№ 712
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.а
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100501048 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ц. З. Ц., чрез
адв. Г., срещу Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д. №214/2024
г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е уважена молбата на Н. Н. П. за
издаване на заповед за защита и определяне на мерки за защита по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН срещу жалбоподателя, като той е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. П., забранено му е за срок от
осем месеца, считано от 09.01.2024 г. да не приближава Н. Н. П. на по-малко
от сто метра, както и да не се приближава на по-малко от същото разстояние
до дома й на адрес: гр. Варна, гр. Варна, ул. „Караагач" №2, ет.5, ап. 10, с
изключение часовете в които следва да взема и връща децата М. Ц. Ц. и Л. Ц.а
Ц.а от и до дома на майката, съгласно постановения режим на лични
отношения с влязлото в сила Решение №708/06.03.2023 г. по гр. д.
№15412/2021 г. по описа на РС - Варна, като изключението важи единствено
по повод действията по вземане и връщане на децата и в които часове важи
задължението на жалбоподателя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н. Н. П., и постановено да се издаде заповед за защита в
полза на Н. Н. П..
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят
поддържа, че била налице злоупотреба с право, насочена към ограничаване на
достъпа му до децата му, както и че декларацията по чл. 9 ЗЗДН съдържала
1
неверни данни, а твърдените актове на домашно насилие не били извършени
от него. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго,
с което молбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение от въззиваемия Н.
Н. П., чрез адв. Б., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.
Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д. №214/2024 г. по
описа на РС – Варна, не е обжалвано в частта, с която е уважена молбата на
Ц. З. Ц. за издаване на заповед за защита и определяне на мерки за защита по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. Н. П., като тя е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Ц. З. Ц., и постановено да се издаде
заповед за защита в негова полза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на молба,
подадена от Н. Н. П., ЕГН **********, чрез адв. Б., с която се иска налагане
на мерки за защита от домашно насилие срещу Ц. З. Ц., ЕГН **********.
В молбата молителката Н. Н. П. излага, че бракът й с Ц. З. Ц. бил
прекратен на 06.03.2023 г. На 16.10.2023 г. около 8:30 ч. излизала от дома си
на ул. „Караагач" №2 в гр. Варна. Пред входа била спряна колата на Ц. Ц. и
той бил вътре в нея, и я заплашил с думите „ще те убия". На 28.10.2023 г. пред
вратата на жилището й Ц. Ц. започнал да я обижда, тя поискала да затвори
вратата като прекрати комуникацията с него, той си сложил крака, за да не
може тя да затвори вратата, и посегнал да я удари, тя се дръпнала веднага
назад, което било единствената причина да не получи удар в лицето. На
02.11.2023 г. около 17:30 ч. отишла до ДГ 17 „Д-р Петър Берон", находяща се
на ул. „Генерал Колев" №92 в гр. Варна, за да вземе дъщеря им Л. Ц.а. Ц. бил
пред детската градина и й заявил „Не се интересувам от съдебни решения и
полиция. Няма да спра да те тормозя. Ще те затрия". На 29.11.2023 г. тя се
намирала пред сградата на СИС при PC - Варна, находяща се на ул. „Ангел
Кънчев" 12, във връзка с изпълнително дело, образувано от Ц.. Той я нарекъл
„кучка" и й казал „ти ще видиш какво ще ти се случи". Присмял й се, че
подавала жалби срещу него. Казал й, че все още е много хубава. Попитал я
дали знае, че може да й се случи нещо. Заплашил я, че ще я залее с киселина.
Нарекъл я „курва" и „руска курва". Всички изброени изрази и думи били
казани в присъствието на двете им деца.
В предоставения срок е постъпило становище от ответника Ц. З. Ц., чрез
адв. Г., с което оспорва молбата като неоснователна. Оспорва изложените в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН факти. Поддържа, че на 16.10.2023 г. в 8:30 ч. е
бил в апартамента на майка си, находящ се в гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик“,
бл. 17, ап. 91 и преди 9 ч. не бил станал. Твърди, че към тази дата
автомобилът му бил спрян със спряна регистрация. Оспорва твърдението, че
на 28.10.2023 г. да е бил пред дома на П.. Сочи, че ходел там само в дните, в
които изпълнява режима на лични контакти. Отрича на 02.11.2023 г. да е бил
на посоченото от П. място, като посочва, че дъщеря им посещава ДГ 17-1
„Жирафче“, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ №27.
Оспорва твърдението, че на 29.11.2023 г. бил срещнал П. пред сградата.
2
Поддържа, че я е чакал на третия етаж на сградата и е останал там до
тръгването й.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщена е по делото декларация от молителката за извършено спрямо
нея насилие, в която се съдържат твърдения, идентични на описаните в
молбата.
Не е спорно между страните по делото, а се установява от Решение
№708/06.03.2023 г. по гр. д. №15412/2021 г. по описа на РС – Варна и справки
от НБД „Население“ за страните по делото, че молителката и ответникът са
били в граждански брак, който е бил прекратен на 10.04.2023 г.
От изисканата справка за съдимост за Ц. З. Ц. се установява, че към
10.01.2024 г. лицето не е осъждано.
С Решение №1095/17.04.2022 г. по гр. д. №712/2022 г. по описа на РС –
Варна Ц. З. Ц. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Н. Н. П..
С влязло в сила Решение №708/06.03.2023 г. по гр. д. №15412/2021 г. по
описа на РС – Варна е постановен режим на лични отношения на Ц. З. Ц. с
децата М. Ц. Ц. и Л. Ц.а Ц.а.
Приобщено по делото е писмо от ДГ 17 „Д-р Петър Берон“, от което се
установява, че детето на страните Л. Ц.а посещава детското заведение като
Б
част от състава на II група, находяща се в сградата на филиал „Жирафче“ с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ №29.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
воден от молителката свидетел.
От показанията на М. Ц. Ц., син на страните по делото, се установява, че
след м. август 2023 г. баща му е идвал всяка събота и неделя и винаги е
блъскал по вратата и е обиждал майка му. В края на м. октомври 2023 г. всяка
събота и неделя той е идвал и разваля всеки уикенд. През м. ноември 2023 г.
майка му го довела до сградата на СИС към РС – Варна със сестра му. Докато
се опитвала да паркира пред съда, баща му, който бил сам, започнал да я
обижда и да й се подиграва. Казал й, че щял да я затрие. Заплашил, че ще
продаде апартамента на търг. Нарекъл е „курва“. Тя паркирала на друго място
и се качили в сградата, за да разговарят с други лица. Докато чакали на горен
етаж в сградата, там били и баща му с адвоката си. След провеждане на
разговора си тръгнали.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответника свидетели.
От показанията на ДСИ В.К. Г., се установява, че в края на 2023 г.
страните по делото са посетили кабинета и във връзка с изпълнително дело,
образувано по молба на Ц., във връзка с осъществяване на РЛО на децата с Ц..
Не е възприела пряко отправени обиди или агресия между страните по делото
въпреки че тонът й на двамата бил малко по-висок.
От показанията на В.М.Т. се установява, че Ц. живеел при майка си, с
която била съседка. С още една съседка се събирали не по-рано от 8 ч. и най-
3
късно до 9:15 ч. в дома на майката на Ц., но заради него били по-тихи. Не го е
виждала да става преди 9 ч., а забелязала от прозореца в стаята му, че в нея
свети до много късно вечер. Не знае дали той не е излязъл, докато тя е била
там, защото обикновено излизал с колата си, която паркирал на определено
място.
От показанията на К.Г.З., майка на ответника, се установява, че синът й
живее при нея. Почти винаги ставал около 9 ч. Излизал преди 9 ч. само когато
подготвял документи или имал курс. На 16.10.2023 г. излязла за записания си
за 10:30 час за стоматолог и се прибрала към 11:30 ч., а синът й не бил
излизал през това време. Вероятно в този ден не пила кафе със съседката си
Т., с която почти всеки ден се виждали и се пиели кафето между 9 ч. и 10 ч.
Съдът кредитира показанията на свид. Ц. относно случилото се през м.
ноември 2023 г. като достоверни, доколкото са подробни, конкретни,
вътрешнонепротиворечиви и основани на лични впечатления. Не се доверя на
показанията му относно посещенията на баща му всеки уикенд, съпроводени
с блъскане по вратата и обиждане на майка му, доколкото, видно от
употребената от свидетеля нелична глаголна форма, същите не са основани
на лични впечатления, а са преразказани от друг, и не съдържат конкретно
посочване на отправените обидни думи.
Съдът не гради фактически изводи въз основа на свидетелските
показания на ДСИ В.К. Г., доколкото същата няма преки впечатления за
комуникация между страните по делото извън кабинета си, а се твърди, че
актът на 16.10.2023 г. е извършен пред сградата на СИС при РС – Варна, а не
вътре в нея, и изложеното от свидетелката е неотносимо към спорните факти.
Съдът не гради фактически изводи и въз основа на свидетелските
показания на В.М.Т., доколкото същата няма преки впечатления за
местонахождението на ответника на процесните дати и изложеното от нея е
неконкретно и неотносимо към спорните факти. Тя не помни дали на
16.10.2023 г. е била в дома на майката на ответника, а от показанията на
последната се изяснява, че в този ден двете не са пили заедно кафе. Съдът
кредитира показанията на двете свидетелки в тази част, тъй като взаимно се
допълват. Противоречие между показанията им не се установява,
включително относно времето, по което и двете са в дома на З., за да пият
кафе, тъй като според Т. най-късно пристига в дома на З. до 9:15 ч., а според
З. двете са заедно от 9 ч. до 10 ч. Въпреки липсата на противоречие, въз
основа на показанията на Т., съдът не гради фактически изводи, тъй като
установяването на обичайните навици на ответника не водят до безсъмнен
извод, че на 16.10.2023 г. ответникът не е напуснал жилището на майка си
преди 9 ч.
От друга страна съдът кредитира свидетелските показания на З. за
оставането на ответника в дома й до 11:30 ч., като до този час той изобщо не
бил напускал жилището, като достоверни въпреки нейната възможна
заинтересованост като майка на ответника, доколкото доказателства за
противното, с изключение на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не са
събрани.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и срещу
правен субект от кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН, с излагане на факти,
4
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на
09.01.2024 г., а най – ранният твърдян акт на домашно насилие е бил
осъществен на 16.10.2023 г., поради което производството е допустимо.
Съгласно легалната дефиниция, залегнала в чл. 2 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретния случай, страните не спорят, а и се установява от
представеното съдебно решение, че към момента на твърдяните актове на
домашно насилие са бивши съпрузи.
В производството по реда на ЗЗДН се преценява основателността на
молбата за налагане на мерки за защита според конкретния твърдян акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място и начин на извършване.
Предмет на доказване не е поведението на въззивника абстрактно и изобщо.
По отношение на твърдяния акт на 16.10.2023 г. по делото е приобщена
само декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Доказателствената стойност на
декларацията е в зависимост както от липсата на други доказателства, така и
от съдържанието й. Изложените в нея твърдения обаче се опровергават от
показанията на свид. З., според които в сочения в декларацията ден и час
ответникът е бил в дома й, находящ се в кв. „Вл. Варненчик“. Ето защо съдът
намира, че на 16.10.2023 г. не е извършен описания в декларацията акт на
насилие.
По отношение на твърдяния акт на 28.10.2023 г. освен приобщената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са събрани и гласни доказателства,
които подкрепят изложеното в нея. Както се посочи по-горе, съдът не дава
вяра на показанията на свид. М. Ц.. Следователно в подкрепа на изложените в
молбата за защита твърдения е единствено декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
но нейната доказателствена стойност е в зависимост освен от липсата на
други доказателства, и от съдържанието й – в нея следва да са описани
конкретния действия, които по смисъла на ЗЗДН съставляват домашно
насилие, конкретизирани по време, място, начин на извършване. В случая в
декларацията не са конкретизирани нито времето, нито начина на
извършване. Макар да е посочена датата, на която се твърди да е извършено
спрямо молителката домашно насилие, час от денонощието не е уточнен,
което затруднява защитата на ответника. В декларацията е обобщено, че
ответникът е обиждал П., но не е уточнено какви думи и изрази е употребил
Ц., с които се твърди, че е обидил П., което води до невъзможност да бъде
извършена преценка дали същите изобщо съставляват обиди, дали имат
унизителен характер и дали съставляват форма на домашно насилие. Ето
защо, декларацията не е достатъчно, за да се установи, че на 28.10.2023 г. Ц. е
извършен описания в нея акт на насилие.
По отношение на твърдяния акт на 02.11.2023 г. отново не са ангажирани
други доказателства от П. освен декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В
последната е описано, че твърденият акт на домашно насилие е извършен
пред ДГ 17 „Д-р Петър Берон", находяща се на ул. „Генерал Колев" №92 в гр.
5
Варна, но от представеното по делото писмо от ДГ 17 „Д-р Петър Берон“ се
установява, че сградата на филиал „Жирафче“, който се посещава от детето
Л., е с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ №29. Така
посоченото разминаване води до невъзможност да се установи къде е
извършен актът, както и до затрудняване на защитата на ответната страна
относно местонахождението й през този ден. Несъответствието в
декларацията относно мястото води до извод, че декларацията не е
достатъчна, за да се установи, че на 02.11.2023 г. е извършен описания в нея
акт на насилие, а доказателства в подкрепа на изложеното в нея не са
събрани.
По отношение на твърдяния акт на 29.11.2023 г. освен приобщената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са събрани и гласни доказателства,
които подкрепят изложеното в нея. В декларацията е посочено, че всички
изброени в нея изрази и думи били казани в присъствието на двете им деца,
поради което съдът кредитира показанията на М. Ц. като достоверни.
Изложеното от свидетеля кореспондира с част от описаното в декларацията -
че ответникът е обиждал П., като я нарекъл „курва“, присмял й се е и е
отправял заплахи за живота й. От съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява, че на 29.11.2023 г. Ц. е извършил описаното в
декларацията психическо и емоционално насилие над П..
В обобщение съдебният състав намира, че Ц. не е упражнил домашно
насилие спрямо П. на следните дати: 16.10.2023 28.10.2023 г. и 02.11.2023 г.,
но е упражнил такова на 29.11.2023 г. Същото обуславя необходимостта от
налагане на мерки за защита.
При определяне на мерките за защита съдебният състав съобрази, че така
упражненото насилие е с висок интензитет предвид веднъж вече наложената с
решение от 17.04.2022 г. мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - „задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие“, която явно
не изпълнява функциите си и не е довела до преустановяване на
недопустимото поведение на ответника. Повторното извършване на акт на
домашно насилие спрямо молителката сочи, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН не е достатъчна за нейната защита. Предвид данните за заплаха за
физическа неприкосновеност на молителката е необходимо и налагането на
мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, като се забрани на извършителя да
приближава пострадалото лице и жилището му на разстояние по-малко от 100
м за срок от 6 месеца, считано от 09.01.2024 г., когато е издадена заповед за
незабавна защита. Същите не са прекомерни с оглед отправените обиди,
подигравки и заплахи, и продължаващото поведение на извършителя. От
друга страна, срок от 6 месеца е подходящ и достатъчен, за да осигури защита
на пострадалата, като се съобразят влошените отношения между страните.
Определянето на по-дълъг срок необосновано би засегнало правната сфера на
извършителя и би превърнало мярката в санкция, а такава функция не й е
присъща. Мярката по т. 3 следва да се прилага по начин, че да не
възпрепятства режима на лични отношения между Ц. и децата на страните по
делото, постановен с влязло в законна сила решение от 06.03.2023 г. Няма
данни за проблем на Ц. с агресията и гнева, поради което и налагане на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН – „задължаване на извършителя на
насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева“, е необосновано.
По изложените съображения молбата за налагане на мерки за защита е
6
основателна и като такава следва да бъде уважена, като се постановят мерки
за защита „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие“ и „забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице и жилището му на разстояние по-малко от 100 м за срок от 6 месеца,
считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита“, а
първоинстанционното решение – изменено по отношение на срока, за който
се налага мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН на въззиваемата се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Представени са доказателства за извършването на разноски за настоящото
въззивно производство в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ето защо, в тежест на въззивника следва да бъде
възложената сумата от 600 лв.
На осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН въззивникът следва да бъде осъдена да заплати
в полза на Държавата по сметка на ОС – Варна държавна такса за
производството пред въззивната инстанця в размер на 12,50 лв. на осн. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 16 ТДТССГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д.
№214/2024 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е уважена молбата на
Н. Н. П., ЕГН **********, като Ц. З. Ц., ЕГН **********, е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. П., забранено му е
за срок от осем месеца, считано от 09.01.2024 г. да не приближава Н. Н. П. на
по-малко от сто метра, както и да не се приближава на по-малко от същото
разстояние до дома й на адрес: гр. Варна, гр. Варна, ул. „Караагач" №2, ет. 5,
ап. 10, с изключение часовете в които следва да взема и връща децата М. Ц.
Ц. и Л. Ц.а Ц.а от и до дома на майката, съгласно постановения режим на
лични отношения с влязлото в сила Решение №708/06.03.2023 г. по гр. д.
№15412/2021 г. по описа на РС - Варна, като изключението важи единствено
по повод действията по вземане и връщане на децата и в които часове важи
задължението на жалбоподателя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н. Н. П., като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН спрямо Ц. З. Ц.,
ЕГН **********, от 6 (шест) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д.
№214/2024 г. по описа на РС – Варна в останалата му обжалвана част.
Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д. №214/2024 г. по
описа на РС – Варна, не е обжалвано в частта, с която е уважена молбата на
Ц. З. Ц., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита и определяне на
мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. Н. П., ЕГН **********, като тя
е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. З.
Ц., и постановено да се издаде заповед за защита в негова полза.
ОБЕЗСИЛВА заповед за защита №46/29.04.2024 г., издадена по гр. д.
7
№214/2024 г. по описа на РС – Варна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на осн. чл. 17, ал. 5
ЗЗДН в полза на Н. Н. П. ЕГН **********, съобразно определения с
настоящото решение срок на мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН от
шест месеца, считано от 09.01.2024 г.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните,
РПУ при ОД на МВР - Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, с вписано
предупреждение за последиците от неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 3
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ц. З. Ц., ЕГН **********, да заплати на Н. Н. П., ЕГН
**********, сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
сторените във въззивното производство съдебно - деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. З. Ц., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОС – Варна, сума в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща държавна такса за производството пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8