Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 03.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на четвърти
юни
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7099 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена В.А.Ж. срещу С.Н.С., с която предявява
иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 02.10.2013 г. около 14 часа в с. Равда, общ. Несебър, в ж.к. ******
в коридора пред ап.16 ответникът нанесъл удар с юмрук в лицето на ищеца,
вследствие на което последният изпитал силна болка, имал кръвотечение от носа и
загубил за кратко съзнание. Твърди се, че вследствие на горното на ищеца са
причинени следните травматични увреждания: счупване на зигоматичната
кост вляво, сътресение на мозъка. Поддържа се, че на ищеца е извършена репозиция на лява зигоматична
кост. Ищецът бил 4 дни на стационарно лечение, а след това 20 дни-домашно
лечение. Предписано медикаментозно лечение за овладяване на болките и два
контролни прегледа в рамките на 30 дни. Поддържа се, че вината на ответника е
установена с влязло в сила споразумение, одобрено от съда на 22.06.2015 г. по
н.о.х.д. № 443/2015 г. по описа на РС-гр. Несебър.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-02.10.2013 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок на 26.09.2016
г.-пощенско клеймо, входен в съда на 27.09.2016 г. е постъпил отговор от ответника
чрез адвокат Д., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
На
първо място прави възражение за родова неподсъдност на делото с твърдението, че
всяка една от исковите претенции е в размер под 25 000 лв., поради което делото
се явява подсъдно на районен съд.
Настоящият
съдебен състав намира възражението за неоснователно, тъй като при присъждане на
обезщетения от деликт, съдът присъжда едно общо
такова, без да присъжда отделни обезщетения за всяко твърдяно травматично
увреждане, макар и ищеца да е посочил отделни суми за това. Не се касае за
отделни искове, а за един такъв на стойност 30 000 лв., поради което същият се
явява подсъден на настоящия съд.
По
същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че вследствие на нанесения
удар от ответника на ищеца е причинено сътресение на мозъка със загуба на
съзнание, кръвоизлив от носа и лекия максиларен
синус. Оспорва ищецът да е претърпял болки и страдания, както и кръвонасядания на клепачите на лявото около и лявата скулна област. Заявява възражение за съпричиняване,
изрязващо се в обстоятелството, че процесният
инцидент е изцяло предизвикан от ищеца по повод негови претенции към недвижим
имот, в който е искал да влезе, както и отправил заплахи към съпругата на
ответника, която е била бременна.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Подробни съображения са изложени в писмена защита по делото.
Ответникът
оспорва изцяло така предявения иск чрез своите процесуални представители.
Претендира разноските по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Завява прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Подробни
съображения излага в писмени бележки депозирани както от адвокат Д., така и от
пълномощника на ответника по чл.32, т.2 от ГПК-бащата Н.С..
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С одобрено
протоколно определение от 22.06.2015 г. по н.о.х.д. № 443/2015 г. по описа на
Несебърски районен съд, влязло в сила на 22.06.2015 г., С.Н.С. е признат за
виновен в това, че на 02.10.2013 г. около 14 часа в с.Равда, общ.Несебър, в
жилищен комплекс ******, в коридора пред ап.16, чрез удар с юмрук причинил на В.А.Ж.,
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява ябълчна
кост, причиняваща трайно затруднение на дъвченето.
Съобразно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява
и одобреното от съда споразумение, е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на С.Н.С. и вида на телесното увреждане на ищеца-фрактура
на лява ябълчна кост, са установени в настоящия процес
с одобреното с протоколно определение от 22.06.2015 г. споразумение по н.о.х.д.
№ 443/2015 г. по описа на Несебърски районен съд.
От
приетата по делото комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица П. и Д. се
установява, че в резултат на претърпяната битово-криминална травма ищецът е
получил следните травматични увреждания: лекостепенна
черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/, счупване на лявата скулна кост на черепа, травматично кръвонасядане
на клепачите на ляво око, травматичен оток на лява скулна
област, травматичен кръвоизлив в левия максиларен
синус, травматичен кръвоизлив от носа.
Мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма, при която
не настъпва морфологични промени в мозъчната тъкана. Възстановителният период
при мозъчно сътресение при правилно проведено лечение и режим е в границите на
30-35 дни. При ищеца не е проведено болнично лечение и наблюдение във връзка с
ЧМТ. Няма проследяване от невролог или неврохирург след травматичния инцидент.
При мозъчното сътресение не се очаква развитие на усложнения.
Диагностицираната фрактура на зигоматичната кост е с дислокация, поради което е проведена
оперативна интервенция, чиято цел е репозицията
/поставянето/ на зигоматичната кост в правилно
анатомично положение, като с това се постига оздравяване и отшумяване на
симптомите за около 30-40 дни. Наличието на кръв в синуса се резорбира обичайно
до един месец без последици.
Пред настоящата инстанция са разпитани
свидетелите С.Д.Ж., Д.К.И.и Л.Й.С..
Разпитана
свидетелката С.Д.Ж.- съпруга на ищеца установява, че познава и двете страни, и
е присъствала на инцидента, разиграл се пред предоставеното им за ползване в
гр. Равда жилище. Между страните имало словесна разправа, след което ответникът
блъснал свидетелката и ищецът-неин съпруг, за да я предпази я избутал и в
следващия момент ответникът ударил съпруга й, който се сринал и в момента, в
който се сринал гледката била просто страшна, тъй като половината лице било
вдлъбнато като смачкана пластмасова бутилка. Самият ответник също се изплашил,
обърнал се и избягал по стълбите. Свидетелката установява, че имало момент след
падането на съпруга й, в който той не виждал и не бил фокусиран. Направена била
рентгенова снимка и лекар обяснил, че травмата е тежка и ще се наложи
оперативна намеса. Ищецът се издул, окото му почти било затворено, не можел да
говори, фъфлел. Прибрали се в София, където ищецът бил опериран във ВМА,
Лицево-челюстна хирургия. В болница бил някъде около седмица. След изписването
било препоръчително 20 дни да бъде на легло, да почива. Ищецът не можел да се
храни. Първите два месеца пиел супи и течни храни, много отслабнал. След
операцията костта била върната на място и по тази причина лекарите го съветвали
да не спи на лявата си страна, в резултат на което ищецът почти не спял, за да
не би да се обърне на лявата си страна. Бил постоянно под стрес от това да не
се случи отново да бъде опериран, с постоянно главоболие. Почти 6 месеца не
спал. Самият оток спаднал, но и до днес се оплаква от болки, поне три пъти в
месеца се налага да пие силни болкоуспокояващи лекарства. В момента ищецът не
може да седи на слънце и когато семейството отива на почивка на морето, той не
ходи на плаж. Свидетелката установява още, че комплексът, където се намира
апартамента към момента на инцидента, не се управлявал от фирма. Ответникът
изискал пълномощно, което му било изпратено лично от собственика, той не го
признал. Спор за имота не е имало. Няколко пъти ищецът ходил при тях, поискал ключ
и те казали, че няма да го предоставят, защото няма пълномощно. След като
представили пълномощното отново не бил даден ключ, но ищецът и съпругата му
получили разрешение от собственика да сменят бравата. В деня, в който станал
инцидента, ищецът и съпругата отишли в комплекса, за да сменят бравата на
апартамента. В комплекса нямало никакви хора, освен охраната, която вдигнала
бариерата. Свидетелката и съпругът й се качили, започнали да сменят бравата и
изведнъж пристигнал ответникът и започнал да крещи. Лично свидетелката му
показала документите-пълномощното, което било с печат и подпис и той казал, че
това не го интересува. Апартаментът е собственост на „ЕГ Капитал“ и за него
няма спор за собственост, тъй като свидетелката има нотариално заверен договор
за наем, сключен след процесния случай.
Свидетелят
Д.К.И.-тъст на ищеца установява, че видял зет си скоро след инцидента. Бил в
окаяно състояние, подуто лице, окото затворено, кръвясало. Изобщо не можел да
говори. Зет му и дъщеря му заминали за София за операция. След това свидетелят
видял зет си на Нова година. Всички хапвали най-различни ястия, а ищецът бил на
кашичка, не можел да говори много добре. Следващият
път го видял на Великден. Вече бил повъзстановен.
Можел да говори, хапвал по-меки ястия. В момента обикновено есента и пролетта,
когато се разваля времето започва да го стяга операцията.
Свидетелката
Л.Й.С.-съпруга на ответника установява, че познава и двете страни по делото. На
02.10.2013 г. свидетелката била в офиса със съпруга си, когато дошла охраната
на комплекса и казала, че три лица са се качили във вх. 3А, ап. 16 да разбиват
апартамента. Предишния ден-на 01.10.2013 г. около 10-11 ч. ищецът В. влязъл в
офиса на комплекс „Оазис“. Свидетелката била на работа, понеже С. е
професионален спортист и бил на тренировка. Ищецът искал ключ от ап. 16, във
вх. 3А в комплекс „Ключ към морето“, при което свидетелката проверила в
компютъра и установила, че апартаментът се води на фирма и го помолила да дойде
с документ, от който да е видно, че има правото да влезе в комплекса, понеже за
този комплекс има много разногласия. На апартамент има по 2-3 собственици и не
е първия случай. Комплекс „Оазис“ представлява две сгради: едната е „Ключ към
морето“, а другата „Оазис“. Двете сгради имат общ басейн, обща територия, два
паркинга. В. не донесъл документ. Ищецът станал много арогантен и се смеел
ехидно постоянно, като казвал на свидетелката коя е да го спира да си влезе в
жилището. Свидетелката отказала да даде ключ на ищеца, при което той станал
много агресивен, започнал да заплашва. Свидетелката почувствала заплаха за себе
си и за детето й, защото била бременна в третия месец. Предупредила ищеца, че е
бременна и да я остави, при което той се засмял ехидно, започнал да се върти за
ключ. Свидетелката му казала да напусне офиса, тръгнала да заключва, при което
ищецът я хванал за ръката. В този момент дошла и охраната, която казала:
„Господине, тя ви каза, да донесете документ, оставете я, бременна е“. На следващия
ден свидетелката разказала на съпруга си за грубото държане на В.. Около 9-10
ч. Силвия звъннала по телефона на съпруга й и започнала да крещи. В офиса на
следващия ден свидетелката отишла заедно със съпруга си след тренировката му и
около половин час след това дошла охраната и казала, че са влезли три лица на
територията на комплекса и са отишли горе да разбиват врата, при което С. много
се ядосал и отишъл да се разправя. След като се върнал споделил със съпруга си,
че ищецът и Силвия са се държали много арогантно, като Силвия го е нападнала и
започнала да му скача по гърба, той я е изместил и в този момент Владо е дошъл,
ударил го е, той се е защитил с ръка и след това ударил ищшеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства,
предявеният иск е основателен и доказан.
От
фактическа страна и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд,
безспорно се установи и доказа противоправно поведение от страна на ответника,
както и получени в пряка причинна връзка от това поведение травматични увреди,
от които ищецът е претърпял както неимуществени вреди-болки и страдания.
Неоснователно
е възражението на ответника, че за деликта
изключителен принос има ищеца. Допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има само доколкото
увреденият е проявил поведение, което да е пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Съобразно
с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно.
Ответникът
твърди, че е бил предизвикан от пострадалия и неговата съпруга с арогантното си
и нападателно поведение, както и от заплахите отправени от ищеца към бременната
му съпруга предишния ден.
Предвид
твърденията на ответника и доколкото се касае за причинена средна телесна
повреда, за да е налице принос от страна на пострадалия, то ответникът е
следвало да нанесе същата в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия, т.е. поведението на ищеца следва да е дотолкова укоримо, че да предизвика употребата на физическа сила от
страна на ответника при липсата на данни за непосредствена опасност за него към
момента на удара.
Под
силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е
овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от
тях, каквото състояние обаче не се установява от събраните в хода на настоящото
производство доказателства.
Принципно
ответните действия на извършителя, трябва да следват противозаконните действия
на пострадалия. Дори и да се приеме, че ищецът се е държал арогантно със
съпругата на ответника, то това е станало предишния ден, а не в деня и
непосредствено преди инцидента. В самия ден на инцидента не се доказаха
действия от страна на ищеца, които да се предизвикали силно раздразнение у
ответника.
Поведението
на ищеца следва да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. В съдебната практика се приема, че приносът трябва да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем.
Не се
доказа твърдението на ответника, че пръв ищецът му е нанесъл удар, доколкото
няма преки очевидци свидетели-незаинтересовани от изхода на делото, които да
установяват това обстоятелство. Съпругите на двете страни по делото е очевидно,
че дават показания, с които биха помогнали на всяка една от страните за
благоприятния изход на делото. Следователно следва да са налице косвени
доказателства, от анализа на които да се стигне до безспорния извод, че пръв
ищецът е нанесъл удар на ответника, от което да е последвал и удар от ответника
към ищеца. Такива косвени доказателства няма. За наличие на физическо
съприкосновение свидетелства травмата на лявата ръка на ответника, за която
свидетелства съпругата му, но от доказателствата по делото не се установява
тази травма да е причинена от удара на ищеца, нито че този удар е нанесен пръв.
Предвид
горното предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан,
а възражението за принос от страна на пострадалия неоснователно.
По
отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки, че се касае за травматични
увреждания, от които ищецът се е възстановил напълно и не налице трайна
последица и трайно увреждане на здравето му от тях. При определяне на
обезщетението съдът също така взема предвид, че възстановителният период,
съгласно заключението на комплексната СМЕ е приключил в рамките на около месец
и половина.
Съдът
приема за доказано причиняването на мозъчно сътресение на ищеца, тъй като видно
от заключението на СМЕ, тази диагноза се поставя въз основа на травматични
промени на лицето или главата, каквито ищецът безспорно е имал и се установяват
както с медицинската документация, така и със свидетелските показания на
съпругата и тъста на ищеца. Установява, че е имал травматично кръвонасядане на клепачите на ляво око, травматичен оток на
лява скулна област. Също така свидетелката Ж.установява,
че непосредствено след удара и падането на съпруга е имало кратък момент, в който
той не виждал и не бил фокусиран. Зашеметяването и объркаността са признаци на
мозъчното сътресение.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид
горното предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания
размер от 30 000 лв.
На основание чл.83, ал.3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, поради
което съдът присъжда лихва върху главницата от 10 000 лв.,
считано от датата на деликта 02.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода
на делото разноски се дължат
и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
И двете
страни са направили
разноски само за адвокатско възнаграждение
в размер съответно: за ищеца
2000 лв., за ответника 1500
лв. Ответникът заявява възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което
съдът намира за неоснователно.
При цена на иска от 30 000
лв.-минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 1430 лв. По делото са проведени множество съдебни
заседания, като на всяко едно процесуалният представител на ищеца е присъствал
и е осъществявал правомощията си, поради което и заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. спрямо минималния размер от 1430 лв. /с 570
лв. повече/ очевидно не се явява прекомерно.
При това
положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 666,67 лв., което е
съответно на уважената част от иска /10 000 лв./.
Съответно
на ответника се присъждат разноски в размер на 1000 лв., която сума съответства
на отхвърлената част от иска в размер на 20 000 лв. Или след извършена компенсация /1000-666,67=333,33 лв./, ищецът
ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 333,33
лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху размера на уважения иск-400 лв., както и сумата от 166,67
лв.-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********,***,
с адрес за съобщения: гр.София, ул. ********, адвокат Д.Д.
САК да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на В.А.Ж., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокат М.Ц.В. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./-неимуществени
вреди-болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка причинна
връзка от деликт осъществен на 02.10.2013 г. в с.Равда,
общ.Несебър, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано
от 02.10.2013 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000
лв. до претендираната сума от 30 000 лв.
ОСЪЖДА В.А.Ж., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат М.Ц.В. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.Н.С., ЕГН **********,***, с адрес за съобщения: гр.София, ул. ********
адвокат Д.Д. САК сумата от 333,33 лв. /триста
тридесет и три и 0,33 лв./ разноски по компенсация.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********,***,
с адрес за съобщения: гр.София, ул. ******** адвокат Д.Д.
САК да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважения
иск-400 лв. /четиристотин лв./, както и сумата от 166,67 лв. /сто шестдесет и
шест и 0,67 лв./-възнаграждение на вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: