№ 151
гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000188 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-4 от 18.02.2022 г., постановено по т.д. № 58/2020 г.
Великотърновският окръжен съд е осъдил „Димкор“ ЕООД - гр. Горна Оряховица и Д. А.
К., от гр. Горна Оряховица, солидарно да заплатят на „Елвайс“ ООД - гр. Елена сумата от
100 000 лв., част от вземане, което ищецът твърди да възлиза на 129 629.28 лв., главница по
договор за банков кредит от 28.07.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр.
чл. 288 и чл. 430 от ТЗ, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано
от 04.03.2020 г. до окончателното му заплащане, както и сумата от 7937.50 лв. разноски по
делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника Д. А. К., чрез
особения представител адв. Д. Д., с оплакване за неправилност на същото. Жалбоподателят
сочи, че не са обсъдени направените с отговора на исковата молба възражения относно
допустимостта на предявения иск и относно основателността на претендирания размер на
вземането. По делото не били събрани доказателства, установяващи действителния размер
на задълженията по договора за банков кредит, както и припокриват ли се те с посочените
по вид и размер задължения в договора за цесия, в частност вземанията за главница, които
се претендират в настоящото производство. В експертизата липсвали отговори на част от
поставените въпроси за вида и размера на задълженията по договора за банков револвиращ
1
кредит за главница, лихви, просрочени главници/лихви, такси към датите на сключване на
анексите, което води до невъзможност да се установи прилага ли банката недобросъвестната
практика да обединява всички задължения в едно задължение, именувано главница при
подписването на Анекс № 5/26.10.2017 г., в който е посочен размер на банковия кредит
139 000 лв., и прави невъзможна преценката за основателността на размера на
претендираното вземане за главница в настоящото производство, като частично вземане от
главницата, посочена в договора за цесия. Жалбоподателят счита, че тези обстоятелства
оборват неправилния извод на съда, че претендираното вземане е доказано и по размер,
тъй като в производството не са събрани безспорни доказателства за реалните задължения
по вид и размер по процесния договор за кредит и анексите, сключени към него, в частност
за претендираната от ищеца главница. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение, вместо което да бъде постановено друго по същество, с което да се остави без
уважение претенцията на „Елвайс“ ЕООД, като недоказана и неоснователна.
Ответникът по въззивната жалба „Елвайс“ ООД - гр.Елена, чрез адв. Д. К., е
депозирал писмен отговор, в който се заема становище за неоснователност на жалбата.
Посочва се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено съобразно
процесуалните и материалните разпоредби на закона и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ответникът по иска в първоинстанционното производство „Димкор“ ЕООД не
изразява становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:
Пред Окръжен съд – Велико Търново са предявени субективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 288 и чл. 430 от ТЗ против
„Димкор“ ЕООД – гр. Горна Оряховица и Д. А. К.. Ищецът „Елвайс“ ООД гр. Елена излага
в исковата си молба, че по силата на договор за цесия от „Уникредит Булбанк“ АД- гр.
София е придобивл вземания по договор за револвиращ кредит от 28.07.2015 г., солидарно
дължими от ответниците по делото – „Димкор“ ЕООД – гр. Горна Оряховица и Д. А. К..
Искането е ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 100 000
лв. главница-част от общо дължима главница в размер на 129 629.28 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
С договор за банков револвиращ кредит № 0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. от
страна на „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитор, е предоставен на кредитополучателя
„Димкор“ ЕООД и при солидарната отговорност на Д. К. А. (солидарен и ипотекарен
длъжник), „Сади Транс“ ООД (солидарен длъжник) и „Сага-С“ ООД (ипотекарен длъжник),
револвиращ кредит в размер до 150 000 лв., за оборотни средства, с краен срок на усвояване
– до 27.07.2016 г., с краен срок на погасяване – 28.07.2016 г. Уговорени са годишен лихвен
процент за редовен дълг в размер на 7,5 %; лихвен процент, начисляван върху просрочена
2
главница, за срока на просрочието в размер на сбора от приложимия към датата на
просрочие годишен лихвен процент за редовен дълг и надбавка от 2 %; фиксиран лихвен
процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на 5 %, както
и комисиони. Бил уговорен падеж на лихвите по редовен дълг – 20-то число от месеца. За
обезпечение в пълен размер на вземанията на кредитора по договора били учредени
договорни ипотеки върху имоти, собственост съответно на Д. А. К. и „Сага-С“ ООД.
С анекс № 01/27.07.2016 г. към договор за банков револвиращ кредит №
0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. страните по договора са внесли промяна в приложимия
размер на годишния лихвен процент за редовен дълг, който към датата на сключване на
анекса възлиза на 4,5 %. Крайният срок за усвояване на кредита е променен до 26.07.2017 г.
Крайният срок за погасяване на главницата е променен на 27.07.2017 г., като е уговорено, че
кредитополучателят ще погасява кредита на 11 вноски, както следва: считано от 20.09.2016
г. – 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 1 000 лв., дължими на 20-то число всеки
месец; една последна изравнителна вноска в размер на 140 000 лв., дължима на 27.07.2017 г.
С анекс № 02/26.07.2017 г. към договор за банков револвиращ кредит №
0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. страните по договора са внесли промяна в крайният срок
на усвояване на средствата по кредита – до 26.08.2017 г. Крайният срок на издължаване е
променен на 27.08.2017 г.
С анекс № 03/23.08.2017 г. към договор за банков револвиращ кредит №
0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. страните по договора са внесли промяна в крайният срок
на усвояване на средствата по кредита – до 26.09.2017 г. Крайният срок на издължаване е
променен съответно на 27.09.2017 г.
С анекс № 04/26.09.2017 г. към договор за банков револвиращ кредит №
0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. страните по договора са внесли промяна в крайният срок
на усвояване на средствата по кредита – до 26.10.2017 г. Крайният срок на издължаване е
променен съответно на 27.10.2017 г.
С анекс № 05/26.10.2017 г. към договор за банков револвиращ кредит №
0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. страните по договора са внесли промяна в размера на
кредита – до 139 000 лв., уговорили са краен срок на усвояване до 24.10.2018 г. Крайният
срок за погасяване на главницата е променен на 25.10.2018 г., като е уговорено, че
кредитополучателят ще погасява кредита на 13 вноски, както следва: считано от 20.11.2017
г. – 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 1 000 лв., дължими на 20-то число всеки
месец; една последна изравнителна вноска в размер на 127 000 лв., дължима на 25.10.2018 г.
С договор за прехвърляне на вземане от 11.06.2019 г. „Уникредит Булбанк“ АД – гр.
София е прехвърлило на „Елвайс“ ООД – гр. Елена вземанията си, произтичащи от договор
за банков револвиращ кредит № 0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. и анексите към него, в
общ размер от 148 724,51 лв., от който: главница 129 629.28 лв.; лихва 13059.16 лв. и
съдебни разноски 6036.07 лв., заедно със съпътстващите ги привилегии, обезпечения и
3
принадлежности. Договорът е вписан в СВ – Горна Оряховица с вх. рег. № 2718/19.06.2019
г., акт № 102, том I.
От страна на цедента „Уникредит Булбанк“ АД е изпратено писмено потвърждение за
прехвърляне на вземане до „Елвайс“ ООД.
До длъжниците „Димкор“ ЕООД и Д. А. К. е изпратена нотариална покана от
„Елвайс“ ООД, която съдържа уведомление за договора за цесия, както и че считано от
датата на получаването на поканата, кредитор по паричното задължение, произтичащо от
посочения по-горе договор за револвиращ кредит и анексите към него е „Елвайс“ ООД. На
длъжниците е предоставен 5-дневен срок, считано от получаване на поканата, в който да
погасят всички свои задължения, произтичащи от договора, както и предупреждение, че в
случай на неизпълнение кредиторът ще пристъпи към принудително изпълнение.
Върху нотариалната покана и в разписки, приложени към нея, е удостоверено от
нотариуса връчването на длъжниците „Димкор“ ЕООД и Д. А. К. на 23.12.2019г. чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
От заключението на съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода
от 28.07.2015г. до 27.07.2016 г. по процесния договор за банков револвиращ кредит са
усвоени общо 897 000 лв., а са погасени 751 000 лв. Към датата на подписване на анекс №
1/27.07.2016 г. „Димкор“ ЕООД има усвоени и непогасени 146 000 лв., като за същия период
вещото лице е установило, че са платени лихви върху редовна главница в размер на 8 325,45
лв., такси в размер на 272,80 лв. и наказателна лихва в размер на 20,83 лв. За периода от
27.07.2016 г. до 26.10.2017 г. са погасени 6 000 лв. За периода от подписването на анекс №
5/26.10.2017 г. до датата на сключване на договора за цесия - 10.06.2019 г., задълженото
дружество е погасило сума в размер на 4 360 лв., като непогасеният остатък от главницата е
в размер на 135 640 лв. В същия размер е задължението по процесния договор и към датата
на изготвяне на заключението по експертизата. Съгласно заключението на експертизата към
10.06.2019 г./датата преди деня на сключване на договора за цесия/ задължението на
ответника за главница е в размер на 135 640 лв. За периода от 26.10.2017г. до 25.10.2018г.
кредитополучателят „Димкор“ ЕООД е извършил плащания по кредита в размер на 4000
лв.-главница.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените субективно съединени частични искове с правно основание чл.430 от
ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими.
Възражението на жалбоподателя за евентуална недопустимост на претенцията е
неоснователно. Не се твърди и не се установява по делото за процесното вземане да се
водени други производства. В тази насока се правят предположения.
Ответниците по делото са обвързани от договор за банков револвиращ кредит №
0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. с размер на кредита до 150 000 лв. с краен срок за
издължаване 28.07.2016г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД. По този договор „Димкор“
4
ЕООД е кредитополучател, а Д. К. А. - солидарен и ипотекарен длъжник. Към договора за
кредит са сключени пет анекса, с които страните по договора са предоговоряли условията
по същия. С последния Анекс № 5 от 26.10.2017 г. страните са внесли промяна в размера
на кредита – до 139 000 лв., уговорили са краен срок на усвояване до 24.10.2018 г. и краен
срок за погасяване на главницата - 25.10.2018 г., уговорили са начина на погасяване на
кредита на 13 вноски, както следва: считано от 20.11.2017 г. – 12 месечни вноски, всяка от
които в размер на 1 000 лв., дължими на 20-то число всеки месец; една последна
изравнителна вноска в размер на 127 000 лв., дължима на 25.10.2018 г. На 11.06.2019 г.
банката е прехвърлила на „Елвайс“ ООД – гр. Елена вземанията си, произтичащи от
договор за банков револвиращ кредит № 0049/610/28072015 от 28.07.2015 г. и анексите към
него, в общ размер от 148 724,51 лв., от който: главница 129 629.28 лв.; лихва 13059.16 лв. и
съдебни разноски 6036.07 лв., заедно със съпътстващите ги привилегии, обезпечения и
принадлежности с договор за цесия. Цесията е съобщена на ответниците по делото-
длъжници по процесния кредит. Установено е от икономическата експертиза, че след
цесията не са извършвани плащания на ищеца.
Съгласно заключението на икономическата експертиза задължението по кредита за
главница към деня на сключване на договора за цесия възлиза на 135 640 лв.
Ответниците по делото съгласно договора са се задължили да издължават
предоставения кредит, като за „Димкор“ ЕООД – кредитополучател, задължението
произтича от чл.12.1 от сключения договор за банков кредит, а за Д. К. А. – солидарен
длъжник, то произтича от чл.16.3 от договора, като последният отговаря за задълженията по
кредита солидарно с кредитополучателя. Установено е по делото, че кредитополучателят не
е изпълнил задължението си да върне главницата по получения кредит. Задължението е
изискуемо, тъй като крайният срок за погасяване на главницата е 25.10.2018 г.
Кредитор на ответниците по процесния договор е ищцовото дружество по силата на
договора за цесия.
Вземането на ищеца за главница в размер на 129 629.28 лв. е установено по делото от
заключението на икономическата експертиза, която дори посочва по-голямо задължение за
главница-135 640 лв. към момента на сключване на договора за цесия.
Възражението на жалбоподателя, че не е доказан размера на претендираната сума, е
неоснователно. Установеният по-голям размер на главницата от вещото лице в сравнение с
размера на прехвърленото вземане за главница, не дава основание да не се приеме
заключението. Същото е компетентно и обосновано. Към същото е приложена справка, от
която е видно какви суми са усвоявани от ответното дружество по револвиращия кредит и
какви суми са плащани по главницата. В случая главницата се претендира като дължима
само до размер на сумата от 100 000лв., част от главница 129 629.28 лв.
Неоснователен е доводът в жалбата, че по делото не са събрани доказателства за
действителния размер на задълженията по договора за банков кредит и дали се припокриват
с посочените по вид и размер задължения по договора за цесия. След като претенцията на
5
ищеца е само за вземането за главница, не е необходимо да бъдат установявани други
вземания по договора за кредит-лихви, такси. Що се касае до оплакването, че това е довело
до невъзможност да се установи прилага ли банката недобросъвестната практика да
обединява всички задължения-за главница, лихви, просрочена главница и лихви в едно
задължение, именувано главница, следва да се отбележи, че от съдържанието на Анекс № 5
от 26.10.2017г. не се установява страните да са уговорили прибавяне към редовната
главница на просрочена главница, лихви, просрочени лихви. С посочения анекс страните са
уговорили размер на кредита от 139 000 лв., който е по-нисък от първоначално уговорения
размер на револвиращия кредит. Това още веднъж показва, че не са прибавяни просрочени
задължения към редовната главница. Това е видно и от приложената справка към
заключението на икономическата експертиза, от която се проследява размера на кредита,
усвоения кредит, погасяването на главницата и погашенията за лихви и такси. В случая се
касае са револвиращ кредит, при който няма увеличаване размера на главницата, а са налице
усвоявания на суми до размера на кредита, връщането им и отново усвояване в рамките на
размера на кредита. Ето защо в случая не са налице доказателства, от които да се направи
извод, че е налице прибавяне на изтекли лихви към главницата.
Ответниците дължат солидарно на ищеца исковата сума от 100 000лв. част от
дължима, но неплатена главница общо в размер на 129 629.28лв., поради което претенцията
следва да бъде уважена. Сумата от 100 000 лв. – главница по процесния кредит, се дължи
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 4.03.2020г. до изплащането.
До същия извод е достигнал и първостепенния съд в обжалваното решение, като е
уважил предявения частичен иск изцяло. Поради съвпадане изводите на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по въззивната жалба разноските по делото, направени във въззивната инстанция в
размер на 2000 лв./възнаграждение за особен представител/.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-4 от 18.02.2022 г. на Окръжен съд - Велико
Търново, постановено по т.д. № 58/2020 г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. К. А. от гр.Горна Оряховица, ***********, ЕГН ********** да заплати
на Елвайс“ ООД - гр. Елена, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елена,
***** сумата от 2000 лв. за направените разноски по делото за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7