РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Велико Търново , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500962 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260286/23.11.2020гг., постановено по Гр. д.№462/2020г. по описа на РС
– Велико Търново, е отхвърлен предявения от М. ИЛ. Д., ЕГН ****, иск за осъждането на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, за сумата от 1 767,92лв., представляваща
имуществена вреда в резултат от нареден на 11.12.2019г. паричен превод, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба, и е осъден М. ИЛ. Д. да заплати на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумата от 200,00лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото М. ИЛ. Д., чрез
пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, с която обжалва решението изцяло и моли да бъде
отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което предявеният от ищеца
осъдителен иск да бъде уважен като основателен и доказан. Релевира оплаквания, че
неправилно първостепенният съд приема, че ако някой следва да носи отговорност за
неправомерно преведената сума от сметката на ищеца, то това не е банката. Позовава се на
ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК, според което съдебния
изпълнител трябва да зачете несеквестируемостта, когато той бъде уведомен за произхода
на постъпленията по сметката от банката, и следователно след получаване на запора банката
1
е била длъжна да провери произхода на средствата. Сочи, че най - малкото банката е
следвало да изчака месечния срок, при изтичането на който вече да се приеме, че
постъпилите средства са спестявания. Излага, че задължението на банката по чл.508 от ГПК
за внасяне на сумата по сметка на съдебния изпълнител в 7 дневен срок не е императивно и
е налице само, когато са налице предпоставките, предвидени в чл.508 ал.1 т.1 до т.4 ГПК.
Претендира направените по делото съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по делото „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище гр.София, чрез
пълномощника му ЮК Т. П.а, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена,
респ. обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено изцяло, като валидно,
допустимо, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, и
подробно мотивирано, по подробно изложени в отговора правни съображения. Претендира
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство, в т.ч. и ЮК възнаграждение.
В СЗ въззивникът М. ИЛ. Д. лично и чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК
поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в същата и доразвити в представена
писмена защита и допълнение към същата. Претендира разноски за двете инстанции.
В СЗ въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр.София, чрез ЮК Т. П.а,
с молба от 07.04.2021г. поддържа изцяло отговора на въззивната жалба. Моли, въззивната
жалба да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, респ. обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, доколкото е
постановено по процесуално допустим иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД. С
обжалваното съдебно решение, противно на доводите на въззивника, първоинстанционният
съд не се е произнесъл по непредявен иск, квалифицирал е правилно спорното право,
съобразно наведените в ИМ фактически твърдения на ищеца за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане, за което се претендира ангажиране отговорността на
ответната Банка като възложител на работа по смисъла на чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, и в
този смисъл не е нарушил диспозитивното начало в процеса, уредено в чл.6 ГПК, доколкото
2
се е произнесъл по предявения от ищеца иск и в рамките на търсената с иска защита, поради
което и постановеното и обжалвано първоинстанционно решение е допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от ищеца М. ИЛ. Д. против ответника „Райфайзенбанк /България/ ЕАД със
седалище гр.София осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата
от 1 767,92лв., представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда в резултат от
неправомерното й отнемане от банковата му сметка, ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 13.02.2020г. до
окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът има открита банкова
сметка с IBAN: BG59RZBB9155 1050 5294 77 BGN в клона на ответната банка в
гр.В.Търново, до този момент захранвана единствено със средства, дължими му за положен
труд и за обезщетения за безработица. Твърди, че на 22.01.2019г. в деловодството на
ответника постъпва запорно съобщение от ЧСИ с рег.№781 с район на действие СГС, с
което е наложен запор върху сумите, постъпващи по сметката му, в което съобщение ЧСИ
изрично е посочил, че ответника следва при изпълнение на запорното съобщение да спазва
императивната норма на чл.446 вр. чл.446а ГПК. Сочи, че на 04.12.2019г. по сметката му в
банката на ответника бившия му работодател „Савимекс“ ООД гр.Варна превежда сумата от
3 504,16лв., като в основанието за превода е посочено: „главница и лихва гр.д.№450/2019г.“.
Твърди, че на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД лихвата, представляваща обезщетение, и на
основание чл.446а ал.1 и ал.2 ГПК, частта от постъпилите на 04.12.2019г. парични средства
по сметката му, която е лихва, е несеквестируем доход. Сочи, че на 11.12.2019г. ответната
Банка на основание наложения на ищеца запор от ЧСИ върху постъпленията по сметката
му, абсолютно недобросъвестно – без да е уточнил какъв е размера на несеквестируемата
част от постъпилите парични средства, превежда от сметката на ищеца по сметката на ЧСИ
сумата от 1767,92лв., което ответно действие ищецът счита за незаконосъобразно и
извършено недобросъвестно и в пряко умишлено нарушение на разпоредбата на чл.446 и
чл.446а ГПК. Твърди, че ответникът при липса на точна и ясна информация за характера на
постъпилите средства е имал задължението и възможността на основание чл.446а ал.1 ГПК
или да поиска информация от вносителя за характера на средствата или да изчака
едномесечния срок, за да може безспорно да приеме, че сумата от 3 504,16лв. придобива
характер на спестявания на ищеца. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№450/2019г.
по описа на ВТРС му е присъдена сумата от 3223,97лв. за положен от него извънреден труд
за 557 часа за периода м. февруари 2016г. – м.февруари 2018г., ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2019г., и в изпълнение на това решение „Савимекс“ ООД гр.Варна
превежда на 04.12.2019г. по сметката на ищеца сумата от 3 504,16лв. като главница и лихва.
3
Твърди, че с действието си на 11.12.2019г. – превод по сметка на ЧСИ на парични средства
на ищеца в размер на 1767,92лв., без да изчака едномесечния срок, в който ищецът би могъл
да докаже, че характера на постъпилите по сметката му на 04.12.2019г. парични средства в
размер на 3 504,16лв., е за заплащане на положен от него труд, му е нанесъл непозволено
увреждане, от което претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 1767,92лв., ведно със законната лихва от ИМ до окончателното
изплащане.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр.София, чрез пълномощника си ЮК П.а, релевира
възражение за процесуална недопустимост на предявения иск, поради липса на надлежна
пасивна процесуална легитимация на ответника, което е неоснователно, доколкото искът е
предявен срещу страната, за която се твърди, че в резултат от извършено от неин служител/и
при или по повод изпълнение на възложената им работа непозволено увреждане, ищецът е
претърпял имуществени вреди. По същество е оспорил иска изцяло като неоснователен и
недоказан с довод, че с извършването на превод на парична сума в размера на наложения
запор по сметка на ЧСИ с рег.№781 Банката не е нарушила свое договорно или законово
установено задължение, дължимата й грижа по отношение установяването на произхода на
средствата, които постъпват по запорираната сметка, респ. дали същите представляват
възнаграждение за труд или друго плащане, част от което е несеквестируема, съгласно
чл.446 и чл.446а от ГПК, не се простира отвъд установяването основанието на превода,
поради което действията на ответника не накърняват императивните разпоредби на
процесуалния закон, и на ищеца не се следва претендираното обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен
материал, са следните:
Между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът има открита банкова сметка с IBAN: BG59RZBB9155 1050 5294 77
BGN в ответната Банка в клона й в гр.В.Търново, по силата на сключен между страните
Договор за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за ФЛ от
01.11.2011г..
На 22.01.2019г. в деловодството на ответната Банка постъпва запорно съобщение за
наложен запор върху вземанията на ищеца в откритата в ответната Банка негова банкова
сметка по изп. дело №20127810400179 по описа на ЧСИ с рег.№781 с район на действие
СГС, до размер на сумата от 1422 неолихвяема сума и такси 345,92лв. /общо 1767,92лв./.
На 04.12.2019г. по процесната банкова сметка на ищеца, открита в ответната Банка,
постъпва сумата от 3 504,16лв., с наредител „Савимекс“ ООД и с вписано в платежното
нареждане за кредитен превод основание за превода : „главница и лихва по гр.д.
4
№450/2019г.“.
Между страните по делото не е спорен факта, че на 11.12.2019г. ответната Банка като
трето задължено лице и съобразно чл.508 ал.3 ГПК изпълнява наложения запор със запорно
съобщение изх.№822/18.01.2019г. по изп. дело №20127810400179, като превежда от
откритата банкова сметка на ищеца исковата сума от 1767,92лв. по сметката на ЧСИ с рег.
№781 с район на действие СГС.
Със съобщение вх.№001-95916/13.12.2019г. до „Райфайзенбанк /България/ ЕАД ЧСИ
Г. Дичев с рег.№781 с район на действие СГС съобщава на Банката, че вдига запора върху
всички вземания към Банката на длъжника – ищец по делото, наложен на 22.01.2019г. по
изп. дело №20127810400179 по неговия опис.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен
интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Уважаването на предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1
ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника като
възложител на работа предполага установяване в процеса от ищеца, в чиято тежест е,
наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки, а именно, че в резултат на
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД, извършено от негов работник или
служител, на който е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа и в
пряка причинно – следствена връзка с него ищецът е претърпял претендираните
имуществени вреди. С оглед твърденията на ищеца, същият следваше да установи в
процеса, че част от общо постъпилата по сметката му сума в размер на 1 767,92лв. е
несеквестируема, но в резултат от незаконосъобразни действия на служител/и на ответната
Банка, същата е преведена по сметка на съдебния изпълнител сума.
В процесният случай твърдяното от ищеца действие на служител/и на ответната
Банка по изпълнение на наложения запор върху откритата в ответната Банка банкова сметка
на ищеца и извършване на 11.12.2019г. на превод от сметката на ищеца на исковата сума от
1767,92лв. по сметката на ЧСИ с рег.№781 с район на действие СГС по изп. дело
№20127810400179, не съставлява противоправно действие, във връзка с което ищецът да е
претърпял имуществени вреди, предвид което предявеният от ищеца осъдителен иск по
чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло. С извършване на превод от ответната Банка в изпълнение на наложения
5
запор върху банковата сметка на ищеца, по сметката на ЧСИ на сумата от 1 767,92лв.,
ответникът, в качеството му на трето задължено лице, не е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК, уреждащи съответно несеквестируем доход и
несеквестируем доход, получен по сметка в банка, поради което и не е налице непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 ал.1 ЗЗД, в пряка причинно – следствена връзка с което
ищецът да е претърпял имуществени вреди в исковия размер и не са налице основания за
ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на ответната Банка.
Съгласно разпоредбата на чл.446а ал.3 от ГПК, когато от основанието на
постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа,
банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за
задължения за издръжка. Следователно, противно на ищцовите твърдения, Банката като
трето задължено лице няма задължения да уточнява какъв е размера на несеквестируемата
част от постъпилите по банковата сметка парични средства, като при тази преценка от
нормата на чл.446а ал.3 ГПК, която е ясна и като такава не се нуждае от тълкуване, следва,
че банката следва да изхожда само от основанието на постъпленията по банковата сметка и
няма законово задължение да изисква информация за характера на средствата било то от
вносителя или от длъжника. От нормата на чл.446а ал.3 ГПК следва, че дължимата грижа на
Банката по отношение установяването на произхода на средствата, които постъпват по
запорираната сметка, респ. дали същите представляват възнаграждение за труд или друго
плащане, част от което е несеквестируема, съгласно чл.446 и чл.446а от ГПК, не се простира
отвъд установяването основанието на превода, от което може да се направи извод за
естеството на вземането. Съгласно чл.446а ал.3 ГПК, Банката не изпълнява запора до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, именно когато
от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват
възнаграждения за работа. От тук следва, че дължимата грижа на Банката не се разпростира
извън посоченото в основанието на постъпленията по банковата сметка, като посоченото в
процесния случай такова е „главница и лихва по гр.д.№450/2019г. по описа на ВТРС, от
което не следва, че постъпващите парични средства по банковата сметка на ищеца
представляват възнаграждения за работа и в този смисъл ответната Банка не е нарушила
чл.446а ал.3 ГПК, съответно не е налице бездействие по чл.446а ал.4 ГПК. Противен извод
не се извежда и от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС. Според т.13 от
ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, задължението на съдебния
изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода
на постъпленията по сметката, било от банката /трето задължено лице/, било от длъжника.
Законът обаче в чл.446а ал.3 ГПК не регламентира задължение за Банката да установява
произхода на средствата и дали същите съставляват несеквестируемо вземане извън
основанието на постъпленията по банковата сметка, от което следва да изхожда, както е
процедирано в случая, и което посочено основание „главница и лихва гр.д.№450/2019“ не
сочи за несеквестируем доход. Платецът/вносителят на средствата не е задължен да
предостави информация на Банката - трето задължено лице за произхода на постъпленията
6
по сметката, такава не се следва на Банката и същата не може да получи и от съда,
доколкото не е страна по гр.д.№450/2019г. по описа на ВТРС. На основание чл.446а ал.4
ГПК, Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като
съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл.508 ал.1 ГПК причините за
неизпълнението, съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от
пенсия или възнаграждения за работа. Макар и главницата по гр.д.450/2019г. по описа на
ВТРС да е възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, т.е. възнаграждение за
работа, доколкото това обстоятелство не следва и не е видно от основанието на
постъпленията по банковата сметка на ищеца, ответната Банка не е имала задължение в
рамките на срока по чл.508 ал.1 ГПК да съобщи на ЧСИ, че по запорираната сметка на
длъжника постъпват доходи от възнаграждения за работа, което да не е изпълнила, поради
което и не може да отговаря за бездействие.
На основание чл.446а ал.1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл.446, както и
на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по
банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. В процесният случай
по банковата сметка на ищеца част от постъпилите средства, съгласно посоченото
основание на постъпленията по банковата сметка, съставляват лихва, която безспорно е
обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД, но противно на твърденията
на въззивника /ищец/, лихвата не е несеквестируем доход по смисъла на чл.446а ал.1 ГПК,
поради което и ответната Банка не е имала задължението да уведоми ЧСИ, че част от
постъпилите средства имат характер на обезщетение по чл.446а ал.1 ГПК и в този смисъл
изпълнението на запора от третото задължено лице върху вземането за лихва, което не е
несеквестируемо, не съставлява противоправно поведение и от там не съставлява
непозволено увреждане, от което ищецът да е претърпял имуществени вреди. Под
обезщетения по смисъла на чл.446а ал.1 от ГПК се имат предвид социални плащания, които
по силата на специален закон са несеквестируеми /до размера на минималната работна
заплата за съответния месец/, като напр. помощи, социални пенсии, обезщетения за
майчинство и за временна нетрудоспособност, обезщетения за безработица и др. На
основание чл.114а ал.1 КСО, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този
кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други
удръжки, освен за задължения към ДОО и за задължения за издръжка, както и при
прихващане на суми по реда на чл.114 ал.5. Лихвата обаче не е обезщетение по смисъла на
чл.446а ал.1 ГПК и същата не е обявена за несеквестируема от специалния закон /ЗЗД/,
следователно не е несеквестируем доход и спрямо нея е неприложимо ограничението по
чл.446а ал.2 ГПК.
В несъответствие със закона е и твърдението на въззивника /ищец/, че ответната
Банка е следвало да изчака едномесечния срок, за да може безспорно да се приеме, че сумата
от 3 504,16лв. придобива характер на негови спестявания. На първо място такова
задължение на Банката като трето лице не е предвидено в чл.508 ГПК, а и подобно действие
7
би нарушило едноседмичният срок за внасяне дължимата сума по сметката на съдебния
изпълнител в хипотезата, при която третото лице не оспорва своето задължение. Нормата на
чл.508 ал.1 ГПК е императивна и в случая е била налице хипотезата на чл.508 ал.1 т.1 ГПК,
съобразно посоченото в преводното нареждане основание на постъпленията по
запорираната банкова сметка, поради което и третото задължено лице е било задължено,
съгласно чл.508 ал.3 ГПК.
Изложените по-горе съображения обосновават неоснователност и недоказаност на
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за главница в
размер на 1767,92лв., който следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с претенцията за
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното
изплащане, предвид акцесорният й характер.
Поради съвпадение в правните изводи на двете инстанции, въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за
присъждане на съдебни разноски, както за въззивното, така и за първоинстанционното
производство, която следва да бъде отхвърлена.
Изходът на делото и нормата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК обуславя
основателност на претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените във
въззивното производство съдебни разноски за ЮК възнаграждение в размер на 100лв.,
определен от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260286/23.11.2020г., постановено по Гр.д.
№462/2020г. по описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА М. ИЛ. Д. от гр.В.Т, ул.“*“ №, вх., ап., с ЕГН ********, ДА ЗАПЛАТИ
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1470, район „Лозенец“, Експо 2000, бул.“ Никола Вапцаров“ №55, с ЕИК
*********, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени във въззивното
производство съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
8
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9