Р Е Ш Е Н И Е
№…………………… /25.06.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 976 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Я.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 442а
– 253 от 30.12.2019 г., издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР –
гр. Варна, с което на жалбоподателката К., на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за това, че на
14.12.2019 г. около 01:30 часа в гр. Варна, ул. „Народни будители“ № 9, на
детска площадка, като родител не придружава и не е осигурила пълнолетно лице за
придружител на непълнолетния си син Б. Б.ов Китанов,
с ЕГН: ********** – нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона
за закрила на детето.
Жалбоподателката Я.Д.К. изразява
несъгласие с издаденото наказателно постановление, без обаче в самата въззивна жалба да навежда някакви конкретни твърдения с кои
факти, изложени в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не е съгласна и не приема за достоверни. Поставя
акцент върху затрудненото си материално положение и обстоятелството, че
отглежда и се грижи сама за двете си деца, тъй като съпруга й е починал. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложената административна
санкция „глоба“.
В проведеното на 10.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 976 по описа за
2020 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Я.Д.К.
се явява лично, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна
на наказателното постановление, изразявайки несъгласие с вмененото й във вина
нарушение за слаб родителски контрол.
Въззиваемата
страна Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито
процесуален представител в проведеното на 10.06.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 976 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, като в
депозирани преди съдебното заседание писмени бележки, изготвени от ст.
юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, се застъпва становище за неоснователност
на въззивната жалба, обосновавайки се, че нарушението
е безспорно установено и не са допуснати в хода на административно – наказателното
производство някакви съществени нарушения на процесуалните правила.
От фактическа страна, съдът намира
за установено следното:
Около 01:30 часа на 14.12.2019 г. Б. Б.ов
Китанов, с ЕГН: ********** се намирал в района на детска площадка, разположена
на ул. „Народни будители“ № 9 в кв. „Аспарухово“ в гр. Варна, без пълнолетен
придружител.
След получен сигнал по телефона за лица със съмнително поведение именно в
района на детската площадка, разположена на ул. „Народни будители“ № 9, екип на
Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, състоящ се от полицейските служители П. и Х.
посетили мястото, като установили Б.Б.К., който бил без документи за самоличност и го отвели в сградата на Четвърто
РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
Още същата нощ жалбоподателката Я.Д.К. била
уведомена по телефона, че синът й Б. се намира в сградата на
Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, като жалбоподателката
посетила сградата на полицейското управление и отвела детето със себе си.
На 19.12.2019 г. св. Б. В. М. – служител на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката К. за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
Закона за закрила на детето.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 30.12.2019 г. Началникът на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето, наложил
на жалбоподателката К. административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
закрила на детето.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и потвърди, въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Б.В.М.; Заповед от 15.07.2014 г. за оправомощаване на длъжностни лица да издават наказателни
постановления за нарушения по Закона за закрила на детето; докладни записки от
служителите П.
и Х., които са посетили
детската площадка, разположена на ул. „Народни будители“ № 9 около 01:30 часа
на 14.12.2019 г.
На първо място следва да
се отбележи, че жалбоподателката К. не оспорва факта,
че синът й Б. се е намирал на ул. „Народни будители“ № 9 около 01:30 часа на 14.12.2019
г. Това обстоятелство е важно да бъде отбелязано, тъй като в самата въззивна жалба се изразява едно декларативно несъгласие с
фактическата обстановка, без обаче да се конкретизира с кои факти точно жалбоподателката не е съгласна.
Дори и да се приеме за
достоверна версията й, че синът й Б. е бил на гости на свой
приятел, чийто дом се намира в жилищна сграда на ул. „Народни будители“ № 9,
този факт е ирелевантен за процесното
нарушение. По силата на законовите разпоредби на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона
за закрила на детето, родителят има задължение да придружи ненавършилото
пълнолетие свое дете на обществени места след 22:00 часа или да осигури
пълнолетен дееспособен придружител. Така, че е следвало по силата на цитираните
нормативни разпоредби жалбоподателката К. да изпълни
своето задължение и да обезпечи безопасното прибиране на сина си от адреса на
ул. „Народни будители“ до дома й на ул. „Злетово“
(ако се приемат за достоверни твърденията на жалбоподателката
в тази посока).
Няма никакво значение, че
разстоянието между двата адреса е малко, в крайна сметка не следва да се
допускат никакви компромиси с безопасността на непълнолетните деца.
Още повече, че прави
впечатление, че приятелят, за когото жалбоподателката
К. говори Д./М.Б.
не е бил установен на детската площадка, а е било
установено лице с име И.С.С.
(връстник на Б.Б.К.), което е видно от приложените докладни записки на полицейските служители
посетили мястото.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира за установено от фактическа страна, че на 14.12.2019
г. около 01:30 часа в гр. Варна, ул. „Народни будители“ № 9, на детска
площадка, жалбоподателката Я.Д.К. като родител не
придружавала и не е осигурила пълнолетно лице за придружител на непълнолетния
си син Б. Б.К., с ЕГН: **********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се
явява неоснователна, поради следните съображения:
На първо място, съдът не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вмененото във вина на въззивнацата
К. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото й на
защита.
Разпоредбата на чл. 8, ал.
3 от Закона за закрила на детето предвижда, че родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не е
навършило 18-годишна възраст. Разпоредбата на ал. 4 на същата тази разпоредба
на чл. 8 от Закона за закрила на детето предвижда, че ако родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не
е навършило 18-годишна възраст.
В конкретния случай от
събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на 14.12.2019 г. жалбоподателката К. е пренебрегнала изпълнението на
посочените нормативни разпоредби, поради което и съвсем правилно е била
ангажирана административно – наказателната й отговорност.
Основното възражение срещу
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление се
изразява в позицията на жалбоподателката, че санкцията от 300 лева е прекалено
висока и същата не разполага с финансовата възможност да я заплати, тъй като
съпругът й е починал и сама тя гледа двете си деца, едното от които е с
намалена работоспособност.
Съдът се отнася с уважение
към усилията на жалбоподателката К. да отглежда двете
си деца и се опитва да прояви разбиране към затрудненото й материално
положение, но следва да се отбележи, че наложената въз основа на разпоредбата
на чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето санкция е в минималния размер,
предвиден в закона и същият не може да бъде намаляван.
А в случая разпоредбата на
чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е неприложима, тъй като синът й Б. не е установен на
улицата десетина или петнадесет минути след 22:00 часа, а е установен в средата
на нощта – към 01:30 часа – време, когато не е обществено приемливо едно дете да
бъде извън дома си.
За допълнение на мотивите
следва да се отбележи, че съдът забеляза, че вече след издаването на наказателното постановление
е била сформирана комисия, която да разгледа постъпилото възражение срещу
законосъобразността на наказателното постановление. Сформираната комисия е
излязла със заключение, че следва да бъде издадено наказателно постановление, а
това вече е било издадено, но според съда това не представлява процесуално
нарушение, доколкото нито в ЗАНН, нито в друг нормативен акт волята на
административно – наказващият орган (в случая Началника на Четвърто РУ към ОД
на МВР – гр. Варна) е обвързана със становището на дадена комисия или друг
едноличен или колективен административен орган.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 442а – 253 от
30.12.2019 г., издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна Четвърто
РУ към ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80
лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 442а – 253 от 30.12.2019 г.,
издадено от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Я.Д.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от
Закона за закрила на детето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева за това, че на 14.12.2019 г. около 01:30 часа в гр. Варна,
ул. „Народни будители“ № 9, на детска площадка, като родител не придружава и не
е осигурила пълнолетно лице за придружител на непълнолетния си син Б. Б.ов К., с ЕГН: ********** –
нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на
детето.
ОСЪЖДА Я.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: