РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Велико Търново, 07.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 640 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от П.П.П. с ЕГН **********,***, чрез *** З.М.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
22-1882-000062/ 19.09.2022 г., издадена от началник на сектор при Първо РУ към
ОД на МВР – Русе. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на П.П. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от една година, отнето е СРМПС № ********* и два
броя регистрационни табели № ***на лек автомобил „БМВ 7ЕР РЕИХЕ“.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при неспазване на изискванията за форма, съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Изтъква, че съдържанието на заповедта не кореспондира в
пълнота с това на АУАН № 075553/ 17.09.2022 г., при което е
налице неяснота относно възприетите от административния орган факти, послужили
като основание за налагане принудителната административна мярка. Счита, освен
това, че описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не изпълва състава за налагане
на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а правната квалификация на
основанието е непълна, което допълнително ограничава правото на защита на
адресата на акта. В тази връзка сочи и че в диспозитивната част на заповедта не
е индивидуализирано ППС, чиято регистрация се прекратява. На последно място
жалбоподателят счита и че е нарушена и целта на закона, доколкото ПАМ е
определена за максималния предвиден срок, без от административния орган да са
изложени мотиви за определянето на такава продължителност. С тези доводи се
иска оспорената ПАМ, наложена със заповед на началника на сектор „Пътна
полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР – Русе, да бъде отменена, претендира се
присъждане на направените разноски. В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията
изложени в нея, в хода на устните състезания и в писмени бележки. Допълнително
изтъква, че обратно на възприетото от административния орган, както Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0290- 000096/ 30.05.2022 г., с която е отнето СУМПС на В.С.Н.,
така и НП № 22- 0290-000182/ 06.06.2022 г., с което на последния е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ са били
обжалвани по съдебен ред не са влезли в сила както към датата на издаване на
обжалвания акт, така и към тази на приключване на устните състезания. Съобразно
това счита, че не са били налице и материалноправните предпоставки за
налагането на процесната принудителна административна мярка.
Ответникът – началника на
сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Русе при ОД на МВР – Русе, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки, чрез пълномощника си ***Г.Д., оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на
обжалвания акт, както и съответствие на същия с материалноправните разпоредби
на закона и с неговата цел. По същество сочи, че жалбоподателят е предоставил
управлението на автомобила си на В.С.Н.- водач, лишен от правоуправление по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление, т.е. установена
е материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Изтъква,
че в случаи от вида на разглеждания административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, без да е необходимо да установява виновно поведение
на собственика на МПС и ли да изследва обстоятелствата при които МПС е
предоставено за управление на лишен от това право водач. Предвид фактът, че в
административното производство е установено извършването на многобройни
нарушения на ЗДвП от страна на В.С.Н., намира и че налагането на ПАМ за
максималния нормативно предвиден срок, е в съответствие и с преследваната от
закона цел. С тези доводи ответникът моли жалбата на П.П.П. да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, ако същото надвишава сумата 500,00 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в АУАН № 075553/
17.09.2022 г., съставен от ст. полицай в Първо РУ – Русе при ОД на МВР – Русе,
на дата 17.09.2022 г., около 02:07 часа, собственият на П.П. лек автомобил „БМВ
7ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ***, се движел в гр. Русе, в района на пътен възел
„Охлюва“. Автомобилът бил спрян за проверка от служители в Първо РУ при ОД на
МВР – Русе, при което било установено, че се управлява от В.С.Н.с ЕГН **********
– водач, лишен от право да управлява МПС по съдебен и административен ред на
08.06.2022 година. Описаната фактическа обстановка е отразена и в Мотивирана
резолюция № 22-1882-М000052/ 18.10.2022 г. на началника на Първо РУ – Русе при
ОД на МВР – Русе, в качеството му на наказващ орган, с допълнително уточнение, че
на посочените дата и час движението на автомобила е установено в гр. Русе,
кръстовището между ул. „Стефан Стамболов и бул. „България“, пътен възел „Охлюва“. При така установеното
от участвал в проверката служител на В.С.Н.е бил съставен посочения по-горе
АУАН, а от началника на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Русе при ОД
на МВР – Русе е била издадена Заповед № 22-1882-000062/ 19.09.2022 г., с която
на П.П.П. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок от една
година, като собственик на лек автомобил „БМВ 7ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ***, управляван
от водач, лишен от това право по административен ред. Съгласно съдържащата се в
нея разписка, заповедта е връчена на адресата й на дата 26.09.2022 г., жалбата
срещу нея е подадена пред Административен съд – Русе, на дата 05.10.2022
година. С Определение № 35/ 05.10.2022 г. по адм. д. № 439/ 2022 г. на АС –
Русе, на основание чл. 135, ал. 2, вр. с чл. 133, ал. 1 от АПК, производството
по посоченото дело е прекратено и същото е изпратено по компетентност на АСВТ.
По делото са приети писмените
доказателства, представени от ответника – административната преписка, съдържаща
коментираните по-горе актове и документи, а също справка за нарушител-водач,
справка за извършена проверка по преписка № 1882р-15343/ 2022 г. на Първо РУ
при ОД на МВР – Русе с предложение за изпращане в районна прокуратура – Русе за
образуване на досъдебно производство, писмени обяснения на В.С.Н., докладна
записка, АУАН № 611006/ 28.05.2022 г. издаден от служител в РУ – Кубрат при ОД
на МВР – Разград, НП № 22-0290-000182/
06.06.2022 г., издадено от началник група в РУ Кубрат при ОД на МВР – Разград,
АУАН № 767969/ 17.09.2022 г. издаден от служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Русе и Заповед № 3170/ 31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Русе. От
изброените документи се установява, че с АУАН № 611006/ 28.05.2022 г. са иззети
като доказателства СУМПС № ********* и Контролен талон № 6187825 на В.С.Н.с ЕГН
**********. С Наказателно постановление № 22-0290-000182/ 06.06.2022 г.,
издадено от началник група в РУ Кубрат при ОД на МВР – Разград, на В.С.Н.е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 24
месеца, като наказателното постановление е връчено на адресата му на дата
29.06.2022 година. Съгласно отбелязаното в справката за извършена проверка по преписка №
1882р-15343/ 2022 г. на Първо РУ при ОД на МВР – Русе, чието съдържание не е
изрично оспорено от жалбоподателя, от РУна В.Н.е издадена и ЗППАМ №
22-0290-000096/ 30.05.2022 г., връчена на 29.06.2022 година. Пак съгласно
отбелязаното в справката, наказателното постановление от 06.06.2022 г. и ЗППАМ
от 30.05.2022 г. са влезли в сила на 14.07.2022 година. В хода на съдебното
дирене ответникът не е ангажирал други доказателства. Освен част от документите
в административната преписка, от жалбоподателя са представени протокол от
съдебно заседание от 13.10.2022 г. по адм. дело № 300/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Русе, Решение № 53/ 10.10.2022 г. по АНД № 170/ 2022 г.
на Районен съд – Кубрат и Удостоверение изх. № 1533/ 31.10.2022 г. на Районен
съд – Кубрат. От последно посочените документи е видно, че НП № 22-0290-000182/
06.06.2022 г. на началник група в РУ Кубрат при ОД на МВР – Разград е било
обжалвано по съдебен ред и потвърдено с Решение № 53/ 10.10.2022 г. по АНД №
170/ 2022 г. на Районен съд – Кубрат, което решение е обжалвано пред горна
инстанция и към момента на издаване на удостоверението /31.10.2022 г./,
производството по това дело не е било приключило. Установява се също, че със
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0290-000096/ 30.05.2022 г., издадена от
началник група към ОД на МВР – Разград, РУ – Кубрат, на В.С.Н.е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Въпросната ЗППАМ също е била обжалвана и
законосъобразността й е предмет на разглеждане по адм. дело № 300/ 2022 г. на
Административен съд - Русе, неприключило към настоящия момент.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Във връзка с извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП служителите в Областните дирекции на МВР. Видно от приложената Заповед № 3170/ 31.12.2021 г., директорът на ОД на МВР – Русе на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Русе да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата. Конкретно в т. 3 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от този вид, са посочени началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ към районните управления при ОД на МВР – Русе. От оспорения акт е видно, че издателят му към него момент е заемал длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР – Русе и този факт не е бил спорен между страните. Съобразно това и изложеното по-горе, обжалваната заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Обратно на твърдяното в жалбата,
оспорената заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Действително,
съдържанието на административния акт не преповтаря това на АУАН № 075553/
17.09.2022 г., но то е защото в мотивната си част заповедта изрично препраща
към АУАН относно на констатираните факти при извършената от служителите на МВР
проверка, без да преповтаря подробно тези фактически установявания. В заповедта
е извършено препращане и към справката за нарушител/водач В.С.Н.. И двата
документа са налични в преписката, като АУАН съдържа достатъчно подробни
фактически констатации относно управлението от Н.на МПС – собственост на П. на
дата 17.09.2022 година. Същевременно в справката за нарушител/водач се съдържат
данни за наложените на В.Н.административни наказания и ПАМ, вкл. за НП №
22-0290-000182/ 06.06.2022 г. на началник група в РУ Кубрат при ОД на МВР –
Разград. При наличното изрично препращане към коментираните два документа,
данните и констатациите в тях съставляват мотиви
и на издадения административен акт. В този смисъл е и константно възприетото в
съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се
съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР №
16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Същевременно в заповедта, за разлика от АУАН, в
който действително са посочени две хипотези на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
изрично е уточнено, че В.Н.е лишен от право да управлява МПС по административен
ред. Съобразно горното следва да се приеме, че в оспорената
заповед фигурира описание на фактическите обстоятелства, съставляващи
възприетото от органа материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Верността на фактическите констатации и
правилността на направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
В диспозитивната
част на заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, а неяснотата поради непосочването на конкретната хипотеза
от тази норма, е преодоляна чрез цитираното по-горе словесно възпроизвеждане в
мотивите на акта. Обратно на изложеното в жалбата, оспорваната заповед съдържа
и мотиви относно налагането на ПАМ за максималния предвиден от закона срок.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че в диспозитивната част на
заповедта не е надлежно индивидуализирано моторното превозно средство, по
отношение на което се налага принудителната административна мярка. Доколкото
обаче същото е посочено в мотивната част на акта, а в диспозитива е отразено с
номера му и отнетото свидетелство за регистрация именно на това МПС, настоящият
състав намира, че коментираното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не е от
категорията на съществените и не обосновава незаконосъобразност на оспорения
ИАА. Крайният извод от изложеното е, че оспорената заповед не е засегната от
пороци, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът намира
за основателни изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение
в хода на административното производство, доколкото административния орган не е
изяснил в пълнота релевантните за произнасянето му факти. В разглеждания случай
са безспорно установени собствеността върху автомобила – обект на ПАМ и
обстоятелството, че към момента на проверката същият е управляван от лице,
различно от собственика. От административния орган обаче не е било изяснено
друго релевантно за прилагането на ПАМ обстоятелство – дали свидетелството
за управление на установения водач преди това действително е бил лишен от право
да управлява МПС по административен ред. Всъщност от съдържанието на заповедта
и документите, съдържащи фактическите основания за издаването й, не става ясно
дали органът не е имал предвид водач, чието СУМПС е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Така или иначе, лишаването от право да управлява МПС по
административен ред, като вид административно наказание, се налага за конкретно
извършено нарушение, с нарочен правораздавателен акт на администрацията -
наказателно постановление, след провеждане на производство по Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/. За да породи предвидените в
закона последици, вкл. за да установи по задължителен за всички начин
съществуването в правния мир на наложено административно наказание, този
правораздавателен акт трябва да е влязъл в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН, в
приложимата му редакция, влизат в сила наказателните
постановления, които не подлежат на обжалване, които не са били обжалвани в
законния срок или които са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени
от съда. Всички факти по делото сочат, че в случая от административния орган е
възприето наличието на втората от изброените хипотези – че НП №
22-0290-000182/ 06.06.2022 г. на началник група в РУ Кубрат при ОД на МВР –
Разград, с което на В.С.Н.е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, не е било обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /14 дни от
връчването, в приложимата към релевантния момент редакция/. Вероятно е последният извод да е бил основан на данните, отразени в АУАН № 075553/
17.09.2022 г. – че лицето е лишено от право да управлява МПС на 08.06.2022 г. и
коментираната по-горе справка за нарушител/водач, в която е отбелязано, че
въпросното НП е влязло в сила, без отбелязване на дата. Същевременно обаче
данни в АУАН са в очевидно противоречие на първо място с датата на издаване на
наказателното постановление, съобразно която дори да е връчено на същата дата,
срокът за обжалването ме не би бил изтекъл към 08.06.2022 г. предвид цитираната
нормативна уредба. От друга страна, самото наказателно постановление се съдържа
в административната преписка по издаването на оспорения акт и от него е видно,
че е връчено на наказаното лице на дата 29.06.2022 г., което също изключва
възможността то да е влязло в сила на датата, посочена в АУАН № 075553/
17.09.2022 година. Вярно е, че с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, е
установена обвързваща доказателствена сила на констатациите в АУАН, но тя е
единствено за целите на административно наказателното производство /до фаза
издаване на НП/ и е оборима. В производството по издаването на ПАМ актът за
установяване на административно нарушение има стойност на официален
свидетелстващ документ, удостоверяващ определени фактически констатации
на съставителя му. Съобразно това и при наличието на коментираните явни
противоречия между съдържанието на АУАН в тази му част и други, също официални
документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ответникът е дължал допълнителна
проверка дали НП
№ 22-0290-000182/ 06.06.2022 г., издадено от началник група в РУ Кубрат действително е влязло в сила към дата 17.09.2022 г. и ако да - кога. Не се установява
издателят на оспорената ПАМ да е предприемал някакви действия с цел изясняване
на това обстоятелство. Допуснато е нарушение на административно
производствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36,
ал. 1 от АПК. В случая въпросното нарушение е съществено, доколкото
недопускането му е могло да доведе издалия акта орган до изводи, различни от
формираните и да повлияе върху крайния резултат от развилото се административно
производство.
За пълнота следва да се посочи, че
изложените по-горе съображения са валидни и ако бъде прието, че под „лишаване
от право да управлява МПС по административен ред“ администрацията е визирала
временното отнемане по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, на СУМПС на В.С.Н.,
извършено със ЗППАМ № 22-0290-000096/ 30.05.2022 г., издадена от началник група
към ОД на МВР – Разград, РУ – Кубрат. Съгласно справката за извършена проверка
по преписка № 1882р-15343/ 2022 г. на Първо РУ при ОД на МВР – Русе, въпросната
заповед също е връчена на адресата й на дата 29.06.2022 г., а и самата дата на
издаването й изключва влизането й в сила до 08.06.2022 година.
Като резултат от
допуснатите процесуални нарушения, оспорената принудителна административна
мярка е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Както бе отбелязано по-горе в решението,
с НП № 22-0290-000182/ 06.06.2022 г., издадено от началник група в РУ Кубрат,
на В.С.Н.е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3, предл. второ
от ЗДвП - „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Съгласно
данните от Решение № 53/ 10.10.2022 г. по АНД № 170/ 2022 г. на Районен съд –
Кубрат и Удостоверение изх. № 1533/ 31.10.2022 г. на Районен съд – Кубрат,
въпросното наказателно постановление не е било влязло в сила към датата на
налагане на процесната принудителна административна мярка, а и към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело. Посочи се вече, че
обжалваната заповед е издадена на основание четвъртата от установените в чл.
171, т. 2а, б. „а“ предпоставки за прилагане на мерки от вида на процесната - автомобилът, чиято регистрация се прекратява
да е бил управляван от водач, лишен от право да управлява МПС по
административен ред. В случая на водача Н.е било наложено и посоченото по-горе
административно наказание, като именно това обстоятелство е обусловило
издаването на оспорваната по настоящото дело заповед. Доколкото обаче
наказателното постановление не е влязло в сила към датата на издаване на тази
заповед, В.С.Н.не е попадал сред категориите водачи, изброени в чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Тоест липсвала е претендираната от административния орган
материалноправна предпоставка за налагането на процесната ПАМ. Това
обстоятелство не е било съобразено, а вероятно не е било и установено от ответника
при издаването на оспорена заповед. Изводът за липсата на материалноправната
предпоставка за издаването на ИАА не се променя от обстоятелството дали него
момент свидетелството за управление на водача В.Н.е било временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП със ЗППАМ № 22-0290-000096/ 30.05.2022 г.,
доколкото не това е основанието, претендирано от административния орган. В тази
връзка, отново само за пълнота следва да се отбележи, че видно от протокола от
съдебно заседание от 13.10.2022 г. по адм. дело № 300/ 2022 г. на АС – Русе,
въпросната ЗППАМ също не е придобила стабилитет към датата на издаване на
обжалвания акт.
При така изложеното съдът намира, че
Заповед № 22-1882-000062/ 19.09.2022 г. на началника на сектор „ОП“ при Първо
РУ към ОД на МВР - Русе, е незаконосъобразна като издадена при съществени
нарушения на административно производствени правила и в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото разноски в
полза на ответника не следва да се присъждат. Основателно е искането на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък с
разноските и наличието на доказателства за действителното им заплащане –
разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал в Административен съд – Русе /л. 8
от адм. дело № 439 от 2022 г. на този съд/ и Договор за правна защита и
съдействие от 30.10.2022 г. /л. 65 от делото/. Или от бюджета на ОД на МВР – Русе на жалбоподателя следва да бъдат
заплатени разноски за настоящото производство в размер общо на 510,00 лв., от
които 10,00 лв. – внесена държавна такса за разглеждане на делото и 500,00 лв.
– адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на П.П.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1882-000062/ 19.09.2022
г., издадена от началник на сектор при Първо РУкъм ОД на МВР – Русе.
Осъжда Областна
дирекция на МВР - Русе да заплати на П.П.П. с ЕГН **********, постоянен адрес
***, разноски по делото в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: