РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. К., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асима К. ВА.а-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.а-Петрова Гражданско дело №
20235320102237 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество - „Ф.И.“ ЕАД гр. С. твърди, че в
законоустановения срок подава исковата молба, с която претендира вземане,
което ищцовото дружество има спрямо ответника за сума в общ размер на
6613.03 лева, от конто: 4 990.00 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и
1 623.03 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
24.10.2020г. до 11.10.2023г. Претендираните вземания произтичали от
следните обстоятелства:
На 08.09.2008г. между „******“ АД (******), ЕИК ****** (универсален
правоприемник „******“ АД при форма на преобразуване вливане с номер па
вписване ****** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и Н.
И. Л. бил сключен Договор за потребителски кредит с номер ******, въз
основа на конто между страните възниква облигационно-правна връзка. По
силата на договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя
1
потребителски кредит в размер на 6 000.00 лева, а последният се задължил да
ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с
дължимите лихви, такси и комисионни. Съгласно чл. 2, кредитът се усвоява
еднократно, чрез заверяване на сумата по разплащателна или картова сметка,
с титуляр кредитополучателя. Страните са договорили, че кредитът ще се
олихвява с годишен лихвен процент, формиран от сбора на БЛП, който към
датата на сключване на договора е 4.90% и надбавка от 9.60%, т.е. лихвеният
процент към датата на сключване на договора е в размер от 14.5%. В чл. 4,
ал.2-4 били посочени начина на начисляване на лихвата и условия на за
нейната промяна. Размерът на ГПР е 16.53%, като същият може да бъде
изменен само при промяна на БЛП иди на таксите и комисионите, при
условията на чл. 4, ал. 3 от договора. Кредитът следвало да се изплати на 120
месечни погасителни вноски, съгласно условията, посочени в чл. 5 от
договора и погасителен план – неразделна част от договора, който съдържа
размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски. Кредитодателят
е изпълнил своето задължение и е предоставил кредита, който бил усвоен от
кредитополучателя.
Твърди, че на 27.12.2013г. по искане на кредитополучателя бил сключен
Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №******. С подписването
му страните констатирали, че остатъкът от редовната главница по отпуснатия
потребителски кредит е 3 993.45 лева. Съгласно чл.2, банката се задължила да
предостави допълнителна сума (главница) в размер на 996.55 лева, която била
предназначена за погасяване на просрочие но потребителски кредит № 836-
PK08090198. Вследствие на така подписания Анекс, задължението за
главница възлизало на 4 990.00 лева (сбор от главницата по договора 3 993.45
лева и допълнително предоставената сума 996.55 лева). Кредитополучателят
не изпълнил своите задължения по договора за кредит и подписания към
същия Анекс и не извършил дължимите плащания, като изпаднал в забава
спрямо кредитора. В този случай се дължало на основание чл. 86 от ЗЗД
обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Дължима била и сумата на неизплатената
възнаградителна лихва, но последната не била предмет на настоящата искова
претенция.
Въпреки изпадането на длъжника в забава, нито кредитодателят, нито
ищецът са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на
2
вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил
на 09.09.2020г., с което ставало изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение – главницата, която е дължима ведно със законната
лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за
забава в общ размер па 1 623.03 лева, която била начислена върху
падежирала, непогасена в срок и просрочена към съответния момент
главница за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г.
Твърди, че на 04.12.2015г. между „******“ АД, ЕИК ******, в
качеството му на цедент и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******, в качеството му на
цеспонер бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания,
съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1. По силата на договора и на основание
чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за кредит,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става
ищцовото дружество. Това обстоятелство било видно от приложените като
писмени доказателства Договор за прехвърли е на парични вземания, ведно с
Приложение №1. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
„******“ АД упълномощава цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми Н. И. Л., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищцовото дружество изпратило
чрез препоръчана пратка на „Б.п.“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса,
посочен в договора за кредит. Същият бил посетен от пощенски служител,
който констатирал, че адресът вече не съществува, поради което пратката
била върната в цялост.
Твърди, че съгласно чл.16 от Договора, при промяна на посочения
постоянен и/или настоящ адрес, кредитополучателят се задължава незабавно
и писмено да уведоми банката, в противен случай, всички съобщения
изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени. С оглед
променения адрес на ответника, което обстоятелство се установява от адреса,
посочен в подаденото в заповедното производство възражение, посочената
клауза е възпроизвела своето действие и уведомлението, изпратено на адреса,
посочен в договора за кредит се счита връчено. Независимо от изложеното,
към настоящата молба представя и моли съдът да връчи при размяната на
книжата по чл. 131 от ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл.
99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като
3
датата на връчване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията ще
бъде най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията. Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения,
ищецът предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл.
410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №1876/2023г. по описа на PC - К., имало
издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на длъжника, а
в срокът, указан в чл. 414 от ГПК, от същия е постъпило възражение. Поради
тази причина, съдът е указал на ищцовото дружество да предяви иск, с които
да установи вземането си.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество, следните суми, обективирани в
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1876/2023г. по описа на PC —
К., а именно - 4 990.00 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 1623.03 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2020г. до
11.10.2023г. Претендира за направените в исковото производство разноски,
както и за такива направени в заповедното производство разноски, възлизащи
на 202.91 лева – платена ДТ в заповедното производство и 50.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Ответникът - Н. И. Л. оспорва претендирана от ищеца сума, като счита,
че не дължи такава. Намира за безспорно, че със „******” АД е сключил
Договор за потребителски кредит от 08.09.2008г. за сумата от 6000лв. със
срок на изплащане 120 месеца. В продължение на пет години е погасявал
задълженията си по кредита в общ размер на около 5000лв., за което
обстоятелство притежавал вносни бележки и при необходимост ще представи
на вещото лице по допусната евентуално ССчЕ. С оглед обстоятелството, че
от банката му предложили да преструктурират кредита, а не по негово
желание, то го уведомили да отиде в банката и да подаде документи, с които
да се увеличи срока на договора и вноските по него. Тези документи или част
от тях обаче подписал през месец май 2013г., а не месец декември 2013г.
Оспорва датите 12.12.2013г. и 27.12.2013г., където били изписани на
документите (договор за учредяване на залог върху парични вземания по
4
банкови сметка; Анекс №1 към договор за потребителски кредит от
09.09.2008г.; Декларация от 12.12.2013г., Молба от 12.12.2013г., Генерирана
справка, Искане за промяна на условията по потребителски кредит вх.
№3362/12.12.2013г.) Посочените документи следвало да се представят в
оригинал, тъй като ги оспорва относно датата на съставянето им, както и
подписите, които били поставени под кредитополучател. Сумата от 996.55лв.
отразена в Анекс №1 с дата 27.12.2013г. не му била предоставяна, а
евентуалното прихващане за стари задължения е надвишило задълженията му
до този момент.
Твърди, че до него не е стигнало каквото и да е уведомление за
прехвърляне на вземането на банката към ищеца. Видно от приложените към
исковата молба писмени доказателства, е че са го търсили на погрешен адрес
в гр. К., а не в гр. Б.. Тази грешка в адреса, на който са го търсили била по
вина на ищеца, и не можело да му се вмени на него, тъй като навсякъде в
наличната банкова документация по делото било, че адреса му е в гр.Б., а не в
гр.К..
Счита, че за претендираното от ищеца парично вземане е настъпила
погасителна давност, на която се позовава изрично. Всички негови вземания
спрямо кредитора „******” АД и към придобилия вземането чрез цесия ищец
били изплатени или погасени по давност. След сключването на Анекс към
основния договор от 2013г. до образуване на заповедното производство
2023г. както банката, така и цесионера нехаели и бездействали. Под
бездействие на кредитора се разбира такова поведение, което демонстрира
липса на интерес у него да упражни облигационното си право на вземане,
каквото твърди да е налично. За да е налице бездействие, кредиторът е
трябвало да може да действа, с други думи да е разполагал с годно средство
за събиране на вземането си. Следва да се сподели виждането в практиката, а
и в доктрината, че давност не тече, ако за кредитора не е възникнало право на
иск в материален смисъл. Това било видно и от самия закон, тъй като в чл.
114, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, т.е. денят, в който предявен осъдителен иск
би бил основателен спрямо длъжника. Разбирането, че е налице правото да се
обяви кредитът за предсрочно изискуем, но преди неговото упражняване
погасителна давност не тече, би било в разрез със забраната давностни
срокове да зависят от волята на страната. Също така, не би следвало да се
5
начислява и лихва за забава, доколкото тя също е последица от
неизпълнението на едно изискуемо задължение, а след като се приема, че
давност не тече, то вземането не би следвало да е и изискуемо. Именно, за да
преодолее това недоразумение, законодателят е създал стройна конструкция,
при която не е възможно едно вземане да е едновременно и изискуемо, и за
него да не тече погасителна давност. Ако е уговорено изискуемостта да
настъпи след покана, давността не тече от нея, а от самото му възникване -
аргумент от чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, като по този начин се преодолява
евентуално бездействие на кредитора. В този смисъл давността, на която се
позовава е настъпила за всяка една вноска след изтичане на петгодишен
период от момента, в който не е потърсена и се позовава на тази погасителна
давност изрично.
В случай, че съдът приеме, че за цялата сума давността не е настъпила,
то възразява и се позовава за настъпила такава за периода на възникналите му
задължения по главницата, т.е. за периода от 2013г. до 11.10.2018г., датата на
образуване на заповедното производство. Евентуално задължението му би
било частично дължимо за вноските за периода след 11.10.2018г. до
09.09.2020г. крайния срок на договора за кредит.
Моли съда да отхвърли иска предявен от ищеца, с който се иска да бъде
установено спрямо ответника, че дължи сумата обективирана в Заповед за
изпълнение издадена по ч.гр.д.№1876/2023г. на КРС, а именно: 4990лв. -
главница; 1623.03.лв. - лихва за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г. и
разноските по заповедното производство, като недължими и внесени от него
или погасени по давност, на която се е позовал. При условията на
евентуалност в случай, че съдът признае, че дължа суми по договора за
кредит и анекса към него, то това да е само за периода от 11.10.2018г. до
крайния срок на договора 09.09.2020г., като паричното му задължение до
11.10.2018г. е погасено по давност, на която се позовава. Претендира за
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от представеното заверено копие на Договор за потребителски
кредит без поръчители, сключен на 08.09.2008г. между с „******“ АД
6
(******) и Н. И. Л., банката е предоставила на ответника кредит в размер на
6000.00 лева със срок на издължаване 120 месеца. Съгласно чл. 2.(1) от
договора, кредитът е отпуснат със срок на усвояване до 08.10.2008г. Съгласно
чл. 4.(1) от договора, кредитът ще се олихвява с годишен лихвен процент,
формиран от сбора на БЛП, който към датата на сключване на договора е
4.90% и надбавка от 9.60%, т.е. лихвеният процент към датата на сключване
на договора е в размер от 14.5%. ГПР възлиза на 16.53%, съгласно чл. 2.(4) от
договора. Неразделна част от договора е погасителния план, видно от който
първата падежна дата е 09.10.2008г., а последната такава е 09.09.2020г.
На 27.12.2013г. между същите страни е сключен Анекс № 1 към договор
за потребителски кредит, на основание чл. 2 от Закона за кредитните
институции, по повод писмено искане на длъжника (представено по делото)
за промяна на параметри по действащ потребителски кредит като страните са
постигнали съгласие за следното:
- Страните са констатирали, че към датата на подписване на анекса,
остатъкът по редовна главница е 3 993.45 лева(
- Банката отпуска на длъжника допълнителна сума в размер на 996.55
лева, като със сумата се погасява просрочие по потребителски кредит №
******/09.09.2008г.;
- усвояването на сумата, формираща дълг в размер на 4 990.00 лева, ще
се извърши до 09.01.2014г., а крайният срок за издължаване на кредита е
09.09.2020г.;
- във връзка с описаните промени се изготвя нов погасителен план,
неразделна част от настоящия анекс, който план отменя действащия.
- за обезпечаване на задължението по Договора и анекса, длъжникът
осигурява залог върху паричните вземания по всички сметки открити на
негово име в „******“ ЕАД, за което е сключен договор за залог от
27.12.2013г., представен по делото.
Във връзка с оспорване от страна на ответника на представените
документи във връзка с усвоения кредит, съдът е задължил ищцовото
дружество да представи част от тях в оригинал, а именно - договор за
учредяване на залог върху парични вземания по банкови сметка; Анекс №1
към договор за потребителски кредит от 09.09.2008г.; декларация от
12.12.2013г., молба от 12.12.2013г., генерирана справка, искане за промяна на
7
условията по потребителски кредит вх.№3362/12.12.2013г. В открито съдебно
заседание, проведено на 17.04.2024г., съдът е предявил на ответника
изброените писмени доказателства, като същият лично е потвърдил, че
почеркът по тях и положения подпис са изпълнени от него. С оглед
обстоятелството, че ответникът лично признава факта, че подписите и
изписаното, като текст по документите са изпълнени от него, процесуалния
му представител в открито съдебно заседание, проведено на 17.04.2024г. се е
отказал и не поддържа искането за откриване на производство по реда на чл.
193 от ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, усвоеният паричен кредит по Договор за
потребителски паричен кредит № ****** е в размер на 6000.00 лв. Удържана
е сумата от 150.00 лв. на 09.09.2008г., представляваща еднократен комисион
за обработка на документите в размер на 2.50% върху размера на разрешения
кредит, дължим при усвояване на кредита, т.е. налице са 5850.00 лв.,
съгласно платежна разписка от 09.09.2008г. Платените суми по договора и
Анекса към него са в размер на 6318.41 лв., която сума покрива следните
задължения: 2006.35 лв. - главница и 4312.06 лв. – лихва.
С Анекс № 1 от 27.12.2013г. към Договор за потребителски кредит се
констатира, че към датата на подписване на Анекса, остатъкът по редовна
главница е 3993.45 лв. Банката е отпуснала на длъжника на 30.12.2013г.
допълнителна сума в размер на 996.55 лв. за периода 09.09.2008г. –
03.01.2020г. Със сумата 4990.00 лв. е погасено задължение по потребителски
кредит № ******/09.09.2008г., както следва: 3993.45 лв. - остатък по редовна
главница и 965.55 лв. е погасено просрочие.
Годишният лихвен процент по Договор за потребителски кредит без
поръчител от 08.09.2008г. е в размер на 14.50%, включващ 4.90 % годишно
БЛП за кредити в национална валута и 9.60 % надбавка. В Справка за салда и
лихви по аналитична сметки за периодите от 14.01.2015 до 09.12.2015 и от
09.09.2008г. до 14.01.2015г. е записано базов лихвен - 6.4000%, надбавка -
9.6000%; общо лихвен - 16.000%. От 03.11.2008г. лихвеният процент се
променя от 14.50% на 16.00%.
Остатъчното задължение за главница на кредитополучателя по Договор
за потребителски паричен кредит с номер № ****** и Анекс № 1 към същия е
8
4990.00 лв. Размерът на начислената върху установената от вещото лице
главница лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
23.10.2020г. до 11.10.2023г.-включително възлиза на 1582.71 лв.
Видно от представеното копие на Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 04.12.2015г. година, сключен между ****** ЕАД, Ф.И. ЕАД,
Потвърждение за извършена цесия на вземането на основание чл. 99, ал.3 от
ЗЗД и Приложение № 1 към договора, се установява, че е прехвърлено
вземане на последното дружество към ответника по Договор за потребителски
паричен заем от 08.09.2008г. По делото е представено Пълномощно, съгласно
което ****** ЕАД е упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за
сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015г.
Приложено е известие за доставяне, ведно с Обратната разписка, видно от
които е направен опит ответникът да бъде уведомен за цесията, но същите не
са му връчени, тъй като адресът не съществува.
При сключване на договора за кредит, ответникът е посочил като адрес:
гр. Б., ул. ******. Ответникът е търсен на същия административен адрес, но
не в гр. Б., я в гр. К., т.е. в различно населено място. Ето защо, съдът не
приема, че е налице клаузата на чл.16 от договора, която регламентира, че
при промяна на посочения постоянен и/или настоящ адрес,
кредитополучателят се задължава незабавно и писмено да уведоми банката, в
противен случай, всички съобщения изпратени на посочените в договора
адреси се считат за получени. От самото начало, ответникът е търсен на
погрешен адрес, различен от посочения от длъжника. Независимо от това,
доколкото в срока по чл. 131 от ГПК, съдът е връчил на ответника и
уведомлението по реда на чл. 99 от ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му
на пълномощник на цедента, то датата на връчване на преписа от исковата
молба – 07.02.2024г. се счита като момент, в който ответникът е узнал за
цесията. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от
цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради
това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
9
игнорирано. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че
процесната цесия има действие за длъжника Н. И. Л. и тъй като същият не
твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът -
ищецът „Ф.И.“ ЕАД се явява носител на тези вземания.
Приложено е ч.гр.д.№ 1876/2023г. по описа на КрлРС, по което има
издадена Заповед № 1006 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.10.2023г. за
следните суми - 4 990.00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с номер ****** от 08.09.2008г. и Анекс към договора
от 27.12.2013г.; 1327.58 лв., представляваща договорна лихва за периода
09.01.2014г. до 09.09.2020г.; 3828.58 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 04.12.2015г. до 11.10.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
както и разноските по делото в размер на 202.91 лева за държавна такса и
50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу Заповедта за
изпълнение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, в което е посочено, че не дължи процесните суми, за което
кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 27.11.2023г.
Исковата молба е депозирана в съда по заповедното производство на
18.12.2023г., като датата на пощенското клеймо е 15.12.2023г., т.е. в законния
едномесечен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема за безспорно, че на 08.09.2008г. между ****** ЕАД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит с номер ******, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 6000
лв. Съгласно чл. 5 от договора, длъжникът се е задължил да погасява
предоставения със срок за издължаване – 120 месеца. Във връзка с Анекс от
27.12.2013г., крайният срок на издължаване е до 09.09.2020г. Тези факти не се
оспорват от ответната страна.
Ищецът признава, че въпреки изпадането на длъжника в забава, нито
кредитодателят, нито „Ф.И.“ ЕАД са се възползвали от правото си да обявят
предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на
10
договора за кредит е настъпил на 09.09.2020г., с което ставало изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата. От
представения договор за прехвърляне на вземания между ****** ЕАД, в
качеството на цедент и Ф.И. ЕАД, в качеството на цесионер, се установи
прехвърленото вземания, предмет на настоящото дело.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа
експертиза се установи, че предоставеният банков кредит е усвоен на
09.09.2008г., като платените суми по договора и Анекса към него са в размер
на 6318.41 лв., която сума покрива задължение от 2006.35 лв. за главница и
4312.06 лв. за лихва. Вещото лице установи, че остатъчното задължение за
главница възлиза на 4990.00 лв. – колкото претендира и ищеца по делото, а
размерът на начислената върху установената от вещото лице лихва за забава
възлиза на 1582.71 лв., т.е. с 40.32 лева по-малко от претендираната такава в
размер на 1623.03 лева. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-
икономическата експертиза, като компетентно изготвено, обосновано и
отговарящо в пълнота на поставените въпроси.
От така обобщените данни и установени факти по делото, съдът намира,
че безспорно се доказа сключването на договора за банков кредит и усвояване
на предоставената сума, както и остатъчното задължение на ответника. В
пледоарията си, процесуалния представител на ответника сочи, че безспорно
от заключението на вещото лице се установи, че ответника не е възстановил в
пълен размер така отпуснатия му кредит, върху който му е начислена лихва,
но още с отговора на исковата молба е възразил за настъпила погасителна
давност.
Съдът намира за неоснователно възражението за погасяване по давност
на сумите по главницата и лихви по кредита. Действително по този въпрос
към момента има образувано тълкувателно дело № 3/2023 г., но настоящият
съдебен състав споделя становището в Решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д.
№ 4674/2021г. III г.о. ВКС, според което началният момент, от който започва
да тече давностния срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за кредит, за който не е обявена предсрочна
изискуемост (какъвто е настоящия) е датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита. В случая това е последната вноска с падеж
09.09.2020г. и до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е на
11
24.10.2023г., то не е изтекъл срока.
Освен това следва да се отбележи и следното:
Решение № 38/2019. по т.д. № 1157/2018г. на II ТО на ВКС е
постановено по въпроса дали плащанията за главница по договор за банков
кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания с оглед
приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД,
изчисляван от датата на окончателния падеж (последната уговорена дата за
окончателно издължаване на кредита). В него е прието, че уговореното между
страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това
становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него
примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита – в случая
09.09.2020г., а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Съществуващото противоречие следва да се счита за преодоляно посредством
12
решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.
на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се, че в
този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за
разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира
само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент,
от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за
който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Ето защо, ответникът дължимият остатък от главницата по договора в
размер на 4990.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.10.2023г.-датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
Съдът следва да уважи частично искът относно договорната лихва в
размер на 1582.71 лв., установен от експерта за исковия период 24.10.2020г.
до 11.10.2023г. Над тази сума до пълния предявен размер на иска за главница
от 1623.03 лв., искът следва да се отхвърли като недоказан. Доколкото датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е 24.10.2023г., т.е. същият
13
предявен на преди изтичане на 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
възражението за давност по отношение на лихвата е неоснователно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора ответника дължи разноски на ищеца,
съобразно уважената част на претенцията. Сторените от последния разноски
са в общ размер на 552.91 лв., от които 202.91 лева – държавна такса, 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева депозит за вещо лице.
Съобразно уважената част на иска, ответникът дължи на ищеца разноски в
размер на 549.54 лева.
За отхвърлената част от претенцията по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на
разноски. Същия е реализирал такива в размер на 800.00 лева за адвокатско
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част на иска, ищецът дължи на
ответника разноски в размер на 4.88 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Такива са направени в размер на 252.91 лева, от които 202.91
лева – държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на процеса, следва да бъдат присъдени разноски направени по ч.гр.д.
№ 1876/2023г. по описа на КрлРС, съобразно уважената част от иска в размер
от 163.84 лева, имайки предвид, че общо претендираната сума по заповедното
производство възлиза на 10145.62 лева, а установената по настоящото дело е
в общ размер на 6572.71 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Н. И. Л.
от гр. К., ул. ****** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******, представлявано от
изпълнителните директори С. К. П. и С. А. Б. сумата от 4 990.00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит с номер ******
14
от 08.09.2008г. и Анекс № 1 от 27.12.2013г. към него, както и сумата от
1582.71 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
24.10.2020г. до 11.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
24.10.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 1006 от 26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1876/2023г. по описа на РС – К., като за разликата по
отношение на иска за лихва за забава над уважената част от 1582.71 лева до
пълния предявен размер от 1623.03 лева, отхвърля иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. И. Л. от гр. К., ул.
****** с ЕГН ********** да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******, представлявано от
изпълнителните директори С. К. П. и С. А. Б., сумата от 549.54 лева,
представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 163.84
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1876/2023г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******, представлявано от
изпълнителните директори С. К. П. и С. А. Б. да заплати на Н. И. Л. от гр. К.,
ул. ****** с ЕГН **********, сумата от 4.88 лева, представляваща разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15