РЕШЕНИЕ № 158/30.7.2021 г.
гр.
Ямбол, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на четиринадесети юли
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Ст. Вълчев
при
секретаря Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 142 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.211 ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на Х.Д.А. ***
против Заповед № 32823-1076/16.04.2021 г. на Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция“, с която на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4,
чл.197, ал.1, т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка
с чл.200, ал.1, т.12 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
от МВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на
младши инспектор Х.Д.А. - старши полицай в 01 група „Охрана на държавната
граница“ на Гранично полицейско управление-Елхово към Регионална дирекция
"Гранична полиция"-Елхово при Главна дирекция "Гранична
полиция", считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, противоречи на
разпоредбите на ЗМВР и е издадена при наличие на съществени процесуални
нарушения, поради което се претендира за нейната отмяна и за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител, който подържа
жалбата на посочените основания, които доразвива, като прави искане за отмяна
на заповедта и за присъждане разноските съгласно приложения списък.
Ответната страна,
редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като в писмени бележки оспорва жалбата и счита, че няма основание за
отмяна на дисциплинарното наказание и оспорената заповед следва да бъде
оставена в сила ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Със Заповед №
3282з-3511/02.12.2020 г. във връзка с Докладна записка рег.№ 7855рс-504/30.11.2020
г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ за получено на 29.11.2020 г. в 17:04:17
часа на телефон * /линия 01, файлове с № 9ВВ8/ съобщение от С.И.Н. от гр.Елхово
за извършено на 28.11.2020 г. в 14:23 часа от Х.А. представил се като
полицейски служител в РДГП-Елхово нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в неспазване етичните норми на поведение на държавните служители
от МВР, Директора на ГД „ГП“ е разпоредил да се извърши проверка за изясняване
на получените предварителни данни в ГПУ-Елхово при Регионална дирекция
“Гранична полиция“-Елхово, определил е поименен състав на комисията, на която
се възлага и е посочил за резултата от проверката да се изготви писмена
справка, която да му се докладва в срок до 15.01.2021 г., като с негови
заповеди с рег.№№ 3282з-3595/14.12.2020 г., №3282з-130/12.01.2021 г. и
№3282з-493/12.02.2021 г. е изменен състава на комисията и срока е продължаван
до 26.02.2021 г.
С Покана рег № УРИ-4070р-1542/27.01.2021 г. връчена на 28.01.2021 г.
А. е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарна проверка и му е
дадена възможност до 29.01.2021 г. да представи писмени обяснения и посочи
доказателства.
Проверката е
приключила със справка УРИ 3282р-4882/26.02.2021 г. по описа на ГД „ГП“, с
която е предложено за извършеното на 28.11.2020 г. нарушение на служебната
дисциплина, на основание чл.194, ал.2, т.4; чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1,
т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР на младши инспектор Х.Д.А.-старши полицай в 01 група
„Охрана на държавната граница“ от ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР да
бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца до
1 /една/ година.
С Протокол УРИ
6865р-6381/29.03.2021 г. А. е бил запознат със справката, правото си да даде
допълнителни обяснения в 24-часов срок, както и с материалите от проверката,
копия от които са му връчени с приемо-предавателен
протокол УРИ 6865р-6382/29.03.2021 г., в която връзка служителя е дал Обяснения
рег.№ 6865р-6445/3003.2021 г.
Със Заповед №
32823-1076/16.04.2021 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на
основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във връзка
с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от МВР е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца на младши инспектор Х.Д.А. - старши полицай в
01 група „Охрана на държавната граница“ на Гранично полицейско управление-Елхово
към Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово при Главна дирекция
"Гранична полиция", считано от датата на връчване на заповедта.
Със Заповед УРИ
6865з-359/01.12.2020 г. на ГПУ-Елхово относноизвършване
на проверка във връзка с получен сигнал за сбиване, в което е участвал служител
от ГПУ Елхово, а именно че на 28.11.2020 г. в 17:15 ч. е получен сигнал в ОДЧ
на ГПУ Елхово от ОД на РУ Елхово за сбиване между мл. инспектор Х.Д.А. - ст.
полицай в 01 група ОДГ в ГПУ Елхово и гражданина на гр.Елхово М.С.Н. и за
изясняване на участието на служителя от ГПУ Елхово в инцидента е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на
обстоятелствата и фактите относно участието на мл. инспектор Х.Д.А. в сбиване
на 28.11.2020 г. и има ли нарушение па служебната дисциплина от страна на
служителя, определен е поименен състав на комисията, на която се възлага и е
посочено за резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да му
се докладва в срок до 08.01.2021 г., който срок със Заповед УРИ 6865з-3/05.01.2021
г. е удължен до 22.01.2021 г.
Проверката е
приключила със справка рег.№ 6865р-1603/22.01.2021 г. по описа на ГПУ-Елхово, в
която е направен извод, че от извършения анализ на документите, с които
комисията се е запознала става ясно че в действията на служителя Х.Д.А.-ст.полицай
в 01 група ОДГ от ГПУ Елхово липсват признаци за извършени нарушения и не
съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, ал.2,
т.4 от ЗМВР и е предложено на служителят Х.Д.А.-ст.полицай в 01 група ОДГ от
ГПУ Елхово да не бъде търсена дисциплинарна отговорност, поради липса на
основания за извършени нарушения и че не съставляват нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, ал.2, т.4 от ЗМВР.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване
пред Административен съд Ямбол е Заповед № 32823-1076/16.04.2021 г. на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на основание чл.204,
т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1,
т.12 от ЗМВР, за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от МВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца на младши инспектор Х.Д.А. - старши полицай в 01 група „Охрана
на държавната граница“ на Гранично полицейско управление-Елхово към Регионална
дирекция "Гранична полиция"-Елхово при Главна дирекция "Гранична
полиция", считано от датата на връчване на заповедта.
В съответствие с
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспорената
заповед на Директора на ГД „Гранична
полиция“ е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност,
съгласно правомощията му посочени в чл.204, т.3 ЗМВР във връзка с чл.197, т.3 ЗМВР, като дисциплинарното наказание е наложено в преклузивия
двумесечен срок по чл.195, ал.1 ЗМВР от откриване на нарушението.
Според дефиницията
на чл.196, ал.1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като ал.2 посочва, че
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Налице е константна
съдебна практика, обективирана в Решение № 6574 от
4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2015 г.,
5-членен с-в, докладчик съдията Л. М., Решение № 7186 от 2.06.2009 г. на ВАС по
адм. д. № 1846/2009 г., 5-членен с-в, докладчик
съдията Г. Г., Решение № 7513 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 4539/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Н. Д., Решение № 8908 от
28.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2007 г.,
5-членен с-в, докладчик съдията Т. Н., Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС
по адм. д. № 10434/2009 г., 5-членен с-в, докладчик
съдията С. А. и Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 15489/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г.К.
Същата приема, че нарушението се счита за открито когато
органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание разполага с
достатъчно доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя и този
момент не се идентифицира с момента на откриване на дисциплинарното
производство, защото към него не може да има достатъчно доказателства, т.е.
релевантният момент е най-ранната дата, на която обобщената справка е доведена до знанието на компетентния наказващ
орган, т.к. преди това той не е разполагал с достатъчно данни за нарушението и
нарушителя и не е могъл да издаде процесната заповед,
поради което и всеки по-ранен момент не може да се свърже с момента на
откриване на нарушението по смисъла на чл.195, ал.1 ЗМВР и съответно теченето
на предвидения в тази разпоредба преклузивен
двумесечен срок.
Поради това в случая
от изготвянето на справка УРИ 3282р-4882/26.02.2021 г. до издаването на Заповед
№ 32823-1076/16.04.2021 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“ не са изтекли преклузивните законови срокове и наказанието е наложено в
техните рамки.
Спазено е
изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения.
В случая това е
сторено като веднъж с Покана рег №
УРИ-4070р-1542/27.01.2021 г. А. е бил запознат със заповедта за образуване на
дисциплинарна проверка и му е дадена възможност да представи писмени обяснения
и посочи доказателства и втори път, преди налагане на дисциплинарното
наказание, когато с Протокол УРИ 6865р-6381/29.03.2021 г. служителя е бил
запознат със справка УРИ 3282р-4882/26.02.2021 г. и с правото си да даде
допълнителни обяснения, което е направил с Обяснения рег.№ 6865р-6445/3003.2021
г.
Действително е
налице некоректно посочване на дати като в Заповед № 32823-1076/16.04.2021 г.
на Директора на ГД „Гранична полиция“ е отразено, че служителя е запознат със
справка УРИ 3282р-4882/26.02.2021 г. на
29.01.2021 г., а в Протокол УРИ 6865р-6381/29.03.2021 г., че е съставен на
29.04.2021 г., но явно се касае за технически грешки, които с оглед останалите
документи и данни не са в състояние да променят смисъла или да доведат да
неяснота относно волята на автора им и да
въведат служителя в заблуждение до степен да не може да организира
адекватна защита или съда да не е в състояние да извърши проверка за
законосъобразност, за да съставляват съществени процесуални нарушения и да са
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Що се касае до
обстоятелството, че изготвената на 26.02.2021 г. справка УРИ 3282р-4882 е
връчена на А. на 29.03.2021 г., то от него не може да се направи категоричен
извод в каквато и да е насока, още повече че директора на ГД „Гранична полиция“
е бил запознат с нея на 18.03.2021 г.
Неоснователни са и
доводите в жалбата, че проверката е извършено от комисия в незаконен състав и
извън определения срок, т.к. и двете са били променяни с допълнителни цитирани
по-горе заповеди на компетентия орган.
Паралелно с това
атакуваната заповед на Директора на ГД „Гранична полиция“ е незаконосъобразна,
т.к. е издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните
норми, което е основание за отмяната й съгласно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК, по
следните съображения:
С процесната заповед наказанието е наложено за това, че „На
28.11.2020 г. около 13.30 часа, младши инспектор Х.Д.А. старши полицай в 01 група ’’Охрана на
държавната граница“ (ОДГ) на Гранично полицейско управление (ГПУ)-Елхово към
Регионална дирекция ’’Гранична полиция“ (РДГП)-Елхово е управлявал личния си
лек автомобил марка „*“ в гр.Елхово по ул.„Ж. П.“. На кръговото кръстовище е
възникнал инцидент с пресичащо пътното платно куче.
Служителят спрял
автомобила си, излезнал от него и започнал да обижда
и да крещи на случайно преминаващите по тротоара Б.Г.К. и М.С.Н. от гр.Елхово,
които са разхождали кучетата си на повод. В същото време на място се е появила Д.Г.Д.
от гр.Елхово собственичка на кучето, което е пресякло пред автомобила на младши
инспектор А..
Независимо, че е
разбрал чие е кучето, служителят продължил със скандала с Б.К. и М.Н.. Обадил
се е по телефона на родителите им и е отправял закани за живота и здравето на Н.
Към 15,00 часа на
същата дата, в гр.Елхово на ул.„*“ №* пред дома на младши инспектор А. отново
възниква спор между него, М.Н. и майка му К.С.К.. Спорът прераства във
физическа саморазправа.
На място са
пристигнали екипи от Охранителна полиция на РУ - Елхово и линейка от ФСМБ -
Елхово.
На младши инспектор А.
и М.Н. са съставени предупредителни протоколи и материалите по случая са
изпратени в Районна прокуратура Ямбол.“
В заповедта е
направен извод, че „Деянието на младши инспектор Х.А. е извършено виновно и е в
нарушение на изискванията на точка 19 (Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява) от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“ и наказанието е наложено „за извършеното на 28.11.2020 г. за
времето от 13.30 часа до 15.40 часа в гр.Елхово, нарушение на служебната
дисциплина, установено в хода на образувано дисциплинарно производство, разпоредено със заповед рег.№ 3282з-3511/02.12.2020 г.,
приключило със справка peг. № 3282р-4882/26.02.2021
г.“
Така направеното
изложение води до вътрешно противоречие и неяснота в съдържанието на заповедта
по отношение въпросите колко деяния, нарушаващи служебната дисциплина, приема
наказващия орган, че е извършил служителя и за кое от тях е наложено наказанието.
В този аспект от
една страна се описват два случая, при които е възникнал конфликт между Х.А. и М.Н.
– първия когато автомобила на А. е засечен от преминаващо куче и водача е
отправил реплики към Н. и втория-пред дома на А., когато между него и Н. е
имало физически сблъсък.
Независимо от
връзката и взаймната им обусловеност, се касае за
самостоятелни деяния, случили се в различно време, изразяващи се в различни
вербални и физически действия и възприети от различни лица.
Ето защо всяко от
тези деяния евентуално осъществява състав на различно дисциплинарно нарушение,
което следва да бъде описано с всички характеризиращи го белези.
Въпреки това
наказващия орган говори за „деянието на младши инспектор Х.А.“ в единствено
число, без да посочи с кое от изброените по-горе приема да е извършено
нарушение на служебната дисциплина. Последното не се променя и от записаното,
че се касае „за извършеното на 28.11.2020 г. за времето от 13.30 часа до 15.40
часа в гр.Елхово, нарушение на служебната дисциплина“, т.к. периода обхваща
всички събития.
Същото води до
неяснота на обективираното в заповедта и невъзможност
за провеждане на оспорване и ангажиране на доказателства по отношение на
релевантните факти, както и за прилагане на относимата
правна норма.
Освен това съгласно
чл.197, ал.3 ЗМВР на държавен служител, който е извършил две едновременно
установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като
определи наказание за всяко, може да наложи:1.по-тежкото от определените
наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по
вид дисциплинарни наказания или 2.едно общо наказание за максимално предвидения
от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви
по вид наказания.
По тази причина и
дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да прецени всяко от двете
нарушения поотделно и да определи съответни наказания. Независимо че и двете
деяния съставляват нарушения, за които се предвижда еднакво дисциплинарно
наказание, то е било необходимо наказващият орган да ги обсъди самостоятелно и
да ги включи във фактическите и правни основания за издаване на
административния си акт.
За да възприеме
фактическата обстановка наказващия орган се позовава на справка УРИ
3282р-4882/26.02.2021 г. на ГД „ГП“.
Посоченото в
обстоятелствената част на последната се потвърждава от приложените към нея
доказателства досежно това, че в гр.Елхово автомобил
управляван от А. е засечен от преминаващо куче и водача е отправил реплики към Н.,
че А. е говорил по телефона с бащата на Н., което е довело до срещата пред дома
на А., където между него и Н. е имало физически сблъсък, като за всичко това
няма спор между участниците или противоречие в показанията им и тези на свидетелите.
Същевременно
изводите, че младши инспектор Х.А. е обиждал Н. при първия им контакт, че е
отправял заплахи за здравето и живота му и че е причина за физическия им
сблъсък, не се подкрепят по безспорен начин от съвкупността на събраните
доказателства поради наличие на съществени противоречия между тях, които
несъответствие не са били изяснени нито в хода на проверката, нито от
наказващия орган, който е приел безкритично представените му факти и
предложения, без да ги анализира и съпостави с всички данни.
В тази връзка
изрично в цитираната справка е записано, че комисията се е запознала с
материалите от извършена проверка в ГПУ-Елхово, образувана със заповед №
6865з-359/01.12.2020 г. във връзка с получен сигнал в ОДЧ на ГПУ-Елхово от Оперативния
дежурен на РУ-Елхово за сбиване с участието на служител на ГПУ-Елхово-младши
инспектор Х.Д.А.-старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ и
лицето М.С.Н., както и издадените на А. епикриза
№9784/01.12.2020 г. от МБАЛ “Св. Пантелеймон“ АД-гр.Ямбол
и съдебномедицинското удостверение № 520/2020 г. от
СМДЛ “Медексперт д-р Ч.“-гр.Сливен; че на място са
били установени свидетели-очевидци на инцидента, а именно-В.Х.Д. и С.Г.П., от
които са били снети сведения по случая и че по време на извършената проверка,
комисията е снела писмени сведения от М.С.Н., Б.Г.К., С.И.Н., К.С.К. и Г.М.К.,
провела е разговори с началника на 01 група „Охрана на държавната граница“ от
ГПУ-Елхово-старши инспектор П.М.-пряк началник на А. и председател на комисията
извършила проверката в ГПУ-Елхово, както и с младши инспектор Ч.Г.-старши
тактически полицай в сектор „Специални тактически действия“ към
РДГП-Елхово-съсед на А..
При това, въпреки че
е разполагала с пълния обем от събраните свързани със случая доказателства, то
комисията е кредитирала единствено и само сведенията дадени от М.С.Н., Б.Г.К., С.И.Н.,
К.С.К. и Г.М.К., без да коментира в какви отношения са помежду си и без да ги
съпостави с останалите данни, за да прецени достоверността им.
В тази връзка, макар
в справката изрично да е посочено качеството на всяко едно от лицата дали
сведения, нито комисията, нито наказващия орган са взели предвид, че М.С.Н.
твърди да е пострадал от действията на А., че Б.Г.К. е приятелка на М.Н. и
участник в инцидента с кучето, че Г.М.К. е баща на Б.Г.К., а С.И.Н. и К.С.К. са родители на М.Н., като последната е
и присъствала при физическия сблъсък между А. и сина й.
Ето защо при
съществуващите между посочените лица роднински и приятелски отношения и пряката
им заинтересованост, показанията им може да се ползват за изграждане на
действителната фактическа обстановка само доколкото се подкрепят безспорно от
други доказателства или не са в противоречие с такива.
В настоящия случай
това не е налице, т.к. по преписката са приобщени показанията дадени от К.Б.Д.,
Т.Г.П., С.Г.П. и В.Х.Д., които са били свидетели очевидци на конфликта между Н.
и А., възникнал пред дома на последния. Същите лица дават сведения, които се
различават от твърденията на Н. и майка му за развитието на срещата, за
отправените реплики и нанесените удари.
Освен това приетото
в справката, че А. е отправял обиди и закани към Н. при инцидента с кучето не
се потвърждава дори от неговия собственик Д.Г.Д., която в сведението си само
сочи, че човека на автомобила се е разкрещял на другия мъж с кучетата, но не
твърди да го е обиждал или заплашвал.
Що се касае до
твърденията за отправяни заплахи за здравето и живота на Н., то те не се
подкрепят от каквито и да е данни от независими източници.
Отделно следва да се
посочи, че получената от Ч.Г. - съсед на Х.А. информация, че последния видимо е
бил в добро състояние, не съвпада с тази съдържаща се в сведенията на К.Б.Д., Т.Г.П.,
С.Г.П. и В.Х.Д., и се опровергава от съдържанието на епикриза
№9784/01.12.2020 г. от МБАЛ “Св. Пантелеймон“ АД-гр.Ямбол
и съдебномедицинското удостверение № 520/2020 г. от
СМДЛ “Медексперт д-р Ч.“-гр.Сливен, и от
обстоятелството, че А. е бил приет по спешност за болнично лечение.
Ето защо нито
назначената да извърши проверка комисия е изяснила фактите, нито наказващия
орган е изпълнил задължението си по чл.206, ал.3 ЗМВР във връзка с чл.35 АПК да
разкрие обективната истина и да издаде акта си след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията.
В тази насока от
една страна с оспорената заповед директно са възприети направените в справката
изводи, без да се коментира даването на вяра само на свидетелите на единия от
участниците в инцидента и противоречията им с другите писмени и гласни
доказателства, а от друга е прието за неоснователно посоченото в писменото
възражение на служителя, без за това да са изложени каквито и да е съображения.
Същото се отнася и
за отразеното в заповедта по отношение на оценката на събраните доказателства и
преценка тежестта на нарушението, т.к. доводи в тази насока не са посочени, т.к.
са налице лишени от съдържание бланкетни фрази, които
не обосновават издадената заповед.
Посочените нарушения
на процесуалните правила са съществени, защото при недопускането им би могъл да
се промени крайния извод, поради което са самостоятелно основание за отмяна на
атакуваната заповед.
На следващо място
заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон.
Цитираният в нея за
нарушен текст на нормата на т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от МВР задължава държавния служител да пази доброто име на
институцията, която представлява и неспазването на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарните нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание" .
В настоящия случай
не се установи по безспорен и категоричен начин наличието на посочените
материално-правни предпоставки, осъществяването на които да даде основание за
налагане на дисциплинарно наказание.
Доказателствената тежест за това е
изцяло на наказващия орган, което изрично му е разяснено в определението за
насрочване на делото, поради което е негово задължението както за установяване
на фактическите основания посочени в заповедта, така и за отстраняване на
противоречията между събраните данни.
Ето защо при така
ангажираните доказателства не може да се приеме, че младши инспектор А. е
извършил вмененото му във вина нарушение и е накърнил доброто име на
институцията, която представлява, което води до постановяване на заповедта в
противоречие с материалноправните разпоредби.
Предвид посоченото
съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което следва
да бъде отменена.
При този изход на
делото и на основание чл.143, ал.1 АПК ответната страна дължи да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 510 лева за платени държавна
такса и адвокатски хонорар.
Водим от горното, Я
А С, шести административен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 32823-1076/16.04.2021 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“,
с която на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл.200, ал.1, т.12
от Закона за Министерството на вътрешните работи, за неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на младши инспектор Х.Д.А.
- старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ на Гранично
полицейско управление-Елхово към Регионална дирекция "Гранична
полиция"-Елхово при Главна дирекция "Гранична полиция", считано
от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да
заплати на Х.Д.А. *** със съдебен адрес *** направените по делото разноски в
размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението на
основание чл.211 ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
СЪДИЯ : /п/
не се чете