ПРОТОКОЛ
№ 198
гр. Смолян, 10.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Т. Кишанова
и прокурора В. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Наказателно дело от
общ характер № 20245440200620 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-СМОЛЯН, редовно призована, се представлява
от прокурор В. Н..
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Р. М., редовно призован, се явява лично. Явява се и
упълномощен от него защитник А. Т..
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР - Да се даде ход на делото.
АДВ. Т. - Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото ,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл.274 и чл.275 от НПК съдът разясни на страните процесуалните
им права, а на подсъдимите и тези по чл.55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Разяснени са ми правата. Няма да правя отвод на
състава на съда и прокурора.
АДВ. Т. - Разяснени са ни правата. Няма да правим отвод на състава на съда и
1
прокурора. Моля да приемете заверени копия за раждане на девет деца на подсъдимия.
Това не е ново доказателство или би объркало процеса, от гледна точка на неговите
нужди.
ПРОКУРОР – Нямам искания за отводи.Ясни са ни правата.
Съдът, констатира, че с оглед заявеното становище на страните в проведеното
разпоредително заседание, делото следва да бъде разгледано по реда на Глава XXVII
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и в тази връзка намира, че следва да бъде
проведено предварително изслушване в хипотезата на чл.371, т. 2 от НПК, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО
На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът РАЗЯСНЯВА на подсъдимия Н. М.
процедурите по чл.371, т.1 и т.2 от НПК и последиците от тях, визирани в
разпоредбите на чл.372, ал. 3 и 4 и чл.373, ал.1 и ал. 2 от НПК при провеждане на
съкратено съдебно следствие и го уведомява, че съответните доказателства от
досъдебното производство и самопризнания по чл.371, т. 2 от НПК ще се използват
при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Разбирам какви са правата ми в наказателния процес.
Разбирам какво е обвинението срещу мен. Признавам фактите и обстоятелствата,
изложени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Желая
производството да протече по съкратената процедура, без да се събират доказателства
за тези факти и обстоятелства. Разбирам, че моите самопризнания и доказателствата
събрани в досъдебното производство, ще се ползват при постановяване на присъдата
по делото.
АДВ. Т. - Наясно сме с правата. Изцяло споделям становището на подзащитния
ми.
Съдът, като взе предвид изявлението на подсъдимия и на неговия защитник,
намира, че самопризнанията му се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и на основание чл.372, ал. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия Н. М., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПРОКУРОР - Да се открие съдебното следствие.
АДВ. Т. - Също считам, че няма пречка да се открие съдебното следствие.
2
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Да се открие съдебното следствие.
Съдът намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272, чл.273, чл. 274 и чл.
275 от НПК, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПО РЕДА НА ГЛАВА 27 ПРИ
УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 371, Т.2 ОТ НПК.
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-
Смолян срещу Н. Р. М., роден на *** г. в гр. П., самоопределящ се като българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с
постоянен адрес: ****, ЕГН: **********, за това, че на 28.08.2024г., около 23:10 часа
в гр. Смолян, на ул. „****", до парк „***", с посока на движение към магазин „****,
управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „***" с рег. № ***, собственост на А.
М. от с. 3., общ. С., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
– 1,61 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза
№ 24/ТЛ - 318/09.09.2024г. на Медицински институт - МВР - София, съгласно Наредба
№ 1/01.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
На осн. чл.276, ал.2 НПК съдът дава възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата включени в обвинението.
ПРОКУРОР - Поддържам фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт на РП- Смолян. Няма да соча нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Разбирам в какво съм обвинен. Съжалявам за
извършеното, направих го заради детето, защото тръгна да умира в ръцете ми, нямах
телефон. Сложих го в колата и тръгнах. Съжалявам. Признавам всички факти и
обстоятелства, описани в обвинителния акт.
АДВ. Т. - Няма да соча други доказателства. Да се приобщят доказателствата по
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Поддържам казаното от моя защитник. Разбирам
обвинението. Да се приобщят доказателствата по ДП.
ПРОКУРОР - Нямам други доказателствени искания. Да се приобщят
материалите по делото.
Съдът докладва на страните постъпила актуална справка за съдимост от
27.01.2025 г. по отношение на подсъдимия Н. М., от която е видно, че същият е
осъждан.
3
ПРОКУРОР – Запознати сме с постъпилата актуална справка за съдимост на
името на подсъдимия. Да се приемат доказателствата по делото.
АДВ. Т. – Запознати сме с постъпилата актуална справка за съдимост. Да се
приеме към доказателствата поделото.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Също да се приеме към доказателствата по делото
справката за съдимост.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото материалите
по ДП № 395/2024 г. по описа на РУ-Смолян, актуална справка за съдимост от
27.01.2025 г., 9 броя удостоверения за раждане, както и епикриза от 24.08.2024 г.,
епикриза от 29.08.2024 г. – 2 броя. Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото материалите по
ДП 395/2024 г. по описа на РУ-Смолян и актуална справка за съдимост от 27.01.2025 г.,
9 броя удостоверения за раждане, както и епикриза от 24.08.2024 г., епикриза от
29.08.2024 г. – 2 броя.
ПРОКУРОР - Няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено от
фактическа страна. Моля да се даде ход на съдебните прения.
АДВ. Т. - Няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено от
фактическа и правна страна. Моля да дадете ход на съдебните прения.
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Поддържам казаното от моя защитник.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОР – Считам, че делото е изяснено и от към фактология и по
отношение на правната квалификация на престъплението, като намирам, че деянието е
доказано безспорно и категорично, както от обективна така и от субективна страна без
да пресъздавам подробно фактологията по казуса. Само ще припомня, че обвиняемият
М. е бил изпробван за употреба на алкохол първоначално с техническо средство
„Алкотест дрегер“, който е отчел наличието на 1,76 промила алкохол от издишания
въздух, след което е дал кръвна проба по негово настояване, която е била предмет на
изследване от назначената и изготвена химическа експертиза в медицински институт
на МВР в София, която дава заключение за наличието на концентрация от 1,61
промила алкохол в кръвта на обвиняемия. Считам, че е спазен редът регламентиран за
установяване на употребата на алкохол при управление на МПС, а именно Наредба №
4
1 от 2017 г., а от друга страна заключението по химическата експертиза не буди
съмнение и следва да се приеме, като правилно. От субективна страна деянието е било
извършено умишлено, и то при форма на вина пряк умисъл по смисъл на чл. 11, ал.2
от НК, тъй като същият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това напълно
съзнателно е привел в движение лекия автомобил и го управлявал по път отворен за
обществено ползване на територията на населено място. Действително по
разследването и в хода на съдебното следствие по настоящото производство беше
изяснена причината, поради която обвиняемият е решил да управлява автомобила след
употреба на алкохол, а именно с цел да закара малолетното си дете до болницата. Това
не се оспорва по никакъв начин по делото и се потвърждава и от показанията на
пол.служители установили деянието. Това обяснява поведението на обвиняемия, чисто
житейски, но не го оправдава юридически. Същият е имал възможност да ползва
таксиметрови услуги, да ползва чужд телефон, за да сигнализира на телефон 112, да
помоли близки, съседи или други да закарат детето до болница и т.нат. Не е било
единствената възможност и единственият вариант на детето да бъде указана спешна
медицинска помощ, така както се твърди в защита на обвиняемия. Няма пречка обаче
това обстоятелство да се разгледа в светлината на смекчаващи вината обстоятелства,
към които следва да отнесем и признанието на вината и изразената самокритичност.
При индивидуализацията на наказанието обаче, в светлината и на хипотезата на чл.
371, т. 2, по която избраха да протече производството обвиняемия и неговия защитник
не следва да се игнорират предходните осъждания на обвиняемия, които правят
впечатление от справката му за съдимост, че са все за престъпления по транспорта. Не
бива да се игнорира и фактът, че същият е неправоспособен, за което има
регистрирани множество предходни нарушения за ЗДвП или в контекста на
обществената опасност на този вид престъпления и предвид тревожната тенденция
към увеличаването им не следва да се подценява обществената опасност на
извършеното. В този смисъл съобразявайки всичко изложено до тук, моля за Вашия
съдебен акт като предвид процесуалното поведение на обвиняемия може да се приеме,
че с оглед затрудненото му материално положение като трайно безработен и глава на
многочленно семейство наказанието глоба да бъде в минимален размер.
АДВ. Т. – В процедура сме на изяснена фактическа обстановка, с оглед начина,
по който се провежда настоящото производство. Нямаме намерение да оспорваме
събраните писмени доказателства. Обаче ще спра Вашето внимание относно вида и
размера на индивидуалното наказание и след като се запознах със семейно битовите
условия на подзащитния ми и къде живее. Той живее в два фургона, извън населеното
място, с 10 деца. На процесната дата е установено, че едно от децата му Л. е изпаднал
в гърч и с оглед откъснатостта на фургоните от населеното място, няма никаква реална
и обективна възможност той да потърси друг начин за евентуално спасяване на
неговия живот, защото в този момент не е имал телефон. Няма други хора наоколо,
5
няма възможност да се обажда на спешна помощ и тръгва да закара детето като
мотивът е единствено да може да предотврати евентуално фаталния край. Затова ще
моля съдът да обсъди възможностите по чл. 13 ал.1 от НК. Дали не сме изправени в
хипотезата на крайна необходимост и там законодателят е разписал, че не е
общественоопасно деянието при необходимост да се спаси свой или друг в
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин.
Естествено конкретната опасност детето да загуби живота си е била налице. Другият
начин с оглед създалата се обстановка като време в 23 часа и липса на всякакъв
контакт с други хора изпълваме и другото изискване – липса на друг начин. Той дори
под влияние на алкохола вероятно е съзнавал, че не трябва да управлява МПС, но
въпреки разбирането евентуално, че това е деяние което се наказва е предпочел да
поеме своята отговорност като вреди върху себе си, с цел да спаси евентуално живота
на детето му. Тези вреди, които той сам при всички случаи и гледна точка на
формалната логика са по-малко предотвратени. В тази връзка за необходимостта от
своевременното указване на специализираната помощ, така както посочи държавното
обвинение, контролните органи са видели състоянието на детето, като това
обстоятелство е отбелязано и в обвинителния акт. Основната причина и мотива, като
трябва да разсъждаваме дали от субективна страна изцяло е изпълнен фактическият
състав, като той не трябва да управлява МПС под влияние на алкохол на самото
управление на МПС, а тръгва да спасява живот. Моля съдът да приложи този чл. 13
НК, като са налице процесуалните предпоставки за прилагане на този текст. Моля да
цените и приложените медицински документи, че детето е оставено на лечение,
спасено е, след това продължава неговото лечение. Това, че минах покрай жилището
на този човек и съм втрещен, като това е точния израз. Два фургона в края на града, 10
деца и едното е на 30 дни. Евентуално едно наказание обрича и тяхното съществуване.
Ако получи наказание, което не съответства на конкретното деяние няма да се
постигнат целите. Моля за оправдателна присъда.
ПРОКУРОР – В отговор на позицията на защитата държа да отбележа, че по
отношение на института на крайната необходимост и доктрината и съдебната практика
на ВКС са категорични и единодушни. Относно субсидирания характер, а именно, че
при крайната необходимост винаги следва да има липса на алтернативност. Т.е. за
прилагане института на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал.1 от НК се
изисква не само презумпцията на възникнала опасност в случая за живота и здравето
на дете, но и отсъствие на друг начин тази опасност да бъде преодоляна. В тази посока
има дори конкретно решение на ВКС, когато критичност в здравословно състояние
налагала управление на МПС, казус сходен на този, за който сме се събрали. Именно
решение № 305/22.06.2009 г. на ВКС, III-то нак.отделение, като съдът приема, че
трябва да няма никакъв друг възможен начин за преодоляване на възникналата
опасност. Както вече споменах в пледоарията такива случаи е имало и те не са малко.
6
Ако трябва пак да изброявам обвиняемия не живее сам с малолетното дете, чието
здравословно състояние е било в опасност, а с неговата майка и много други техни
роднини, съседи, близки и т.нат. Няма как да звучи убедително факта, че никъде е
нямало работещ телефон, по който да се потърси спешна помощ или таксиметров
автомобил, който да откара детето до болницата, да не говорим, че в общността, в
която живее обвиняемия със сигурност има други правоспособни водачи на МПС,
които към момента да не са употребели алкохол и към които той може да се обърне.
Ето защо считам, в случая без да омаловажаваме здравословното състояние на детето
не можем обаче да го абсолютизираме до степен, че поведението на обвиняемия да
бъде оправдано като правомерно, защото то не е такова. Това не е първият случай, в
който е било установено неправомерно управление на МПС от него. Така, че да
приемем, че се касае за изолиран случай, в който в хипотеза на крайна необходимост
същият е бил принуден да действа. Напротив установява се точно обратното, а
именно, че съзнавайки и употребата на алкохол и неправоспособността си като водач
същият е решил да управлява въпросното МПС разчитайки, че при евентуално
спиране и проверка от контролните органи стореното ще бъде оправдано, поради
здравословното състояние на детето.
АДВ. Т. – В други случаи напълно бих приел такова становище, но в конкретния
случай считам, че ако е имало някаква друга възможност при него тя е била на базата
на нулеви възможност, откъснат е, нямат телефони, вярно е, би могло ако има
технически средства да се обади на 112.
Съдът даде право на лична защита на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Съгласен съм с казаното от моя защитник. Живея в два
фургона, комшиите не са близо до мен, нямам комшии. Не живея на адреса, който е
постоянен. От три години съм на фургон. Нямам комшии и близки и телефон съм
нямал към онзи момент. Семейството ми няма телефон, имаме само един телефон и
същия ден го заложих, защото нямахме за ядене, имам и пет ученика да им дам за
закуска. Като се прибрах и синът ми припадна, няма къде да му дам помощ, имам
кола, запалих я тръгнах да го карам на болницата, полицаите ме спряха на маданския
мост. Даже викнаха бърза помощ, те са взели детето, а мен задържаха за 24 часа.
Детето остана само в болницата само, сутринта са го карали в психото. Аз карам
курсовете за шофьор, но не мога да мина листовките, имам образование. Много деца
имам, не мога да помня и аз съм болен от епилепсия.
На основание чл.297 от НПК съдът дава право на последна дума на подсъдимия
Н. М.:
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Съдът да ми даде каквото прецени. Ако може да бъда
оправдан. Нямам родители, сирак съм, майка ми почина, баща ми почина преди 20
години. Нямам родители. Детето ми умираше.
7
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично съдебно заседание в
присъствието на страните, на които разясни, че същата може да се протестира и
обжалва пред СмОС в 15 - дневен срок, считано от днес.
С оглед постановения съдебен акт, на основание чл. 309 от НПК, съдът счита, че
следва да отмени взетата спрямо подсъдимия Н. Р. М., мярка за неотклонение
„Подписка“, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Подписка“ спрямо Н. Р. М..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок, считано
от днес пред Смолянски окръжен съд.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 16,40 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8