Решение по дело №2549/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК и е образувано по искова молба от „Ейс Софт“ ООД – Варна, представлявано от управителя М. В. П., с претенция да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от Изп. директор Е. А., да им заплати сумата 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща претърпени имуществени вреди в производството по отмяна на незаконосъобразното НП №03-007753/31.05.2017г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, ведно със законната лихва от 01.05.2018г до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че сумата представлява направените в хода на АНД №5857/2018г на ВРС разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание претенцията се поддържа изцяло така, както е заявена, от адв.И. З. от АК – Сливен, упълномощен от представляващия ищцовото дружество, който претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответната страна Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София чрез процесуалния си представител ю.к.Г. А. оспорва иска като сочи, че отмяната на НП в случая не е довела до реализиран състав по ЗОДОВ; в евентуалност сочи, че ако такъв е настъпил, то е налице съпричиняване на вредоносния резултат, понеже дружеството не е оказало съдействие на инспектора в хода на АНП, предхождащо издаването на НП, а са представи изисканите документи едва в производството пред съда по обжалването му. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящото производство. Подробни съображения излага и в писмена защита.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на исковата претенция, като счита, че в случая са налице всички предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № 03-007753/31.05.2017г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на осн.чл.415 ал.1 от КТ (в актуалната към 2017г редакция – ДВ бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) на „Ейс Софт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. за това, че на 24.01.2017г в гр.Варна в качеството му на работодател не е изпълнило задължително предписание на контролен орган по т.3 от Протокол № ПР1700034/09.01.2017г с краен срок на изпълнение до 23.01.2017г, с което му е дадено предписание инструктажът на работниците да се провежда от лице, на което е проведено обучение по безопасност и здраве при работа съгл.чл.6 ал.1 т.1 вр.чл.7 ал.5 т.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн.ДВ бр.102/2009г). Предприетото от настоящия ищец обжалване на НП по реда на ЗАНН е приключило с решение № 867/07.05.2019г по АНД № 5857/2018г по описа на РС – Варна, ХХХІІ с-в, с което съдът е приел, че в хода на съдебното производство е установено фактическа обстановка, различна от изложената в НП. Според показанията на актосъставителя отговорността на „Ейс Софт“ ЕООД е ангажирана за бездействие, изразяващо се в непредставяне на изискани с призовка №404/08.03.2017г документи, установяващи изпълнение на дадени на дружеството задължителни предписания, докато с НП дружеството-работодател е санкционирано за неизпълнение на задължително предписание по пункт 3 от съставения на 09.01.2017г протокол, вменяващо не съставяне на документи, а обезпечаване провеждането на инструктажа на работниците и служителите от лице, обучено по съответния ред. ВРС е приел, че с НП незаконосъобразно и необосновано е ангажирана отговорността на дружеството за неизпълнение на предписание с различно съдържание – в първата хипотеза с касае за два отделни акта на изпълнителното деяние, а именно – неизпълнение на изискванията на чл.6 ал.1 т.1 вр.чл.7 ал.5 т.1 от Наредба №РД-07-2, както и непредставяне на документи, удостоверяващи спазване на изискването на цитираната норма; във втората хипотеза се касае само за осъществяването на първия от горецитираните два акта. Предприетото касационно обжалване на отменителното решение на ВРС е приключило с решение №1729/27.09.2019г по кАНД №1620/2019г на АС – Варна, Х касационен състав, с което актът на ВРС е оставен в сила. Касационният състав е споделил извода на ВРС за материална незаконосъобразност на НП, и в допълнение е установил съществено нарушение на процесуалните правила като самостоятелно основание за отмяна на постановлението, а именно – Протокол № ПР1700034/09.01.2017г, съдържащ задължителното предписание по пункт 3 като ИАА, е било връчено на „Ейс Софт“ ЕООД по реда на тогава действащата разпоредба на чл.61 ал.3 от АПК – чрез поставянето му на таблото за съобщения в сградата на Д „ИТ“ – Варна на 31.01.2017г; сроковете за обжалването му по чл.84 ал.1 и чл.149 ал.1 от АПК са започнали да текат от 01.02.2017г, т.е. на инкриминираната с НП дата 24.01.2017г ИАА не е бил влязъл в сила, поради което съдържащото се в неговия пункт 3 предписание не е било задължително за изпълнение от дружеството-работодател; така на 24.01.2017г не е бил осъществен обективния състав на вмененото им нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Решението е в законна сила при постановяването му на 27.09.2019г.

Видно от доказателствата в приобщено като доказателство в настоящото производство АНД №5857/2018г, в хода му пред РС- Варна са представени пълномощно от М. В. П. – управител на „Ейс Софт“ ЕООД в полза на адв.И. З. от АК-Сливен за процесуално представителство по делото до приключването му пред всички инстанции (л.22 по делото на ВРС), и договор за правна защита и съдействие между същите страни (л.22 гръб по делото на ВРС), в който е включено изрично изявление за заплатено във брой при подписването му на 30.04.2018г адвокатско възнаграждение в размер на 475лв, удостоверено с подписите на представляващия ищцовото дружество и пълномощника му, с предмет – изготвяне и депозиране на жалба срещу НП и за процесуално представително и защита пред Районен съд – Варна. Адв. З. е участвал лично и в двете проведени открити съдебни заседания по делото – на 13.02.2019г и на 06.03.2019г, като в пледоарията си по същество е изложил подробно мотивирани съображения за незаконосъобразност на НП, споделени отчасти от въззивния и отчасти от касационните съдебни състави при отмяна на постановлението.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на доказателствата по АНД № 5857/2018г на РС-Варна, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, представляващи разходи за плащане на адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление и за процесуалното представителство в образуваното дело по оспорването му пред Районен съд-Варна, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес, срещу пасивно легитимирания ответник съобразно чл.205 от АПК във вр.чл.1 ал.2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т. дело № 3/2004г. на ОС на съдиите от Гражданска колегия на ВКС – държавният орган - ЮЛ, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

Съгласно ТП № 2 от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и за присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204 ал.1 от ЗОДОВ за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. В настоящия казус съдебното производство по обжалване на НП е приключило преди влизане в сила на изменението на чл.63 ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019г), даващо възможност за присъждане на разноски на страните по реда на АПК в производствата по ЗАНН, т.е. предприетия от дружеството исков ред за репарация на имуществени вреди е единственият допустим и възможен такъв в случая. Искът е предявен на 17.11.2023г, в рамките на общия 5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП на 27.09.2019г. съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК. Поради всичко гореизложено така предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, допустимият иск е и основателен.

Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, които в конкретния казус с оглед предхождащата отмяна на НП като незаконосъобразно се свеждат само до две – претърпяна от „Ейс Софт“ ЕООД имуществена вреда и причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление.

На първо място следва да бъде посочено, че съгл.задължителните мотиви по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди при отмяна на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

На следващо място принципно адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовото дружество в производството по ЗАНН пред районния съд, несъмнено представлява отрицателно засягане на патримониума му, тъй като с неговия размер е намалено имуществото му. Поради тази причина то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано едно, но достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за сторени такива разноски, а именно – горецитираният договор за правна защита и съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско възнаграждение в размер на 475лв. за процесуално представителство по АНД № 5857/2018г е удостоверено с подписите на управителя на ЮЛ- настоящ ищец и неговия адвокат-пълномощник, които не са оспорени от ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене, т.е. договорът в тази му част има характер на разписка съгл. т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното съдът приема, че това изявление валидно доказва действително заплатена сума от ищцовото дружество на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда.

На трето място по силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съдът намира, че в случая е налице изискуемата пряка причинно-следствена връзка между направените от дружеството-ищец разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление, т.е. налице е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено изобщо отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Формулирано по различен начин – намаляването на имуществото на ищцовото дружество със заплатената сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, считано от административнонаказания за незаконосъобразно. В този смисъл е и приетото с ТР № 1 от 15.03.2017г. по т. дело № 2/2016г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Същата подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите предпоставки за основателност на предявения иск по чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 475лв. за процесуална защита и представителство в производството, в което НП е отменено, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между тях. В този смисъл административният съд преценява така предявеният иск като основателен и доказан изцяло – и по основание, и по размер, което безалтернативно налага уважаването му.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат не намира подкрепа в доказателствата по делото, а това за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 475лв. е неоснователно. От една страна причина за отмяната на НП не е сочената от техния процесуален представител – неоказано съдействие от ЮЛ в хода на АНП, конкретно – непредставени документи, което да е предизвикало издаване на НП, отменено в последствие след представянето на същите документи в хода на съдебното производство. Напротив – изложените от двете съдебни инстанции причини за отмяна на НП са изцяло материалноправни: от една страна липса на осъществен към 24.01.2017г обективен състав на санкционираното с НП административно нарушение; от друга – санкциониране с НП за неизпълнение на задължително предписание, различно от даденото с посочената в същото т.3 от протокола от 09.01.2017г. Поради изложеното това възражение е несподеляемо и не следва да бъде съобразявано от съда с оглед редуциране размера на обезщетението.

Такова е и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 475лв, което е допустимо в настоящото производство – първо по ред относно претенцията за присъждане на такова, респективно с оглед обективната невъзможност за релевирането му от ответника в предходен момент. Съгл. актуалната към 2018/2019г редакция на чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр.84 от 2016г), за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. С оглед размера на наложената с отмененото НП имуществена санкция от 2 500лв, чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата в относимата й редакция (ДВ бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждение в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или 405лв. в случая като минимално възнаграждение. Уговореното и изплатено такова от 475лв. незначително надвишава тази стойност, и не следва да бъде квалифицирано като прекомерно според настоящия съдебен състав. Напротив – то представлява справедливо обезщетение за положения от адв.З. квалифициран юридически труд като обем и продължителност, както и с оглед постигнатия правен резултат предвид факта, че съдът е възприел неговото възражение за незаконосъобразност на НП.

От изхода на предявения главен иск произтича и основателността на акцесорния такъв – за лихви, дължими във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Съобразно разрешението, дадено в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, или в случая – 27.09.2019г., датата на постановявяне на решението по кАНД №1620/2019г на АС – Варна. Поради изложеното претендираната лихва следва да бъде присъдена от тази дата до окончателното й изплащане, съответно – акцесорният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода 01.05.2018г – 26.09.2018г.

При този оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от дружеството-ищец и на осн.чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответната администрация следва да бъде осъдена да му плати направените в настоящото производство разноски в размер на 425 лв. (25лв. ДТ + 400лв. адвокатско възнаграждение съгл. договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023г – стр.5 по делото, определен в минималния размер по чл.8 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от Изп. директор, да заплати на Ейс Софт“ ООД – Варна, [ЕИК], представлявано от управителя М. В. П., сумата 475 (четиристотин седемдесет и пет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по АНД № 5857/2018 г. на РС – Варна, в което е отменено НП №№03-007753/31.05.2017г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и наложената на дружеството Имуществена санкция от 2 500лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното решение 27.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Ейс Софт“ ООД – Варна, [ЕИК], представлявано от управителя М. В. П., акцесорен иск против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София за заплащане на лихва върху сумата 475 лв. за периода 01.05.2018г до 26.09.2019г. вкл.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, представлявана от Изп. директор, да заплати на Ейс Софт“ ООД – Варна, [ЕИК], представлявано от управителя М. В. П., разноски в настоящото производство в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС – София.

Преписи от решението да се връчат на страните.