Присъда по дело №215/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 7
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 25 юли 2018 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20184340200215
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 7

                                       гр. Троян, 09.07.2018 година

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети юли, две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА РАДЕВА,

Съдебни заседатели: 1. С.И. и

2. Т.Л.

                                 

 

Съдебен секретар: Кремена Раева,

Прокурор: Георги Аргиров,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

наказателно общ характер дело № 215 от 2018 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.М.М. - роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като охранител в ** гр. Троян, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2018 г. около 07:20 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, на ул. „Васил Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил Левски” и транспортен мост при „Елпром Троян” ЕООД/ при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр. Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /в сила от 01.09.1999 г. обн. ДВ бр. 20 от 5 Март 1999г., ...посл. изм. и доп. ДВ бр. 2 от 3 Януари 2018г./, „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и чл. 20, ал. 2 от същия закон /”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”/, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходка М.С.М. ***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти /единадесети/ гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 8 /осем/ месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия Т.М.М., с така установената самоличност, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.            

На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШАВА подсъдимия Т.М.М. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 (ЧЕТИРИ) МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.М., с настоящ адрес ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 516,12 лв. (Петстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки) - разноски по делото.

          ОСЪЖДА подсъдимия Т.М.М., с настоящ адрес ***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 84,00 лв. (осемдесет и четири лева) – разноски по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

         

                                                                                                          2.

 

МОТИВИ към Присъда № 7

по НОХ дело № 215/2018г.

 

Подсъдимият Т. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно за това, че на 11.01.2018г., около 07:20 часа, в гр. Троян, обл. Ловешка, на ул. „Васил Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил Левски” и транспортен мост при „Елпром Троян” ЕООД/ при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр. Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /в сила от 01.09.1999г. обн. ДВ бр. 20 от 5 Март 1999г., ...посл. изм. и доп. ДВ бр. 2 от 3 Януари 2018г./, „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и чл. 20, ал. 2 от същия закон /”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”/, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходка М.С.М. ***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С Разпореждане № 135 от 29.05.2018г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 14.06.2018г. подсъдимият Т.М.М. се явява лично и с адвокат Ц.А. ***. В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

За Районна прокуратура гр. Троян, във същинското съдебно заседание, се явява районният прокурор Георги Аргиров. Същият поддържа обвинението срещу подсъдимият така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на оснавание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Моли на основание чл. 343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.  Аргументи за горното районният прокурор Аргиров е изложил подробно в своята пледоария.

Подсъдимият Т.М.М. дава обяснение, като заявява, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява също, че съжалява за случилото се и е направил всичко, зависещо от него, за да помогне на пострадалата. Защитникът на подсъдимия – адвокат Ц.А. заявява, че няма възражения по изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и моли съда при постановяване на присъдата да определи наказанието на подсъдимия, съобразявайки множеството смекчаващи вината обстоятелства, като определи наказание в минимален размер. Аргументите си за горното адвокат А. е изложил в своята пледоария.

От обясненията на подсъдимия Т.М.М., от показанията на разпитаните свидетели М.С.М., Х.М.Д. и С.П.П., от заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.М.М. *** *** гр. Троян като охранител.

На 11.01.2018г., около 07.20 часа, подсъдимият пътувал за работното си място, като управлявал лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ОВ 5806 АС, като се движел по ул. „Васил Левски“. На кръстовището АИР, подсъдимият се пристроил в лентата за завиване наляво, подавайки ляв мигач, като имал намерение да завие посока моста за „Елпром“ гр. Троян. В този момент при дом № 141 на ул. „Васил Левски“ в гр. Троян, на пешеходна пътека, преминавала отдясно наляво по посока движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, свидетелката М.С.М.. Настъпил удар между лекият автомобил и свидетелката М., като автомобилът ударил с предната си дясна част свидетелката М. в областта на кръста, вследствие на който удар М. паднала на асфалта, по гръб. Подсъдимият М. веднага слязъл от автомобила, отишъл при свидетелката М.М., подложил под главата й своята раница и позвънил на телефона за спешни повиквания с номер 112. Подсъдимият не посмял да мести пострадалата, тъй като се опасявал, че това може да й навреди, подари което изчакал пристигането на екип на Спешна помощ. Не след дълго, на мястото на ПТП пристигнал екип на ФСМП гр. Троян и патрулен автомобил на РУ гр. Троян. Свидетелката М.С.М. била транспортирана до болницата в гр. Троян за оказване на медицинска помощ, а на подсъдимият била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело 0.00 промила в издишания от М. въздух.

 В хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д.Д.. От изготвените от вещото лице основно и допълнително заключение се установява, че ПТП е настъпило на прав пътен участък, с мокър асфалт, на двупосочно пътно платно с три ленти, при широчина на пътното платно 11.28 метра. Вещото лице е отразило, че участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав, в тъмната част на денонощието, като след края на пътното платно има тротоар, отляво обособен пътен остров, като максималната скорост за движение в този пътен участък е 50 км/час. Вещото лице е определило, че лекият автомобил „Пежо 106“, управляван от подсъдимият, се е движил в посока центъра на гр. Троян със скорост 30 км/час, като подсъдимият е задействал аварийно спирачната система на автомобила, но разстоянието до пострадалата, намираща се на пешеходната пътека, е било недостатъчно и е настъпил удара. Установено е, че лекият автомобил е продължил спирането си още 1 метър и се е установил на мястото при края на спирачните следи. Инж. Д. е дал заключение, че причината за настъпване на ПТП е ненавременната реакция на водача на лекия автомобил, който късно е задействал спирачната система и това не му е позволило да спре преди да настъпи удара с пострадалата. В заключението е отразено, че лекият автомобил е бил оборудван конструктивно с халогенни крушки на фаровете, при което пространството преди него при включени къси светлини на фаровете, в тъмната част на денонощието, при правилно регилирани фарове, се осветява както следва: пред фронта на автомобила – около 50 метра, левия сектор пред автомобила – около 40 метра напред и около 3-4 метра вляво от левия фар на автомобила, десния сектор пред автомобила – около 65-70 метра напред и около 5-6 метра вдясно от десния габарит на автомобила, което показва, че водачът е имал видимост и автомобилът е могъл да спре и да се предотврати настъпването на ПТП при установените пътни условия и скорост на движение на автомобила, при навременно задействане на спирачките от страна на водача. Вещото лице е изчислило, че пострадалата М.С.М. не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, който е бил технически изправен.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Г.. От изготвеното от вещото лице заключение се установява, че вследствие на настъпилото ПТП на М.С.М., която е била на 70 години, е причинено травматично счупване на 11-ти гръден прешлен с последващо оперативно лечение, която повреда е затруднила движенията на снагата на М. за около 8  месеца при правилен оздравителен процес. Д-р Г. е отразила, че в наличната медицинска документация не са били установени данни за разстройство на здравето на М., временно опасно за живота й или постоянно разстройство на здравето й, неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда, като вещото лице счита, че травмата е причинена от директен удар в областта на кръста, така както е посочила пострадалата.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че Т.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият Т.М.М. на 11.01.2018 г. около 07:20 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, на ул. „Васил Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил Левски” и транспортен мост при „Елпром Троян” ЕООД/ при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр. Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и чл. 20, ал. 2 от същия закон - ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”/, като причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходка М.С.М. ***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Горното се потвърждава както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на вещите лица по допуснатите и реализирани съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи и от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия Т.М.М. правилно е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено авторството на подсъдимият в извършване на престъплението. Несъмнено същият е причинил ПТП, като на посочените в диспозитива на обвинението дата, място и време, с управлявания от него лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ОВ 5806 АС, е ударил пострадалата М.С.М. и й е причинил телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на закона. Както характера на телесната увреда, така и причините за настъпването на ПТП са безспорно установени със събраните по делото доказателства и не се оспорват от страните. Несъмнено подсъдимият Т.М.М. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при приближаването си на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека М.С.М. и това е сторено тъй като подсъдимият не е съобразил движението на автомобила със състоянието на пътя, видимостта, конкретните атмосферни условия, за да бъде в състояние да спре в случай на необходимост. Установи се, че асфалта е бил мокър, видимостта е била ограничена, тъй като все още е било тъмно. Действително подсъдимият се е движил със скорост 30 км/час, която е в рамките на максимално разрешената за контретния пътен участък, но подсъдимият не е реагирал навреме, за да предотврати настъпването на ПТП. Видно от автотехническата експертиза, лекият автомобил е бил технически изправен, но ненавременното задействане на спирачките от страна на водача е довело до настъпването на произшествието, тъй като пострадалата не е попадала в опасната зона на автомобила. Безспорно е установено и обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека. Съдът намира за основателно и заявеното от адвокат Ц.А. в съдебно заседание, че ако пострадалата не е била спряла на пешеходната пътека, за да изчака движещият се в посока гр. Ловеч с висока скорост червен лек автомобил, който не е установен по делото, е могло ПТП да не настъпи. Предвид изложеното съдът счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от обективна страна.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия Т.М.М. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено по непредпазливост, под форма на небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Характерно за небрежността е отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици, т.е. у същият липсва конкретна представа относно тяхното възможно настъпване, което обаче не означава, че липсва въобще ориентация относно положението, при което той действа. Напротив у дееца съществува представа, че са възможни вредни последици от деянието му. Подсъдимият обаче е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици и е могъл да ги предотврати, в случай, че се бе съобразил с правилата за движение по пътищата, регламентирани по-конкретно в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Т.М.М. за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Последният е съдействал както на съда, така и на органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина. Подсъдимият Т.М.М. не е осъждан, млад човек е, работи. От доказателствата по делото, основно от показанията на пострадалата – свидетелката М.С.М. и свидетелите Х.М.Д. и С.П.П., се установи, че след настъпване на произшествието, Т.М.М. е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалата, подложил е раница под главата й, но не я е местил, за да не навреди допълнително на здравето й. Именно подсъдимият е подал сигнал за настъпилото ПТП на телефона за спешни повиквания 112, като след случилото се многократно се е интересувал от състоянието на свидетелката М.С.М., ходил е до дома й, за да предлага помощ и не на последно място заяви и демонстрира искреното си съжаление за случилото се. Пострадалата М. дори заяви в съдебна зала, че ако зависи от нея, тя няма да иска подсъдимият да бъде съден за извършеното деяние и потвърди, че действително е получила подкрепа и помощ от него. Всичко това дава основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието. Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи   обстоятелства и дори и най-лекото наказание от една година лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, би било несъразмерно тежко за подсъдимия. Предвид това с постановената присъда съдът е наложил на подсъдимия наказание 4 месеца лишаване от свобода, като предвид личността на Т.М.М., чистото му съдебно минало и обстоятелството, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е постановил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предвид императивната разпоредба на чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия Т.М.М. от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Съдът счита, че с така наложените на подсъдимия наказания биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Т.М.М. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 516.12 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 84.00 лева – разноски по съдебното производство.

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 09.07.2018 година.         

 

                                                                       

                                                                        Районен съдия:

                                                 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 7

по НОХ дело № 215/2018г.

 

Подсъдимият Т. ***, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно за това, че на 11.01.2018г., около 07:20 часа, в гр. Троян, обл. Ловешка, на ул. „Васил Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил Левски” и транспортен мост при „Елпром Троян” ЕООД/ при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр. Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /в сила от 01.09.1999г. обн. ДВ бр. 20 от 5 Март 1999г., ...посл. изм. и доп. ДВ бр. 2 от 3 Януари 2018г./, „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и чл. 20, ал. 2 от същия закон /”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”/, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходка М.С.М. ***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

С Разпореждане № 135 от 29.05.2018г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 14.06.2018г. подсъдимият Т.М.М. се явява лично и с адвокат Ц.А. ***. В разпоредителното заседание страните по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт.

За Районна прокуратура гр. Троян, във същинското съдебно заседание, се явява районният прокурор Георги Аргиров. Същият поддържа обвинението срещу подсъдимият така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на оснавание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Моли на основание чл. 343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.  Аргументи за горното районният прокурор Аргиров е изложил подробно в своята пледоария.

Подсъдимият Т.М.М. дава обяснение, като заявява, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява също, че съжалява за случилото се и е направил всичко, зависещо от него, за да помогне на пострадалата. Защитникът на подсъдимия – адвокат Ц.А. заявява, че няма възражения по изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и моли съда при постановяване на присъдата да определи наказанието на подсъдимия, съобразявайки множеството смекчаващи вината обстоятелства, като определи наказание в минимален размер. Аргументите си за горното адвокат А. е изложил в своята пледоария.

От обясненията на подсъдимия Т.М.М., от показанията на разпитаните свидетели М.С.М., Х.М.Д. и С.П.П., от заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.М.М. *** „БФ Секюрити“ ЕООД гр. Троян като охранител.

На 11.01.2018г., около 07.20 часа, подсъдимият пътувал за работното си място, като управлявал лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ОВ 5806 АС, като се движел по ул. „Васил Левски“. На кръстовището АИР, подсъдимият се пристроил в лентата за завиване наляво, подавайки ляв мигач, като имал намерение да завие посока моста за „Елпром“ гр. Троян. В този момент при дом № 141 на ул. „Васил Левски“ в гр. Троян, на пешеходна пътека, преминавала отдясно наляво по посока движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, свидетелката М.С.М.. Настъпил удар между лекият автомобил и свидетелката М., като автомобилът ударил с предната си дясна част свидетелката М. в областта на кръста, вследствие на който удар М. паднала на асфалта, по гръб. Подсъдимият М. веднага слязъл от автомобила, отишъл при свидетелката М.М., подложил под главата й своята раница и позвънил на телефона за спешни повиквания с номер 112. Подсъдимият не посмял да мести пострадалата, тъй като се опасявал, че това може да й навреди, подари което изчакал пристигането на екип на Спешна помощ. Не след дълго, на мястото на ПТП пристигнал екип на ФСМП гр. Троян и патрулен автомобил на РУ гр. Троян. Свидетелката М.С.М. била транспортирана до болницата в гр. Троян за оказване на медицинска помощ, а на подсъдимият била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело 0.00 промила в издишания от М. въздух.

 В хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д.Д.. От изготвените от вещото лице основно и допълнително заключение се установява, че ПТП е настъпило на прав пътен участък, с мокър асфалт, на двупосочно пътно платно с три ленти, при широчина на пътното платно 11.28 метра. Вещото лице е отразило, че участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав, в тъмната част на денонощието, като след края на пътното платно има тротоар, отляво обособен пътен остров, като максималната скорост за движение в този пътен участък е 50 км/час. Вещото лице е определило, че лекият автомобил „Пежо 106“, управляван от подсъдимият, се е движил в посока центъра на гр. Троян със скорост 30 км/час, като подсъдимият е задействал аварийно спирачната система на автомобила, но разстоянието до пострадалата, намираща се на пешеходната пътека, е било недостатъчно и е настъпил удара. Установено е, че лекият автомобил е продължил спирането си още 1 метър и се е установил на мястото при края на спирачните следи. Инж. Д. е дал заключение, че причината за настъпване на ПТП е ненавременната реакция на водача на лекия автомобил, който късно е задействал спирачната система и това не му е позволило да спре преди да настъпи удара с пострадалата. В заключението е отразено, че лекият автомобил е бил оборудван конструктивно с халогенни крушки на фаровете, при което пространството преди него при включени къси светлини на фаровете, в тъмната част на денонощието, при правилно регилирани фарове, се осветява както следва: пред фронта на автомобила – около 50 метра, левия сектор пред автомобила – около 40 метра напред и около 3-4 метра вляво от левия фар на автомобила, десния сектор пред автомобила – около 65-70 метра напред и около 5-6 метра вдясно от десния габарит на автомобила, което показва, че водачът е имал видимост и автомобилът е могъл да спре и да се предотврати настъпването на ПТП при установените пътни условия и скорост на движение на автомобила, при навременно задействане на спирачките от страна на водача. Вещото лице е изчислило, че пострадалата М.С.М. не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, който е бил технически изправен.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Г.. От изготвеното от вещото лице заключение се установява, че вследствие на настъпилото ПТП на М.С.М., която е била на 70 години, е причинено травматично счупване на 11-ти гръден прешлен с последващо оперативно лечение, която повреда е затруднила движенията на снагата на М. за около 8  месеца при правилен оздравителен процес. Д-р Г. е отразила, че в наличната медицинска документация не са били установени данни за разстройство на здравето на М., временно опасно за живота й или постоянно разстройство на здравето й, неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда, като вещото лице счита, че травмата е причинена от директен удар в областта на кръста, така както е посочила пострадалата.

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че Т.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е предаден на съд и за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият Т.М.М. на 11.01.2018 г. около 07:20 часа в гр. Троян, обл. Ловешка, на ул. „Васил Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил Левски” и транспортен мост при „Елпром Троян” ЕООД/ при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр. Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” и чл. 20, ал. 2 от същия закон - ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”/, като причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходка М.С.М. ***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Горното се потвърждава както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на вещите лица по допуснатите и реализирани съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи и от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия Т.М.М. правилно е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено авторството на подсъдимият в извършване на престъплението. Несъмнено същият е причинил ПТП, като на посочените в диспозитива на обвинението дата, място и време, с управлявания от него лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ОВ 5806 АС, е ударил пострадалата М.С.М. и й е причинил телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на закона. Както характера на телесната увреда, така и причините за настъпването на ПТП са безспорно установени със събраните по делото доказателства и не се оспорват от страните. Несъмнено подсъдимият Т.М.М. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при приближаването си на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека М.С.М. и това е сторено тъй като подсъдимият не е съобразил движението на автомобила със състоянието на пътя, видимостта, конкретните атмосферни условия, за да бъде в състояние да спре в случай на необходимост. Установи се, че асфалта е бил мокър, видимостта е била ограничена, тъй като все още е било тъмно. Действително подсъдимият се е движил със скорост 30 км/час, която е в рамките на максимално разрешената за контретния пътен участък, но подсъдимият не е реагирал навреме, за да предотврати настъпването на ПТП. Видно от автотехническата експертиза, лекият автомобил е бил технически изправен, но ненавременното задействане на спирачките от страна на водача е довело до настъпването на произшествието, тъй като пострадалата не е попадала в опасната зона на автомобила. Безспорно е установено и обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека. Съдът намира за основателно и заявеното от адвокат Ц.А. в съдебно заседание, че ако пострадалата не е била спряла на пешеходната пътека, за да изчака движещият се в посока гр. Ловеч с висока скорост червен лек автомобил, който не е установен по делото, е могло ПТП да не настъпи. Предвид изложеното съдът счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от обективна страна.

Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия Т.М.М. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено по непредпазливост, под форма на небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Характерно за небрежността е отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици, т.е. у същият липсва конкретна представа относно тяхното възможно настъпване, което обаче не означава, че липсва въобще ориентация относно положението, при което той действа. Напротив у дееца съществува представа, че са възможни вредни последици от деянието му. Подсъдимият обаче е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици и е могъл да ги предотврати, в случай, че се бе съобразил с правилата за движение по пътищата, регламентирани по-конкретно в разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Т.М.М. за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. Последният е съдействал както на съда, така и на органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина. Подсъдимият Т.М.М. не е осъждан, млад човек е, работи. От доказателствата по делото, основно от показанията на пострадалата – свидетелката М.С.М. и свидетелите Х.М.Д. и С.П.П., се установи, че след настъпване на произшествието, Т.М.М. е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалата, подложил е раница под главата й, но не я е местил, за да не навреди допълнително на здравето й. Именно подсъдимият е подал сигнал за настъпилото ПТП на телефона за спешни повиквания 112, като след случилото се многократно се е интересувал от състоянието на свидетелката М.С.М., ходил е до дома й, за да предлага помощ и не на последно място заяви и демонстрира искреното си съжаление за случилото се. Пострадалата М. дори заяви в съдебна зала, че ако зависи от нея, тя няма да иска подсъдимият да бъде съден за извършеното деяние и потвърди, че действително е получила подкрепа и помощ от него. Всичко това дава основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието. Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи   обстоятелства и дори и най-лекото наказание от една година лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, би било несъразмерно тежко за подсъдимия. Предвид това с постановената присъда съдът е наложил на подсъдимия наказание 4 месеца лишаване от свобода, като предвид личността на Т.М.М., чистото му съдебно минало и обстоятелството, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е постановил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предвид императивната разпоредба на чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия Т.М.М. от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Съдът счита, че с така наложените на подсъдимия наказания биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения, така и към другите членове на обществото.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Т.М.М. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 516.12 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 84.00 лева – разноски по съдебното производство.

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 09.07.2018 година.        

 

                                                                     

                                                                      Районен съдия:

Съобщи за изтекли лични данни