Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

№  

 гр. Добрич 06. 06. 2011г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Добричкият районен съд, ХVІІ състав, наказателна колегия, в публичното заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав:

                  Председател : Ромео Симеонов

 

с участието на секретаря Т.Д. разгледа докладваното от Съдията НАХД № 428 по описа на ДРС за 2009г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

            Съдебното производство е образувано по реда на чл. 378   от НПК, по внесено на 23. 02. 2009г. от Районна прокуратура - гр. Добрич постановление за освобождаване от наказателна отговорност на К.И.Н. ***, за извършено от нея престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК и Л.К.Г. за извършено от него престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.4 пр.3 вр. чл.130 ал.2 от НК.

            След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Около 16, 15 ч. на 16.09.2008 г. подс. К.Н. посетила посоченото учебно заведение и депозирала пред св. Н.Ж., която работила на длъжност завеждащ административна служба, молба за преместване на детето й в друго учебно заведение. Уведомена била, че около обяд на следващия ден ще получи удостоверение за преместване в друго училище.

Около 08, 00 ч. на следващия ден подс. К.Н. отишла в СОУ „П. Р. С." заедно с дъщеря си. Влязла в кабинета на св. Ж. и поискала да получи удостоверението, като последната й обяснила, че все още не е изготвено. Тогава подс. Н. започнала да вика и отправя закани, че ще сезира инспектората по образование за неоснователното забавяне издаването на нужния документ. Поискала да й бъде направено ксерокопие на същия. Проведения от страна на подс. Н. разговор на висок тон бил чут от св. В.М. - пом. Директор на            училището, която отишла в кабинета на секретарката. Запознала се с възникналия проблем и след като разбрала, че подс. Н. желае ксерокопие на молбата за преместване на детето й в друго учебно заведение се отправила към кабинета на директора -св. Г.Г., за да го попита какви действия да предприемат при създалата се ситуация. Било й разпоредено да предоставят на подс. Н. не ксерокопие от молбата, а входящ номер.

Върнала се в кабинета на завеждащия административната служба и предала казаното от директора. Междувременно св. Ж. била изготвила и предала на подс. Н. ксерокопие на молбата й и последната го държала в ръце. Изпуснала го на пода и св. М. го взела. Тогава подс. Н. се нахвърлила върху нея и започнала да отправя заплахи, че всеки момент в училището щял да пристигне бащата на детето й и щял да се разправи с тях. През това време св. Ж. взела ксерокопието на документа от ръката на пом. директорката и като видяла това подс. Н. се нахвърлила върху нея. Изплашена от станалото, св. М. напуснала кабинета и отишла да потърси помощ при св. Г.Г.. След излизането й от кабинета св. Ж. смачкала ксерокопието на молбата. Това предизвикало още повече гнева на подс. Н. и същата й ударила силен шамар по лявата буза. Незабавно св. Ж. напуснала кабинета си, отишла в стаята на директора и го уведомила за станалото. След това започнала да изготвя необходимите документи за отписване на детето от учебното заведение. През това време подс. Н. с детето си, което непосредствено възприело станалото и плачело, останали да я изчакат пред кабинета й.

Плача на детето бил чут от св. Г.Г., който излязъл в коридора, за да разбере какво се е случило. Видял подс. Н. и детето й, което плачейки го попитало дали „ще вкарат баща му в затвора". Неразбирайки смисъла на въпроса св. Г. се върнал в кабинета си и малко след това при него влязъл подс. Г. и започнал на висок тон да му отправя закани за саморазправа и нецензурни реплики. С бързи крачки се приближил до св. Г. и преди същият да успее да реагира му ударил силен шамар по лявата буза. След това продължил да заплашва и ругае и накрая напуснал кабинета. Пред вратата му срещнал св. Ж., която отивала при директора, за да му представи за подпис удостоверението за преместване на детето в друго учебно заведение. Подс. Н. го уведомила,че това е жената, която бави издаването на нужните документи и тогава подс. Г. я стиснал силно за носа с ръка и започнал да я дърпа и да клати главата й наляво - надясно. Свидетели на инцидента станали св. М.Д. и св. Г.М., съответно домакин и прислужник в учебното заведение.

След като подс. Г. пуснал св. Ж. последната влязла в стаята на директора, който подписал необходимите документи за преместване на детето в друго училище и ги дал на подсъдимите.

От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ № 175/ 2008 г. по писмени данни/л.46-47 д.п./ се установява, че при станалия инцидент св. Г.Г. е получил контузия на главата, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, които в своята съвкупност са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето. Според експерта установените увреждания са резултат на удар с/ или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат по посочения от пострадалия начин.

От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ № 176/ 2008 г. по писмени данни/л.41-42 д.п./ се установява, че при станалия инцидент св. Н.Ж. е получила контузия на носа, оток и кръвонасядания по меките тъкани на носа и лява лицева половина, които в своята съвкупност са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето. Според експерта установените увреждания са резултат на удар с/ или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по посочения от пострадалата начин.

В обясненията си на досъдебното производство подс. Г. и подс. Н. не се признали за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение и се възползвали от правото си да не дават обяснения. Деянието им се доказва от събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Гласните такива, включващи показанията в съдебно заседание на свидетелите Н.Ж.,Г.Г.,В.М.,М.П.,Г.М.,И.М. и тези на св.весил г.9прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК кореспондират напълно с приложените по делото писмени доказателства: : Постановление за образуване на досъдебно производство от 16.10.2008 г. с рег. № 2132/16.10.2008 г.,Постатовление за привличане на обвиняем и протокол за разпит на обв.Л.К.Г. от 09.01.2009г./л.9-10 д.п./,Постановление за привличане на обвиняем ведно с протокол за разпит на обв.К.И.Н./л.11-12 д.п./,декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на двамата подсъдими/л.13-14 д.п./,характеристични данни за двамата подсъдими/л.15-16 д.п./,Справки за липса на образувани досъдебни производства срещу двамата подсъдими/л.18 и л.20 д.п./,Справки за съдимост на двамата подсъдими/л.26 и л.27/,протокол за разпит пред съдия от ДРС на св.М. д.П. от 11.12.2008г./л32-33/д.п./, протокол за разпит пред съдия от ДРС на св.Г.И.М. от 11.12.2008г./л36-37/д.п./,СМЕ №176/2008г. по писмени данни/л.41 д.п./ относно телесните увреждания на Н.Т.Ж.,СМЕ №175/2008г. по писмени данни/л.46-47 д.п./ относно телесните увреждания на Г.П.Г.,амб. лист №2114/18.09.2008г./л.62/,амб. лист №839/19.09.2008г./л.63 д.п./амб. лист №2108/18.09.2008г./л.64 д.п./,Трудов договор от 08.02.2001г./л.67 д.п./ и длъжностна характеристика/л.71-72 д.п./ на Г.П.Г.,длъжностна характеристика на св.Н. Ж./л.68 д.п./-приобщени до приключване на съдебното дирене  на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото.Преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, те налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Л.К.Г. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 17.09.2008г. в гр.Д. причинил лека телесна повреда на повече от едно лице-на длъжностните лица Г.П.Г. в качеството му на Директор на СОУ “П.Р.С.” гр.Д. изразяваща се в контузия на главата и оток и кръвонасядане на лепачите на лявото око обусловили болка и страдание без разстройство на здравето и на Н.Т.Ж. в качеството и на длъжностно лице-завеждащ административна служба в СОУ “П.Р.С.” гр.Д. изразяваща се в контузия на носа и оток и кръвонасядания по меките тъкани на носа,обусловили болка и страдание без разстройство на здравето,като телесните повреди са им нанесени при и по повод на изпълнение на службата им.

К.И.Н. *** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението о чл. 131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК като на 17.09.2008г. в гр.Д. причинила лека телесна повреда на длъжностно лице:Н.Т.Ж. в качеството и на завеждащ административна служба в СОУ “П.Р.С.” гр.Д. изразяваща се в оток и кръвонасядания по лявата лицева половина и обусловили болка и страдание без разстройство на здравето като телесната повреда и е нанесена при и по повод изпълнението на службата и.

             Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в Постановление от 16.10.2008г. на ДРП  данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.Деянието по текстовете по които са привлечени към наказателна отговорност двамата подсъдими е резултатно.Престъпния резултат е налице,видно от изготвените и приложени СМЕ.

По силата на чл.130 ал.2 от НК всяко телесно увреждане,което е причинило болка или страдание без разстройство на здравето също представлява лека телесна повреда.В практиката тези въпроси са уредени с Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС,в което се указва,че болката по своята същност представлява неприятно физическо усещане,а страданието се дефинира продължаваща болка.Тези увреждания се свеждат до краткотрайни телесни болки,предизвикани от посегателства върху различни части на тялото,като не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва,че пострадалият е изпитал тези усещания.достатъчно е увреждането да е от такова естество,че да предизвика тези последици при нормални условия,както и да не представляват разстройство на здравето.Съгласно изводите на назначените и изготвени по делото СМЕ,чийто изводи настоящият състав приема изцяло,тези съставомерни последици са налице.

Относно казаното от подс.Н. в дадените от нея обяснения:

Качеството на стаята,в която е следвало да бъде настанен класа на детето и,е правно ирелевантен към делото факт.В тази класна стая така или иначе ще учат деца.Лошото състояние на материалната база в училищата не може да бъде вменено във вина на училищното ръководство.Осигуряването на средствата за ремонт и подържане са задължение и отговорност на държавата и общината.

Съдът ни споделя и мотива на подсъдимата,че детето и е лишено от образование-дори само за един ден или час.Не само на нейното,но и на всички деца в гр.Добрич са осигурени условия за посещаване на училище.Това,че даден родител изразява неудовлетвореност от условията при,които става това в никакъв случай не представлява нарушаване на правото да посещава училище.Подобно нарушаване на право би имало при недопускане в училище,а в случая изобщо липсват подобни действия.

Съдът не споделя и посоченото от защитата на подс.Н.,че пострадалата-св.Н.Ж. не притежава длъжностно качество.Очевидно е от приложената длъжностна характеристика на свидетелката е,че тя изпълнява със заплата,постоянно служба в държавно учреждение и то не такава само на материално изпълнение.На нея и са възложени да изпълнява дейности по управлението на работата:административно и учебна в училището.От тук следва,че е налице и квалифициращия признак по отношение на деянието.

Предвид приложените по делото трудов договор и длъжностна характеристика на св.Г.Г. съдът счита,че наличието на длъжностно качество и при него се явява доказано.

Настоящият състав на съда не споделя твърденията на защитата,че не следва да се приемат като доказателства отразеното в амбулаторните листи относно физическото състояние и наличието на телесни увреждания да свидетелите Н.Ж. и Г.Г..Поставянето под съмнение на отразеното от двамата лекари прегледали св.Г.еоргиев и установяването на неистинност на документите може да стане след разследвани от страна на компетентните органи и последвало въз основа на него произнасяне от съда по предвидения от закона ред.Довода  на защитата,че следва да е имало и други телесни увреждания при така описаните и приети от съда съставомерни действия не се споделя от съда като противоречащ на становището на вещото лице:съд. лекар дадено в с.з.Твърдяното,че “няма как да изчезнат кръвонасяданията” за такъв период от време е в противоречие с казаното от в.л.,чието становище се споделя и приема от съда.

Твърдяното от защитата на подс.Л.Г.,че спрямо подс.Н. е упражнена физическа сила за отнемане на документа и в този смисъл е налице неизбежна отбрана категорично не се споделят от съда.Освен,че това е обстоятелство,което се отнася до другия подсъдим,а не защитавания от него,то това твърдение не е подкрепено и от нито един факт.Съгл. Постановление 12/29.11.1973г. на Пленума на ВС:”Не може да се позовава на неизбежна отбрана този,който провокира нападение.Неизбежната отбрана не е допустима при предполагаемо,бъдещо или завършено нападение”.

Вербалната агресия от страна на двамата подсъдими,за която говорят разпитаните в с.з. свидетели,според настоящия състав на съда може да се възприеме от пострадалите и именно към такава провокация.Освен това категорично липсват каквито и да са данни за предполагаемо или бъдещо нападение от страна на който и да е от свидетелите срещу някой от подсъдимите.

Деянието извършено от подс.Г. е станало в присъствие на свидетели,които го потвърждават в с.з.

Съдът не споделя и твърдението,че става въпрос за злоупотреба с административни правомощия и счита това за защитна теза и то лансирана при абсолютен дефицит на доказателства.Процедурата по издаване на разрешението за напускане на училището от детето и записването му друго училище е протекла в разумен срок и обяснението на подсъдимата Н.,че бързала за да не изтърве детето закуската в другото училище не могат да се приемат като мотив оправдаващ действията и.

Факта защо пострадалия св.Г.Г. не се е обърнал веднага към полицията или съдебен лекар не може да се тълкува в  насока,че телесните увреждания не са налице.Право на негово решение е дали и кога да стори това.За съда е важно дали са настъпили съставомерни последици и то по посочения начин.

Съдът не споделя и становището на защитата за маловажен случай.видно от обясненията на св.М.П. дадени пред съдия о ДРС на 11.12.2008г./л.32-33 от д.п./,св.Г.М.-дадени пред орган на дос. пр. /л.34/ и пред съдия от ДРС /л.36-37/,сочат за изключителна арогантност от страна на подсъдимия:обиди и псувни към учители и директори,както и демонстративно пренебрежително отношение към органите на реда-“Ако щат и поп да извикат”/л.33-св.М.П. пред съдия от ДРС/.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на двамата подсъдими.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита и приема мястото на което е извършено деянието:в сградата на българско училище и обекта на посегателство-български учител.Училището е институция,към която всички граждани са длъжни да се отнасят с дължимото уважение и проявата на арогантност и агресия към който и да е негов представител е силно морално укорима.

Доколкото стореното от подс.Л.Г. осъществява и признаците на чл.325 ал.1 от НК,то при неповдигнато обвинение от срана на прокуратурата за това,действията на подсъдимия в тази насока не следва да бъдат коментирани.

Специално по отношение на подс.Л.Г. съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство и посоченото в приложената по делото характеристика/л.15 от д.п./,че срещу него в Първо РУП при ОД МВР гр.Добрич има постъпили жалби от граждани за  отправени към тях заплахи от страна на подсъдимия.

По отношение на деянието на подс.Л. К.Г. при определяне на наказанието следва да се имат предвид и квалифициращите признаци по т.4 на чл.131 ал.1 от НК и съдът счита,че справедливо и законосъобразно е на него да му бъде наложено по-тежко наказание от това на подс.К.Н..

В санкцията на правната норма на чл. 131  ал. 1  вр. ал.2 от НК/ДВ бр.43 от 2005г/ законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до една година или пробация.Двамата подсъдими  са с чисто съдебно минало и не са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. С деянието не са причинени имуществени вреди

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи Л.К.Г. и К.И.Н. от наказателна отговорност, като им бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния, предвиден от законодателя размер за подс.Кл.Н. и в по-голям размер на подс.Л.Г.. По този начин настоящият състав на съда счита,че ще се  изпълнят целите на административнонаказателната репресия,  предвид факта, че обществената опасност  на самите извършители е невисока - спрямо двамата не са били образувани други наказателни дела на производство, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на нарушителите би се постигнало ефикасно и с налагане на  административно наказание “глоба” съгласно размерите предвидени в нормата на чл.78а от НК в редакцията към момента на деянието/ДВ бр.75от 2006г./ . Предвид изложеното и на основание чл. 378  ал. 4 т. 1 от НПК, вр. чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН Л.К.Г.  роден на ***г***, , ЕГН ********** за това,че: на 17.09.2008г. в гр.Д. причинил лека телесна повреда на повече от едно лице-на длъжностните лица Г.П.Г. в качеството му на Директор на СОУ “***” гр.Д. изразяваща се в контузия на главата и оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око обусловили болка и страдание без разстройство на здравето и на Н.Т.Ж. в качеството и на длъжностно лице-завеждащ административна служба в СОУ “***” гр.Д. изразяваща се в контузия на носа и оток и кръвонасядания по меките тъкани на носа,обусловили болка и страдание без разстройство на здравето,като телентие повреди са им нанесени при и по повод на изпълнение на службата им: чл. 131 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК .

На осн. чл.78 а ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА Л.К.Г.  , ЕГН **********  от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. чл. 131 ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.130 ал.2 от НК, ,като му НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.

ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВНА К.И.Н. р.3 с ЕГН ********** за ВИНОВНА В ТОВА,ЧЕ   

НА 17.09.2008Г. В ГР.Д. причинила лека телесна повреда на длъжностно лице:Н.Т.Ж. в качеството и на завеждащ административна служба в СОУ “***” гр.Д. изразяваща се в оток и кръвонасядане по лявата лицева половина обусловили болса и страдание без разстройство на здравето,като телесната повреда и е нанесена при и по повод изпълнението на службата и-престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК.

НА осн. чл.78а ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА К.И.Н. с ЕГН ********** от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК като и налага административно наказание “ГЛОБА” в размер на петстотин лв.

 На осн. чл.189 ал.1 от НК ОСЪЖДА подсъдимите Л.К.Г. и К.И.Н. да заплатят сторените по делото разноски в размер на 90/деветдесет/лв. по сметка на ОД на МВР гр.Добрич:възнаграждение на в.л. и 150лв./сто и петдесет лв./ по сметка на ДРС възнаграждения на в.л.

Решението подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред ДОС.

                                                                            Районен съдия :                        

          / Р.Симеонов/