Определение по дело №59/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 47
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20223000600059
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. Варна, 04.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600059 по описа за 2022 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Въззивното производство, по процедурата на Глава двадесет и втора от
НПК, е вследствие на частна жалба, подадена от упълномощен защитник на
осъдения Т. Р. Р. срещу определение по ЧНД №1398/2021 година, с което
състав на Окръжен съд-Варна не е уважил молба за прилагане на института на
условното предсрочно освобождаване. Частната жалба аргументира
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, с
кореспондиращо искане за въззивна намеса по чл.345, ал.2 от НПК и резултат
в полза на осъдения с условно предсрочното му освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с определение по
ЧНД№ 4526/2020 година по описа на Районен съд-Варна.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в частната
жалба и материалите по делото, приема за установено следното:
По инициатива на осъдения Т.Р. в Окръжен съд-Варна е образувано
съдебно производство за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказание лишаване от свобода за срок от пет години при
първоначален строг режим, наложено с влязло в сила на 19.12.2020г.
определение по ЧНД №4526/2020 година, което с приложение на чл.25 от НК
е разрешило въпроса за наказване на съвкупност от престъпления по НОХД
№№28/2013г., 4629/2013г. и 2531/2019г. За изчерпателност, съдебният акт
касае и наказание пробация по НОХД №388/2014 година, изтърпяно от
1
25.11.2014 година до 15.06.2015 година и без значение за настоящата
процедура.
Първоинстанционният съд е разгледал молбата по чл.437, ал.2 от НПК в
открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците
в съдебното производство и при спазване на основните принципи на
наказателния процес. Мотивирано е прието, че не са налице всички
предпоставки за прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване, като за обосноваване на извода, проверяваната инстанция
внимателно е обсъдила основанията на чл.70, ал.1 от НК и събраните
фактически данни по делото.
При убедителността на писмените доказателства (справка л.50 от ЧНД)
няма и не може да има спор, че към момента на провеждане на процедурата
по чл.437 и сл. от НПК, Т.Р. е изтърпял повече от две трети от наложеното му
наказание. Няма и съмнение, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне, който извод следва от цялостната доказателствена основа в
приложеното досие. Анализът на същата, проведен от въззивния състав,
установява следното:
Документация по чл.154, ал.2 от ЗИНЗС, основана на диагностичния
инструмент по чл.154, ал.1 от ЗИНЗС, констатира сериозни проблемни зони
при осъдения като криминално минало, отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение, умения за мислене. В съответствие с тези
дефицити, изпълнението на наказанието е планирано на 09.12.2020 година с
конкретни задачи, форма на реализация и очаквани резултати (ЧНД, л.6, л.7).
По-нататък, в текущ доклад от 09.12.2021 година е отразена липса на
напредък в поправителния процес, вследствие на сравнителна устойчивост на
проблемните области в поведението и нагласите на осъдения. Писменото
доказателство отчита заповеди за награди на Р. с №№ 216/25.02.2021г.,
350/22.04.2021г. и 836/20.09.2021г. в аспекта на прояви в корекционния
процес, покриващи изискванията за дисциплина и режимни ограничения в
МЛС, подчертавайки че същите не са доказателство за трайни и устойчиви
резултати в начин на мислене на лишения от свобода, нито пък са сигурен
индикатор за преодоляване на дефицитите в поведението, които са
способствали наказаната деятелност и които в бъдеще, обосновано може да се
предполага, че могат да предизвикат рецидивни прояви.
2
В съответствие с данните от текущия доклад е и препланирането на
присъдата (л.11 от ЧНД), която предвижда дейности, свързани с
криминалното поведение и отношението на Р. към правонарушението.
Отразената дотук доказателствена основа е категорична, че по
отношение на осъдения не се наблюдава качествена промяна в нагласите, не
се констатира ефективно протичане на поправителен процес. Известните
положителни индикации, поощрени с награди, са относими към принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието, която се проявява
чрез градиране на поощрителните мерки от изменение на режима в по-лек
(чл.66, ал.1от ЗИНЗС), през зачитане на положен труд за намаляване срока на
наказанието, преместване от един тип пенитенциарно заведение в друг тип
(чл.64, чл.64а от ЗИНЗС), помилване за част или за целия остатък на
наказанието и едва тогава условно предсрочно освобождаване. Или, за
реализиране на последния институт е необходимо процесът на поправяне да е
приключен, така че по-нататъшният престой в пенитенциарна среда да се
явява безпредметен, какъвто извод е незащитим за осъдения Р..
По съображенията в частната жалба:
Упълномощеният защитник необосновано атакува обективността на
оценката на риска от рецидив и вреди, първо, защото тя почива на утвърдена
от министъра на правосъдието методика и второ, защото самият той не
разполага със специални знания за прилагане на диагностичния
инструментариум.
Както бе посочено по-нагоре в този съдебен акт, не всички поощрения
имат пряка проява към института по чл.70 от НК, някои от тях са относими
към чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, какъвто е настоящия случай. Към принципа на
прогресивната система се отнася и зачитането на положен труд в МЛС, като
такава възможност е осигурена на осъдения Р..
В обобщение, съображенията дотук, изключват основателността на
оспорващите атакуваното определение защитни аргументи. При осъденият Р.
не се наблюдава поправяне, поради което реинтеграцията му на този етап би
била преждевременна.
Предвид изложеното, съставът на Апелативен съд-Варна

3
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение по ЧНД №1398/2021 година по описа на
Окръжен съд - Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4