Определение по дело №2282/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2655
Дата: 28 август 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203100502282
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 265528.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502282 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, срещу Разпореждане №21427/26.06.2020г., постановено по гр.д.
№5166/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. К. Ц. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Варна, *********, за сумата от 68,31 лв., представляваща
административни разноски по кредита, сумата от 247,18 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство от 08.05.2018 г., сумата от 131,27 лв.,
представляваща наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 31.07.2018 г. до 04.03.2020 г.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
разпореждането. Поддържа се, че претенцията за административни разходи не попада в
обхвата на чл.10а от ЗПК, тъй като не представлява такса или комисионни, а разноски по
събиране на вземането, срещу които длъжникът не е възразил след уведомяването му по
ел.поща, с което е признал тяхната дължимост. Твърди се, че сключеният с длъжника
договор за поръчителство е резултат от упражнен от него избор, като фактът, че поръчителят
е предварително одобрен от кредитора и свързаността на двете дружества, не го опорочава.
Твърди, че всички условия по кредита са индивидуално уговорени, включително
възможността за избор дали кредитът да бъде обезпечен. Поддържа се, че съдът е превишил
пределите на предоставената му компетентност в рамките на заповедното производство и е
формирал изводи за заобикаляне на закона – порок, за който произнасяне дължи исковият
съд. В заповедното производство съдът не следи служебно за заобикаляне на закона, а и в
случая не се е мотивирал в какво се изразява заобикалянето, с кои сделки и между кои
участници е осъществено.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №5166/2020г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. К. Ц. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, *********, за следните суми: сумата от
1229,69 лв. главница по договор за кредит № 1074147 от 08.05.2018 г., сключен между
длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен чрез договор за поръчителство от 08.05.2018 г.,
сключен между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника, сумата от 286,09 лв. договорна
възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 21.06.2018 г. до 20.08.2019 г.,
сумата от 161,94 лв. наказателна лихва по договора за кредит в размер на законната лихва за
забава за периода от 31.07.2018 г. до 04.03.2020 г., сумата от 68,31 лв., административни
разноски по кредита, които суми са заплатени от заявителя „Ай тръст“ ЕООД в полза на
„Кредисимо“ ЕАД на 09.03.2020 г., сумата от 247,18 лв., възнаграждение по договора за
поръчителство от 08.05.2018 г. и сумата от 131,27 лв., наказателна лихва върху
възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода от 31.07.2018 г. до
04.03.2020 г.
Спорните пред настоящата инстанция вземания са индивидуализирани в заявлението
и в уточнителна молба от 09.06.2020г., по следния начин: 68,31 лв. , представляваща
административни разходи – заплатени от кредитора разходи по ежемесечно изпращане на
писма, покани и проведени телефонни разговори във връзка с доброволното плащане на
задълженията; сумата от 247,18 лв., представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство от 08.05.2018 г., уговорено в размер на 88.74 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит, като изискуемостта на всяка вноска настъпва съгласно
падежните дати по погасителния план към договора за кредит.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е
приел, че претенцията за административни разходи противоречи на чл.10а от ЗПК и чл.33 от
ЗПК, а претенцията за възнаграждение за поръчителство и неустойка върху него
противоречи на изискването за добросъвестност и води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез
точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо, за да
прецени длъжникът дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на
вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба.
В разглеждания случай съдът намира, че претендираните вземания не отговарят на
посочените изисквания, а заявлението е останало нередовно, въпреки дадените надлежни и
подробни указания.
Вземането за административни разноски не е уточнено по основание, тъй като не е
посочено дали се претендира въз основа на конкретна договорна клауза или като
обезщетение за неизпълнение по общите правила на чл.82 от ЗЗД. В първия случай
редовността на искането изисква да се посочи при какви условия страните са уговорили
дължимостта на разноските по кредита и какъв е уговореният алгоритъм за изчисляването
им. Във втория случай следва да се уточни по какъв начин е формиран размерът на
претенцията с разбивка по пера – за колко и какъв вид конкретни разходи, за какъв период
са извършени и кога е настъпила изискуемостта. В случая отсъства надлежна
индивидуализация по компоненти. Посочването на обща сума за разходи не е достатъчно,
тъй като следва да се детайлизират по пера.
Претенцията за възнаграждението на поръчителя също е неуточнена по основание и
размер. Видно от изложените в заявлението твърдения и представените доказателства, касае
се за вземане по договор за поръчка при възнаграждение, уговорено в размер на 1331.25
лева, разсрочено на 15 вноски по 88.75 лева с падеж 20-число на месеца за периода
20.06.2018г. – 20.08.2019г. При тези характеристики на вземането, предявяването му за
сумата от 247,18 лв., налага да бъде уточнено, дали се касае за частична претенция и по
какъв начин е формиран нейният размер с посочване на включените в нея месечни вноски и
техния падеж. Уточнения в този смисъл не са направени от заявителя, въпреки дадените
изрични указания, поради което в тази част заявлението също се явява нередовно.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в нередовната му
част заявлението подлежи на отхвърляне, включително в частта за претенцията за мораторна
неустойка върху ненадлежно индивидуализираната главница за възнаграждение за
поръчителство поради акцесорния й характер. Поради формирания извод за нередовност на
заявлението не се налага извършването на преценка по чл.411, ал.1, т.3 от ГПК за
неравноправност на клаузите.
Поради идентичност на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен
акт следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №21427/26.06.2020г., постановено по гр.д.
№5166/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. К. Ц. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна,
*********, за сумата от 68,31 лв., представляваща административни разноски по кредита,
сумата от 247,18 лв., представляваща възнаграждение по договора за поръчителство от
08.05.2018 г., сумата от 131,27 лв., представляваща наказателна лихва върху
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 31.07.2018 г.
до 04.03.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________