№ 262
гр. В., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500246 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба с вх. № 0846/16.01.2023 год. по
рег. на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895, с район на действие района на ОС-В.,
подадена от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, със седалище гр. С. – – длъжник по
изпълнението – срещу Разпореждане от 05.01.2023 год. на ЧСИ Л. Станев по
изпълнително дело № ...../2022 год., с което е отхвърлено възражението на
длъжника с рег. № 80/04.0.12023 год. по рег. на ЧСИ Л. Станев, че не дължи
разноските по изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага, че не дължи разноски за изпълнителното дело,
тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл.
95 ЗЗД, като счита, че с поведението си не е дал повод против него да се
образува изпълнително производство, поради което и не дължи такси и
разноски по него. Твърди, че взискателят е изпаднал в забава и не е
съдействал за получаване на сумата; прибягнал е до способите на
принудителното изпълнение, отказвайки неоснователно да получи
предлаганото му доброволно такова като двукратно е върнал обратно по
банковата сметка на дружеството – длъжник платената сума в размер на
13 155, 04 лева. Твърди, че поведението на взискателя съставлява злоупотреба
с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане на ЧСИ Л.
Станев и за присъждане на разноските за настоящото производство.
В писмени възражения взискателят „В.“ ЕООД, със седалище гр. В.,
оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без
1
уважение. Претендира присъждане на разноски.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Л. Станев счита
жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е и процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Производството по изп. дело № 2022895040..... на ЧСИ Людмил Станев,
рег. 895 е образувано по молба с вх. № 26387/21.12.2022г. на „В.“ ЕООД, със
седалище гр. В. и въз основа на представен изпълнителен лист №
2142/20.12.2022г., издаден по гр. дело № 7164/2022 год. по описа на РС-В., с
който ЗАД „Б. В. И. Г.“, със седалище гр. С., е осъдено да заплати на „В.“
ЕООД следните суми: сумата от 11447, 15 лева, представляваща обезщетение
на имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както и сумата 1 707,
89 лева - съдебно - деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На 29.12.2022 год. на длъжника е връчена Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 28637/23.12.2022г., в която като задължение освен
сумите по изпълнителния лист са посочени и сумата от 245 лева - разноски по
изпълнителното дело и 1305, 48 лева – такси по ТТРЗЧСИ.
На 04.01.2023 г. длъжникът е подал възражение срещу разноските по
принудителното изпълнение, обективирани в ПДИ. Към същото е приложил
платежно нареждане от 13.12.2022 г., според което длъжникът е наредил в
полза на получател В. ЕООД по банкова сметка с IBAN № .................... сума в
общ размер на 13 155, 04 лева, т. е., сумата по изп. лист.
С разпореждане от 05.01.2023 г. ЧСИ Людмил Станев е оставил без
уважение възражението на длъжника от 04.01.2023 г.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.
433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство. Анализът на нормата сочи, че когато плащането на дълга е
осъществено след образуването на изпълнителното производство разноските,
направени от взискателя са за сметка на длъжника. Изключение от това
правило са случаите на злоупотреба с права от страна на кредитора –
хипотези, в които преди образуването на изп. дело длъжникът е поискал да
плати, но кредиторът неоправдано е отказал предлаганото му изпълнение.
В настоящия случай няма доказателства, установяващи, че длъжникът е
платил преди образуването на изпълнителното дело, или че е предложил
изпълнение, но кредиторът неоправдано е отказал получаването му.
От платежното нареждане от 13.12.2022 год. на л. 14 от изп. дело не е
възможно да се установи дали действително наредената сума е постъпила в
патримониума на кредитора – няма никакви доказателства, които да сочат, че
именно дружеството – кредитор е титуляр на банковата сметка, по която е
наредена сумата, няма и доказателства дали банковата сметка е активна
2
(действаща) или е закрита. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се
позовава жалбоподателят-длъжник, изисква разписка от взискателя, или
квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Доказателства в тази насока, по
изпълнителното дело, вкл. и в настоящото производство, не са ангажирани от
длъжника. Както се посочи по–горе единствено от платежното нареждане,
при липсата на други доказателства, подобен извод не може да бъде изведен.
Няма и доказателства в подкрепа на твърденията на длъжника, че именно
взискателят след като е получил сумата я е наредил (върнал) обратно по
банковата сметка на длъжника. В тази връзка следва да се има предвид
нормата на чл. 9, ал. 6 от Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, обн. в ДВ, бр.
37/ 4.05.2018 год., според която доставчикът на платежни услуги на
получателя връща в срок до края на работния ден, следващ получаването,
сумата на неизпълнена платежна операция, когато посочената в платежното
нареждане платежна сметка на получателя е закрита или не съществува.
Отделно от това, видно е от исковата молба, въз основа на която е било
образувано гр. дело № 7164/2022 год. на РС-В., решението по което дело е
послужило като изпълнително основание за издаването на изп. лист, въз
основа на който е образувано и изп. дело № ...../2022 год. по описа на ЧСИ Л.
Станев, в същата е посочена и банкова сметка, по която да бъде заплатена
претендираната от дружеството – кредитор сума (чл. 127, ал. 4 ГПК), която
банкова сметка е различна от тази, по която е била наредена сумата с
платежното нареждане от 13.12.2022 год.
Съобразно изложеното настоящият състав намира, че от съдържащите
се в изп. дело доказателства, не може да се направи извод, че длъжникът е
платил преди образуването на изпълнителното дело, или че е предложил
изпълнение, но кредиторът неоправдано е отказал получаването му.
При това положение и съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът дължи
разноските по изпълнението, вкл. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима
към частния съдебен изпълнител.
В обобщение жалбата на ЗЕАД „Б. В. и. г.“, със седалище гр. С. –
длъжник по изпълнението – срещу Разпореждането от 05.01.2023 год. на ЧСИ
Л. Станев относно разноските по изпълнително дело № ...../2022 год. е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на ответника по жалбата - взискателят „В.“ ЕООД, със
седалище гр. В., следва да се присъдят разноски за настоящото производство
в размер на 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 0846/16.01.2023 год. по
рег. на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895, с район на действие района на ОС-В.,
подадена от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, със седалище гр. С. – длъжник по
изпълнението – срещу Разпореждане от 05.01.2023 год. на ЧСИ Л. Станев по
изпълнително дело № ...../2022 год., с което е отхвърлено възражението на
длъжника с рег. № 80/04.0.12023 год. по рег. на ЧСИ Л. Станев за
недължимост на разноските по изпълнителното дело;
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С., площад П. № 5 да заплати на „В.“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. В., кв. Ч. № 98, сумата от
480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – разноски за настоящото
производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4