Номер 56028.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя И. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело №
20202000600208 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ПЕТРОВА
ВЧН дело № 208 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от лишената от свобода Р. А. К. , чрез пълномощника й -
адв. Д. З. от АК-Пловдив, против протоколно определение №59 / 23.07.2020 год.,
постановено по ЧНД №303/2020 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е
отхвърлена молбата на осъдената К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода.
С жалбата се изразява недоволство от така постановеното определение, което е
оспорено като необосновано и морално неоправдано. Претендира се, че съдът е проявил
субективизъм в оценката на категорията обстоятелства, значими за формиране на извода
относно степента на поправяне на лишената от свобода по време на престоя й в
пенитенциарното заведение, като безкритично е кредитирал информацията, съдържаща се в
затворническото й досие и становището на инспекторите и началника на Затвора,
неглижирайки едновременно с това доказателствата, представени от защитата. Счита, че
съдът е подходил повърхностно при обсъждане на фактите и обстоятелствата,
характеризиращи в положителен план осъдената – трудовата й ангажираност, участието й в
организирани мероприятия, снижаването на показателите в оценката на риска от рецидив и
вреди, както и загрижеността й за непълнолетния й син, който към момента е останал сам
поради смъртта на баща му и отсъствието от страната на неговата баба. Поставя се акцент
върху характера на престъпленията, за които К. е осъдена, като се твърди, че същите са с
ниска степен на обществена опасност. Изтъква, че в случая особено значима е моралната
страна на проблема, тъй като осъдената има непълнолетно дете, за което следва да полага
грижи. С горните съображения се прави искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата на лишената от свобода за условно
предсрочно освобождаване.
Срещу депозираната жалба е постъпило писмено възражение от началника на Затвора
1
– гр.Сливен, в което на основата на конкретно изведени от досието на осъдената данни, се
поддържа позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното й наказание, последната не е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи се, че същата е с епизодични
прояви на позитивно отношение към част от съпътстващите корекционни дейности, но те
нямат последователен и устойчив характер. Поради това и се счита, че поправителното
въздействие върху К. следва да продължи. Относно наведения в жалбата довод за моралния
аспект на решението за предсрочно освобождаване на К., се ангажира становище, че
институтът на условно предсрочно освобождаване се основава единствено на
наблюдаваното, отчетено и анализирано поведение на лицето в условията на изолирана
среда, а не на факти и обстоятелства, свързани с живота на свобода, които не подлежат на
въздействие и промяна от законово установените механизми в пенитенциарната институция.
По повод отправената критика за проявен формализъм от страна на затворническата
администрация в становището й за степента на поправяне на осъдената, се изтъква, че
оценката на риска от рецидив и вреди е инструмент, въз основа на който количествено се
измерва промяната в личността и поведението на осъдената по време на целия престой в
местата за лишаване от свобода, като именно на основата на така утвърдения законов
подход, се избягва субективизмът и формализмът в оценяването.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа
се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне
на К., в степен, предпоставяща условното й предсрочно освобождаване, в каквато насока
напълно се споделят аргументите на съда, изложени в атакувания акт. Възприемайки също
така съображенията на съда, че макар и кратък, остатъкът от неизтърпяната част на
наказанието би способствал ефективното провеждане на корекционни мероприятия с
осъдената, прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Сливен
като обосновано и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди
наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл.
342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като такова по чл.
439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е образувано по молба на лишената от свобода Р.
А. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, наложено й с определение № 1621/11.12.2017г. по ЧНД №
2016/2017г. по описа на ОС- Пловдив, при условията на чл.43а, т.2 от НК.
В развилия се пред ОС-Сливен процес, на основание проявена активност на състава
на съда, делото е обезпечено с необходимия доказателствен материал, способстващ
изясняване на релевантните по делото факти и решаване на основния въпрос, а именно
налице ли основанията по чл.70 ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на
осъдената К..
Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на дължимата преценка за
наличие на критериите по чл.70 ал.1 от НК, първостепенният съд правилно е достигнал до
извод за формално придобито от осъдената К. право на условно предсрочно освобождаване.
Данните по делото установяват, че с присъда № 320/10.10.2013 г. по НОХД № 4846/2013г.
по описа на PC Пловдив, влязла в сила на 26.10.2013г., Роза К. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК, като на същата е наложено
наказание 10 месеца „лишаване от свобода“ и „Обществено порицание“, последното
изпълнено на 21.11.2013 г. Изпълнението на наказанието 10 месеца „лишаване от свобода“ е
2
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
С присъда № 104/12.03.2015г. по НОХД № 6753/2014г. по описа на PC Пловдив, за
извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, на К. е наложено наказание
пробация, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ - за срок от 3 години за всяка от
двете задължителни пробационни мерки, и с периодичност на регистрацията – 2 пъти
седмично, както и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото – в рамките
на 3 поредни години, а така също й е наложено наказание „Обществено порицание“.
Присъдата е влязла в законна сила на 28.03.2015г.
С присъда № 104/12.03.2015г. по НОХД № 6753/2014г. по описа на PC Пловдив, Роза
К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК, като
на същата е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“, както и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 3 години за всяка от двете задължителни пробационни мерки, и с
периодичност на регистрацията – 2 пъти седмично, и 200 часа годишно безвъзмезден труд в
полза на обществото – в рамките на 3 поредни години, а така също й е наложено наказание
„Обществено порицание“. Присъдата влязла в законна сила на 28.03.2015г.
С Определение № 1621/11.12.2017г. по ЧНД № 2016/2017г. по описа на ОС Пловдив,
на основание чл.43а, т.2 от НК е заменена изцяло неизтърпяната част от наказанието
„пробация“ в размер на 2 години и 8 месеца и 4 дни от наложеното на осъдената Р. А. К. по
НОХД № 6753/2014 г. по описа на PC Пловдив, с наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 1 година 4 месеца 2 дни, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ
режим. Определението е влязло в сила на 19.03.2018 г.
С Определение от 30.05.2019 г. по ЧНД № 2801/2019г. по описа на РС Пловдив на
основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ в
размер на 10 месеца, наложено на осъдената Р. А. К. по НОХД № 4846/2013 г. по описа на
PC Пловдив, при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 13.09.2019 г.
Видно от приложените по делото доказателства, приложени в досието на осъденото
лице, водено в Затвора – Сливен, осъдената е била обявена за международно издирване и
задържана въз основа на Европейска заповед за арест, на летище Дюселдорф, ФР Германия
на 10.11.2018г. при опит за излизане от страната с полет за Истанбул. В последствие е
предадена на българските власти и постъпила в Затвора – Сливен на 07.03.2019 г.
Наказанието 10 месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 4846/2013 г. по
описа на PC Пловдив е изтърпяно за времето от 10.11.2018 г. до 14.08.2019 г.
Наказанието от една година четири месеца и два дни, наложено на К. в хипотеза на
чл. 43а т.2 от НК с определение № 1621/11.12.2017г. по ЧНД № 2016/2017г. по описа на ОС
Пловдив, е с начало на изтърпяване – 14.08.2019г.
Към 23.07.20 год. /датата на постановеното от ОС-Сливен определение/ осъдената К.
е изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното наказание, а именно 11 месеца
и 9 дни, като и е зачетено и времето на положен обществено полезен труд – 2 месеца и 1
ден. Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от Затвора-
Сливен е 2 месеца и 22 дни.
Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишената от
свобода К., първостепенният съд е извършил задълбочен анализ на комплекса
доказателства, свидетелстващи за поведението на осъдената и резултатите от
пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на изтърпяване на присъдата. При
съобразяване с обективираните в затворническото досие на лишената от свобода К.
сведения и отразените такива в докладите, касаещи оценката на осъдения по чл. 155 от
ЗИНЗС и постигнатите при изпълнение на индивидуалния план на присъдата резултати,
съдът е достигнал до обосновано заключение, че същите не способстват категоричност на
изводите за постигнато поправяне, в степен, която да позволява положителна преценка за
3
изпълнение на целите по чл.36 от НК.
Коректно на основата на наличните данни за съдимостта на К. съдът е констатирал,
че осъждането на последната, във връзка с което се иска условно предсрочно
освобождаване, не е първо такова, а се явява поредна, предприета спрямо нея наказателна
репресия във връзка с осъществена престъпна деятелност. Предходните осъждания на К. за
умишлени престъпления са показател за степента на криминализация на личността на К.,
която не може да бъде пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на
доказателствата в полза на извода за поправянето на последната.
Обсъждайки отразените в докладите за периодична атестация на лишената от свобода
конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е
отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от
първоначалните 92 точки на 87 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не
свидетелстват за ефективна корекция на профила на осъдената. Идентифицираните при К.
проблемни зони, свързани с “Образование, обучение и трудова заетост”, „Управление на
финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“,
“Нагласи” от гледна точка на изведените показатели в оценката на риска от вреди и рецидив,
не са претърпели съществена промяна в положителен аспект. Отчетен е
нискосъдържателният житейски стандарт, в който отсъстват социални отговорности и
ангажименти. Осъдената е характеризирана с ограничени и елементарно ориентирани
интереси и потребности, с деформирана ценностна система и установен престъпен маниер
на поведение. Установена е ниска социална компетентност, неразбиране към вижданията на
останалите, допускане на едни и същи грешки без съумяване на последиците от тях. Според
становището на ресорната администрация, в условията на затвора не се установява риск за
индивида, другите осъдени и персонала на затвора. В живота на свобода съществува риск от
извършване на престъпления, поради нискосъдържателния начин на живот, неосъзнаване на
необходимостта от позитивна личностна промяна, недостатъчната самокритичност, която
пречи за адекватно разбиране на факторите, довели до извършване на престъпно деяние,
както и на процеса на поправяне. Регистрирана е пасивност за участие в предлаганите
позитивни дейности в Затвора. Осъдената не се е включвала в клубната дейност на ниво
група, както и в провежданите ежеседмично по предварително утвърден от Началника на
Затвора график, общозатворнически дейности. Отчетено е едно участие в „Зимна
спартакиада“ на 25.12.2019г. Неглижирането на предоставените възможности за повишаване
нивото на образование и формиране на компетентности, с отношение към по-успешна
социална вградимост според ресорната администрация индикира наличие на проблемни
зони, които се нуждаят от продължаващо въздействие.
Установени са по-нататък и нарушения на К. след постъпването и в Затвора-Сливен
на утвърдените правила и изисквания, както и нарушения на реда в общежитието, за което
на същата са налагани дисциплинарни наказания със заповед № ТС-РАД-10-240 от
12.11.2019 г. и заповед № ТС-РАД-05-19 от 11.02.2020г. Констатирано са затруднения в
общуването.
Анализирайки резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата, правилно първостепенният съд е отчел, че поставените цели и задача съгласно
първоначалната им формулировка и извършено препланиране, не се установява да са
постигнати в изискуемата степен и пълнота. Поправителното въздействие е насочено към
мотивация за труд и повишаване на образованието; подобряване уменията за разпределяне
на средства, осъзнаване на проблемите в мисленето и нагласите, разпознаване на факторите,
довели до осъждането. Според ангажираното становище на затворническата администрация,
постигането на така заложените цели би повлияло личностната промяна със съответно
поведение след освобождаване на осъдената. Изразена е позиция на началника на Затвора,
че целите на присъдата не са постигнати, тъй като не се наблюдава устойчива позитивна
поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
4
Основавайки се на горните данни, разкриващи резултатите от корекционната дейност,
осъществявана спрямо К., първостепенният съд основателно е приел, че същите не
свидетелстват за реализирано поправяне на осъдената, в степен, която да изпълни
изискването на чл.70 ал.1 от НК за условното й предсрочно освобождаване. Обосновано
съдът е достигнал до извод, че целите на заложения план на присъдата не са постигнати в
оптималното им измерение, поради което и с оглед отчетените дефицити и проблемни зони,
е необходимо индивидуалната корекционна работа с К. да продължи.
Действително от досието на осъдената се извеждат категория обстоятелства, които
сочат на положителна промяна у последната по време на изтърпяване на наказанието, като
участие в трудови дейности – устроена е на работа на външен обект и бригада в затвора,
отдава доброволен труд за хигиенизиране на мястото за престой на открито, еднократно
участва в спортно мероприятие „Зимна спартакиада“. Следва да се отбележи обаче, че на
споменатите положителни факти, се противостоят множество отрицателни такива, като
честите откази на осъдената от участие в трудовата дейност и самоволно прекратяване на
заетостта, пасивното отношение на К. към предложените й културно-информационни
дейности, квалификационни дейности и специализирани програми за въздействие, също
така негативното отношение на лишената от свобода към обучителния процес – въпреки, че
е неграмотна, липсата на проявен интерес към образователните дейности, предлагани от
Затвора, допускани от последната няколко нарушения на правилата в затвора, с последващи
санкции. Апелативният съд счита, че само на основата на регистрираното участието на К. в
трудовите дейности не може да се направи извод за настъпила трайна промяна в личността.
Данните по делото сочат, че участието на К. в посочените дейности има инцидентен
характер и е резултат от работата на служителите на затворническата администрация в
изпълнение на планираните в индивидуалния план цели, при липса на инициативност от
страна на лишената от свобода. Достъпът до дейностите по образование, осмисляне на
свободното време, специализираните програми и курсовете за придобиване на
професионална квалификация е свободен и равен за всички лишени от свобода и единствено
нежеланието на К. да се включи в тези дейности и програми, организирани от
пенитенциарното заведение е причината, същата да не участва в тях. Ето защо и на основата
на горните данни, ОС-Сливен правилно е достигнал до извод, че макар процесът на
положителна промяна у осъдената да е започнал, то постигнатата до момента промяна не
може да бъде преценена като трайна и категорична, изключваща риска от вреди за
обществото при пребиваване на осъдената на свобода.
Съгласно установената съдебна практика – ПВС№7/75 год., изм. с ПВС№8/87 год.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни
за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита и на обществения интерес. В тази връзка администрацията на Затвора е
основното звено, което е ангажирано с това да наблюдава лишената от свобода и да
анализира нейното поведение по време на престоя й в пенитенциарното заведение, като в
тази си дейност същата ползва специален инструментариум, с който по обективни критерии
измерва промяната в личността и поведението на осъдената по време на целия престой в
местата за лишаване от свобода. Ето защо, изводите на съда относно наличието или липсата
на положителна промяна в осъдената К. няма как да са базирани на данни, извън
съдържащите се такива в документацията, изготвена от служителите в Затвора. В противен
случай те биха били основани на предположения, а не на реални доказателства.
Обстоятелството, че изводите на съда съвпадат с изводите на началника на Затвора не сочи
на субективизъм и формализъм, каквото твърдение се поддържа в жалбата, а свидетелства,
че при анализа на съдържащите се в затворническото досие на К. данни, двата органа
независимо един от друг са достигнали до сходни становища.
5
Напълно несъстоятелно по-нататък в искането си за отмяна на атакуваното
определение, защитата акцентира върху моралния аспект на решението за условно
предсрочно освобождаване на К.. Следва да се отбележи, че обстоятелствата, върху които се
насочва вниманието на съда, а именно нуждата осъдената да полага грижи за непълнолетно
си дете, съставляващи причини от семеен характер, са неотносими такива в преценката за
наличие на предпоставките по чл.70 ал.1 от НК /т.5 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС №
7/1987 г./. В този смисъл без оглед на това каква е насоката на заявяваните данни, на
основата на същите съдът не би могъл да формира изводи за степента на поправяне на
осъдения. Законодателят е преценил, че за приложението на института на условното
предсрочно освобождаване е необходимо да се изследва единствено поправянето на
лишения от свобода, като е посочил в кое негово поведение да се търсят доказателства за
това. В случая фактът, че К. има непълнолетно дете, не е сред категорията такива, които да
имат отношение към преценката за наличие на предпоставките по чл. 70 ал.1 от НК. Отделно
от това е важно да се отбележи, че демонстрираното от К. поведение, изразено в неплащане
на издръжка на децата й, за което същата е била осъдена, наред с другите данни,
свидетелстващи за продължителен десетгодишен престой на последната извън пределите на
РБългария, ясно индикират каква в същността си е загрижеността на осъдената за
собствените й децата, сред които и все още непълнолетното такова. Поради изложеното,
въззивният съд не споделя възраженията в жалбата, на основата на които се отправя укор
към съда, че е пренебрегнал моралната страна на въпроса за предсрочното освобождаване на
К..
Изхождайки от горното, въззивната инстанция намира, че към настоящия момент
осъдената на лишаване от свобода К. не следва да бъде условно предсрочно освободена, тъй
като е необходимо по отношение на нея да се продължи работата в условията на затвора за
трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното определение, като
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №59 от 23.07.2020 год., постановено по
ЧНД №303/2020 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6