№ 15402
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110126992 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Н. Г., с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца: сумата от 4799,71 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен № 358300, находящ се в гр. С................., за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 477,97 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г.,
сумата от 74,50 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 13,20 лв. - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
16.03.2023 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
14813/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за исковия
период до имота на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е
изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
1
посочения размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че от години не е пускала топломерите в имота, поради което
претендираните суми са завишени и не отразяват реално доставената топлинна енергия,
която е начислена „на база“. Сочи, че са й удържани суми от заплатата по две изпълнителни
дела от 2023 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответницата на
клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния
имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност поне исковата сума;
че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
както и че стойността й възлиза поне на исковата сума; изпадането на ответницата в забава в
плащане на главниците и че дължимата мораторна лихва е в размер поне на исковите суми.
Ответницата следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им, както и че е погасила претендираните вземания.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
2
(собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване на имота), като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
С отговора на исковата молба ответницата изрично е заявила, че живее в имота, като
от години не е пускала топломерите, с оглед на което съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответницата е била
собственик на процесния имот, находящ се в гр. С.................. (което обстоятелство се
установява и от приетите писмени доказателства – молба от Държавна спестовна каса за
вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса за обезпечение
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Г. Н. Р., ЕГН **********, върху
недвижим имот, находящ се в гр. С................... и мазе № 8, с 3,897 % идеални части на
сградата и от дворното място, на което същата е построена; заявление с рег. № Г-
25006/17.10.2019 г. на Г. Н. Г. - като титуляр на партида с абонатен № 358300 за имот – ап.
3
104, находящ се в гр. С............... до „Т.С.“ ЕАД, с което ответницата е поискала разсрочване
на задълженията за топлинна енергия, поради заведени срещу нея две изпълнителни дела,
във връзка с покана от ищеца до ответницата с рег. № Г-25006/10.10.2019 г. да заплати
дължимите към 09.10.2019 г. суми в общ размер на 1401,28 лв. за топлинна енергия и услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г. за
процесния имот с абонатен № 358300). С оглед разясненията, дадени по - горе съдът приема,
че именно ответницата в качеството на собственик на имота през процесния период е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в
имота. Не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено в
полза на друго лице през процесния период, да е било учредено вещно право на ползване в
полза на трето за спора лице или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с
друго лице, различно от ответницата, със съгласието на последната, за да се приеме, че
отговорно за заплащане на доставената топлинна енергия е това лице, съгласно разясненията
на посоченото тълкувателно решение.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и клиента по силата на
закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители,
включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С
оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответницата на собственик на имота.
Спорно е обстоятелството относно количеството и стойността на доставената до
имота топлинна енергия, във връзка с което съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
в Наредбата за топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
4
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се
намира имотът е топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово
разпределение. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е
взето решение да бъде сключен договор за услугата дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД (на
което е присъствала и ответницата съгласно приложения протокол от общо събрание), като
по делото е приет и сключеният между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД Договор № 458
от 04.04.2001 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия. От данните по делото става
ясно, че през исковия период „Т.С.“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният
апартамент, за което е представен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона
за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, в сила за процесния период,
като са съставяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което
етажните собственици не са се противопоставили.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието и
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, от което
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият
имот, е измервано и отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за
сметка на ищеца. За процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление
за имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало пет отоплителни тела,
свързани към ВОИ с монтирани разпределители на ТЕ, за които служебно са начислявани
дялови единици – общо 13534,127 д. е., за които е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните
тела в имота общо – 13637,703 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
3
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 208 м – 1666,215 кВтч,
3
както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ – 51,100 м. За периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В
имота е имало пет отоплителни тела, свързани към ВОИ с монтирани разпределители на ТЕ,
за които служебно са начислявани дялови единици – общо 16789,379 д. е., за които е
начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота общо – 15836,419 кВтч. Не е
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота.
За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
5
33
отопляем обем 208 м – 1864,453 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ – 50,820 м.
Според вещото лице дяловото разпределение за процесния период е извършено съобразно
нормативната уредба (Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването).
След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за
процесния период възлиза на сумата от 4855,94 лв. (съгласно корекция на заключение), в
която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди, както и не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода, както и не е констатирало
добавяне на ТЕ към изчислената такава за сградна инсталация, като е посочено, че ищецът
при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по
време на процесния период.
Посочено е, и че общият топломер е преминавал метрологични проверки на
18.10.2018 г. и на 08.03.2021 г., като не са констатирани отклонения. В заключението е
посочено, че през 2019 г. и 2020 г. „Т.С.“ ЕАД не е имало сключен договор с фирма за
извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в абонатната
станция, но в периода между двете проверки топломерът не е свалян и е отчитал
ежемесечно реално изразходваното от входа количество топлинна енергия, като
некоректност в отчитанията му не са установени. С оглед на тези данни и липсата на
отчетени неточности при измерване на топлинната енергия, преминала през общия топломер
в абонатната станция, настоящият съдебен състав приема, че през процесния период общият
топломер е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия
топлинна енергия.
Заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено, изготвено е не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документите, представени от топлофикационния район, а от друга страна липсват обективни
факти и доказателства, които да разколебават направените от вещото лице изводи.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Т.С.“ ЕАД с молба от 16.02.2024 г. са представени и
изравнителни сметки за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., както и констативни протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. Видно от последните редовните дати за отчет за първия
отоплителен сезон са били 09.05.2021 г. и 14.05.2021 г., отразено е, че не е осигурен достъп
до процесния апартамент № 104 в ж. к. „О.К.“, бл. 602, вх. Д и на двете редовни дати за
отчет, като констативният протокол е подписан от представител на етажната собственост и
от служител на фирмата за дялово разпределение; редовните дати за отчет за втория
6
отоплителен сезон са били 07.05.2022 г. и 13.05.2022 г., отразено е, че не е осигурен достъп
до процесния апартамент № 104 в ж. к. „О.К.“, бл. 602, вх. Д и на двете редовни дати за
отчет, като констативният протокол е подписан от представител на етажната собственост и
от служител на фирмата за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на
ответницата е доставяна топлинна енергия на стойност 4855,94 лв. – за отопление на имот,
за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Действително, тази енергия е начислена при условията на установения по делото неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което обаче е предвидено като
възможност в действащата през процесния период нормативна уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и последващата Наредба № Е-РД-
04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (НТ), приложима за процесния период, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди,
а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2,
т. 2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.
6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп
за отчитане), като според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
7
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната ФДР) и един или повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинна енергия за исковия период, което след това е фактурирал въз основа
на одобрените цени на ТЕ през периода, поради неосигурения достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. Топлинната енергия за БГВ в апартамента е изчислявана
на база 140 л дневно за един потребител, което се установява от данните, че за двата
процесни периода са начислени по 51 куб. м. и 50 куб. м., т. е. в минимален съгласно
нормативната уредба обем. Не се твърди и доказва ответницата да се е възползвала от
възможността да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в
сроковете, указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата (чл. 70, ал.
8 НТ), поради което съдът приема, че топлинната енергия е начислена правилно и е на
стойност 4855,94 лв., при липса на твърдения и на данни за извършени плащания
(цитираните в отговора на исковата молба изпълнителни дела не касаят сумите, предмет на
настоящото производство, за което не се сочат и доказателства от ответницата).
За пълнота следва да се посочи, че представеният с отговора документ за главен отчет
на уредите за дялово разпределение в имота за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. не
касае процесния период, поради което е неотносим към преценката за доставената и
начислена топлинна енергия за исковия период. Извършването на проверка на топломерите
към настоящия момент, в какъвто смисъл са исканията на ответницата, също не би
установило дължимата сума, респ. количеството топлинна енергия, доставено до имота през
процесния период, поради което и искането на ответницата е оставено без уважение, при
данните, че е спазена процедурата за начисляване на суми за топлинна енергия при
условията на неосигурения достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение.
Ответницата не е направила други възражения във възражението по чл. 414 ГПК и в
отговора в срока по чл. 131 ГПК, поради което искът за главница за топлинна енергия е
доказан за сумата от 4855,94 лв., като съобразно диспозитивното начало в процеса – чл. 6,
ал. 2 ГПК, следва да бъде уважен до сумата от 4799,71 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2023
г. до окончателното плащане на задължението.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
8
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е видно, че услугата е извършвана през
процесния период от „Т.С.“ ЕАД. В отношенията между страните са приложими общите
условия, приети по делото, като според същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този
иск е доказан по основание и размер за сумата от 74,50 лв. (съгласно СТЕ – Таблица № 2 и
извлечение от сметка, което не е оспорено от ответницата), поради което искът е
основателен в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.03.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва
9
да се дължи след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Следователно, задълженията за заплащане стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено
от отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване на общата фактура на
интернет - страницата на дружеството. Ето защо за главните вземания за периода м. 05.2020
г. - м. 04.2022 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. - 16.03.2023 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода
15.09.2021 г. - 16.03.2023 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода
15.09.2022 г. - 16.03.2023 г.). Съобразявайки дължимата главница, момента на изпадане в
забава за заплащане на задължението по всяка от изравнителните сметки и с помощта на
онлайн калкулатор, съдът изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия е в размер на 459,32 лв., съответно искът следва да бъде
уважен за тази сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 477,97 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение:
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (поканата
от 10.10.2019 г. касае задължения за предходни периоди), поради което акцесорната
претенция за сумата от 13,20 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 16.03.2023 г. е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 157,31 лв.
(107,31 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в заповедното
производство в общ размер на 156,30 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 507,31 лв., от които:
107,31 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за експертиза и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес и
фактическата и правната сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в исковото
производство в общ размер на 504,30 лв.
От ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива с
10
решението.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.................., дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4799,71 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 358300, находящ се в гр. С................., за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 459,32 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
до 16.03.2023 г. и сумата от 74,50 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14813/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.................., дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 459,32 лв. до 477,97 лв. - мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от
13,20 лв. - мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за период от 16.07.2020 г. до 16.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2023 г. по ч. гр. д. №
14813/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С............., на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 504,30 лв. - разноски в исковото производство и сумата от
156,30 лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, като трето
лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11