Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2305
07.07.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1255 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
насрещна искова молба, отделена за самостоятелно разглеждане. Претенцията е с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД и
е предявена от Й.И.А. срещу Г. и К. И., като с молба от 14.02.2019г. (при
отстраняването на нередовностите на ИМ) е насочена и
срещи И. и Т. И.. Иска се заплащането на подобрения на стойност 8283.91 лева,
извършени от ищцата в СОС с идентификатор ****** по КК на гр. П., като и
постановяване на право на задържане. Твърди се, че подобренията са извършени в
периода 2013-2017г. и се изразяват в поставяне на вътрешна и външна изолация,
поставяне на настилки в стаите и коридора, изграждане на преградна стена и избИ.е на врата, поставяне на кухненско обзавеждане,
алуминиеви первази на прозорци, алуминиеви врати за баня и тоалетна, монтаж на
входна врата и вътрешни врати на хол и детска и монтаж на 3 бр. климатици.
С определение от 25.11.2019г.
предвид постъпила молба, производството по делото е прекратено по отношение на
правото на задържане и е допуснато обезпечение при представянето на
гаранция.
В срок
е постъпил отговор
на исковата молба от ответниците И.и Т. И., с който оспорват предявената претенция. Твърдят, че са предоставили
възможност на ищцата и семейството й да ползват жилището до закупуването на
тяхно собствено, като в периода от 1998 до 2018г. са извършили редица
подобрения с техни собствени средства. Оспорват всички процесни
подобрения да са финансирани от ищцата с посочения договор за кредит. Оспорват
ищеца да е добросъвестен подобрител и да има качеството владелец, както и да е
налице несъщинска солидарност между ответниците. Правят възражение за
погасяване на претенцията поради изтичането на погасителна давност. Оспорва са
заключението на приета СТЕ. Твърдят, че вътрешната изолация е поставена през
есента на 2013г. от ищцата и съпруга й, а вътрешното измазване и шпакловка е
направено от И.И.. Преграждането и избИ.ето на врата било извършено през 1998г. с личен труд
на ответника и съпруга на ищцата. Настилката от теракот
била осигурена от съпруга на ищцата и поставена през 2001/2002г. от него и
ответника. Ламинатът бил закупен през 2007г. от
ответниците и поставен през 2010 и 2013г. Твърдят, че первазите били от ПВЦ и в
различните стаи били поставени през 2002/2003г., 2008 и 2009г., като в хола
били покрити с техни средства. Признават, че вратите на банята и пералното
помещение са закупени от ищцата, като оспорва претенцията по размер. Признават,
че входната врата е закупена от ищцата през 2012/2013г., но монтажът й бил
заплатен от ответника. Признават, че вътрешните врати са закупени от ищеца през
2014г., като оспорват претенцията по размер. Терасата била обособена като
кухненски бокс през 2001г., а новите шкафове направени през 2017г. Участието на
ищцата се изразявало в заплащането на самите шкафове и мивка, но останалите
дейности били извършени от ответника и трето лице. Оспорват разноските за
боядисване и шпакловане, тъй като не водели до увеличаване на стойността на
имота. Посочените климатици били движими вещи, като
само този в детската стая бил закупен от ищцата и тя можела да си го получи.
Останалите намиращи се в апартамента били закупени от ответниците. Иска се
отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Г. и К. И., с
който оспорват предявената претенция.
Оспорват ищцата да има качеството владелец на имота. Твърдят, че не са знаели
за извършването на подобрения и състоянието на имота било установено при
неговото предаване на 19.06.2019г. Оспорват ищцата сама да е финансирала всички
подобрения с посочения договор за кредит. Присъединяват се към изложените от
другите ответници съображения относно извършените ремонти и възражението за
погасяването им по давност. Отправят покана до ищцата да получи климатика монтиран в детската стая. Иска се отхвърлянето
претенциите и присъждането на разноски.
Правната квалификация на предявената
претенция е чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
С доклада на делото, обективиран в определение
от 28.11.2019г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване за отделени
обстоятелствата, че ответниците И.и Т. И. са притежавали
правото на собственост върху апартамента до прехвърлянето му на ответниците Г.
и К. И. през 2018г.
Принципното положение е, че при извършване на подобрения в
чужд имот, за собственика възниква задължение към подобрителя,
ако в резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за
заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава
собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени. Поради това ответниците И. и Т.
И, като собственици през целия период, когато са извършени ремонтите, се явява материалноправно легитимирани по предявените искове.
От
показанията на свидетелите Х. Х. и В. З. се
установява, че в имота са направени редица подобрения, а именно: вътрешна
изолация, смяна на дограма (която не е предмет на делото), смяна на врати,
поставяне на плочки, ламиниран паркет, изработка и
монтаж на кухненско обзавеждане, первази на прозорците и боядисване. И двамата
свидетели са живели в същата сграда в периода на извършването на подобренията,
имат преки впечатления от ремонтите, показанията им са конкретни,
последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани.
Предвид
горното и с оглед приетата СТЕ, се установява, че ответниците И. и Т. Иванови
дължат заплащането на обезщетение за извършени подобрения по т. 2-3, т. 5-15 и
т. 17 от таблицата на лист 87 от делото. Стойността на обезщетението следва
да се определи по приетата първоначална експертиза, която дава заключения за всички
процесни подобрения, докато в повторната са налице
пропуски по отношение на кухненското обзавеждане и климатиците.
Ищцата и съпругът й
са заживели в имота около 1998г. Няма данни за осъществявано от тях владение.
Те са били допуснати в жилището от И. и Т. И., в каквато насока са изложените от ищцата
обстоятелства и изявленията на самите ответници. Не се установява ремонтите да
са били неотложни и необходими за запазването на вещта, нито да е имало
съгласие на собствениците, поради което отношенията във връзка с извършените подобренията
следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощия,
съответно по правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл ТР №
85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай е налице хипотезата на чл.
61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен интерес- ищцата
и семейство й са ползвали имота. Поради това лицата, в чийто интерес е била
предприета работата, а именно собствениците, отговарят до размера на своето
обогатяване.
Тук следва да се
отбележи, че основанието на претенцията за присъждане
на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за
неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72
и чл. 74 ЗС,
чл. 60
- 62 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя
и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на
облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот,
е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз
основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в
съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба
твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот
(владелец, гестор или държател) или зададеният в
исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното
вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете
суми", "до размера на обедняването", "до размера на обогатяването")
не ограничават съдът да даде защитата
според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда
факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за
съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на
ВКС по чл. 290 ГПК,
а именно: решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г.
о., ГК решение №
129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во
отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро
ГО, решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во
ГО, решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во
ГО, решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г.
IV-то ГО, решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота само ако тя е
по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай
отговорността е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл Решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г.
на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.
Така общите стойности на подобренията, за които отговарят
ответниците И. и Т.
И. съгласно приетата СТЕ е
5802 лева. Всички стойности са образувани съгласно посочения принцип на
неоснователното обогатяване, като е взета по-малката сума между разходите и на
увеличаването.
Претенцията е неоснователна по отношение на климатиците „Мидеа“ и „Хитачи“. Те са движими вещи, не са прикрепени трайно към
имота и могат да бъдат отстранени без някакви особени увреждания за вещта. В
тази насока по отношение на единият от климатиците „Мидеа“ е отправено изявление към ищцата.
Възражението за изтекла погасителна давност е основателно
единствено по отношение на външната изолация. В исковата молба ищцата е
признала, че тя е била поставена през м. юни 2013г. и до предявяването на
претенцията спрямо ответниците И. и Т. И. на 14.02.2019г. е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД 5-годишен давностен срок. След като по настоящето дело не е установено предявилото
претенцията за заплащане стойността на подобренията лице да е имало качеството
владелец, погасителната давност за вземането е започнала да тече от момента на
извършване на подобренията. В тази насока, има данни в показанията на свидетелите
на ищцата, които не са категорични, но сочат период от преди 4,5 или 6 години
за някои подобрения. Годината на извършването на подобренията не е съществената
за основателността на претенцията и тя може да бъде уважена винаги, когато се
установи съществуването на подобренията в имота. В тежест на ответниците е да
установят възражението си за изтекла погасителна давност, като докажат, че
подобренията са извършени преди 2014г. Събраните в тази насока гласни доказателствени
средства обаче не установяват посочените от тях подобрения да са извършени
преди това. Тъй като ответниците не установява пълното и главно възражението си
за изтекла погасителна давност, те следва да понесат и последиците от
недоказаността, след като ищцата е доказала извършването на подобренията.
Ето защо претенцията е основателна са
сумата от 5802 лева, а за разликата до претендирания
размер от 8283.91 следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно е искането за солидарно осъждане ответниците И. и Т. И.. За вземанията
по чл. 61, ал. 2 ЗЗД съпрузите не отговарят солидарно, включително когато
притежават идеална част от вещ при условията на съпружеска имуществена общност.
Разпоредбата на СК предвижда солидарна
отговорност само за задължения, възникнали от договор, но не и за такива от извъндоговорен източник. В този смисъл Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д.
№ 149/68 г., ОСГК и Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010
г., IV г. о., ГК.
По
отношение на ответниците Г. и К. И. претенцията е изцяло неоснователна. Те за
придобили правото на собственост през 2018г., след извършването на всички
подобрения в имота, а от събраните по делото гласни доказателствени средства не
се установява да са знаели за тях или за това с какви средства са били
извършени. В показанията на свидетелката З. има данни за едно посещение пред блока, без
конкретни данни кога е станало това.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците И. и Т. И. следва да да заплатят
на ищцата сумата от 232.08 лева за ДТ и 140.08 лева за СТЕ и 280.16 лева за
адв. възн. съразмерно на уважената част от
претенцията, на база половината от платеното.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответниците И. и Т. И. 61.42 лева за ПСТЕ и адв. възн., съразмерно на отхвърлената част от претенцията. По
отношение на последното е направено възражение за прекомерност, което се явява
основателно. Съобразно НМРАВ размерът на възнаграждението е 809.87 лева, от
които следва да бъде присъдена сумата от 242.64 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответниците Г. и
К. И. 100 лева
за СТЕ и адв.
възн. По отношение на последното е направено
възражение за прекомерност, което се явява основателно. Съобразно НМРАВ размерът
на възнаграждението е 809.87 лева, която следва да бъде присъдено изцяло
предвид отхвърлянето на иска срещу тях.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
И.
Г.И., ЕГН ********** и Т.В.И., ЕГН **********,
да заплатят на Й.И.а А., ЕГН **********,
сумата от 5802.00
лева-
представляваща стойността на подобрения извършени в самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по КК на гр. П., за вътрешна изолация, изграждане
на преградна стена, поставяне на настилки в стаите и коридора, поставяне на
кухненско обзавеждане, алуминиеви первази на прозорци, алуминиеви врати за баня
и тоалетна, входна врата и вътрешни врати, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД
5802.00 лева ДО 8283.91
лева
за външна изолация и монтаж на 3 бр. климатици, както и за солидарното осъждане.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от Й.И.А., ЕГН **********, срещу Г.И.И., ЕГН ********** и К.М.И., ЕГН **********, иск за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищцата сумата от 8283.91 лева- представляваща стойността
на подобрения извършени в самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по
КК на гр. П., за вътрешна изолация, изграждане на преградна стена, поставяне на
настилки в стаите и коридора, поставяне на кухненско обзавеждане, алуминиеви
первази на прозорци, алуминиеви врати за баня и тоалетна, входна врата,
вътрешни врати, външна изолация и монтаж на 3 бр. климатици,
като недобросъвестни купувачи на имота.
ОСЪЖДА И. Г.И.,
ЕГН ********** и Т.В.И., ЕГН **********,
да заплатят на Й.И.А., ЕГН **********,
сумата от 652.32 лева- разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Й.И. А.,
ЕГН **********, да заплати на И. Г.
И., ЕГН ********** и Т. В. И., ЕГН **********,
сумата от 304.06 лева- разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Й. И.А.,
ЕГН **********, да заплати на Г. И. И., ЕГН ********** и
К. М. И., ЕГН **********, сумата
от 909.87 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.