РЕШЕНИЕ
№ 4263
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110104337 по описа за 2025 година
Производството образуването по искова молба от „***********“
ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр. *********** № 81 В,
представлявано от управителите *********** срещу Ж. Б. Б., ********** с
адрес: Варна, ул.“***********“ №8.
Предявени са следните обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между
страните, че Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8 дължи
на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** № 81 В, представлявано от управителите *********** следните
суми, за които е издадена Заповед № ****/03.12.2024г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: сумата от 400 лв., представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № *********** сключен на
21.10.2019 г. между „***********“ АД, ЕИК ***********, Заемодател, и Ж. Б.
Б., ЕГН **********, Длъжник, вземането по който е прехвърлено от
„***********“ АД на „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г., сумата от 12 лв.
- договорна лихва по Договора за кредит, дължима от 21.10.2019 г. до
1
15.11.2019 г., сумата от 257,80 лв. - законна лихва за забава по Договора за
кредит за периода от 15.11.2019 г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 02.12.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с
разпореждане на съда по ч.гр.д.****/2024г., с което на заявителя са дадени
указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. На 21.10.2019 година ответникът
сключил Договор за потребителски кредит № *********** със „***********“
АД, по силата на който получил сумата от 400 лв., срещу което се съгласил да
я върне на 1 вноска в размер на 400 лв. в срок до 15.11.2019, когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на
42.7 %.
Твърди се, че съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът е
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. Договорът бил действителен
като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ по договора длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „***********“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако
бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответникът
била предоставена цялата информация изискуема по закон преди сключването
на договора.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
22.03.2024г. г. „***********“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания
2
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„***********“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство било индидуализирано в Приложение № 1 към договора за
цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес, както и на имейл адрес.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника: В него се твърди, че предявените искове са
недопустими и неоснователни. Недопустимостта произтичала от липсата на
активна и пасивна процесуална легитимация. Оспорва достоверността на
датите на договора за кредит, на Общите условия, на Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити „****
**** до 400 лв.“, на уведомлението за цесия, както и авторството на всички
тях. Счита, че всички тези документи били съставени за нуждите на
настоящия процес и не съответствали на действителната фактическа
обстановка.
Твърди, че процесният договор бил недействителен, защото бил неясен
относно задълженията, които поема потребителят по него, включително и
относно това дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният
процент на разходите по кредита. Посочените в договора размери на дължими
проценти не били обвързани с ясни и точни размери (към момента на
сключването на договора), от които те да се дължат. В рамките на договора
била осъществена заблуждаваща нелоялна търговска практика.
В процесния договор липсвало подписи на страните и липсвало
достоверна дата в него. Имало противоречия в погасителния план и текста
посочен в договора.
Заявява, че дори процесният договор да бил сключен между страните
той бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото калузата за
възнаградителна лихва е нищожна на това основание.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите (ГПР) по кредита, а именно кои компоненти точно са
3
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42,7% било в
пряко противоречие с императивните изисквания на ЗПК и на съдебната
практика.
В наименованието и в съдържанието на договора следвало да бъде
отразено, че той бил сключен като договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. На ответника не му била предоставена ясна и коректна
преддоговорна информация, той не давал валидно съгласие за сключването и
изпълнението на договор за потребителски кредит. Между „***********“ АД
и ответника не били разменяни електронни съобщения, които да отговарят на
императивните норми на закона По делото не се доказвало наличие на
валидно облигационно правоотношение между ответника и „***********“
АД, нямало доказателства ответникът да се е приел предложението на това
дружество, поради това ответникът не бил длъжник на ищеца. Липсвало
задължителни елементи в СЕФ – не бил посочен адрес за кореспонденция,
липсвало подпис и печат на формуляра, липсвало електронен подпис на
кредитора под формуляра, условията по кредита в СЕФ, противоречали на
условията по сключения договор. Иска се отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищеца не изпраща представител, в
писмена молба поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за
присъждане на разноски.
Ответникът чрез назначения му особен представител моли за
отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Договор за паричен заем № *********** от 21.10.2019 г., ведно с
приложимите Общи условия за предоставяне на кредити и Погасителен план
към договора за кредит, Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024г. г., ведно с извадка от Приложение № 1 към него,
Уведомление за цесия, Разписка за усвоена сума установява, че на
21.10.2019г. ответника сключва Договор за потребителски кредит №
*********** кредитна линия със „***********“ АД, по силата на получава в
заем от кредитора сума в размер на 400 лева чрез Изи Пей, със срок на
4
ползване една година от датата на сключване на договора, като с изтичането
му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 3
години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки
последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено
желание за прекратяване на договора.
Според чл. 2. кредитът се отпуска на кредитополучателя след
представяне на Заявление за кредит, попълнено онлайн или чрез средство за
комуникация от разстояние в сайта на дружеството ******. Лихвата по първия
транш е 10 лева за 25 дена. В случай че на падежа на лихвеното плащане
кредитополучателят не погаси заедно с дължимото лихвено плащане и
главницата, дължимата лихва за ползване на усвоения транш до
окончателното му погасяване се заплаща на всеки 25 ден, следващ датата на
падежа на предходното лихвено плащане.
Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 42.7 %.
Според т.13 от договора „…ГПР по т. 12 се изчисляват при следните
допускания: при сключване на Договора за потребителски кредит „********
до 400 лева“ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ усвоява максималната сума на
кредита в размер на 400 /четиристотин лева/ лв. при срок на първия транш 30
дни, като погасява главницата по кредита след 1 година. „
Според чл. 17. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава на основание
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на
настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на КРЕДИТОРА за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или
неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на *********** АД всички задължения на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ по Договора за Кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
*********** АД за заплащане на тези задължения.
В чл.19 от договора са посочени условията, на които следва да отговаря
третото лице част, от които са: Навършена възраст – 21 години; 2. Минимален
осигурителен брутен доход – 1500 лв.; 3. Валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; 4. Липса на
5
записи в ЦКР относно просрочия,под наблюдение,загуба и т.н. 5. Да не е
поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова
институция.
Според чл.20 от договора при неизпълнение на чл.17 от него
кредитополучателя дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0.9 % от
стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.
Неустойката се дължи заедно с всяко лихвено плащане.
Договорът е сключен при действието на ОУ, след заявка от страна на
ответника на сайта на кредитора „***********“ АД.
На 20.10.2019г. кредиторът „***********“ АД е превел чрез Изи Пей
на ответника по процесния договор сума в размер на 400 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
22.03.2024г. г. „***********“ ООД като цедент прехвърля своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„***********“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.
По делото няма данни ответникът да е уведомен за цесията.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между
страните, че Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8 дължи
на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** № 81 В, представлявано от управителите *********** следните
суми, за които е издадена Заповед № ****/03.12.2024г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: сумата от 400 лв., представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № *********** сключен на
21.10.2019 г. между „***********“ АД, ЕИК ***********, Заемодател, и Ж. Б.
Б., ЕГН **********, Длъжник, вземането по който е прехвърлено от
„***********“ АД на „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г., сумата от 12 лв.
- договорна лихва по Договора за кредит, дължима от 21.10.2019 г. до
15.11.2019 г., сумата от 257,80 лв. - законна лихва за забава по Договора за
6
кредит за периода от 15.11.2019 г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 02.12.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът следва да докаже, че между „***********“ АД и ответника е
сключен от разстояние процесния договор за кредит с посочените в него
параметри, че „***********“ АД е изплатил на ответника чрез Изипей сумата
по кредита в размер на 400 лева; размерът на дължимите главница, договорна
и мораторна лихва от ответника по процесния договор за кредит; че
процесните вземания са му цедирани от „***********“ АД; че е уведомил
ответника за извършената цесия.
Ответникът следва да докаже възраженията си за нищожност на
договора.
Съдебната практика приема, че с връчване на ответника или на негов
процесуален/особен представител на исковата молба ведно с приложенията
към нея, в което се намира и уведомление за съобщаване на цесията, същата се
смята за съобщена на длъжника. Такъв е и настоящият случай.
Несъобщаването на цесията на длъжника преди завеждане на исковата
молба не води до недопустимост на прозиводството по делото.
В случая от представения договор за цесия и приложение № 1 към него
е видно, че процесното вземане е продадено на ищеца преди завеждане на
исковата молба, което прави ищеца носител на спорното право и активно
процесуално легитимиран да предяви настоящите искове.
Съдът намира, че страните са сключили процесния договор за кредит
на основание чл.6 от ЗПФУР. Видно от приетото по делото заявление от
ответника същият е попълнил заявка на сайта на кредитора „***********“ АД
******* за отпускане на кредит. Дружеството е одобрило заявката като му е
върнало съобщение затова, в което са посочени и условията по кредита,
изпратени са ОУ и Договора за кредит. Главницата по кредита в размер на 400
лева е изплатена на ответника чрез Изи Пей, както са договорили страните.
Предвид горното ищцовата страна доказа, че между страните е
сключен процесния договор за кредит при условията коментирани от съда по-
горе.
Съдът на основание чл.7, ал.3 от ГКП е длъжен да се произнесе по
7
неравноправни клаузи, а на основание ТР № 1/2020г. по т.д.1/2020г. на ОСГТК
на ВКС е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Съдът намира процесният договор за кредит за нищожен. Настоящият
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр. 17 от
26.02.2019г.). Основните изисквания към договор за потребителски кредит са
разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а в глава Шеста от същия
закон е регламентирана недействителността на договора за потребителски
кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита, в който не е включена дължимата неустойка която при
така определените условия в чл.17 от договора е сигурно, че ще бъде
начислена. Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването
му става по специална формула.
Неустойката като част от разходите по кредита следва да бъдат
включени при изчисляването на ГПР.
Липсата на включени на предвидени от закона компонентни, съдебната
практика приравнява на липсващ ГПР.
Освен това допусканията, при които е посочено в т.13 от договора, че е
определен ГПР са неясни, не е ясно какви са образуващите го компоненти,
което е основание за нищожност на договора по смисъла на чл.22 вр. с чл.11,
т.10 от ЗПК.
В договорът не е посочен краен размер на дължимата неустойка,
поради което за срока на договора от 1 година, при неосигуряване на
8
обезпечението по чл.17 от договора в срок от 3 дни от подписването му, при
неустойка в размер на 0,9% на ден се получава дължима неустойка в размер на
325,8%. Този размер на неустойка надхвърля повече от 3 пъти размера на
главницата по договора и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД води до
нищожност на договора.
Размерът на договорната лихва 36% съдът намира за прекомерен и
противоречащ на добрите нрави, поради което и на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД води до нищожност на договора.
На основание чл.23 от ЗПК, при нищожен потребителски договор се
дължи само чистата му стойност, представляваща главницата по кредита. По
делото няма твърдения и представени доказателства, че ответникът е правил
някакви плащания по кредита. Поради това съдът намира, че предявеният иск
за главница в размер на 400 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Искът за претендирана договорна лихва в размер на 12 лева като
неоснователен предвид нищожността на договора и разпоредбата на чл.23 от
ЗПК следва да бъде отхвърлен.
Искът за законна лихва за забава в размер на 257,80 лв. върху
главницата от 400 лева по Договора за кредит за периода от 15.11.2019 г. до
19.11.2024 г., също следва да бъде отхвърлен. Според Решение №
129/30.07.2024г. по т.д.630/2023г., на 1-во т.о. на ВКС „При приложение на
разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит
за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва да извърши
сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би
получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при
условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите,
които би получил, като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже,
че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23
ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е
отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.“
В случая предвид претенцията на ищеца, същия би получил по
договора обща сума от 412 лева, от които 400 лева главница и 12 лева
договорна лихва. За лихва за забава ищеца претендира 257,80 лева, която сума
многократно надвишава договорната лихва от 12 лева. Поради това и предвид
9
горното правило на ищеца не следва да се присъжда мораторна лихва в размер
на 257,80 лева за периода 15.11.2019 г. до 19.11.2024 г. и този иска следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. Според
доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са следните: по
заповедното производство държавна такса в размер на 10.40 лева,
юрисконсултко възнаграждение в размер на 20,42 лева; в исковото
производство 139,70 лева държавна такса и 400 лева възнаграждение за
особен представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 100 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност
по делото, неявяването на юрисконсулта в проведното по делото осз.
Съразмерно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в
исковото производство в размер на 10,40 лева в заповедното производство по
ч.гр.д.****/2024г. на ВРС и в размер на 382,02 лева в исковото производство.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по исковете с
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в отношенията между
„***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** № 81 В, представлявано от управителите *********** от една
страна и Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8 от друга
страна, че Ж. Б. Б., ********** дължи на „***********“ ЕООД, ЕИК:
*********** следните суми, за които е издадена Заповед № ****/03.12.2024г.
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: сумата от 400 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
*********** сключен на 21.10.2019 г. между „***********“ АД, ЕИК
***********, Заемодател, и Ж. Б. Б., ЕГН **********, Длъжник, вземането по
който е прехвърлено от „***********“ АД на „***********“ ЕООД, ЕИК
***********, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
10
22.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумите в размер сумата от 12 лв. - договорна лихва по
Договор за потребителски кредит № *********** сключен на 21.10.2019 г.,
дължима от 21.10.2019 г. до 15.11.2019 г., сумата от 257,80 лв. - законна лихва
за забава по Договор за потребителски кредит № *********** сключен на
21.10.2019 г., за периода от 15.11.2019 г. до 19.11.2024 г.
ОСЪЖДА Ж. Б. Б., ********** с адрес: Варна, ул.“***********“ №8
да заплати на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес:
гр. *********** № 81 В, представлявано от управителите *********** сума в
размер на 10,40 лева – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.****/2024г. на ВРС и в размер на 382,02 лева - разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11