Р Е Ш Е Н И Е
№ 261348/ 20.11.2020г..
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14198 по описа на Варненски
районен съд за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 64454 от 04.09.2019
г. от Потребителска кооперация „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявана от председателя ѝ Г. Д. К., чрез пълномощник
срещу Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П., с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на реална част с площ от 402 кв. м от недвижим имот,
целият с площ 9 158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор * по
Кадастралната карта на *, която реална част е формирана като сбор от площта на
сграда с из. № *.* и прилежащата част към нея.
В
условията на евентуалност ищецът иска от съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния
имот при наведено придобивно основание - давностно владение за периода от 1986
г. до 04.09.2019г.
В
исковата молба се излага, че сграда с идентификатор *.34 по КК на гр. Варна е
построена в процесния поземлен имот със средства на кооперацията, завършена е
през 1985 г. и е въведена в експлоатация. Сградата е заведена в счетоводния
баланс на ищеца през 1985 г. и декларирана по чл. 14 ЗМДТ. Съгласно
кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед на началника
на СК – Варна, поземленият имот е нанесен като имот – частна общинска
собственост, за което е издаден е АОС № 452/ 1998г. Ищецът твърди, че е
собственик на процесния имот по силата на за § 26 ЗК и чл. 2, ал. 3 ЗОС,
евентуално – въз основа на давностно владение, в периода 1986 г. – 2019 г.
Ответникът не оспорва собствеността на сградата, но към момента на исковата
молба искането за деактуване на поземления имот не е уважено.
Ответникът
– Община Варна, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че
общината е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС,
както и Заповед № 351/18.08.1995 г. на кмета на Община Варна. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Предмет на спора е претенцията на ищцовата кооперация за отричане, със
сила на пресъдено нещо,
правото на ответника по отношение на процесната реална част,
което последния оспорва.
По отношение на допустимостта:
Абсолютна
процесуална предпоставка за провеждане на така предявения
иск
е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаването на спора за материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните във връзка с конкретния имот, както и за осуетяване на възникването
на нов спор за материално право на същото основание.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 8/ 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС притежанието у
ищеца на защитимо материално право върху определен имот е достатъчно да
обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
несъществуването на определено вещно право върху този имот, при твърдение, че
последното смущава правата на ищеца.
В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че е собственик на процесната
реална част, както и че владее същата, в която част е построена сграда –
собственост на кооперацията, а също и действията на ответника по актуване на
целия недвижим имот, без отчитане правата на кооперацията, обосновават извод за
наличие на правен интерес от избраната форма на защита.
По отношение на основателността:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи
фактическите твърдения, на които основава правния си интерес от успешното
провеждане на предявениея иск.
В тежест на ответника е да установи правото си на
собственост върху спорния имот на наведеното с отговора основание – по силата
на правна норма (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС).
Приобщен на л. 63 от делото е Акт № 452/ 15.01.1998 г. за общинска
собственост, съставен по отношение на имот, находящ се в *.
С оглед одобряване и влизане в сила на кадастралната карта за гр. Варна, е
съставен Акт № 7226/ 23.11.2012 г. за общинска собственост относно имот с
идентификатор № *.
Съгласно заключението на вещото лице Р.П., кредитирано от съда като
обективно и компетентно изготвено, ПИ № * е част от имота, описан в АОС от
15.01.1998 г. Съгласно Заповед № РД – 02 – 14 – 2200/ 03.09.2012 г. този имот
попада в зона „Обществена зона за обществено обслужващи дейности“, а по КККР на
гр. Варна, имотът е с вид – урбанизирана територия.
От същото се установява още, че
процесната сграда е нанесена в кадастралната карта с идентификатор № *.34.
Актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие, същият само удостоверява вече възникнали права, поради
което и в тежест на ответника е да установи правата си към момент на съставяне
на актовете за общинска собственост.
Съгласно, чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОС ( ред. Към 11.07.1997 г.) общинска собственост са общинските
жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на
населението на съответната община;
Същевременно, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.), не
са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991
г., включително и прилежащия терен.
С посочената норма –ал. 3 на чл. 2
(идентична с разписаната в § 26 ПЗР ЗК хипотеза) са отречени правата на
общината по отношение на конкретно имоти, а систематическото и поставяне
изключва приложението на чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОС. Предвидено е придобиване на
описаните обекти, по силата на закона, считано от момента на влизането му в
сила, като провеждане на нарочно административно производство не е необходимо.
Коментирата разпоредба не въвежда допълни изисквания във връзка със статута на
терена, предвижданията за същия.
До колкото не е предвидено обратно
действие, последващата отмяна на разпоредбата не е състояние да рефлектира
върху вече придобитото от кооперативните съюзи, по силата на закона, право на
собственост (така и Решение № 1985/ 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/ 2005 г.,
ВКС, ІV г. о.). В тази връзка, напълно ирелевантно е, досежно преминаване на
правото на собственост, в какъв срок ще се отправи искане за деактуване до
общинската администрация. Последното няма конститутивно действие, а е последица
от вече изгубеното от общината право на собственост.
В случая липсва спор, а и се установява от представените писмени
доказателства (разрешение за строеж № 82/ 30.07.1984 г., протокол за определяне
на строителна линия и ниво, Протокол Обр. 16), построяване от РПК „*“ на обект
– „*“ на * * в *. Обектът е въведен в експлоатация на 25.06.1985 г.
Въз основа на Решение № 39/ 27.03.1986 г. (л. 23), РПК „*“ е преименувана в
ПК „Н.“.
Съгласно заключението на вещото лице В.С.,
кредитирано от съда в тази част, с оглед образованието, квалификацията и
професионалния опит на експерта в областта на градоустройството, сградата,
съставляваща „*“ е със застроена площ от * кв. м., а необходимата прилежаща
площ, с оглед предвижданията в ОУП и устройствените показатели, е * кв. м.
Изложеното обуславя извода, че фактическият състав, предвиден в чл. 2, ал.
3 ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.) е осъществен – към 13.07.1991 г. от ищцовата
кооперация е изграден сграда – „*“, с площ от * кв. м.. Ето защо, считано от
влизане в сила на закона – 01.01.1996 год., кооперацията е собственик на
построеното, ведно с прилежащия терен (или общо 402 кв. м.).
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск, поради което
и същия следва да бъде уважен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършени в производството разноски.
В този смисъл, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 366.00 лева – заплатени такси и разноски.
В предвид въведеното още с
отговора на исковата молба възражение за прекомерност, след съобразяване
фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия,
както и минималните размери по Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
се налага извод за наличие на предпоставките за 78, ал. 5 ГПК, за редуциране на
претендирания хонорар от 5000.00 лв. В предвид цената на иска (11292.60 лв.), в
случая минивалният размер е 863.88 лв. Ето защо, след съобразяване на горните
предпоставки, в полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение от
2000.00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 2366.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община
Варна, ЕИК: *, с административен адрес *,
представлявана от кмета И. П. не е собственик на реална
част с площ от 402 кв. м от недвижим имот, целият с площ 9 158 кв. м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, при граници: ПИ №№ *, *, *, *, *, *, която реална
част е очертана с червени линии на скицата на л. 122,
изготвена от арх. В.С., заключена между точки А, Б, В, Г, която скица
приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, и която
реална част
е формирана като сбор от площта на сграда с из. № *.* и прилежащата част към
нея, по иска на Потребителска кооперация „Н.“,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу
Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *,
представлявана от кмета И. П., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК: *, с
административен адрес
* да заплати „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата от 2366.00
лв. (два хиляди триста шестдесет и шест лева), представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: