Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.10.2020
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на
секретаря Иванка Палашева разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 308/2020 г. по описа на съда
Производството е
по реда на чл. 432 КЗ
Производството
по делото е образувано по повод предявени от С.И.Ф. срещу „Булстрад Виена
Иншурънс груп" АД ЕИК *********, кумулативно съединени искова с правно
основание чл. 432 КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 20 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпените от инцидент - ПТП от 05.11.2019г, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на същата,
както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 927,78 лв. -
лихва за забава по реда на чл. 86 ЗЗД за пеиода от 01.01.2020г. до 15.06.2020
г..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
05.11.2019 г., около 17:45 ч., при управление на мотоциклет марка „Ямаха“,
модел „Р1“ , с per. номер
** **** *по ул. „Хаджи Димитър“ в гр. Панагюрище, преминавайки на зелен
светофар на кръстовището с ул. „Делчо Спасов“, бил ударен от лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с per. № **
**** **управляван от В М М. Сочи се, че причината за настъпилото на 05.11.2019
г, ПТП било виновното поведение от страна на водача на автомобила, което се
изразявало в неспазване на предписанието на пътен знак Б - 2 (знак стоп), а
именно пропускане на движещите се по главен път участници
в
движението. Вследствие на това нарушение тя ударила управлявания от ищеца
мотоциклет „Ямаха“, модел „Р1“ , с per, номер
** **** *. Твърди се, че лекият автомобил към дата на ПТП притежава валидно сключена застраховка гражданска
отговорност с № BG/03/11900X380647 към
ответното дружество - „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, с ЕИК: *********. Твърди се, че след удара с процесния
ищецът паднал с мотоциклета на дясната му страна на пътното платно и бил в
безпомощно състояние от получената болка, вследствие на което бил закаран до
МБАЛ „Уни Хоспитал“ в гр. Панагюрище, където било установено, че е претърпял
следните травматични уврежания: фрактура на дясното рамо, изразяваща се в скъсани
раменни връзки и разместена ключицата. След
съответните извършени медицински интервенции, дежурният лекар му препоръчал да
посети ортопед след като спадне отока в рамото. С оглед на това и поради
непрестанната и усилваща се болка в дясното рамо на 08.11.2019 г. ищецът
посетил МБАЛ „Уни Хоспитал“ в гр. Панагюрище, където отново бил прегледан,
изследван, консултиран и диагностициран със следните диагнози: изкълчване на
акромио- клавикуларната става; дясното рамо е с проминираща ключица в областта
на акромио- клавикуларна става; палпаторно е слабо болезнена. От направената
рентгенография се установявило акромио-клавикуларна ликсация III тип от Rockwood, Тази травматична луксация на
акромио-клавикуларната (рамена) става на дясната ръка му причинила трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК
за период от около 2-3 месеца от датата на травмата. Във въпросното лечебно
заведение била поставена и обездвижваща шина на дясната ръка на ищеца, която
следвало да носи поне 50 дни. Вследствие на настъпилото ПТП на 05.11.2019 г.
било образувано досъдебно производство с № 310-3M-**/2020 г. по описа на РУ гр. Панагюрище, което
било прекратено. Сочи се, че било подадено писмено искане до ответника на
08.11.2019 г. за доброволно заплащане претендираното застрахователно
обезщетение за причинените ми неимуществени вреди, по което искане бил
постановен отказ от ответника. Уважаеми
господин/госпожо съдия, аз считам, че с приложените документи може да се
направи. Ищецът навежда доводи, че вследствие на претърпените от него телесни
увреждания, е изживял изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, като получените от него негативни последици от
травмите търпи и към настоящия момент и
ще продължи да търпя и за в бъдеще. Сочи
се, че са извършени медицински процедури подробно описани в исковата молба.
Твърди се, че ищецът е претърпял и тежка психическа травма, която е довела до
месеци наред нежелание за контакти с хора. Моли се да се уважат предявените
искове, като е посочена банкова сметка ***. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който се излагат доводи за допустимост, но
неоснователност на предявената искова претенция. Сочи се, че не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, по отношение
на лек автомобил Фолксваген, модел "Поло" с регистрационен номер **
**** **, както и обстоятелството, че пред ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс
Груп" е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
която не е била уредена поради липса на доказателства относно обстоятелствата
около настъпването на събитието и удостоверяването му с двустранен констативен
протокол в разрез с предвиденото в Наредба Iз — 41 от 12.01.2009 за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
Наведени са доводи, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност на
застрахователя, поради липсата на предпоставките на чл. 477 КЗ. Твърди се, че
не са представени доказателства водещи до извода за ангажиране на отговорността
на ответника, като е направено оспорване на представения протокол за ПТП.
Оспорени са изложените от ищеца обстоятелства по отношения механизма на ПТП,
както и наличието на получени от ищеца вреди в резултат на процесното ПТП.
Направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е спазил
задължението си да се движи с разрешената скорост или съобразената скорост. В
отговора на исковата молба са изложени доводи, че претендираното обезщетение е
в завишен размер, като се излага, че е настъпило пълно възстановяване, а лечението на ищеца е проведено
консервативно и без да е извършена хоспитализация, като не е предписано
специфично лечение или терапия, а обезболяващи са му предписани при нужда, като
под никаква форма не е предписано конкретна обезболяваща терапия, не е
предписано и специфично физкално и рехабилатационно възстановяване. Направено е
възражение срещу претенцията за заплащане на законна лихва, считано от датата
на пътнотранспортното произшествие, тъй като не са били представени на
застрахователя всички необхоидми докумнети, както и банкова сметка ***. Моли се да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл 432 КЗ и чл 86 ЗЗД.
Притезателното
имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за
получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под
правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на
претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на
писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
С разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на
претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този начин
законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на
право на иск на увреденото лице.
Следователно
съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на
правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в
конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно –
отказ от страна на застраховатея за заплащане на
обезщетеие по подадено искане от увреденото илице. В случая в
производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи
обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване
на обезщетение към застрахователя на делинквента с представяне на всички
необходими документи на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която е образувана щета
и застрахователното дружество е отказало в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ или е
заплатило обезщетение, с размера на което увреденото лице не е съгласно. Към
исковата молба е представено писмо от ответника № 10359 от **.11.2019
г., от което се установява, че ответникът е отказал заплащане на астрахователно
обезщетение доколкото към заведената щета е представен единствеено двустранен
констативен протокол, без да е извършено посечещие на място от службите за
констрол на Министерство на вътрешните работи.
Това не се оспорва от ответника, видно от заявеното в отгорова на
исковата молба, поради което съдът намира, че исковата молба е
предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по
реда на чл. 380 КЗ, респ. същата е процесуално допустима.
На 05.11.2019 г. в гр. Панагюрище между мотоциклет „Ямаха Р1“ ДКН *******
управляван от С.И.Ф. и лек автомобил
фолксваген „Поло“ ДКН ******** е настъпило пътно-транспортно произшествие. В
резултат на настъпилото ПТП ищецът е паднал от мотора си и е наранил дясната си
раменна става, като е получил луксация на акромиоклавикуларна става в дясно във
връзка с което ищецът пред застрахователя
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е заведена щета № 471019191906817,
която щета е приключена с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните
се установява, че гражданката отговорност на водача на лек автомобил фолксваген
„Поло“ ДКН ******** към 05.11.2019 г. е обезпечена при ответното търговско
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С Б .
При разпита си свидетелят посочва, че с ищеца са съседи, като знае, че м.
Ноември 2019 г. за ПТП с участието на ищеца, след което ищецът бил обезвидвижен
с шина на дясната ръка, като е споделял, че има болки. Свидетелят посочва, че
ищецът бил в болничен и не ходел на работа, като не излизал от тях, като
свидетел Б му помагал с изхвърлянето на
боклука, чистел на кучето му. Свидетелят посочва, че след инцидента ищецът
продал мотора си, тъй като бил уплашен от случилото се. Съдът приема за
достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други
събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като последният възпроизвежда пред съда
непосредствените си възприятия досежно случилото се.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, в заключението на която се посочва, че скоростта на
движение на мотоциклета преди удара е била около 34-40 км.ч., а скоростта на
лекия автомобил около 13,8 км.ч. В заключението е посочено, че мотоциклетът се
е движел по ул. „Дядо Стоил Финджеков“ в посока от центъра на града към
супермаркет „Лидл“, а от ляво на ул. „Делчо Стоянов“ лекият автомобил изчакал
преминаващите на пътеката пешеходци и след отминаването им навлязъл в
кръстовището, докато ищецът преминавал на зелена светлина. В този момент лекият
автомобил блъснал с предната си част лявата страна на управлявания от Ф.
мотоциклет. Вещото лице е посочило в своето заключение, че при скорост на
движение в рамките на допустимото за населеното място (50 км/ч) водачът на
мотоциклета е възприел своевременно възникването на опасната пътна ситуация и е
реагирал, но времето е било недостатъчно и не е можел да предотврати инцидента.
Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
съдебно-автотехническата експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор
на всички поставени по делото въпроси.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебна
медицинска експертиза, в заключението на която се посочва, че Ф. е постъпил в
МБАЛ „Унихоспитал“ ООД на 03.11.2019г. в 18: 10 часа, като бил диагностициран с
повърхностна травма на раменния пояс и мищницата. На 08.11.2020 г. в 09:55 часа
при повторен преглед в Спешно отделени ищецът е диагностициран с луксация на
дясна акриоклавикуларна става, като е извършена имобилизация с ортеза тип Дезо
за 7 седмици. В заключението е посочено, че след това е провеждана физиотерапия
до пълно възстановяване на фукцията и мускулатурата на рамото. Посочено е, че
оздравителният период е продължил до около 3 месеца след травмата. Освен това в
заключението е посочено, че описаното травматично увреждане е резултат от
действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаря
да е получено при ПТП – при падане от мотоциклет на терена и директно
травмиране на дясното рано, като е налице пряка причинно-следствена връзска
между ПТП и полученото увреждане. В своето заключение вещото лице е посочило,
че в острия период на травмата болките в рамото са били интезивни, а активните
движения силно ограничени и болезнени, наложената мека имобилизация създава
неудобства от битов характер и нарушава способностите за самообслужване в
определена степен. При изслушването си вещото лице посочва, че зоната е
изключителна болезнена през целия период на травмата, като е възможно при тежки
физически натоварвания ищецът може да има болки в посочената зона. Съдът
възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено,
дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Съобразно релевираните фактически твърдения от ищеца възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1/ породени права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД ( т.е. наличие на вреди, които
да са причинени от деликвента, с неговото виновно и противоправно поведение) 2/
действително договорно правоотношение между деликвент и ответника по договор за
Гражданска отговорност към момента на увреждането. Посочените предпоставки
следва да бъдат доказани от ищеца. Ответникът следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите възражения, както и възражението си
за съпричиняване.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе, между страните по делото не
се спори, че към дата на ПТП-то – 05.11.2019 г. е съществувало действително
договорно правоотношение между собственика на лек автомобил Фолкваген поло –
участник в инцидента и ответника „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие подлежи на
доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и
със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая участниците в
пътно-транспортното произшествие не са сигнализирали полицейските органи, които
да осъществят проверка на местопроизшествието, и това, че в случая не е
съставен протокол за ПТП на основание чл. 1**, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1** а ЗДвП, не опровергава този извод на съда, макар и съставянето му да е било
задължително. Настъпването на застрахователното събитие и механизмът на
деянието не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез
протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на Върховния касационен
съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за
ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от
задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени
средства, например със свидетели и автотехническа експертиза, тъй като относно
наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените
документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1
от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между
контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните
компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че
документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП,
са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с
материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и
повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП,
които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато
водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено
писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието. Следователно,
когато пътнотранспортното произшествие не е посетено на място от органи на МВР,
поради липса на подаден сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде
установено със съставяне на протокол за настъпването му, ако полицейските
органи са уведомени от водача, но и след депозиране на писмено заявление от
участника за настъпване на събитието. Следователно полицейските органи могат да
бъдат сигнализирани и от пострадалото лице за осъществяване на ПТП по вина на
друго лице, вследствие на което са настъпили вреди. Когато от произшествеитео
са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП чрез посещение на място от
органите на полицията е задължително, но законът не предвижда, че задължен да
сигнализира полицейските органи е делинквента, а липсата на такъв протокол не
препятства доказване на застрахователното събитие чрез други доказателствени
средства.
Установява се, че пътно-транспортното произшествие е причинено по следния
механизъм – водачът на лекия автомобил Фолксваген Поло навлязъл в кръстовището
на ул. „Делчо Спасов“ и ул. „Дядо Стоил Финджеков“ без да изчака преминавашия
на зекена свелена светлилна моторист – С.Ф., като блъснал същия с предсната
лава част на автомобила. До този извод съдът достигна при съобразяване на
заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно автотехническа
експертиза.
Съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „Фолксваген
поло“ с рег. ******** е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи
нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни
средства при движение, като в отклонение с правилата не е пропуснал моторното
превозно средство, което е преминавало на зелена светлина на светофарната
уредба. Следователно деянието на водача на автомобила е било противоправно,
като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото последното е било съобразено с правилата за
движение по пътищата. Същият се е движел със скорост под допустимата за
населеното място. Тук е мястото да се посочи, че направеното от ответника възражение за съпричиняване е бланково- не е
конкретизирано – не са изложени факти и обстоятелства на които се основава,
които да бъдат обсъдени от настоящия съдебен състав, като освен това не са
ангажирани доказателства в тази насока от ответника въпреки разпределената от
съда доказателствена тежет с изготвения по делото доклад, поради което съдът не
дължи обсъждане на посоченото възражение.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца
са причинени следните травматични увреждания: охлузване на крайниците, луксация
(III тип от Rockwood) на дясна акромиоклавикуларна става, дясното рамо е проминираща ключица в
областта на акромиоклавикулната става.
По така изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на
водача на л. а. „Фолксвафен поло” с рег. ** ******– са осъществени в обективната действителност.
Предвид изложеното съдът намира претензията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили от процесното ПТП за
доказана по основание. По отношение на размера съдът намира следното:
Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да вземат предвид
обстоятелствата, при които е извършено увреждането. Изяснено е, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата, които могат да бъдат
релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични травми. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да
се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен
и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи,
но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и
застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК
( Решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение № 104/**.07.2014г.
по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., , Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът към момента на инцидента е бил на възраст от 33 години, като в следствие на полученото увреждане дясната
му ръка била обездвижена за около 7 седмици, поради което свидетел Б му помагал за част от домашната работа.
Установи се също така, че в началото ищецът изпитвал силни болки, а
възстановителният период продължил 3 мсеца, след което изцяло била възстановена
функцията на дясната ръка на ищеца. От събраните по делото докалзателства се
установи също така, че ищецът се изплашил от случилото се и не пожелал повече
да кара мотора си, като продал същият. При така установените съществуващи обстоятелства справедливият размер на обезщетението
за неимуществените вреди, търпени от ищеца следва да се определени в размер на 10 500 лв., което обезщетение се
определя, глобално включително и претърпения уплах, а не отделно за физическите болки, т.к. съгласно установената
практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства, свързани с
лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. В
конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са
обстоятелствата, че с противоправното деяние е причинена средна телесна повреда по смисъла на наказателния
кодекс, която се характеризира със значителният интензитет на търпените болки не само в първите дни след инцидента, но и през целия възстановителен период, който е три месеца и
невъзможност за самообслужване за период от около 7 седмици,
през който е било необходимо оказване на помощ от съсед. Като се имат предвид тези обстоятелства, наред с нивото на
икономическо благосъстояние в страната и установеният размер на месечната
минимална работна заплата, обезщетение от 10 500 лв. за търпените от ищеца причинени от пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на инцидент
- ПТП от 05.11.2019г, довело до луксация на акромио-клавикуларна става на дясна ръка –
средна телесна повреда и претърпени болки и стрдания следва
да бъде уважен до размера от 10 500 лв., като над този размер до предявеният размер от 20000лв.
искът следва да се отхвърли.
По претенцията с правно основание
чл. 86 ЗЗД съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана. В конкретния случай, се претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, поради
което и лихвата за забава се дължи от дата на увреждането – 05.11.2019 г. до дата на подаване на
исковата молба- 15.06.2020 г.,
която лихва съобразно уважената част от иска е в размер на 653,39 лв. до която сума следва да
се отхвърли иска над този размер до претендирания размер от 927,78лв.
По отношение на
разноските:
На
основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи
възстановяване на направените от ищец деловодни разноски по производството,
съразмерно на уважената част от исковете, именно заплащането на 1671,84 лева, от които 446,07 лв. държавна такса, 1065,89.- възнаграждение
за един адвокат, 159,88 лв. -депозити за съдебни експертизи, доколкото същите
са своевременно поискани като са представени доказателства, че същите са реално
направени- договор за правна защита и съдейстие находящ се на л. 8 от делото на
Районен съд- Панагюрище.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски и в полза на ответника съобразно отхвърлената част от
исковите претенции, но доколкото такива не се претендират, то съдът не
дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ „Булстрад
Виена Иншуранс груп" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, пл. Позитано № 5
да заплати на С.И.Ф.
ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** сума
в размер на 10 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ПТП от 05.11.2019 г.
изразяващи се в болки и страдания от причиняване на средна телесна повреда и
уплах, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
16.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер от 10 500 лв. до
предявения размер от 20 000 лева, която сума да бъде заплатена по банкова
сметка ***:
***, банка „Райфайзенбанк“ ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД „Булстрад Виена
Иншуранс груп" АД ЕИК ********* да заплати на С.И.Ф. ЕГН: ********** сума
в размер на 653,39 лв.- обезщетените за забава за периода от 05.11.2019 г. до
15.06.2020г, като ОТХВЪРЛЯ иска на уважения размер от 653,39 лв. до която претендирания
размер от 927,78 лв., която да бъде заплатена по банкова сметка ***: ***,
банка „Райфайзенбанк“ ЕАД
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Булстрад Виена
Иншуранс груп" АД ЕИК ********* да заплати на С.И.Ф. ЕГН: ********** сума
в размер на 1671,84 лв. – разноски
за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: