Решение по дело №72/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура”, действащ чрез пълн. юрк. К. А. И., против решение № 5/28.01.2025 г., постановено по АНД № 116/2024 г. по описа на Районен съд Кула, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********. С процесния пред КРС ЕФ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 лева на дружество „Демис Транс” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: [населено място], район Възраждане, [улица], ет.1, офис 105, представлявано от управителя С. К. З., на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска да бъде потвърден ЕФ. Претендират се направените в производството разноски за двете съдебни инстанции. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Демис Транс” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: [населено място], район Възраждане, [улица], ет.1, офис 105, представлявано от управителя С. К. З., редовно уведомен, чрез процесуален представител депозира писмен отговор на касационната жалба, с който иска тя да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, дават становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Видин, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, след служебна проверка, на основание чл.218, ал.2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своето решение, съставът на районния съд приел за установено, че на 20.12.2023 г. в 16:34 часа товарен автомобил МАН ТГХ, с рег.№ [рег. номер], собственост на ответното дружество, с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг, се движил на територията на община Кула, обл. Видин, по път 14, км 40+981, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10462, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 14, км 40+981. Съдът приел, че на 20.12.2023 г. за процесното МПС не е подадена ТОЛ декларация за контролна точка 10462 и сегмент ********** в размер на 0,30 лева, като от преписката не се установява къде се намира сегмент ********** и дали съвпада с пътен участък км 40+981 от път 14.

От правна страна съдът приел, че от процесуалноправна страна към момента на нарушението не е можело да се издава ЕФ за извършено нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а единствено за нарушения по ал.3 от същия член. Нарушението е следвало да бъде констатирано с акт за установяване на административно нарушение, въз основа на което да бъде издадено наказателно постановление. Допуснатото нарушение е съществено, довело е до накърняване на процесуалните права на уличеното като нарушител лице и е основание за отмяна на ЕФ. Първоинстанционният съдебен състав приел още, че в хода на административнонаказателното производство не е доказано по безсъмнен начин мястото на извършване на нарушението, а именно къде точно се намира сегмент **********, за който не е заплатена пътна такса от 0,30 лева. Приел още, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже всички елементи от състава на процесното деяние и да обори защитните тези на нарушителя. На последно място посочил, че дори да беше доказано, че в случая действително не е заплатена пътна такса в размер на 0,30 лева, то това нарушение би било явно маловажно.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на КРС.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.102, ал.2, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл.187а ал.2 от ЗДвП разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.179, ал.3 - в размер 300 лв.; 2. по чл.179, ал.3а - в размер 1800 лв.; 3. по чл.179, ал.3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена на дружеството.

Настоящата инстанция счита, че към момента на извършване на процесното нарушение законодателят е предвиждал възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и правилно е бил отменен на това основание. Съгласно чл.189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3-3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал. 2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

По същият категоричен начин разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в редакцията си преди измененението с ДВ, бр.13/2024 г.) постановява, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредби предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи.

За нарушението по чл.178, ал.3б от ЗДвП към момента на извършването му на 20.12.2023 г. не е било предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Като е стигнал до този правен извод, КРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

За пълнота на изложението и във връзка със становищата на страните следва да се посочи още, че съгласно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съобразно Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени дела C-497/15 и C-498/15 (Euro-Team Kft. и Spirál-Gép Kft. срещу Budapest Rendőrfőkapitánya) задължителен за държавите членки не само при определянето на състава на нарушението и при определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и при преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата, е принципът на пропорционалност. Съобразно съда член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба (на Унгария), която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Съобразно решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Хасково, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер. Изрично е посочено в решението, че „единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут“. Посочено е, че липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение може да е в разрез с принципа на участие на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, се предвижда административно наказание имуществена санкция в абсолютно определен размер на 2500,00 лева.

Националната разпоредба, съдържаща административнонаказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице, предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, което е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.

Постоянна е практиката на СЕС, че в такъв случай, макар и директивите да нямат директен ефект приоритетът на общностното право изисква компетентният орган да не приложи националната разпоредба, която противоречи на директивата, вкл. и при неправилното и транспониране. В този смисъл е и Решение на Съда по дело C 142/12, съобразно което „съгласно постоянната съдебна практика запитващата юрисдикция, доколкото националното право ѝ предоставя свобода на преценка, следва да тълкува и прилага разпоредбите на вътрешното право по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, а ако подобно тълкуване не е възможно, запитващата юрисдикция следва да остави без приложение разпоредбите на вътрешното право, които са в противоречие с тези изисквания“.

В случая, доколкото се касае за административнонаказателна разпоредба, предвиждаща фиксиран размер на санкцията, липсва възможност за прилагане на разпоредбата чрез тълкуване или за прилагане чрез тълкуване на други разпоредби. Изрично разпоредбата на чл.46, ал.3 от ЗНА изключва обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност съобразно ал.2, а именно: при непълнота на нормативния акт да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи или съобразно основните начала на правото на Република България.

Предвид горното административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице, не може да бъде приложена. Липсва административнонаказателен състав, въз основа на който да се ангажира отговорността на лицето за неизпълнение на вмененото му задължение, което обуславя незаконосъобразността на процесния фиш.

Следва да се посочи още, че от данните по преписката и установената по първоинстанционното дело фактически състав се установява разминаване между описаното в ЕФ нарушение и посоченото такова в писмо вх.№ 1959/23.12.2024 г. на АПИ, приложено към АНД 116/2024 г. по описа на КРС. В процесния фиш то е описано по следния начин: „за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването”. В цитираното писмо на АПИ се посочва, че наказаното лице е заплатило пътна такса в размер на 22,80 лева за процесната дата, като липсва единствено доказателство за заплащане на пътна такса в размер на 0,30 лева за сегмент **********. Описаното представлява съществено нарушение и също обуславя незаконосъобразността на процесния фиш.

При този изход на производството по делото и при липсата на доказателства за направените от ответника разноски пред настоящия съдебен състав, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/28.01.2025 г., постановено по АНД № 116/2024 г. по описа на КРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.