Решение по дело №560/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. П. С. със съдебен адрес-[населено място], [улица], Бургаски затвор да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г. неимуществени вреди, изразяващи се в нерви и притеснения, вследствие на несвоевременно осигуряване на предписани лекарства, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

По делото е предоставена правна помощ на С. П. С. под формата на процесуално представителство и за осъществяването й е назначена адвокат М. С. Т. от АК - Бургас.

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК, като подържа претенцията си с искане за уважаването й изцяло, без да ангажира доказателства или да прави доказателствени искания.

За ответната страна в съдебно заседание се явява юрисконсулт С., която по съображения в писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор счита, че исковата претенция не бе доказана по основание и размер, и следва да не се уважава.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.284 ЗИНЗС и на основание чл.285 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка и предвид нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН–юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, то последната е надлежния пасивно легитимиран ответник. В подкрепа на това е обстоятелството, че дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.

На основание чл.128, ал.1, т.5 АПК във връзка с чл.285, ал.2 ЗИНЗС и чл.132, ал.5 АПК иска е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища, като чл.204, ал.4 АПК регламентира, че когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Поради това предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, регламентиращ че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като в чл.284, ал.5 е записано, че в случаите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо за уважаването на предявен иск с правно основание чл. чл.284, ал.1 ЗИНЗС е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми материалноправни предпоставки, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда, като последната се предполага до доказване на противното, както и причинна връзка между допуснатите от специали­зираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Искът е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и обичайна последица от увреждането и не биха настъпили, ако последното не е налице, докато непосредствени са вредите, които настъпват пряко в резултат на противоправното деяние и не са опосредени от друго, нито за достигане на вредоносния резултат е необходимо наличието на допълнителни действия или обстоятелства.

Изискването за кумулативност на посочените условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на ответната страна по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, с изключение на презюмираните неимуществени такива.

За да обоснове претенция си ищецът С. П. С., изтърпяващ на основание чл.116 НК наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години при първоначален строг режим, твърди че в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нерви и притеснения, вследствие на несвоевременно осигуряване на предписани лекарства.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на тази разпоредба (чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС) Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Според чл.12, чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването (чл.12 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки (чл.13 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време (чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център (чл.15, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за лишаване от свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010 г.).

В настоящият случай спорът се свежда до това дали на ищеца в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г . своевременно са осигурени предписаните лекарства и причинени ли са му неимуществени вреди вследствие действие или бездействия от страна на служители на ответната страна.

Въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства, а именно медицинска справка от м.ф. Р. П., епикриза от II хирургично отделение от 27.11.2022 г., заверени копия от амбулаторния журнал на медицински център при затвор-Бургас, амбулаторен лист №240454047F38/14.02.2024 г. от проведен медицински преглед от д-р Б. А., становище peг.№ДЗ-1745/19.02.2024 г. относно молба за закупуване на лекарства, разпечатка от разплащателната сметка на ищеца за периода 17.08.2023 г. до 16.02.2024 г., молба рег.№М-994/15.02.2024 г. на С. С. с рецепта, становище по молба рег.№М-994/15.02.2024 г. на ИСДВР-Ст. Я. и м.ф. Р.П. и заповед №659/31.10.2018 г. на началника на Затвор-Бургас се констатира, че в процесия период на ищеца са извършвани медицински прегледи, като е посещавал както медицинския център на затвора, така и медицински специалисти, в която връзка от една страна са му осигурявани лекарства, а от друга е разполагал с парични средства.

Ангажираните справки и медицински документи като официални такива се ползват с материална доказателствена сила, която не беше оборена в хода на процеса.

В изпълнение на горното за периода от 14.02.2024 г. до 18.03.2024 г. л.св. С. е посещавал МЦ Затвор Бургас на следните дати: с амб.№936/20.02.2024 г. за явяване на дело и диагноза Тусис /кашлица/ е получил деслоратадин и салбутамол спрей по 1 оп. и бромхексин-6 табл, с амб.№944/21.02.2024 г. за дело с диагноза Санус /клинично здрав/ е отказал да се подпише и с амб.№ 136/27.02.2024 г. с диагноза гъбички на краката е получил клотримазол 1 туба, както и срещу подпис е получил медикаментите „Стопацид“ и „Фамотидин“ по 20 таблетки.

Във връзка с молбата на С. за закупуване на лекарства по изписани рецепти по рецептурна книжка и външен специалист с бюджетни средства, назначената комисия е извършила проверка на финансовото му състояние и предвид получаваните парични средства е изразила мнение да не се закупуват лекарства с бюджетни средства.

Независимо от това е посочена, че за периода от 17.08.2023 г. до 19.02.2024 г. на л. св. С. са осигурени заместители от наличните медикаменти в медицинския център.

Ето защо се налага извода, че в случая не са налице пропуски по отношение осигуряването на медикаменти, а още по-малко да е налице забавяне в тази насока.

Следва да се има предвид, че ищецът не сочи нито конкретни медикаменти, нито какво и кога е била забавяно тяхното предоставяне.

Доколкото съдът е дал указания на страните за носената от тях доказателствена тежест, то ищецът е следвало да докаже, че е имал обективна необходимост от конкретни медикаменти, които са му били предоставени със забавяне, респ. не са му били осигурени.

За да изпълни това ищецът е следвало единствено и само да посочи фактите и обстоятелствата от неговото ежедневие, на които основава претенцията си, за което не са необходими нито юридически познания, нито правна помощ, защото дори и адвоката при осъществява на защитата научава това от клиента си.

За сметка на това процесуалното поведение на ищеца е да не вземе своевременно отношение по становището и представените от насрещната страна доказателства, както и да изразява недоволство и да иска поредна смяна на осигурения му за процесуален представител адвокат.

В тази насока съдът е уважил искането на ищеца като е заменил първоначално определения адвокат и е назначил друг при условията на чл.25, ал.6 ЗПП и възможността за това, но самото осъществяване на правната помощ е въпрос на отношения между адвоката и клиента му, поради което е извън контрола на съда и не може да води до неоснователно забавяне на процеса.

Поради това липсата на установени факти в горната насока сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни и същия не е понасял неимуществени вреди, изразяващи се в нерви и притеснения, дължащи се на забавяно предоставяне на медикаменти, нито е търпял страдания достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера и които да подлежат на обезщетяване. Същественото е, че на С. е бил осигурен достъп до медицинско обслужване, като своевременно са му предоставяни необходимите и предписани за лечението му лекарства, а в случаите на липса на такива са осигурявани заместващи медикаменти от аптечния склад при МЦ 3aтвоp Бургаc.

В тази връзка трябва да се акцентира, че краткия исков период не може да доведе до съществена увреда на ищеца, но свидетелства за стремежа му да ангажира значителен обществен и институционален ресурс.

Ето защо съдът приема, че не е налице първата от установените в нормата на чл.284 ЗИНЗС материалноправни предпоставки, а именно противоправно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Същевременно ЗИНЗС неизчерпателно определя кои са органите по изпълнение на наказанията: министърът на правосъдието (чл.10), главният директор на ГДИН (чл.13, ал.2), началникът на затвор (чл.15), началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (чл.16а) и началниците на пробационните служби и арести (чл.16).

Изпълнението на наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и от служители в ГД ИН и в териториалните й служби. Т.е. понятието „специализирани органи“ включва всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС. Дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява „административна дейност“, в какъвто смисъл е и Решение № 7514/22.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5842/2014 г., т.е. – лекарите/медицинските работници в медицинските центрове към затворите нямат качеството на административни органи/специализирани органи по изпълнение на наказанията. Макар да е в трудови правоотношения с ГД ИН конкретният медицински работник в медицинския център на Затвор Бургас не е специализиран орган по изпълнение на наказанията. Той не е нито административен орган, нито длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанието на С. и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС.

Както беше визирано съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като в чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Според чл.129, ал.2 ЗИНЗС лечебните заведения по ал.1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Разпоредбата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че нормативно установеното задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнение на наложеното наказание (чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС).

По аргумент от чл.66 и сл. от Наредба № 2 администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху дейността на съответния лекар, нито върху съдържанието и обосноваността на изготвяните от последния медицински документи, включително на амбулаторните листове. На следващо място в глава VІ на Наредбата императивно е определен обхватът на упражнявания от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода” към ГДИН здравен контрол в местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. Лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.

Посоченото отново мотивира извода, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото твърдените евентуални вреди не са причинени от специализиран орган по изпълнение на наказанията, т.к. не е налице и акт, действие и/или бездействие, с който се нарушава чл.3 ЗИНЗС.

Поради това не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането както причинната връзка между твърдяното бездействие, изразяващо се в липса на медицински грижи, така и самата неимуществена вреда, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Горепосоченото и липсата на действия или бездействия от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които да е нарушен чл.3 ЗИНЗС, налагат извода за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

Независимо от изхода на делото е неоснователно и следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради следното.

Според чл.286, ал.2 ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

В разпоредбите на чл.75 ГПК и чл. 76 ГПК е дефинирано понятието разноски в производството и това са средствата за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица, т.е. това са разходите направени за извършване на поисканите от страната процесуални действия.

В противовес на това нормата на чл. 286, ал.3 3ИНЗС сочи, че когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ето защо отговорността на ищеца при отхвърляне на претенцията му изцяло е ограничена до заплащане само на разноските на ответната страна, но не обхваща заплащането на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото в закона не съществува изрична норма, че се осъжда ищеца да заплати на ответната страна възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт при изцяло отхвърляне на иска, то такова не се дължи и не следва да бъде присъждано.

Водим от горното, Административен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. С., лишен от свобода, със съдебен адрес-[населено място], [улица], Бургаски затвор иск да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати сума в размер на 10000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 14.02.2024 г.-18.03.2024 г. неимуществени вреди, изразяващи се в нерви и притеснения, вследствие на несвоевременно осигуряване на предписани лекарства, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд-Бургас съгласно чл.285, ал.1, изр.2 от ЗИНЗС.