РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Свиленград, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200321 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 45-0000119 от
23.03.2022 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на ЯК. К. АЛ. с ЕГН
********** от град ****************************, със съдебен адрес: град
КърджА., бул.„Беломорски”, блок Арда, ап.№ 19, за нарушение на чл. 8, § 6,
б. „а”, т. (ii) и изречение последно на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR), вр.чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Регламент № 561/2006), е
1
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. (т. 1) и на
чл. 12, § 7, б. „а”, т. (ii) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред” на AETR, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят ЯК. К. АЛ. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен - постановен при нарушения на процесуалния закон.
Сочи, че не бил извършил процесните нарушения.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на РД „АА” – Стара Загора, редовно призован, не изпраща
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП, тъй като било
съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите Р. Б. Анг. и Д.
Р. Б. (служители на РД „АА” – София), командировани на територията на РД
„АА” – Стара Загора, в териториалния обхват на която попада и област с
административен център град Хасково (видно от Заповед № РД-04-157 от
17.11.2021 година) на 19.11.2021 година около 14.10 часа в района на ГКПП
„Капитан Андреево”, област Хасково, посока към Република България,
извършват проверка на автобус марка „Мерцедес”, модел „Бенц” с турски
регистрационен № 35 НОМ 59 – управляван от жалбоподателя ЯК. К. АЛ.
(водач в екипно управление) и извършващ международен превоз на пътници
по редовна автобусна линия с маршрут от град Мендерес, Република Турция
до град КърджА., Република България, попадащ в обхвата на АЕТR. При
2
проверката констатират, че пътното превозно средство (ППС) притежава
Разрешително № **********, вА.дно до 01.12.2025 година за международна
редовна автобусна линия, че е оборудвано с контролен уред, а именно:
дигитален тахограф и след проверка на картата на водача констатират, че не
са спазени изискванията за намалена седмична почивка от минимум 24
последователни часа, след 6 периода на управление от 24 часа, като след
периода от 10.30 часа на 06.11.2021 година до 10.30 часа на 12.11.2021 година
е почивал 15 часа и 52 минути на 15.11.2021 година и че е без запис на данни
за дейността за периода от 23.00 часа на дата 16.11.2021 година до 23.30 часа
на дата 17.11.2021 година и от 16.30 часа до 19.30 часа на дата 18.11.2021
година, както и без удостоверение за почивка и без тахографски листи.
Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят
Р. Б. Анг. – Инспектор към РД „АА” – София, съставя против жалбоподателя
и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия А-2021 с бланков № 294511. Това процесуално действие
извършва и с участието на Д. Р. Б.. В изготвения АУАН актосъставителят
излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани неползване
на намалена седмична почивка от минимум 24 последователни часа след 6
периода на управление от 24 часа и непредставяне от страна на водача на
ППС, оборудвано с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата
на AETR, на запис на данни за дейността за периода от 23.00 часа на дата
16.11.2021 година до 23.30 часа на дата 17.11.2021 година и от 16.30 часа до
19.30 часа на дата 18.11.2021 година, удостоверение за почивка и тахографски
листи, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А
досежно квА.фикациите, нарушенията правно квА.фицира с разпоредбите на
чл. 8, § 6, б. „а”, т. (ii) и изречение последно на AETR и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561/2006 и чл. 12, § 7, б. „б”, т. (ii) и изречение последно от
същата буква на AETR, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен
и връчен на жалбоподателя, който вписва, че няма възражения против
констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА” - Стара Загора, издава
процесното НП № 45-0000119 на 23.03.2022 година. В издадения санкционен
3
акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, като
доуточнява правната квА.фикация на първото нарушение, дадена от
контролния орган по следния начин: чл. 8, § 6, б. „а”, т. (ii) и изречение
последно на AETR, вр.чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент №
561/2006, а по отношение на второто нарушение посочва следната правна
квА.фикация: чл. 12, § 7, б. „а”, т. (ii) и изречение последно от същата буква
от Приложение „Контролен уред” на AETR. Наложени са му наказания
„Глоба” в размер на 500 лв. на основание чл. 93б, ал. 10, т. 3 от ЗАвПр и 1 500
лв. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвПр. НП е редовно връчено на
жалбоподателя, на 30.05.2022 година, по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с
отбелязване и на имената на получателя му, а именно че е получено лично от
жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на
Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и
Заповеди № 1308 от 30.07.2020 година и № 268 от 21.07.2021 година, двете
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от която е
видно, че Антон Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността
„Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2021 година за срок
до 2 година, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Видно от Заповед № РД-04-157 от 17.11.2021
година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, става
ясно, че Р. Б. Анг. и Д. Р. Б. (инспектори от РД „АА” – София) за периода от
22.00 часа на 18.11.2021 година до 22.00 часа на 21.11.2021 година им е
разпоредено да осъществяват контролна дейност на територията на РД „АА”
– Стара Загора. НА.чни са и Заповеди за командировка на посочените двама
4
служители.
НА.чни са и данни относно пътуванията през границата с Република
Турция на процесния автобус за периода от 15.11.2021 година до 17.11.2021
година.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 13.09.2022
година свидетели Р. Б. Анг. и Д. Р. Б.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Р. Б. Анг. и Д. Р. Б., които са безпротиворечиви,
логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Техните показания не се
компрометират и при съотнасяне и с останА.те доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния
на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на
осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти, че в качеството му на водач при
извършване на международен превоз на пътници, попадащ в обхвата на
AETR, не е спазил изискванията за намалена седмична почивка от минимум
24 последователни часа след 6 периода на управление от 24 часа, като
намалението е над 4 часа и в качеството му на водач на ППС, оборудвано с
контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR няма запис
в картата си на данните за дейността си за определени периоди. Поради това
5
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и Писмата, касаещи пресичането на държавната граница
с Република Турция на процесния автобус, тъй като не са в противоречие с
другите събрани по делото доказателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при нА.чие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които
се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства
(МПС) с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от
длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 19.11.2021 година
актосъставителят Р. Б. Анг. е заемал длъжността „Инспектор при РД „АА” –
6
София към Изпълнителна агенция „АА””, командирован на територията на
РД „АА” – Стара Загора, в чийто териториален обхват попада и област
Хасково за периода от 22.00 часа на 18.11.2021 година до 22.00 часа на
21.11.2021 година. В този смисъл са и изявленията на свидетеля А. направени
в открито съдебно заседание, проведено на 13.09.2022 година. Предвид
изложеното актосъставителят Р.А. безспорно се явява длъжностно лице от
Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл. 92, ал. 1 от
ЗАвПр. Лицето, подписало НП – Антон Ставрев Ставрев, е заемало към
момента на издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара
Загора”, считано от 04.08.2021 година за срок от 2 година и деянието е
извършено в зоната на отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с
компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и
КърджА. съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелите – служители на РД „АА” – София са
категорични, че именно Я.А. е бил водач на процесния автобус. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
AETR е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на
Република България на 17.03.1995 година, обнародвана в ДВ, брой 28 от 1995
година, в сила от 08.11.1995 година и като международен договор, по силата
на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България същата е част от
вътрешното право на страната. В ДВ, брой 27 от 03.04.2012 година са
обнародвани и Изменения на тази Европейска спогодба и Приложението (ДВ,
7
брой 4 от 2003 година), приети от Работната група по автомобилен транспорт
на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените
нации на нейната 103 сесия през 2008 година, нотифицирани на
договарящите страни и влезли в сила на 20.09.2010 година, включително Част
втора „Изменение на приложението на спогодбата”.
Видно от събраните в хода на производството доказателства, към
момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен
автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. „з” от AETR, попадащ в обхвата
на Спогодбата съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и което следва да
намерят приложение разпоредбите на същата. Както вече бе посочено AETR е
ратифицирана от България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има
предимство пред противоречащите й разпоредби от българското
законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се
прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен
автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на
територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга
договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR договарящата страна
упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за
нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и за
което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено но
територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството,
че на посочената дата – 19.11.2021 година, жалбоподателят е извършвал
международен превоз на пътници по маршрут град Мендерес, Република
Турция до град КърджА., Република България се установява от разпита на
свидетелите А. и Б., както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство. Фактът на преминаване през държавната граница на
която и да било страна в тази на друга, изпълва признака за международен
превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус е с турска
регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по
Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR. От
друга страна Република България също е една от договарящите страни по
Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е задължена
да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на
разпоредбите на тази Спогодба.
Вярно е, че в НП е доуточнена правната квА.фикация на първото
8
нарушение, което представлява нередовност, тъй като е нА.це разминаване
между правната квА.фикация, посочена в АУАН и в НП. Възможно е
независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на
производството доказателства да се установи извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства
нередовността на АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде
абсолютизирано до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че правната
квА.фикация в АУАН не е достатъчно прецизна, нА.це са предпоставки за
прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Доуточняването на правната
квА.фикация по отношение на първото нарушение в НП по никакъв начин не
засяга правата на някоя от страните, и конкретно на жалбоподателя да разбере
за какво нарушение се съставя Акта и въз основа на какви данни. Ето защо
тази нередовност не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение. По същите съображения Съдът приема, че не представлява
съществено процесуално нарушение факта, че в НП е посочено, че
актосъставителя е с месторабота РД „АА” – Стара Загора вместо правилното
РД „АА” – София и факта, че е нА.це разминаване в АУАН и в НП по
отношение крайния час на периода по второто нарушение, тъй като е нА.це
втори период на констатирано нарушение.
По отношение нарушението по т. 1 от НП:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено в тази част, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материА.те от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци, водещи
до отмяна на НП в тази част.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна по отношение на първото нарушение.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове в тази част имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на
9
чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Първото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квА.фикация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. НА.це е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от
АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Предвид изложеното липсват предпоставки по отношение на първото
нарушение за отмяна на процесуално основание поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията
на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на
фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни
аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че
процесното НП в частта му по т. 1 не страда от формални недостатъци, в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна,
акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квА.фикация на
извършеното нарушение по т. 1. Тежестта за установяване на конкретното
деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно чл. 8, § 6, б. „а”, т. (ii) и изречение последно от същата буква от
АETR, при извършване на международен обществен превоз, попадащ в
обхвата на АETR, която норма е приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006, водачът на ППС, извършващо
международен автомобилен превоз на пътници и което ППС е регистрирано в
страна, която е договаряща такава по АETR, трябва да ползва на всеки шест
24-часови периода почивка от минимум 24 последователни часа. Т.е. с оглед
тази регистрация и по смисъла на чл. 2, § 3, б. „а” от Регламент № 561/2006 за
превоза, по време на който е установено, че водачът не е ползвал
регламентираната почивка, безспорно е приложима AETR и то за цялото
10
пътуване без оглед на това дА. част от него е извършено извън областите,
посочени в § 2 от същата норма.
С оглед на изложеното по–горе, Съдът намира за безспорно установено
по делото, че жалбоподателят като водач на ППС, извършващо международен
автомобилен превоз на пътници и което ППС е регистрирано в страна, която
е договаряща се страна по АETR (каквато несъмнено е Република Турция) е
извършил нарушение като при извършване на международен обществен
превоз, попадащ в обхвата на АETR, не е ползвал намалена седмична почивка
от най-малко 24 часа, считано от края на шест 24-часови периода – ползвал е
15 часа и 52 минути, т.е. намалението е над 4 часа, поради което следва да
понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за
това нарушение. Т.е. от обективна страна констатираното нарушение се
осъществява чрез бездействие, поради което точното място, респ.
територията, на която е следвало водачът да ползва почивка, вкл. намалена
такива, няма как да бъде индивидуА.зирано от АНО, доколкото става въпрос
за извършване на превоз на пътници по определен маршрут. В случая точно е
установено и доказано както неползването на намалената почивка, така и
надвишаването на допустимото й намаление. Видно от представените
разпечатки от дигиталния тахограф се установява, че от 10.30 часа на
06.11.2021 година до 10.30 часа на 12.11.2021 година, водачът е пътувал,
респ. контролният уред е отчитал съответните данни по движението на
приетото за управление ПС, а след този период е почивал на 15.11.2021
година за 15 часа и 52 минути. НА.чната в АНП разпечатка от дигитална
карта на водача е напълно достатъчна за индивидуА.зиране на
административното нарушение.
В конкретния случай тъй като превоза се осъществява между две
страни една от които не е членка на ЕС, а именно Република Турция, която е
подписала АЕТR е приложима АЕТR и това е предвидено в
Регламент № 561/2006. Ако превозът се реА.зираше между две страни членки
на ЕС, то в такъв случай се нарушават разпоредбите само на
Регламент № 561/2006. Няма значение на чия територия е осъществено
нарушението - на наша или на съседна. Без значение е къде е извършено
нарушението, тъй като се смята за довършено там, където е установено, че не
е ползвана изискуемата се намалена почивка и надвишаването на
допустимото й намаление, предвид обстоятелството, че и двете страни
11
между които се реА.зира превоза са подписА. АЕТR.
НА.це е и субективния елемент от състава на нарушението по т. 1 –
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер
на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно
наясно, че следва да ползва намалена седмична почивка от най-малко 24 часа,
считано от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична
почивка, но въпреки това не е изпълнил това свое задължение, тъй като не е
почивал след края на шест 24-часови периода.
В АУАН и в НП правилно е посочена законната разпоредба, която е
нарушена, имащо за последица законосъобразност на така издаденото НП в
частта му по т. 1. НА.це е пълно съответствие между описанието на първото
нарушение от фактическа страна и законовите разпоредби, които се твърди да
са били нарушени, а приложената от АНО санкционна норма на чл. 93б, ал.
10, т. 3 от ЗАвПр напълно съответства на установеното нарушение. Съгласно
чл. 93б, ал. 10, т. 3 от ЗАвПр на водач, който не спазва изискванията относно
намалената седмична почивка, определени в АETR, като в т. 3 е посочено –
над 4 часа, се налага административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Процесното административно нарушение по т. 1 по убеждение на
решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява
такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от международното право, имаща за цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е
предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените
пътища, което определя общественозначимия характер на защитаваните от
нея обществени отношения. В тази насока, като релевантен аргумент отчита
12
се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия
режим на определяне на почивки на водите на ППС - в сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на интересите на гражданите. Т.е. санкцията е правилно и
законосъобразно определена предвид това, че нарушението на Я.А. е
поставило в сериозна опасност останА.те участници в движението,
включително пътниците в автобуса и персонала му. Съдът намира подобни
нарушения за изключително опасни за обществото предвид зачестилите
случаи на тежки пътнотранспортни произшествия, предизвикани от автобуси,
управлявани от шофьори, неспазили разпоредите за почивка и често
придружени със смъртни случаи, поради което и санкциите за тяхното
извършване следва да бъдат по-сурови с оглед превантивно въздействие
върху водачите им. В този смисъл не са нА.це основания за приложение на
чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП в тази част.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуА.зиран в предвидения от закона
такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва
основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание по т. 1, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Ето защо НП по т. 1 следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по т. 2 от НП:
НА.це е неправилно приложение на материалния закон, тъй като има
несъответствие между словесното описание на санкционираното нарушение и
неговата правна квА.фикация. Констатираното нарушение по т. 2 е описано
словесно в АУАН и последвалото го НП с изпълнително деяние, че по време
13
на проверката водачът е представил карта от дигиталния тахограф с липсващи
данни за времето на управление, прекъсвания и почивки за определени
времеви периоди, а е посочена в НП като нарушена разпоредбата на чл. 12, §
7, б. „а”, т. (ii) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред” на АЕТR, съгласно която при проверка от контролните
органи водачът трябва да представи карта на водача (ако притежава такава),
т.е. нА.це е противоречие между обстоятелствената част и посочената като
нарушена материална норма. Видно от словесното описание на процесното
деяние в АУАН и в НП и от събраните по делото доказателства, водачът е
представил дигиталната карта по време на проверката от контролния орган,
факт който не се оспорва и се установява и от показанията на актосъставителя
и свидетеля по Акта. По преписката се намира и направената разпечатка от
дигиталната карта на водача, т.е. жалбоподателят е изпълнил задължението си
да представи поисканата от контролните органи при извършената проверка
дигитална карта, от която съответно е направена и разпечатка. Видно е и не се
оспорва от страните, че липсват записи в тахографа за два времеви периода,
за което нарушение е различна нарушената материалноправна норма, под
която следва да бъде подведен да отговаря жалбоподателя. Иначе казано на
Я.А. е вменено нарушение за това, че управлява ППС, без запис на данните за
дейността си в дигиталната карта, а не за нейното непредставяне на
контролните органи, но му е повдигнато обвинение именно за непредставяне
на дигиталната карта.
Т.е. посочените в НП съставомерни елементи по отношение на второто
нарушение не отговарят на обективните признаци на нарушение по чл. 12, §
7, б. „а”, т. (ii) и изречение последно от същата буква от Приложение
„Контролен уред” на АЕТR - нА.це е несъответствие (вътрешно
противоречие) между описаното нарушение (фактическото (текстовото)
описание на деянието) и посочената като нарушена правна норма (неговата
правна квА.фикация). Иначе казано описаното в АУАН и НП второ деяние не
е квА.фицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, която
да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава
извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за
неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
14
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона. Т.е. описателната част на
възприетото в НП нарушение следва да съответства на диспозицията на
нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя това с кои свои действия
коя норма на закона е нарушил.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квА.фикация, явяваща се
задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квА.фикация от други нА.чни по делото документи
е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по
тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП в
посочената част, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради
допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната
отговорност спрямо А. за нарушение по чл. 12, § 7, б. „а”, т. (ii) и изречение
последно от същата буква от приложение „Контролен уред” на АЕТR следва
да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно в частта му по т.
2.
В случай, че не се приеме изложеното относно отмяната на НП в
частта му по т. 2, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено в тази част, са законосъобразни от формална, процесуалноправна
страна, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура
и че са спазени предвидената форма и процесуален ред. Предвид изложеното
биха липсвА. предпоставки по отношение на второто нарушение за отмяна на
процесуално основание.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квА.фикация на
извършеното нарушение. От събраните по делото и кредитирани писмени и
гласни доказателства би се установило, че жалбоподателят - водачът ЯК. К.
АЛ., на МПС, оборудвано с контролен уред и извършващ превоз, попадащ в
обхвата на AETR, е без запис на данните за дейностите в дигиталната карта за
15
два времеви периода. Правните изводи за обективното отсъствие на указаните
записи би се обезпечило от показания на свидетелите А. и Б., свидетелстващи
за отрицателния факт на непредставянето на посочените записи.
Горните изводи на Съда не биха се променили предвид нА.чните данни за
преминаването на държавната граница с Република Турция на процесния
автобус, тъй като в Писмата на ГПУ – Свиленград и на РУ – Свиленград
няма, а и няма как да има информация кой точно е управлявал автобуса в
определен момент. В подкрепа на изложеното би бил факта, че в Писмото на
ГПУ – Свиленград се борави с думата „вероятно”.
НА.це би бил и субективният елемент от състава на второто нарушение –
извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят в качеството си на
водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Бил е напълно наясно, че като водач на МПС, оборудвано с
контролен уред и извършващ превоз, попадащ в обхвата на AETR, следва да
може да представи дигитална карта, съдържаща записи за дейности за
определените процесни периоди от време, респ. Удостоверение за почивка
или Тахографски листи.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай.
Второто нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално -
на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се
изисква да са настъпили вредни последици. Самото нарушение касае дейност,
строго регламентирана от международното право, имаща за цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с
оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което
определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени
отношения. Ето защо Съдът би приел, че нарушението не разкрива белези на
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид. В този смисъл не биха били нА.це основания за
приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на
наказуемостта като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
16
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП в тази част.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуА.зиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум. Така наложеното с обжалваното НП в коментираната част
административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 5 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно НП № 45-0000119 от
23.03.2022 година на Директора на РД „АА” – Стара Загора, в частта, с която
на ЯК. К. АЛ. с ЕГН ********** от град ****************************, за
нарушение на чл. 8, § 6, б. „а”, т. (ii) и изречение последно на AETR, вр.чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. (т. 1).
ОТМЕНЯ НП № 45-0000119 от 23.03.2022 година на Директора на РД
„АА” – Стара Загора, в частта, с която на ЯК. К. АЛ. с ЕГН ********** от
град ****************************, за нарушение на чл. 12, § 7, б. „а”, т.
(ii) и изречение последно от същата буква от Приложение „Контролен уред”
на AETR, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17