Решение по дело №14198/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261348
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110114198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261348/ 20.11.2020г..

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 14198 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 64454 от 04.09.2019 г. от Потребителска кооперация „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявана от председателя ѝ Г. Д. К., чрез пълномощник срещу Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 402 кв. м от недвижим имот, целият с площ 9 158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор * по Кадастралната карта на *, която реална част е формирана като сбор от площта на сграда с из. № *.* и прилежащата част към нея.

В условията на евентуалност ищецът иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот при наведено придобивно основание - давностно владение за периода от 1986 г. до 04.09.2019г.

 

В исковата молба се излага, че сграда с идентификатор *.34 по КК на гр. Варна е построена в процесния поземлен имот със средства на кооперацията, завършена е през 1985 г. и е въведена в експлоатация. Сградата е заведена в счетоводния баланс на ищеца през 1985 г. и декларирана по чл. 14 ЗМДТ. Съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед на началника на СК – Варна, поземленият имот е нанесен като имот – частна общинска собственост, за което е издаден е АОС № 452/ 1998г. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на за § 26 ЗК и чл. 2, ал. 3 ЗОС, евентуално – въз основа на давностно владение, в периода 1986 г. – 2019 г. Ответникът не оспорва собствеността на сградата, но към момента на исковата молба искането за деактуване на поземления имот не е уважено.

Ответникът – Община Варна, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че общината е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС, както и Заповед № 351/18.08.1995 г. на кмета на Община Варна. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

 

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

        

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предмет на спора е претенцията на ищцовата кооперация за отричане, със сила на пресъдено нещо, правото на ответника по отношение на процесната реална част, което последния оспорва.

 

По отношение на допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на така предявения иск е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 8/ 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС притежанието у ищеца на защитимо материално право върху определен имот е достатъчно да обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на определено вещно право върху този имот, при твърдение, че последното смущава правата на ищеца.

В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че е собственик на процесната реална част, както и че владее същата, в която част е построена сграда – собственост на кооперацията, а също и действията на ответника по актуване на целия недвижим имот, без отчитане правата на кооперацията, обосновават извод за наличие на правен интерес от избраната форма на защита.

 

         По отношение на основателността:

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи фактическите твърдения, на които основава правния си интерес от успешното провеждане на предявениея иск.

         В тежест  на ответника е да установи правото си на собственост върху спорния имот на наведеното с отговора основание – по силата на правна норма (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС).

Приобщен на л. 63 от делото е Акт № 452/ 15.01.1998 г. за общинска собственост, съставен по отношение на имот, находящ се в *.

С оглед одобряване и влизане в сила на кадастралната карта за гр. Варна, е съставен Акт № 7226/ 23.11.2012 г. за общинска собственост относно имот с идентификатор № *.

Съгласно заключението на вещото лице Р.П., кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, ПИ № * е част от имота, описан в АОС от 15.01.1998 г. Съгласно Заповед № РД – 02 – 14 – 2200/ 03.09.2012 г. този имот попада в зона „Обществена зона за обществено обслужващи дейности“, а по КККР на гр. Варна, имотът е с вид – урбанизирана територия.

         От същото се установява още, че процесната сграда е нанесена в кадастралната карта с идентификатор № *.34.

Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, същият само удостоверява вече възникнали права, поради което и в тежест на ответника е да установи правата си към момент на съставяне на актовете за общинска собственост.

Съгласно, чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОС ( ред. Към 11.07.1997 г.) общинска собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община;

Същевременно, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.), не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен.

         С посочената норма –ал. 3 на чл. 2 (идентична с разписаната в § 26 ПЗР ЗК хипотеза) са отречени правата на общината по отношение на конкретно имоти, а систематическото и поставяне изключва приложението на чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОС. Предвидено е придобиване на описаните обекти, по силата на закона, считано от момента на влизането му в сила, като провеждане на нарочно административно производство не е необходимо. Коментирата разпоредба не въвежда допълни изисквания във връзка със статута на терена, предвижданията за същия.

         До колкото не е предвидено обратно действие, последващата отмяна на разпоредбата не е състояние да рефлектира върху вече придобитото от кооперативните съюзи, по силата на закона, право на собственост (така и Решение № 1985/ 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/ 2005 г., ВКС, ІV г. о.). В тази връзка, напълно ирелевантно е, досежно преминаване на правото на собственост, в какъв срок ще се отправи искане за деактуване до общинската администрация. Последното няма конститутивно действие, а е последица от вече изгубеното от общината право на собственост.

В случая липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства (разрешение за строеж № 82/ 30.07.1984 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво, Протокол Обр. 16), построяване от РПК „*“ на обект – „*“ на * * в *. Обектът е въведен в експлоатация на 25.06.1985 г.

Въз основа на Решение № 39/ 27.03.1986 г. (л. 23), РПК „*“ е преименувана в ПК „Н.“.

         Съгласно заключението на вещото лице В.С., кредитирано от съда в тази част, с оглед образованието, квалификацията и професионалния опит на експерта в областта на градоустройството, сградата, съставляваща „*“ е със застроена площ от * кв. м., а необходимата прилежаща площ, с оглед предвижданията в ОУП и устройствените показатели, е * кв. м.

Изложеното обуславя извода, че фактическият състав, предвиден в чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.) е осъществен – към 13.07.1991 г. от ищцовата кооперация е изграден сграда – „*“, с площ от * кв. м.. Ето защо, считано от влизане в сила на закона – 01.01.1996 год., кооперацията е собственик на построеното, ведно с прилежащия терен (или общо 402 кв. м.).

Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск, поради което и същия следва да бъде уважен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

         На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършени в производството разноски.

         В този смисъл, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 366.00 лева – заплатени  такси и разноски.

         В предвид въведеното още с отговора на исковата молба възражение за прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия, както и минималните размери по Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, се налага извод за наличие на предпоставките за 78, ал. 5 ГПК, за редуциране на претендирания хонорар от 5000.00 лв. В предвид цената на иска (11292.60 лв.), в случая минивалният размер е 863.88 лв. Ето защо, след съобразяване на горните предпоставки, в полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение от 2000.00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 2366.00 лв.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П. не е собственик на реална част с площ от 402 кв. м от недвижим имот, целият с площ 9 158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, при граници: ПИ №№ *, *, *, *, *, *, която реална част е очертана с червени линии на скицата на л. 122, изготвена от арх. В.С., заключена между точки А, Б, В, Г, която скица приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, и която реална част е формирана като сбор от площта на сграда с из. № *.* и прилежащата част към нея, по иска на Потребителска кооперация „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

         ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес * да заплати „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата от 2366.00 лв. (два хиляди триста шестдесет и шест лева), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: