехвърлянето на вземането е
породило действие, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и спрямо ответницата, поради което
страни по материалното правоотношение понастоящем са страните и по настоящото
процесуално правоотношение.
Споделят се обаче съображенията на ответницата за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № *
начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на
ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени
в него и как се формира същият от 49,37%, посочената годишна фиксирана лихва от 40,05 %
е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Уговорена е в
договора и клауза за неустойка в размер на 483,81 лв. /чл. 8/, която сума не е посочено дали е
отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото
представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК.
Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя. Доколкото размерът на неустойката – 483,81
3
лв., надвишава повече от половината на заетата сума – 700 лв., при срок на договора по-
малко от една година, то съдът намира, че посоченият в договора ГПР действително не
отговаря на реалния такъв, като се вземе предвид и размера на лихвения процент. В тази
насока е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед пък на предвидените в
договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към
евентуалните физически лица – поръчители, и редът за заплащането на неустойката,
уговорен в погасителния план и едновременно с месечните вноски по кредита, се налага
изводът, че целта на посочената договорна клауза за неустойка не е да обезпечи
изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да
върне предоставената му сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. В тази насока за некоректно посечен се намира и визирания в
договора ГЛП – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ЗПК процесния договор за
потребителски кредит се явява недействителен, като на основание чл. 23 ЗПК, на връщане
ще подлежи само чистата стойност на кредита, т.е. главницата. По делото липсват данни
ответницата да е плащала суми за погасяване на задълженията си по процесния договор за
потребителски заем, поради което претенцията за главницата ще се уважи изцяло.
Доколкото падежът на главницата по кредита е на дата***г., то ответницата дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата *** г. до датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – *** г. За начислената възнаградителна лихва искът ще се
отхвърли. Исковете ще се уважат съобразно заключението на вещото лице, а именно за
сумата от 700 лв. главница и 63,97 лв. обезщетение за забава, начислено за процесния
период от 10.03.2020 г. до 01.02.2021 г., тъй като до този размер се намират за доказани,
съобразно установените по делото данни.
Не се намира за основателно направеното от М.И. възражение за прихващане на
претендирата главница със сумата в размер на 483,81 лева, представляваща платени от
ответника по нищожна клауза за неустойка. При разпределена й доказателствена тежест,
ответницата не доказа да е заплатила сума на ищцовото дружество в посочения размер и на
посоченото основание.
С оглед на гореизложеното искът ще се уважи частично.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски ще се присъдят по съразмерност. На
ищецът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за
заплащане на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и
наличието на множество дела със сходен предмет, както и поради неявяване на процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседания, ще се определи юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 100 лв., което ще се намали по съразмерност на сумата от 74,18
лв. По съразмерност ще се присъди заплатена държавна такса за исковото производство, а
именно сумата от 92,73 лв., както и за внесения депозит за вещо лице – 111,27 лв., или общо
за съдебно деловодни разноски сумата в размер на 204 лв. Следва да се присъдят и
сторените разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от иска, а
именно – сумата от 55,63 лв., от които 18,54 лв. за заплатена държавна такса и 37,09 лв. – за
юрисконсулстко възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. На основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв. С.Н. следва да се присъди сумата от 77,56 лв.
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. В. И., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „***“ № ***, ет. *, ап. **, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Д. Б. Б.,
сумата от 700 лева – главница по договор за паричен заем № ***г., сключен между
ответника и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № *** г. към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от *** г., и сумата в размер на 63,97 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода 10.03.2020 г. – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – ***г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед №***за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.02.2021 г. по ч.
гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** с-в., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за сумата в размер на 92,19 лева – договорна лихва по договор за паричен заем №
*** г., начислена за периода 26.08.2019 г. – 09.03.2020 г., както и за разликата от
присъдените 63,97 лева до пълния претендиран размер от 238,13 лева – обезщетение за
забава, начислено за периода 10.03.2020 г. – 01.02.2021 г., за които суми също е издадена
Заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч. гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** с-в. Претендират се разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № ***, ет. *, ап. **,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, представлявано от Д. Б. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените разноски по
съразмерност, а именно: сумата от 74,18 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение,
и сумата от общо 204 лева съдебно деловодни разноски, както сторените разноски в
заповедното производство в общ размер на 55,63 лева, от които 18,54 лв. за заплатена
държавна такса и 37,09 лв. – за юрисконсулстко възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, представлявано от Д. Б. Б., да заплати на ***. С. К. Н., ЕГН **********, от ПАК със
служебен адрес гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 77,56 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2*** за оказана правна помощ по делото
на ответницата М. В. И..
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5