Р Е Ш Е Н И Е
№………....................../02.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на девети юли през две хиляди двадесети първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16473 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Д.М.М.
срещу „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
в общ размер на 2723,42 лв., представляваща начислени и незаплатени В и К услуги,
за обект, находящ се в с. *, с абонатен № *, за периода
от 16.04.2019г. до 20.05.2019г., за което е издадена фактура №*/22.05.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е наследник на
починалата *, починала
на 31.07.2015 г. Твърди се, че наследодателката на ищеца не е била клиент на
ответното дружеството с обект с абонатен № 1149713, евентуално че със смъртта
ѝ са погасени всички облигационни отношения, в които е участвала. Оспорва
се дължимостта на сумата по фактура №*/22.05.2019 г., поради издаването ѝ след смъртта
на *а, като
посочва, че периодът на потребление е след нейната смърт. Сочи се, че между
ищеца М. и ответното дружество не са налице облигационни отношения, същият няма
качеството на потребител на ВиК услуги, няма разкрита
на негово име партида при ответника към датата на издаване на фактурата, поради
което и не дължи сумите по нея. Сочи се, че едва след подаване на жалба до
ответника партидата е прехвърлена на негово име, но задължението по фактурата
не било сторнирано. Твърди се, че към датата на
смъртта на наследодателката * не е съществувал дълг на последната, в който да
встъпи ищецът, тъй като е починала три години преди издаване на фактурата,
поради което счита, че не дължи плащане. Отделно оспорва претендираното
количество вода да е реално потребено и доставено от
ответното дружество. Сочи, че реалното потребление следва да бъде установено с карнети, подписани от потребителя. Настоява, че
счетоводството на ответника е нередовно и не може да се позовава на него. Сочи
се, че липсват уведомления до наследодателката или ищеца за забавяне или
неплащане на суми. Твърди се, че ответникът не е издал фактура в указания в ОУ
срок и такава не е връчена на ищеца и наследодателя му. Твърди се, че
демонтирания водомер е бил технически неизправен (неработещ), за което
потребителят не бил уведомен по съответния ред. Навежда доводи за
незаконосъобразно служебно начисляване на вода по ОУ и претендирани
от ищеца. Счита, че не е налице виновно поведение на потребителя. Оспорва
ответника да предоставя услуги в процесния имот. Оспорва се верността на
отразените в недобора констатации относно показанията на водомера. Сочи, че по
твърдения на ответника сумата се претендира за консумация на 880 куб.м. вода за
предходен период, повече от един месец, поради което релевира
възражение за погасяване по давност на периодичното задължение за заплащането
ѝ. По тези съображения моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че не
е доказана изправност на водомера и че количеството доставена вода до ищеца.
Сочи се, че процесното количество вода се претендира
за един месец, като представения облог за плащанията не се ползват с обвързваща
сила. Излага се, че се касае за служебно начисляване на вода, а не реално
отчитане на такава. Сочи се, че след подмяната на водомера и реалното отчитане
на водата чрез дистанционен отчет била видима динамиката на консумацията на
вода. Претендираните количества вода от 880куб.м. не
се установява да са консумирани в месеца, за който се претендират. Настоява се,
че задължено лице е била наследодателката, но претенцията за заплащането им не
била предявена спрямо нея. Намира, че не са доставени процесните
количества вода. Депозирана е писмена защита, с която са изложени подробни
съображения по същество на спора. Сочи се, че не е доказано наследодателя да е
потребител и да е потребил реално процесното
количество вода, отделно намира, че не е материалноправно
легитимиран да отговаря за задълженията на наследодателката си. Настоява се, че
липсва подпис на потребителя при отчитане на водомера. Сочи се, че в справката
са удостоверени служебно начислени кубици, а не реално потребление. Подчертава
се, че демонтираният водомер е бил технически неизправен и показанията от него
са послужили за служебно начисляване на процесните
количества вода. Настоява се, че това количество вода не може да бъде доставено
за девет дни до обекта, което се признавало и от ответника. Последният не
заявявал за какъв период се претендира това количество, с което се препятствала
възможността ищецът да възрази за настъпила погасителна давност. Намира за
неоснователни твърденията, че се извършва шестмесечно изравняване. Отделно
намира, че вземанията са погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „*” ООД, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена вода. Оспорва се
твърдението, че наследодателката на ищеца не е била абонат на дружеството.
Сочи, че обекта на потребление е воден по партида на * до подаване на заявлението от ищеца
през ноември 2020 г. за промяна на партидата. Сочи, че задълженията по тази
партида са заплатени, с изключение на процесните.
Твърди, че ищецът на основание чл. 62, ал. 1 от ОУ е имал задължение в
качеството на наследник в срок до 30.09.2015 г. да подаде заявление за промяна
на партидата и да представи удостоверение за наследници, като това не било
сторено. Намира, че бездействието на ищеца не следва да се цени в ущърб на
ответника, като ответникът добросъвестно е продължил да изпълнява задълженията
си по доставка на вода. Сочи се, че след 31.07.2015 г. в имота са ползвани ВиК услуги, които били заплащани регулярно и без
възражения. Твърди, че ищецът ползва имотът и след смъртта на * между ищеца и ответника е
възникнало валидно облигационно отношение по повод доставка и ползване на ВиК услуги. Намира, че като единствен наследник ищецът
дължи плащане на процесната сума. Сочи, че стойността на претендирана
вода е за осъществена реална доставка на 880куб.м., формирана от разликата
между новото показание от 1402 куб.м., отчетено на 20.05.2019 г., съгласно
подписания от лицето осигурило достъп до водомера, протокол от демонтаж на
водомера, и старото показание от 522куб.м. Излага, че количеството ползвани
услуги, отчетени по стария водомер до показание 522 куб.м. са платени.
Настоява, че задължението за потребената услуга
възниква от извършване на отчета на водомера, а не от издаване на фактурата,
като оспорва твърдението, че последната трябва да бъде връчвана на абоната.
Оспорва се твърдението, че водомерът е бил технически неизправен, като сочи, че
в протокола е посочен неработещ водомер – водомер без метрологична пломба, за
което * М. (син на ищеца) бил уведомен.
Подчертава, че претендираното количество от 880
куб.м. не е служебно определено количество ползвани В и К услуги. Сочи, че
уведомителното писмо от 20.05.2019 г. е подписано от * М., като намира посочените чл. 25, ал. 8 и чл. 26, ал.
2 от ОУ за неотносими към спора. Сочи се,че от 2018
г. отчетът на показанията на водомера се осъществява чрез електронен карнет (таблет) и приложение намирала разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от ОУ, неизискваща подпис на потребителя.
Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си за отчитане на
водомера на ищеца, изискващ зазимяване, два пъти годишно. Намира за неоснователно
възражението за погасяване на вземането по давност, поради това че падежът на
задължението е настъпил на 22.06.2019 г. към която дата давността не е
изтекла. Сочи, че месечната консумация
на вода е по-голям обем от тази, отчитана по демонтирания водомер. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се
претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск. Изразява
подробни съображения по същество на спора и моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски. Настоява се, че визуалният отчет на водомера е извършен
през м. 05.2019 г., при което са изравнени сумите, като показанието било обективирано в уведомително писмо, подписано от
представител на абоната. Сочи се, че е налице извънсъдебно признание в жалба от
м.11.2019 г. на факта за самоотчет и зазимяване на
водомера. Подчертава, че не е било отправено искане за извършване на експертиза
на сваления водомер след демонтажа му, като нямало основание да се приеме, че
същият е технически неизправен, тъй като десетгодишния срок за подмяната му не
бил изтекъл. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между
страните, а и от представеното по делото удостоверение за наследници от
04.06.2020 г. се установява, че ищецът Д.М. е
наследник на Милка Вълчанова Митева, починала на 31.07.2015 г.
От
представения по делото констативен – двустранен протокол №100/21.05.2019 г. за
подмяна на индивидуален водомер се
установява, че в обекта, находящ се в с. Тополи е демонтиран водомера в присъствие
на * М.,
като са отразени показания 1402 куб.м. Посочена е година на метрологична пломба
2019 г. Оградена е цената за неработещ водомер; водомер
без метрологична пломба.
От
уведомително писмо №* от 20.05.2019 г. се установява, че на адреса
на потребление, находящ се
в с. *, с абонатен
№ *, са
отразени показания на водомера 1402куб.м., като е отбелязно, че липсва или е нарушена целостта на фабричната
пломба на водомера, за които обстоятелства е положил подпис лицето * М..
От
представената по делото фактура се устновява, че за процесния водомер при старо показание 522 от 16.04.2019 г.
и ново от 1402куб.м. от 20.05.2019 г. са изчислени 880 куб.м., на стойност
2723,42лв.
С жалба вх.
№ */17.06.2019
г. ищецът Д.М. възразява, че водомерът не
е предаден на собственика на обекта. Сочи се, че е установено, че
водомерът е повреден и трябвало да му се предаде за ремонт. Излага, че синът му
е подписал констативния протокол, тъй като бил уверен от икасатора,
че няма проблем с това.
Видно
от писмо на „*” ООД с изх. № */01.07.2019 г. е посочено, че
отчетените 880 куб.м. вода не са консумация за един месец, а са натрупани за
предходен период, тъй като не е осигуряван достъп до водомера за реален отчет
поне два пъти годишно. В карнета на инкасатора нямало подпис от 09.2014 г. и за
този период било начислявано прогнозно количество вода.
С жалба от
16.07.2019 г. ищецът е поискал предтавяне на снимков
материал и протокол от метрологичната проверка. Отправил е няколко жалби за
коригиране на начисленото количество вода, поради повреда на водомера.
От
заявление от 13.11.2020 г. се установява, че Д.М. е отправил изрично желание да
бъде променена съществуваща партида на потребител на услуги обект, находящ се в с. * с абонатен № *.
Видно от
представената справка за облога и плащанията на абоната Д.М. за периода от
19.01.2011 г. до 09.07.2021 г., че за периода от 20.10.-03.11.2015 г. са
отразени 0 куб.м. вода, като от 19.10.2016 г. до 16.04.2019 г. са отбелявани по 10 куб.м. вода, като за 16.04.2019 г. до 20.05.2019
г. са отразени 880 куб.м., следващите отразени показания варират от 3 до 50
куб.м.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите *.
От показанията на свидетеля * се установява, че в качеството му
на инкасатор при „В и К“ отчитал поканията на
водомера на обекта на потребление на ищеца от 02.2019 г. Сочи се, че при
посещението в имота през м.03.2019 г. не му отворил никой, като на место имало
къща и месарски магазин. През 04.2019 г.
отново посетил обекта и излязъл човек, който му казал, че върху шахтата на
водомера има паркиран автомобил и отново не отчел водомера. Сочи, че при
отчитането през 05.2019 г. вече бил осигурен достъп от представител на абоната
и били отчетени много кубици вода. При отчитането установил, че водомерът е с
нарушена фабрична пломба, като на следващият ден отишли заедно с водопроводчик
да сменят водомера. Старият водомер бил подменен с нов с дистанционен отчет. Абонатът бил запознат с показанията на
водомера и се подписал на уведомителното писмо, което му било предоставено. През
02.2019 г. отчел прогнозно количество вода, тъй като водомерите се зазимявали
от ноември до март. През този период се начислявали прогрозни
количества или се давали самоотчети от абоната.
Служебното начисляване се извършвало на база предходен период от 02.2015 г. по
10 куб.м.
От показанията на свидетеля * се
установява, че е демонтирал водомера на процесния
обект, отчел е показанията му и е предоставил протокола на лицето, което му е осигурило
достъп да се подпише, което последното е направило без забележки. Причината за
подмяна на водомера била наличието на уведомително писмо от инкасатора. При демонтжа на съществуващия водомер не установи нередности по
него. При демонтажа липсвала метрологичната пломба, като била налична пломбата
на ВиК. Демонтираният водомер бил предаден във ВиК.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124, ал. 1 от ГПК.
Така предявеният отрицателен установителен иск възлага в тежест на ответника
да докаже дължимостта на сумата за потребено и
незаплатено количество вода, а именно той следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той
трябва да докаже, че е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и
канализационни услуги в твърдяния обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена
по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, т.е. в резултат на извършената проверка законосъобразно е начислил към
сметката на абоната претендираното количество вода и
то е реално доставено на абоната.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "Водоснабдяване и канализация - Варна", потребители
на ВиК услуги са юридическите или физическите лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в
30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при
неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
От събраните по делото доказателства се установи, че обекта на потребление
е отчитан под абонатен номер, воден при ВиК
оператора, на Милка
Вълчанова Митева, починала на 31.07.2015 г.
Не
е спорно, че ищецът е наследник на *, който е ползвал
имота, находящ се в
с. *, и през
ноември месец 2020 г. партидата е разкрита на името на ищеца. Ето защо съдът
намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно отношение и
фактът, че наследодателката на ищеца е починала през 2015 г., за което
ответникът не е уведомен, не изключва качеството на потребител на ищеца М..
Неизпълнението на задължението на абоната да уведоми ответното дружество за
промяна на собствеността – в случая настъпило наследствено правоприемство,
не освобождава потребителя да заплаща реално потребените
количества вода в обекта на потребление и не може да се тълкува в ущърб на
водоснабдителното дружество. В случая действително не се касае за задължения
възникнали в патримониума на наследодателката
и преминали в наследствената маса в патримониума на
ищеца, доколкото процесните количества вода се
претендират да са потребени след 2015 г., а за потребени такива от ищеца в качеството му на собственик и
ползвател на обекта на потребление, поради което и твърденията на ищеца за недължимост на претендираните от
ответника стойности в този смисъл са неоснователни.
По изложените по-горе съображения, съдът
приема, че ищецът има качеството на потребител
по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия и като такъв е задължен да заплаща ползваните услуги,
отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "*", услугите ВиК
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. С идентично
съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества
питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и
редът за отчитане на количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл. 23,
показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не
по-дълъг от един месец. Съобразно чл. 21 от ОУ показанията на водомерите
се отчита за период не по–дълъг от 3 месеца за потребителите за питейно- битови
нужди по чл. 3, т. 1 от ОУ и 6 месеца за имоти с водомерен възел,
изискващ зазимяване /какъвто е процесният по делото
водомер във външна шахта/, като в междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количеството изразходвана вода, определено въз основа на средно-месечния разход
от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомера
количеството вода се изравняване съответствие с реалното потребление - чл.21,
ал.3 от ОУ. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал.3 от ОУ
потребителят е задължен да осигурява достъп за осъществяване на отчети, като
при невъзможност за отчитане потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитане в удобно време за
двете страни в срок не по-дълъг от една година.
В случая от анализа на така
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
като последователни и вътрешно-логични, се установи, че потребителят е
извършвал т.нар. „самоотчет“, като през месец май
2019 г. в присъствието на представител на абоната
- синът му Марин М., е отчетена разлика
от предходно показание /552/ и отчетеното /1402/ в размер на 880куб.м.
Ищецът оспорва това
количество преминала през водомера вода с довод, че водомерът е неизправен и
същото не е реално потребено от него.
От съвкупния анализ на
събраните по делото, съдът приема, че претендираното
от ответника количество вода е реално потребено от
ищеца, поради което и дължи заплащането му. Установи се от събраните доказателства, че към датата на демонтажа,
водомерът е бил с нарушена пломба, но няма данни същият да е бил неизправен.
Свидетелите * еднопосочно излагат, че водомерът не е бил
технически неизправен, като подмяната се е наложила от нарушена фабрична
пломба. От показнията на свидетелите и представения
констативен протокол, чиято автентичност не е опровергана и се ползва с
обвързваща сила за неизгодните в него факти като частен свидетелстващ документ,
еднопосочно се установи, че при демонтажа на водомера са отчетени показания от
1402 куб.м. и същият е подписан от представител на абоната без каквито да е
възражения. Както се установи, показанията на водомера са обективирани,
както в протокола за демонтаж, така и в уведомително писмо, поради което с
подписа си потребителя се съгласява с така посочените стойности. Липсата на
съставени и представени по делото преди това карнети,
удостоверяващи стойностите на потребените количества
вода, не изключват доказателствената стойност на
представения констативен протокол и уведомително писмо, в които са отразени
стойностите на водомера и които са подписани от абоната без възражения.
Установените количества питейна вода при осъществения отчет на 20.05.2019г. се дължат на неправилно „самоотчитане“
– предоставените от потребителя сведения на длъжностното лице по отчитане на
водомерите при ВиК оператора, в периода на т.нар.
„зазимяване на водомера“, както и от неосигурения достъп за отчитането му за
период от три месеца до реалното му отчитане за периода от м. март до месец май
2019 г. Както се коментира по-горе съобразно ОУ служебното начисляване се
осъществява на база два предходни отчета, като съобразно справката за облога и
плащанията за периода след 2016 г. са начислявани приблизително еднакви по
стойност количества от 10 куб.м. Или по т.нар. зазимяване за периода от
2018/2019 г. при отчета през м. 05.2019 г. е изравнено реалното потребление
през този период. Показателно за неравномерното потребление в обекта на ищеца,
в това число и високо, е отчитането и след дата на монтажа на дистанционния
водомер и стойности, достигащи до 50 куб.м., което е индиция
за възможността за натрупване на претендираните
стойности за период от една година.
От друга страна, задължение на абоната е да
поддържа в изправност средството за измерване, поради което неправилното
отчитане не може да се вмени във вина на дружеството –ответник (по аргумент от
чл.17, ал.4 от ОУ). Не се оспорва, че процесният водомер е монтиран с нулеви показания през
11.2015 г., което се установява и от справката на л. 53 от делото, поради което
и с оглед изминалия период от време до демонтажа му, същият е бил в
метрологична годност. Не са ангажирани доказателства за обратния извод, като
събраните по делото доказателства сочат за неговата изправност. Следователно,
съдът намира, че претендираните от ответника
количества питейна вода са реално потребени, поради
което им се дължи плащане. Неоснователно е възражението за погасяване на
вземането по давност, доколкото реалното отчитане е извършено на 20.05.2019 г.
за потребена вода за предходни периоди, падежирало за
плащане на 21.06.2019 г., за които самият потребител не е осигурил достъп и от което не може да черпи
права от собственото си поведение.
По изложените съображения съдът
намира предявеният иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и отправеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
тежест на ищеца следва да бъда направените от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 2723,42
лв., представляваща начислени и незаплатени В и К услуги, за обект, находящ
се в с. *, с абонатен
№ *, за периода от
16.04.2019г. до 20.05.2019г., за което е издадена фактура №*/22.05.2019 г.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „*”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 150лева (сто и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: