РЕШЕНИЕ
№ 3970
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110166017 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Л. И.
Г., Г. Н. Г. и Н. Г. Г., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност,
сумата в общ размер на 4501,60 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ведно със законната лихва
от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 781,85 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г.,
39,60 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и 9,61 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г., при
следните квоти:
Л. И. Г. – 6/8 част, а именно: сумата от 3376,20 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата 586,39 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 16.11.2023 г.,
сумата от 29,70 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от
01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 7,21 лв. –
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г.;
Г. Н. Г. – 1/8 част, а именно: сумата от 562,70 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
1
сумата 97,73 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 16.11.2023 г.,
сумата от 4,95 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от
01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 1,20 лв. –
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г.;
Н. Г. Г. – 1/8 част, а именно: сумата от 562,70 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата 97,73 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 16.11.2023 г.,
сумата от 4,95 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от
01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата от 1,20 лв. –
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, като
поддържа, че ответниците, в качеството си на съсобственици на процесния имот, имат
качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна
страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за
релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради
което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено
изпълнение. Счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят
исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на исковата
молба, подадени от ответниците Л. Г., Г. Г. и Н. Г., с които предявените искове се оспорват
като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците не са собственици или вещни
ползватели на процесния недвижим имот, както и че не са наследници на лице/лица, които
са били собственици или ползватели на имота. По делото не са ангажирани доказателства,
които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното
дружество. Оспорва се обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея
цена. Оспорват се и исковете за заплащане на услугата дялово разпределение, тъй като по
делото няма доказателства как е извършено дяловото разпределение в отделните обекти от
етажната собственост. Посочва се, че в исковата молба няма доказателства за измерване и
отчитане на количество доставена ТЕ. Твърди се, че при изчисляване на количеството
доставяна ТЕ не са отчитани технологични загуби и не е доказана техническата годност на
измервателните уреди за отчитане на ТЕ. Релевира се възражение за изтекла погасителна
давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
2
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както
и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
3
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В случая по делото се установява, че ответницата Л. И. Г. е подала молба-декларация
от *** г. (преди исковия период) за откриване на нейно име на партида за имота. В
декларацията е заявено, че имотът ще бъде ползван за жилищни нужди на членовете на
семейството на молителката, с посочване, че домакинството й се състой от 4 члена. Молбата
– декларация е подписана от ответницата, чиято автентичност не е оспорена.
Видно е от представените и приети като доказателства по делото документи за главен
отчет и изравнителни сметки за имота, че през процесния период титуляр на партидата,
разкрита за процесния имот, е била Л. И. Г..
Подадената молба-декларация за откриване на партида на името на Л. И. Г. в
качеството й на собственик на процесния имот представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от
собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел предложението й, като е
открил партида за имота на нейно име и впоследствие е издавал фактури за цялата стойност
на доставената топлинна енергия на името на титуляра на партидата. Налице е следователно
соченото в тълкувателното решение изключение – когато собственик е подал молба-
декларация за откриване на индивидуална партида имота на негово име, то облигационната
връзка възниква между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с
откриването на партидата на първия въз основа на сключен писмен договор при публично
известни общи условия.
От изложеното се налага извод, че през процесния период единствено Л. И. Г. е
следвало да отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия.
Следователно ответниците Г. Н. Г. и Н. Г. Г. нямат качеството на потребители на топлинна
енергия, поради което и предявените срещу тях искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението
баня, както и 2 бр. водомери за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
е извършвано дялово разпределение от четирите броя ИРРО, като през първия период 1 бр.
радиатор е с повреден уред, а през втория отоплителен сезон 2 бр. радиатори са с повредени
уреди /като отчетът за последните е на база „служебен отчет“/. За периода м.05.2020 г. до
4
м.04.2022 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 2 бр.
технически изправни и узаконени водомери за топла вода, като до края на процесния период
БГВ е отчитана по техните показания. Количеството топлинна енергия за сградна
инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното
заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с
кубатура 226 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по
Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза
на 5015,36 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури
(4271,47 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (743,89 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната
на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 5015,36 лв.
По отношение на релевираното възражение за погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.12.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в
случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 01.12.2020 г. ( от м.05.2020 г. до м. 09.2020 г., т. е.
необхванати от погасителна давност са сумите, дължими за периода от м.10.2020 г. – м.
04.2022 г. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г.
възлиза на сумата от 4894,19 лв.
Ищецът претендира сума в по-нисък размер, като с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, искът по отношение на ответника Л. И. Г. се явява основателен в
пълния предявен размер от 3376,20 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 10.2020 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 29,70 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответницата. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 10.2020 г. се счита за възникнало на 30.10.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.11.2020 г., т. е. преди м.10.2020 г. , поради което то също е обхванато от изтекла
погасителна давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.12.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
6
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата Л. И. Г. за задължението за
отчетния период, считано от 15.09.2020 г.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема,
че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
3376,20 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. възлиза на сумата от 586,39 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 01.12.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 7,21 лв., начислена за периода от 01.02.2021 г. до
16.11.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
613,30 лв., от които 213,30 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК).Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „***“ ЕАД има право на разноски в размер на 459,15лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Л. И. Г. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Същата
претендира и доказва такива в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 01.04.2024 г. Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, при интерес от 1000
до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. Определен по този начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 699,23 лв. (400 плюс 10% от 2992,29 лв.), поради което направеното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснвоателно. Съразмерно на отхвърлената част от
7
претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Л. И. Г. следва да бъде
присъдена сумата от 1,26 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците Г. Н. Г. и Н. Г. Г. с оглед изцяло
отхвърлените по отношение на тях искови претенции имат право на направените в
производството разноски. Същите претендират и доказва такива в размер на по 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно договори за правна защита и съдействие от 01.04.2024
г. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
направено от ответника, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал 1 ЗЗД сумата от
3376,20 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх. ***, ет. *** ап. ***, аб. № ***, за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане
на задължението, сумата 586,39 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. –
16.11.2023 г. ,и сумата от 29,70 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от
01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,21 лв. за
периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“ бл.***, вх.***, ет. *** ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 562,70 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет. *** ап. ***, аб. № ***, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
97,73 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 16.11.2023 г., сумата от 4,95
лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, и сумата от 1,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Н. Г. Г., ЕГН ***, са адрес: гр. ***, ж.к. „***“
бл.***, вх. ***, ет. *** ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 562,70 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл.***,
вх.***, ет. *** ап. ***, аб. № ***, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна
лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 97,73 лв. –
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 16.11.2023 г., сумата от 4,95 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 10.2020
г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, и сумата от 1,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 16.11.2023 г.
8
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 459,15 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на Л. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,26 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН ***, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет.
*** ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН ***, са адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.***, ет.
*** ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9