№ 14973
гр. *****, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20211110174790 по описа за 2021 година
Предявени са от Н. Г. Щ. срещу Е. А. А. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата в размер на 3227,52 лева,
от които 1200 лева за диоптрични очила, 100 лева за телефон марка „Coolpad“, модел „Porto
SE570“, 270 лева за загубени златни обеци, халки с тегло 3,5 грама, 14 карата, 1450 лева за
златно колие със златно кръстче с общо тегло 15 грама, 18 карата, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 10.03.2018г. до окончателно изплащане на сумите, съответно
сумата от 40,00 лева за заплатен от ищцата преглед за издаване на СМУ, съгласно фактура
№1/12.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.03.2018г. до окончателно
изплащане, сумата от 25,00 лева за заплатена от ищцата ортопантомография съгласно
фактура №8/20.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2018г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 60,00 лева за заплатен от ищцата преглед за
издаване на СМДУ съгласно фактура №86/21.03.2018г., ведно със законната лихва от
21.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 40,45 лева за заплатени от ищцата
медикаменти, съгласно фактура №********** от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от
20.03.2018г. до окончателното плащане, сумата в размер на 23,63 лева за заплатени от
ищцата медикаменти съгласно фактура №**********/02.04.2018г., ведно със законната
лихва за забава от 02.04.2018г. до окончателното плащане, и сума в размер на 18,44 лева за
заплатени от ищцата медикаменти съгласно фактура №**********/27.04.2018г., ведно със
законната лихва, за периода от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както
и за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, психически и емоционален стрес
вследствие от нанесения от ответника на ищцата побой, обиди и заплахи, ведно със
законната лихва върху двете главници считано от датата на увреждането – 10.03.2018г. до
окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2018г. в гр. *****, пред блок 45 на ж.к.
„********“, след въпрос на ищцата към ответника, защо паркира върху засадените пред
блока рози и люляк, вследствие на което унищожил същите, ищцата била нападната от
ответника вербално и физически. Поддържа, че й нанесъл побой, отправял й ругатни, като
вследствие на побоя, счупил очилата и телефона й. Посочва, че след побоя, тя позвънила на
телефон 112, но координаторът й обяснил, че няма да изпратят на място полицейски
служители, тъй като побоят е приключил. Сочи още, че вследствие на побоя загубила златни
1
накити. Навежда доводи, че в резултат на действията на ответника преживяла физически
болки и страдания от уврежданията, вследствие на нанесения побой. Посочва, че
непосредствените последици от побоя били множество открити рани на главата, контузии в
областта на устата, брадичката, челюстта и главата, отоци, охлузвания и кръвонасядания,
увреждания на зъби, навяхване на шията. Понесла унижения и стрес, отрицателни емоции и
тревога, обида, смут и възмущение. Причинените болки и страдания били с голям
интензитет и продължителност във времето, като и понастоящем се страхувала да не бъде
отново нападната и бита. Не били отшумели и последиците от уврежданията в следствие от
побоя – имала натрапчив спомен за инцидента, който нерядко се появявал в съня й и който
изживявала отново и отново в ежедневието си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло фактическите положение,
сочи, че не ищцата, а той е бил нападнатия от нея. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът Н. Г. Щ., редовно призован, не се явява лично,
представлява от адвокат Ц., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът Е. А. Ангелов, редовно призован, явява се лично, като
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност с оглед изискванито по чл.
235, ал.2 от ГПК, както и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД на доказване
осъществяване фактическия състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на
деянието с необходимите елементи /деяние – в случая действие, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
/чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. По акцесорните искове в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главничен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението.
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 63.03/2018г., издадено от
Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – *****, се
установява, че ищцата при преглед е съобщила, че на 10.03.2018г., около 13:00 часа пред
входа на блока в който живее, и е бил нанесен побой от съсед, което наложило спешна
медицинска помощ. Обстоятелството, че между ищцата и ответника, като нейн съсед, на
10.03.2018г. е възникнал инцидент, се установява и от приетото по делото Постановление от
31.05.2021г. за прекратяване на досъдебно производство № 1823/2018г. по описа на 03 РУ-
СДВР, пр. пр. 20927/2018г., както и от показанията на свидетелите Н.С.П. и Ц.Г.И..
Показанията и на двамата свидетели не установяват детайлно механизма на деянието, но
самият ответник посочва, че с ищцата са имали спречкване, като и е ударил един шамар,
като последното се установява и от приетите по делото протоколи за разпит на свидетел в
хода на д.п. № 227 ЗМК 1823/2018г. по описа на 03 РУ – СДВР. От показанията на
свидетеля П., във фактическо съжителство с ищцата и по данни на ищцата, се установява, че
на 10.03.2018г., около 13:00 часа Щ. направила забележка на ответника, че паркира в
градинката пред блока, като по този начин унищожава растенията, след която ответникът я
нападнал вербално, като изричал нецензурни думи след което и нанесъл удари. Когато
пристигнал на място свидетелят П. установил, че устата й била сцепена в ляво и подута.
Ищцата първо се обадила на телефон 112, в която част показанията на свидетеля се
припокриват с удостовереното в приетото по делото на л.92 писмо от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, от което се установява, че от телефон с номер ************,
собственост на ищцата, в 13:15 часа на 10.03.2018г. е постъпило обаждане от лице
2
представило се като Н. Г.. Ищцата отказала линейка, тъй като и било обяснено, че ще се
предостави такава след два часа, поради което с помощта на свидетеля стигнала до
Пирогов. В Пирогов установили, че раната е голяма и я затворили с шевове. В понеделник
ищцата посетила Медицинска академия за освидетелстване. Месец по-късно на ищцата се
счупил зъб, след това друг зъб. Около седмица се хранела с течна храна. Ищцата
продължила да ходи на работа /ищцата е очен лекар/, тъй като имала пациенти, с тъмни
очила, с болки в главата. И до настоящия момент имала болки, като белега от раната останал
завинаги. Около месец след инцидента поемала болкоуспокояващи. Ищцата следвало да
продължи да изпълнява професионалните си задължения в горепосоченото състояние, което
и причинило емоционален дискомфорт, с притеснение отивала на работа с хирургична
шапка и с хирургична маска. В тази част показанията на свидетеля П. кореспондират и с
тези на свидетелката И., близка приятелка на ищцата. По време на инцидента свидетелят
потвърди, че ищцата е била с очила /които по принцип постоянно носела след 40г., за близко
четене/, както била и със златни накити и с телефон, който бил счупен по време на
инцидента, като в о.с.з. съдът с участието на страните пристъпи към оглед на представения
телефон /радио телефон „Coolpad“ E570/. От показанията на свидетелката И. се установява,
че ищцата имала обеци и колие, че ищцата носи очила, като не е в състояние да посочи
марка на очилата.
Изслушаната по делото съдебно психологична експертиза установява, че вследствие
инцидента при ищцата е била налице остра стресова реакция с последващо адаптационно
разстройство и психосоматични клинични изяви, като и към момента на прегледа са налице
симптоми на психоемоционално разстройство, които продължават да са актуални и
понастоящем на фона на медикаментозна терапия. Вещото лице е посочило, че след
инцидента ищцата е отключила разстройства с физически и емоционални последици и
промяна в ежедневието с невъзможност за досегашното му пълноценно изпълнение, страх
от повторно нападение, промяна в хемодинамичните показатели като: пулс, артериална
хипертония, нарушение на нощния сън, силно главоболие за продължителен период от
време, като всички тези разстройства са с висок интензитет и усложнена динамика.
От изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от
лекар специалист по съдебна медицина и по дентална медицина се установява, че
вследствие инцидента ищцата е претърпяла следните увреждания: оток и кръвонасядане в
областта на лявата долночелюстна става, причиняващи невъзможност за пълно отваряне на
устата; дълбоко охлузване и кръвонасядане по лигавицата на лявата буза, с оток на меките
тъкани на същата, изразен оток и разкъсно-контузна рана на долната устна в ляво,
пенетрираща в устната кухина, наложила хирургична обработка /шев/; контузия на първи
горен ляв зъб с лекостепенна луксация на същия и промяна в цвета му; клинични данни за
навяхване на шията. При преглед вещото лице – дентист е установило, че първия горен ляв
зъб се е самоумъртвил по отношение на пулпата и стои още в устата. На вещото лице е
съобщено и счупване при инцидента на долен ляв мъдрец и горен ляв втори кътник, като
вещото лице е посочило, че поради участие на 27 в мостова конструкция, а 38 в щифтово
изражение не може да се интерпретира казаното от ищцата, но от дентална гледна точка е
възможно да са увредени по време на инцидента. При преглед са установени и отчупени
вътрешни краища на коронките на долните централни резци с давност. Посочено е, че
горните увреждания могат да се получат от удар с предмет с неохлузваща повърхност,
какъвто може да е и юмрук, като не може да се отрече и възможността за нанесени
множество удари, които да се припокриват. Констатирано е и удостовереното в приетата по
делото медицинска документация, че раната /като в о.с.з. вещото лице уточни, че са две
рани/ на ищцата е зашита с два конеца на долната уста вляво. При получаване на
уврежданията вещите лица са посочили, че ищцата е търпяла силни болки и дискомфорт и
затруднено приемане на гореща и пикантна храна, вследствие нараняванията лигавицата в
устата. При електро-одонто диагностика, извършена след инцидента са установени
завишени стойности на фронталните зъби, което формира извод, че около месец е било
затруднено отхапване и дъвкателната способност на ищцата. Вещите лица са посочили, че
периода на възстановяване на горепосочените увреждания е около месец. Констатирано е
3
зарастване на раната в устата с ръбец-белег. Пулпата на първи горен ляв зъб е
сомоумъртвена, като при дентален преглед са установени и счупвания на вътрешните
краища на коронките на долните централни резци с давност. След случилото се поради
отока в долната челюст в ляво е имало краткотрайно ограничаване движението на долната
челюст за не повече от 1-2 седмици, като вещите лица не прогнозират болки и страдания при
промяна на атмосферните условия. Установено е че към момента на денталния преглед
ищцата е нямала болки и страдания, като за цял живот ще остане промяната в цвета на
първи горен ляв зъб.
Първоначално изслушаната съдебно оценителна експертиза е установила липса на
фактури и или документи, удостоверяващи първоначалната покупна стойност на
съответните движими вещи и дата на закупуване, като на вещото лице не е предоставена
възможност за оглед. Вещото лице е посочило, че стойността на две златни халки с тегло 3,5
грама, 14 карата към 10.03.2018г. е в размер на 270,00 лева, а на златно колие със златен
кръст с тегло 15 грама, 18 карата към 10.03.2018г. в размер на 880,00 лева, на телефон
„Coolpad“, модел S E570, година на закупуване 2016г. към 10.03.2018г. – 88,00 лева, а на
диоптричните очила към 10.03.2018г. – 50,00 лева.
Повторно изслушаната съдебно оценителна експертиза, изготвена след оглед на
телефонен апарат „Coolpad“, модел S E570 и след разпит на свидетеля П. дава заключение за
пазарна стойност на процесните вещи към 10.03.2018г. в общ размер от 2820,00 лева, от
които 1080,00 лева за диоптрични очила, състоящи се от маркови рамки и прогресивни
стъкла, за закупуването на които на л.71 по делото е приета фактура № 922/17.09.2017г.,
240,00 лева за телефонен апарат „Coolpad“, модел S E570, за златно колие със златно кръстче
с общо тегло 15гр., 18 карата – 1500,00 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира за установено наличието на всички елементи от
фактическия състав на основанието, пораждащо в полза на ищеца претендираните вземания
срещу ответника, а именно настъпил на 10.03.2018г. в гр. *****, пред блок 45 на ж.к.
„********“ инцидент, когато след въпрос на ищцата към ответника, защо паркира върху
засадените пред блока рози и люляк, ищцата била нападната от ответника, който и нанесъл
побой и отправил обидни думи. Последното се установява от показанията на разпитаните
свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, в частност от приетите по делото
медицински документи, и косвено от приетите по д.п. № 1823/2018г. по описа на 03 РПУ –
*****, писмени доказателства. Следва да се отчете отчасти и признанието на самия ответник
за неизгоден за него факт, а именно че е нанесъл удар на ищцата, макар и по негови
твърдения с един юмрук, който като такъв следва да бъде кредитиран от съда. В частност се
установява безспорно, че след побоя ищцата е позвънила на телефон 112, но координаторът
й обяснил, че няма да изпратят на място полицейски служители, тъй като инцидента е
приключил. Съдът намира и че е налице причинно-следствена връзка между деянието и
вредите, като съдът намира за установени следните увреждания: оток и кръвонасядане в
областта на лявата долночелюстна става, причиняващи невъзможност за пълно отваряне на
устата; дълбоко охлузване и кръвонасядане по лигавицата на лявата буза, с оток на меките
тъкани на същата, изразен оток и разкъсно-контузна рана на долната устна вляво,
пенетрираща в устната кухина, наложила хирургична обработка /шев/; включително и в
причинна връзка с деянието - контузия на първи горен ляв зъб с лекостепенна луксация на
същия и промяна в цвета му; клинични данни за навяхване на шията, включително и в
причинна връзка с деянието счупване при инцидента на долен ляв мъдрец и горен ляв втори
кътник. Горепосочените увреждания се установиха безспорно, от изслушаната КСМЕ, както
и при изслушването и доуточненията, при изслушването на вещите лица, непосредствено
пред съда.
По отношение исковете за имуществени вреди:
Съдът намира, че вследствие инцидента се установява причинно-следствена връзка
между побоя и следните имуществени вреди: за сумата от 60,00 лева за съдебно дентално
удостоверение по писмени данни; в предвид представената фактура по делото, изслушаната
допълнителна съдебно оценителна експертиза и обстоятелството, че от свидетелските
4
показания се установи, че ищцата постоянно носи очила, което формира извод, че и в деня
на инцидента е носила очила, съдът намира и че иска за имуществени вреди за сумата от
1200,00 лева за диоптрични очила следва да бъде уважен, иска за сумата от 100,00 лева за
телефон марка „Coolpad“, модел S E570 също следва да бъде уважен, доколкото същият бе
представен /счупен/ за оглед пред съда, като се установи от изслушаните свидетелски
показания, че в деня на инцидента ищцата е носила телефона, както и исковете за сумата от
25,00 лева за заплатена от ищцата ортопантомография съгласно приета по делото фактура
№8/20.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2018г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 60,00 лева за заплатен от ищцата преглед за издаване на СМДУ
съгласно фактура №86/21.03.2018г., ведно със законната лихва от 21.03.2018г. до
окончателното плащане, сумата от 40,45 лева за заплатени от ищцата медикаменти, съгласно
фактура №********** от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от 20.03.2018г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 23,63 лева за заплатени от ищцата медикаменти
съгласно фактура №**********/02.04.2018г., ведно със законната лихва за забава от
02.04.2018г. до окончателното плащане, и сума в размер на 18,44 лева за заплатени от
ищцата медикаменти съгласно фактура №**********/27.04.2018г., ведно със законната
лихва, за периода от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото по
делото са налице доказателства за заплащане на тези суми, които са в причинно следствена
връзка с лечението на ищцата, вследствие инцидента, като и от изслушаната комплексна
съдебно медицинска експертиза се установи, че за около 30 дни след инцидента
пострадалата е следвало да приема медикаменти и обезболяващи. Също така съдът намира,
че в причинна връзка с деянието е и претърпяната от ищеца вреда – загуба на златно колие
със златно кръстче с общо тегло 15 грама, 18 карата, за сумата от 1450,00 лева. Върху
горепосочените главници следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
деликта – 10.03.2018г., доколкото вредите са в причинна връзка с него, но в предвид
диспозитивното начало в процеса и невъзможността на съда да се произнесе повече от това
с което е сезиран, законната лихва следва да се присъди, считано от датите, посочени от
ищеца.
След като съдът намери исковете за доказани по основание, следва да коментира
характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди и да определи техния размер по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Като критерий за това чл. 52 от ЗЗД определя
справедливостта. С оглед целта на гражданската отговорност – обезщетяване на реално
претърпените вреди чрез осигуряване на пари, с които да се облекчат претърпените от
пострадалия страдания, следва да се приеме, че релевантни за определяне на обезщетението
следва да са характера и размера на претърпените психически неудобства и отрицателни
емоции. От изслушаната по делото съдебно психологична експертиза се установява, че
вследствие инцидента при ищцата е била налице остра стресова реакция с последващо
адаптационно разстройство и психосоматични клинични изяви, като и към момента на
прегледа са налице симптоми на психоемоционално разстройство, които продължават да са
актуални и понастоящем на фона на медикаментозна терапия. Вещото лице е посочило, че
след инцидента ищцата е отключила разстройства с физически и емоционални последици и
промяна в ежедневието с невъзможност за досегашното му пълноценно изпълнение, страх
от повторно нападение, промяна в хемодинамичните показатели като: пулс, артериална
хипертония, нарушение на нощния сън, силно главоболие за продължителен период от
време, като всички тези разстройства са с висок интензитет и усложнена динамика. Съдебно
медицинската експертиза установява, че след инцидента поради отока в долната челюст
ищцата е имала краткотрайно ограничаване движението на долната челюст за около 1-2
седмици, което се потвърди и от изслушаните свидетелски показания, като се налага извод и
че на ищцата за период около 30 дни е било затруднено отхапването и дъвкателната
способност. Посочено е в експертизата, че за около 30 дни следва да настъпи възстановяване
при така описаните телесни увреждания. Към днешна дата при денталния преглед се
установява, че ищцата няма болки и страдания, но първи горен ляв зъб е с променен цвят,
което ще остане за цял живот. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
5
обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането, като съдът намира, че гореустановените вреди са в пряка връзка с
уврежданията. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането. Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
Безспорно се установи, че ищцата е преживяла тежко инцидента, като кредитирайки
съдебно психологичната експертиза, намира, че при ищцата е била налице остра стресова
реакция, като и към днешна дата са налице симптоми на психоемоционално разстройство,
които продължават да са актуални и понастоящем на фона на медикаментозна терапия.
Ищцата е продължила да изпълнява професионалните си задължения, въпреки
емоционалния и здравословен дискомфорт, вследствие инцидента, което и е причинило
емоционален дисбаланс. И към днешна дата тя изпитва страх при среща с ответника. При
тези данни, съдът приема, че справедливо обезщетение за търпените от ищеца негативни
преживявания, изживян стрес, телесни увреждания, някой от които са за цял живот, с оглед и
възрастта на ищцата, която към датата на инцидента е била на 49г., периода в който ищцата
е търпяла болки и страдания – около месец, интензитета на болките /голям в началото/, и
като съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на деликта – 10.03.2018г.,
е сумата от 7000,00 лева, до който размер иска следва да бъде уважен, а за сумата от 8000,00
лева, разликата над уважената сума от 7000,00 лева до размера на пълно предявената от
15 000 лева, следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 7000,00 лева следва да се присъди и
мораторната лихва, считано от датата на деликта – 10.03.2018г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Ответникът не претендира присъждане на разноски.
Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 876,04 лева, сумата от 1450,00 лева за
изслушване на експертизи, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 1960,00 лева и в размер на 250,00 лева за участие в о.с.з. след второто по делото
открито съдебно заседание, съгласно т.II от договор за правна защита и съдействие от
06.03.2023г., за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.138 по делото, или общо
адвокатско възнаграждение в размер на 2210,00 лева, а разноски в общ размер от 4 536,04
лева. Така на ищеца съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят
6
разноски в размер на 2545,19 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Щ., ЕГН **********,
сумата в размер на 7 000 лева /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания,
психически и емоционален стрес вследствие от нанесения и от ответника побой, обиди и
заплахи на 10.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 10.03.2018г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 3227,52
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие горепосочения на
10.03.2018г. деликт, от които сумата в размер на 1200 лева за диоптрични очила, сумата в
размер на 100 лева за телефон марка „Coolpad“, модел „Porto SE570“, сумата в размер на 270
лева за загубени златни обеци, халки с тегло 3,5 грама, 14 карата, сумата в размер на 1450,00
лева за златно колие със златно кръстче с общо тегло 15 грама, 18 карата, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 10.03.2018г. до окончателно изплащане на
сумите, сумата в размер на 40,00 лева за заплатен от ищцата преглед за издаване на СМУ,
съгласно фактура №1/12.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от
12.03.2018г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 25,00 лева за заплатена от
ищцата ортопантомография съгласно фактура №8/20.03.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 20.03.2018г. до окончателното плащане, сумата в размер на 60,00 лева за
заплатен от ищцата преглед за издаване на СМДУ съгласно фактура №86/21.03.2018г., ведно
със законната лихва от 21.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 40,45 лева за
заплатени от ищцата медикаменти, съгласно фактура №********** от 20.03.2018г., ведно
със законната лихва от 20.03.2018г. до окончателното плащане, сумата в размер на 23,63
лева за заплатени от ищцата медикаменти съгласно фактура №**********/02.04.2018г.,
ведно със законната лихва за забава от 02.04.2018г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 18,44 лева за заплатени от ищцата медикаменти съгласно фактура
№**********/27.04.2018г., ведно със законната лихва, за периода от 27.04.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от
ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 8000,00 лева, разликата над
уважената сума от 7000,00 лева до размера на пълно предявената от 15000 лева.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Щ., ЕГН **********,
сумата в размер на 2545,19 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7